№ 6968
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ ЕАД
срещу решение № 3446 от 27.02.2024г., постановено по гр. д. № 30051/2023г.
на СРС, 179 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените от
„А 1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, срещу „А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Г.Милев“, ул. „****, представлявано от
управителя Л.Н. иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 418,00 лв. до
пълния предявен размер от 1015,85 лв. и за периода от 02.09.2022 г. до
23.12.2022 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 24,89 лв. до пълния
предявен размер от 44,28 лв.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
1
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Предявените искове, в обжалваната част, са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. За основателността им в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни
съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, размера
на претендираното вземане за месечни такси и незаплатени услуги,
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че месечните такси
представляват абонамент и се дължат, независимо от използването и
интензитета на използване на услугите. Излагат доводи, че без значение за
изискуемостта на сумата е, че услугите са били ограничени за част от
процесния период, абонатът по всяко време е можел да плати и достъпът да му
бъде възстановен.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства, се установява, че между страните са съществували
облигационни отношения, по силата на които "А 1 България" ЕАД се е
2
задължило да предостави на ответника достъп до интернет.
Видно от представения пред СРС договор от 30.04.2020 г., страните са се
договорили доставчикът да предостави възмездно услугата „достъп до
интернет“, дефинирана като постоянна връзка за пренос на Internet Protoсol
пакети през входни точки в мрежата на Доставчика срещу възнаграждение в
размер на 150 лв. без ДДС.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета пред СРС,
се установява, че в софтуерните системи на ищеца е налична информация за
ответното дружество с идентификационен номер *********, както и
информация за сключен договор с номер М6531003, който е свързан към
партида *********. Посочено е, че към партидата е активирана 1 електронна
съобщителна услуга „интернет достъп на пожароизвестителна система“ с
идентификационен номер 301002261335 и с месечна абонамента такса в
размер на 150 лв. без ДДС със срок на действие на договора от 15.05.2020 г. до
15.05.2022 г. Съгласно заключението електронната съобщителна услуга е била
свързана с клиент с идентификационен номер ********* с партида с
идентификационен номер ********* и с договор с номер М6531003.
В случая следва да бъде направено разграничение между задължението
за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът и задължението
за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е
такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.
Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната
такса, съдържаща се в приложения договор. Според раздел II, чл. 2 от същия,
потребителят се задължава да заплаща месечна абонамента такса в размер на
150 лв. Следователно абонаментната такса се дължи от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор. След сключването
на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не,
при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на
период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между
страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до
предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност
3
да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния
абонаментен план. Месечната такса се дължи независимо от ползването,
интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. След
сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се
възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, но той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Ответната страна обаче в случая е оспорила обстоятелството, че ищецът
е предоставил достъп на потребителя до съответните мобилни услуги, тоест
твърди неизпълнение на задълженията на насрещната страна да предостави
интернет достъп при договорените условия. При това положение, за да
възникне спорното материално право, следва да се установи не само
наличието на облигационно правоотношение, но и фактът, че въззивникът е
изпълнил задължението си да предостави договорените услуги в уговорения
обем.
Според приетата СТЕ услугата по партида ********* е била напълно
активна до 02.09.2022 г. На 02.09.2022 г. услугата била частично ограничена, с
ограничена скорост на интернет достъп. На 02.11.2022 г. услугата била
напълно спряна, поради неплащане от ответника на дължимите суми по
фактури. Услугите по партида ********* били деактивирани автоматично на
06.01.2023 г. поради неплащане от ответника на дължимите суми по фактури.
От заключението става ясно, че при ограничен достъп до услугата, тя все още
е достъпна, но в ограничен обем /ограничена скорост на интернета/.
Ето защо, правилни са изводите на СРС, че за периода след 02.09.2022 г.,
тоест когато услугата е била напълно спряна, е налице неизпълнение на
поетите от „А1 България“ ЕАД задължения по договора да предостави
съответната услуга. Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по
предоставяне на ефективен достъп до мобилната си мрежа. Ето защо,
правилно исковете са били отхвърлени, като неоснователни и недоказани в
обжалваната част.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
4
По разноските за въззивната инстанция:
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна за размер над минималния,
което възражение е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия и като съобрази Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, съдът намира, че
платеното възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 400 лв.
С оглед на изложеното, на въззиваемия на основание чл. 273 ГПК чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3446 от 27.02.2024г., постановено по гр. д.
№ 30051/2023г. на СРС, 179 с-в, в обжалваната част, в която са отхвърлени
предявените от „А 1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, срещу „А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Г.Милев“, ул. „****, представлявано от
управителя Л.Н. иск по чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над
418,00 лв. до пълния предявен размер от 1015,85 лв. и за периода от 02.09.2022
г. до 23.12.2022 г. и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над
24,89 лв. до пълния предявен размер от 44,28 лв.
ОСЪЖДА „А 1 България” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „**** да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Г. Милев“, ул. „****,
представлявано от управителя Л.Н. К., на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал.
3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6