№ 1466
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110104842 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище
и адрес на управление гр./////////, срещу Е. Н. В..
В исковата молба се твърди, че Е. Н. В. е била клиент на „ТС” ЕАД, на
недвижим имот с адрес: гр. ////////// и е потребявала топлинна енергия за
абонатен № 301727, инсталация № *********, като не е заплатила
начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1983,15 лева – главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
05.2020 г. до 04.2022 г.; сумата от 274,48 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г.; сумата от 20,56 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 06.2020 г. до 04.2022 г. и лихва в размер на 4,61 лева за периода от
15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41533/2023 г. по
описа на СРС, 78-ми състав.
Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е била собственик на процесния имот за периода, за който се
претендират задълженията, съответно да има качеството потребител. Оспорва
иска за лихва, доколкото било необходимо да разполага със специално
техническо средство, за да узнава за момента на възникването на
задълженията, а освен това не била отправяна покана до нея. Твърди, че
договорът между дружеството извършващо услугата дялово разпределение и
1
етажната собственост е изтекъл. Оспорва представените от ищеца частни
документи. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответницата и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответницата за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответницата следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
2
От представените по делото доказателства – ответницата и брат и в
качеството им на наследници на НВМ, са съсобственици на процесния
недвижим имот, всеки притежава по 1/2 ид.ч. В качеството на титуляри на
правото на собственост те са страни по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Заповедта за
изпълнение в влязла в сила по отношение на ВМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 4048,37 лв. ½ от която сума е
2024,18 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало претенцията е
основателна до размера на претендираната сума – 1983,15 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, от съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от „НЕЛБО АД за извършване на услугата дялово разпределение. По
делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на 42,96
лв. от която сума ½ е 21,48 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало
претенцията е основателна до размера на претендираната сума – 20,56 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
3
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за погасяване на задължението по давност:
Възражението е неоснователно.
За най-ранното задължение това за м.5.2020г. давността изтича на
23.09.2023 г. и то би се погасило на 24.09.2023 г., видно е че заявлението по чл.
410 ГПК е подадено преди тази дата, подадено е на 25.07.2023 г. Съдът е
съобразил и спирането на давността по време на ковид пандемията.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ, депозит за особен
представител.
Ответника не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Н. В., ЕГН **********, дължи на „ТС” ЕАД, следните
суми: сумата от 1983,15 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с адрес: гр.
//////////, за периода от 05.2020 г. до 04.2022 г.; сумата от 274,48 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 13.07.2023
г.; сумата от 20,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 06.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 41533/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за лихва върху дяловото разпределение в размер на 4,61 лева за периода от
4
15.08.2020 г. до 13.07.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК //////////, разноски в заповедното производство 141,02 лв. и в
исковото производство 648,69лв.
Решението е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД,
ЕИК *********, като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5