№ 81
гр. Х., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20245600900113 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от М. Н. Х. от град Х.,
представлявана от Адвокатско дружество „***********“. С исковата молба, в
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, срещу „ЗК
Лев Инс“ АД - С.. Ищцата претендира сумата 250 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
07.08.2023 година, ведно със законните лихви върху тази главница, считано от
датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП, а именно
– 25.08.2023 година до окончателното разплащане. Претендира се и
присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, за
процесуалното представителство на ищцата, осъществено безплатно.
Ищцата твърди, че е майка и единствен законен наследник на нейния
син Г.М.Н.. Твърди, че нейният син загинал в резултат на ПТП, реализирано на
07.08.2023 година при следната фактическа обстановка и механизъм: На
07.08.2023 г., около 03:00 ч., по път № 593, до км. 23 в посока от с. Д.Ч. към
1
гр. Х., преди разклона за с. П., общ. С., водачът К.В.С. управлявал л.а. марка
„******", модел „*********", с peг. № **********. В лекия му автомобил, на
задната седалка (според ищцата – с поставен предпазен колан), се возел синът
на ищцата – Г.М.Н.. Движейки се със скорост от около 155 км/ч. и при
навлизане в десен завой, водачът С. изгубил контрол над управлявания от него
лек автомобил, в резултат на което МПС-то напуснало пътното платно,
навлязло в левия банкет, след което настъпил удар в крайпътно дърво, колата
се завъртяла в посока обратна на часовниковата стрелка, последвал втори удар
в друго крайпътно дърво, като в резултат на високата скорост и придобитата
инерция, автомобилът преминал през обособен водосток и се ударил с дясната
странична част в трето дърво, като го изкоренил. След това МПС-то
променило посоката си на завъртане, преобръщайки се няколко пъти през
таван, след което се установило върху гумите си.
В резултат на така настъпилото ПТП, на място починали както
водачът К.С., така и двамата му спътници, намиращи се в автомобила, в това
число синът на ищцата - Г.М.Н.. Ищцата изключително тежко преживявала
неговата загуба, тъй като той за нея бил единствената опора в живота, най-
близък и обичан човек. Ищцата била разведена със своя съпруг и от дълги
години живеела и отглеждала сама децата си. Семейството живеело заедно в
една къща, бедно и скромно, като макар и непълнолетен, синът Г.
изпълнявал ролята на мъжа в семейството и осигурявал прехраната им.
Ищцата разчитала изключително и само на своя син, за нея той бил нейната
гордост, тъй като Г. бил много ученолюбив, скромен, отговорен и работлив. В
деня на катастрофата Г.Н. също бил на работа в комплекс „П.“, където работел
като помощен персонал, а на връщане – загинал трагично. Смъртта му
прекъснала създадената помежду им дълбока емоционална връзка на обич и
взаимна подкрепа. В резултат на това ищцата изгубила своята житейска опора,
сринала се психически, изпаднала в тежка депресия, станала затворена и
неконтактна, постоянно плачела, чувствала се безпомощна и не намирала
смисъл и сили да живее.
Твърди се, още, че във връзка с процесното ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/07.08.2023 година, по
описа на ОДМВР-Х., като по случая било образувано наказателно
производство по ДП № 689/2023 г., по описа на РУ- МВР-Х. (пр.пр. №
1199/2023 г., по описа на ОП-Х.). Според заключението на вещото лице по
2
изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на
труп, синът на ищцата починал от съчетана травма (политравма),
уврежданията от която били несъвместими с живота. Това давало основание
на ищцата да твърди, че смъртта на сина била в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
За увреждащия автомобил марка „******", модел „*********", с peг.
№ ********** била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”
със ЗК „Лев Инс“ – С., по застрахователна полица № BG/22/123000230984,
валидна от 14.01.2023 година до 13.01.2024 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на 25.08.2023 година ищцата
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред дружеството-
ответник, но и до настоящия момент ответникът не бил заплатил
обезщетение.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за
законните лихви с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл.
86 ЗЗД. Ищцата претендира законни лихви върху главницата считано от
25.08.2023 година.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД – С.
подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. На първо място ответникът оспорва заявеното от
ищцата обстоятелство, а именно - че процесното произшествие е настъпило
поради действията на водача К.В.С. при управлението на лек автомобил марка
„******”, модел „*********“, с peг. № **********. Оспорва се твърденият в
ИМ механизъм, допускане на нарушения от страна водача и причинно
следствена връзка между неговото поведение и настъпване на
произшествието. Ответникът поддържа, че водачът К.В.С. нямал възможност
да съобрази собствените си действия с пътната обстановка, за да избегне
настъпването на удар. На второ място ответникът твърди, че е налице
изключителен принос на пострадалия за получаване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като пътник в
процесния лек автомобил нарушения на установени от ЗДвП правила: липсата
на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза (в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП). С това нарушение
пострадалият бил създал предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и улеснил тяхното възникване:
тъй като не било налично възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, за каквото е предвиден обезопасителният колан, това
3
направило възможен контактът на тялото на пострадалия с детайли от
вътрешното оборудване на автомобила, а от там и получаването на травмите.
При използване на предпазния колан от пострадалия, то същият не би получил
травми с тежест на процесните, а други, по-леки по медикобиологичен
характер.
При условията на евентуалност се въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради
липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан, по изложените
съображения за изключителен принос. Второто възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия е поради съзнателното приемане да пътува в лек
автомобил, управляван от лице, за което пострадалият е бил с ясното
съзнание, че е употребило алкохол над допустимата по закон норма и
наркотични вещества. По този начин ищецът сам се поставил в застрашаваща
живота и здравето му ситуация.
Оспорват се твърденията на ищцата за търпени неимуществени
вреди и тяхната причинно-следствена връзка с механизма на произшествието,
изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на
твърдените неимуществени вреди, както и периода, през който се твърди, че са
търпени. Ответникът оспорва твърденията за естеството и за съществуването
на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, за семейна
общност, подкрепа, грижа, близост и разбирателство, както и че същите са
били прекъснати по причина - настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Оспорват се твърденията на ищцата за настъпили за нея
неблагоприятни психологически и емоционални последици от инцидента,
като в тази насока ответникът се позовава на липса на такива указания в
медицинската документация. Акцентира се върху обстоятелството, че липсват
медицински данни за психичното състояние на ищцата преди
пътнотранспортното произшествие, както и тя да е предприела каквито и да е
действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния
инцидент.
Главният иск се оспорва и по размер, като ответникът счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът оспорва и иска за присъждане на лихва - по
4
съображенията за неоснователност на главния иск. Освен това ответникът
настоява, че ищцата не била представила допълнително изисканите от нея
документи. Следователно, установеният от чл. 496 от КЗ срок не бил започнал
да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно
произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция.
С тези и останалите доводи и възражения, изложени в отговора,
ответникът прави искане за отхвърляне на предявените от М. Н. Х. искове
като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство удостоверение
за наследници, ищцата е майка и единствен законен наследник на Г.М.Н. с
ЕГН **********.
Към делото са приобщени материалите на наказателното
производство, проведено по ДП № 689/2023 година по описа на РУ-Х. на
ОДМВР – Х.. Същото е започнало на 07.08.2023 година със съставянето на
протокола за оглед на местопроизшествие, за това, че на същата дата в
землището на община С., област Х. при управление на лек автомобил марка
„******“ с рег. № *******, в нарушение на правилата за движение и по
непредпазливост е причинена смъртта на три лица, в това число на водача на
автомобила К.В.С. и Г.М.Н. – престъпление по чл. 343 ал. 1б. „в“ вр. чл. 342
ал. 1 от НК. С постановление от 19.11.2024 година на прокурор при Окръжна
прокуратура – Х., наказателното производство е прекратено на основание чл.
243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК. В мотивите на прокурорския акт се
приема, че на 07.08.2023 година, К.С. празнувал рождения си ден в комплекс
„П.“, намиращ се в землището на община С.. В заведението ги обслужвал като
сервитьор пострадалият Г.Н.. През вечерта всички от компанията употребили
алкохол, с изключение на две жени и Г.Н., който бил на работа. Между 02.30
часа и 03.30 часа всички от компанията решили да отидат до с. Голобрадово,
където имало кафе-автомат. Смятали да пият там кафе, след което да се
приберат по домовете си. К.С. също се качил в колата си, - лек автомобил
„******“ с рег. № **********, на шофьорското място. На предната дясна
седалка до него се качил Ю. С., а отзад зад шофьорското място седнал Г.Н..
5
Автомобилът, управляван от К.С. потеглил по път № 593, землището на
община С., в посока от с. Д.Ч. към град Х.. Достигайки до км. 23, преди
разклона за с. П., управляваният от К.С. автомобил се движил със скорост 155
км/час. Достигайки до десен завой на пътя, водачът К.С. изгубил контрол над
автомобила, който напуснал пътното платно и навлязъл в левия банкет,
последвали удари в дървета и преобръщания на колата, в която са пътували
лицата, в това число Г.Н.. В прокурорския акт подробно се описва механизмът
на настъпване на ПТП, механизмът на причиняване на травмите,
несъвместими с живота на Г.Н., а също и причиняването на смъртта му. В
постановлението на ОП-Прокуратура – Х. се приема за установено по
несъмнен начин, че водачът К.С. е управлявал процесното МПС с алкохол в
кръвта в количество 1,75 на хиляда и 2,81 на хиляда – в урината. Изводите на
решаващия прокурор са основани на заключенията на извършената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза – протоколи № А-
84/15.09.2023 година и А-85/15.09.2023 година.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза. Вещите лица са обсъдили в заключението си
релевантните писмени доказателства, съдържащи се в ДП 689/2023 година и
съдът възприема заключението им като основано на годни доказателства,
пълно, обективно и безпристрастно. От заключението става ясно, че
процесното пътно-транспортно произшествие е реализирано по следния
механизъм: На посочената в постановлението на ХОП дата, водачът К.В.С. е
управлявал л.а. „****** *********“ със скорост около 169 km/h по платното за
движение на път ІІІ-593 в посока от юг на С.. При достигане до десен завой на
пътя, л.а. „****** *********“ е навлязъл в завоя със скорост близка до
критичната и така под действие на центробежните сили автомобила е
напуснал платното за движение от ляво. Така автомобилът се е ударил в
крайпътното дърво (в момента на удара скоростта е била 155 км/ч) в задната
лява страна в зоната на задна лява врата и задна лява гума, при което задна
лява гума заедно с джантата и полуоската са се отделили от купето,
автомобила се е завъртял в положителна посока, след което е контактувал с
друго дърво, преминал е през обособен водосток и се е ударил с дясна
странична част и таван в трето дърво, след което автомобила се е преобърнал.
След това л.а. „****** *********“ се е установил на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
6
местопроизшествието. Според вещите лица, причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „******
*********“ – К.В.С. се е движел с технически несъобразена скорост спрямо
радиуса на десния завой на пътя. От техническа гледна точка, за да бъде
избегнато настъпването на произшествието, водачът на л.а. „******
*********“ е следвало да намали скоростта на движение до стойност,
значително по-ниска от критичната до около 120 – 135 km/h още преди
навлизане в десния завой, да поддържа плавна траектория и постоянна скорост
в зоната на завоя, без рязко спиране или ускоряване. Водачът на л.а. „******
*********“ е имал възможност да избегне произшествието, при правилен
избор на скорост и техника на управление, намаляване на скоростта преди
завоя до стойност с достатъчен запас спрямо критичната и стабилно
преминаване без допълнителни напречни натоварвания.
Според медицинската част от КСМАТЕ, причината за смъртта на
пътуващия в автомобила Г.Н. е съчетана травма (политравма) – черепно
мозъчна, гръдна травма, травма на гръбначния стълб с несъвместимо с живота
нарушаване на анатомичната цялост на жизнено важни структури.
Уврежданията са бил несъвместими с живота и са причинили смъртта
мигновено. Процесната политравма е описана от в.л. подробно: съчетана
травма при автомобилна злополука: Черепно–мозъчна травма – охлузвания по
кожата на лицето; хематом на клепачите на дясното око; отломъчно счупване
на костите на лицевия череп и мозъчния череп, деформация на черепа;
разкъсване на мозъчните обвивки; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка;
разкъсване и контузия на мозъка. Вдишана кръв в белите дробове. Травма на
шията – отломъчно счупване на първи и втори шийни прешлени и прекъсване
на костната връзка между черепа и гръбнака. Гръдна травма – счупване на
серия от ребра двустранно; непълно разчленяване на гръбнака между 6-7
гръдни прешлени; контузия на белите дробове в хилусите. Вещите лица дават
категорично заключение, че настъпилата смърт на Г.Н. е в пряка причинна
връзка с уврежданията, получени в резултат на настъпилото ПТП.
По искане на ответника и във връзка с направеното от него
възражение за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан,
вещите лица поясняват следното: Участъкът от път ІІІ-593, в който е
настъпило ПТП, е двулентов, асфалтов, сух. В зоната на десния завой липсват
повреди на настилката. Налице са пътни знаци показани по-горе. Има смесена
7
пътна маркировка между двете ленти. Произшествието е настъпило при
движение по наклонен надолу участък и при ограничена видимост при
движение през нощта. Установени са следи от напускане на платното вляво по
посока на движение на автомобила. Л.а. „****** *********“ е напуснал
платното за движение отляво на около 56 m С.но от Ориентира приет в
протокола за оглед. Л.а. „****** *********“ се е ударил в първото дърво на
място, което се намира: По дължина на 101 m С.но от Ориентира приет в
протокола за оглед. По широчина на 4,5 m западно от границата на платното за
движение. Видимостта на водача е била ограничена до осветената зона на
фаровете и геометрията на десния завой. Нощно време видимостта се
осигурява от фаровете на автомобила, като при къси светлини видимостта е до
около 60 – 90 m на прав участък а при дълги светлини е до около 120 – 150 m.
При движение в завой видимостта е по-малка заради ограничението от
радиуса и насочването на фаровете. Първи етап – навлизане в завоя и загуба
на устойчивост. Поради страничното ускорение навън от завоя, тялото се
измества наляво в купето, от инерцията. При поставен колан тазът и торсът се
задържат към седалката, раменете и главата се отклоняват наляво и леко
напред. Втори етап – първи удар в първото дърво в задната лява част на
автомобила, ротация на автомобила. Направленията на движение на телата в
автомобила са следните: Първото направление е резултат от ударния процес
между автомобила и първото дърво. В този етап движението на телата е
напред и наляво, като действащата преносна инерционна сила за всяко от
телата зависи от масата на телата. Нейното направление е напред и наляво
спрямо надлъжната ос на автомобила. Второто направление е под действие на
центробежната инерционна сила. Следващото направление е под действие на
инерционната сила, получена от движението на автомобила след удара. Тя е
насочена също напред и наляво. Пътникът ще контактува с лявата вътрешна
част на автомобила, глава и рамо могат да ударят страничните елементи.
Трети етап – удар в следващите дървета, във водостока, удар в дясна страна и
таван. При удара вдясно и при преобръщане ускорението на телата се променя
надясно и нагоре. Пътниците изпитват странично ускорение на горната част
на тялото към дясната страна на купето, също така и вертикален компонент,
водещ до притискане към тавана при преобръщането. Тялото на пътниците
като цяло преминава през серия от отклонения в различни посоки, като торсът
остава ограничен от колана, а главата и крайниците извършват по-големи
8
свободни движения и контакти. Траекторията на тялото на пострадалия е
многоимпулсна, първоначално наляво, след това надясно и нагоре, с
многократни вторични контакти.
Вещите лица поясняват, че триточковите колани (стандартни за този
автомобил) ограничават движението на торса и таза на пътника, т.е. тялото
няма да напусне купето. Главата, ръцете и краката остават относително
свободно подвижни, тъй като коланът не фиксира крайниците. Това означава,
че при силен удар, главата може да се удари в страничните части на купето,
тавана, облегалката на предната седалка и др., ръцете и краката могат да
осъществят контакт с вътрешни елементи на автомобила като облегалки,
врати, колони и др. При висока скорост и многократни удари при
преобръщане на автомобила, кинетичната енергия е голяма. Дори при
правилно поставен колан, тялото ще остане ограничено в движението си в
купето, но инерционните сили действащи върху него са огромни и това води
до тежки травми. При многократен удар и преобръщане, пътниците могат да
получат контакти с вътрешни части на купето, особено с глава и крайници,
макар и торсът да е задържан от колана. При този механизъм на ПТП с висока
скорост, странични удари и преобръщане, дори поставен предпазен колан не
гарантира избягване на летален изход, като само може да намали вероятността
от още по-тежки или незабавни фатални травми или изхвърляне от
автомобила. При скорост 155 km/h и страничен удар в дърво, с последващо
завъртане и преобръщане, кинетичната енергия е висока. При такъв удар
предпазният колан не може да предотврати тежки или несъвместими с живота
травми, особено на глава, шийни прешлени, гръден кош и вътрешни органи.
Коланът намалява риска от изхвърляне извън купето, но не изключва
възможността за масивна политравма вътре в автомобила. По трупа на Г.Н. не
се намират специфични травматични увреждания, които да позволяват
категорично да се твърди, че по време на процесното ПТП е бил с поставен
предпазен колан. Но според в.л., при такъв удар предпазният колан не може да
предотврати тежки или несъвместими с живота травми, особено на глава,
шийни прешлени, гръден кош и вътрешни органи.
Относно второто въведено от ответника възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в съзнателно
приемане да пътува в автомобил, управляван от пиян водач, вещите лица
твърдят, че се касае за тежка степен на алкохолно опиване на границата между
9
фазата на всмукване и фазата на елиминация на алкохола от организма. При
установената концентрация на алкохол в кръвта и породената от нея тежка
степен на алкохолно опиване са налице прояви на тежко потискане на
функциите на централната нервна система, значителни нарушения в
мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост. При
устния доклад в с.з. на 29.09.2025 година, вещите лица заявяват, че при такава
тежка степен на алкохолно опиване на К.С., било е задължително околните да
възприемат това му състояние. Според вещите лица, водачът на автомобила е
имал очевидни признаци на алкохолно опиване – нарушено равновесие и
говора, емоционална неустойчивост, остър дъх на алкохол. В същото време,
пострадалият Г.Н. е бил напълно трезвен, т.е. за него е било невъзможно да не
възприеме пияното състояние на водача на автомобила К.С..
В с.з. вещото лице автоексперт уточнява, че обективните находки –
остатъци от срязан колан на лявата задна седалка, за което има данни в
протокола за оглед на местопроизшествието, дават основание с голяма доза
вероятност да се приеме, че пострадалият Г.Н. се е возил на задната лява
седалка в автомобила, зад шофьора, при това с поставен предпазен колан.
Този извод кореспондира с данните от приетия като доказателство по делото
препис от протокола за оглед на местопроизшествие (л. 30 от делото), от
който е видно, че освен срязан, коланът на лявата задна седалка е бил намерен
в закопчано положение.
Установява се от събраните гласни доказателства – показанията на
св. Р.А.А. – зет на ищцата, Г.Н. бил централна фигура и мъжът в семейството
на ищцата. Тя нямала мъж, сама отглеждала синовете си Г. и по-малкия му
брат М.. Живеели без прекъсване в едно домакинство, задружно, макар и
бедно, като се налагало хората да им помагат. А когато Г. пораснал, макар и
непълнолетен, започнал да работи, да се грижи за издръжката на семейството,
като ходил и на училище. След трагичната смърт на Г., ищцата се променила
много, била тъжна, сега трудно се справяла със семейния бюджет, наложило
се за започне работа в кметството на селото.
Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, тъй като те
намират опора в заключението на извършената по делото съдебно-
психологична експертиза. Според вещото лице, резултатите от извършените
10
апробирания на ищцата дават основание за извода, че травматичното събитие
е възприето от нея като изключително тревожно, което надвишава
потенциалните възможности на индивида за справяне. Това води до набор от
психологически и емоционални реакции като висока тревожност, кошмари,
избягване на ситуации, които напомнят за събитието и промени в
настроението и поведението. Тежестта на въздействието на травмиращото
събитие не е отшумяло, има все още негативни емоции като-гняв, плач,
раздразнение, интензивен страх, ужас и безпокойство, непрекъснато сънуване
на събитието, което сериозно нарушава съня или води до нежелание да
заспива. Ищцата е със сериозна промяна в поведението и психотични
елементи в продължителното преживяване на травмата, генерализирана
тревожност, потиснатост и социално отдръпване. Все още показва черти като
чувство за безпомощност, отчаяние, страх за близките около нея, социална
изолация, повтарящо се и натрапено припомняне на преживяното събитие,
нарушен сън и нежелание да заспива. Ищцата е емоционално лабилна до
степен да не може да се концентрира дори върху ежедневни дейности. Тя има
отчужденост от другите, чувство за безсмисленост, липса на преживяване на
наслада от любими занимания и контакти с хора. Това дава основание на в.л.
да приеме, че при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство,
налагащо психотерапия, която тя към момента не е предприела.
Видно от молба-претенция (л. 56-57 от делото) М. Н. Х. е отправила
до ЗК „Лев Инс“ АД – С. искане за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта сина Г.М.Н. при
ПТП на 07.08.2023 година. Видно от приложената разписка (л. 58),
претенцията е достигнала да застрахователя-ответник на 25.08.2023 година. С
отговор изх. № 7537/30.08.2023 година дружеството-застраховател е заявило,
че представените доказателства не са достатъчни за изплащане на
претендираните обезщетения.
Извършената от съда служебна проверка в електронна база данни за
сключени застраховки „Гражданска отговорност“ установява, че за
увреждащия автомобил с ДКН ********** към 07.08.2023 година е имало
активна застраховка „Гражданска отговорност“, по договор със ЗК „Лев
Инс“АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
11
следните изводи:
Предявеният главен иск за обезщетение за неимуществени вреди е с
правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, като се претендира обезвреда на претърпени душевни болки, страдания,
негативни емоционални промени, в размер на 250000 лева. Искът е съединен
с акцесорна претенция по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД за лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, с
начален момент 25.08.2023 година – датата, на която според ищцата е
дружеството-застраховател е получило отправената до него застрахователната
претенция.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно
средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Дружеството-ответник не прави изрично признание относно наличието на
застрахователното правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”,
за увреждащия автомобил към датата на застрахователното събитие. Но от
извършената служебна справка се установява, че за увреждащия автомобил е
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, по договор със ЗК „Лев
Инс“ АД - С..
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представеното по делото
доказателство – писмо изх. № 7537/30.08.2023 година на ЗК „Лев Инс“ АД до
упълномощения от ищцата адвокат, обективиращо отказ да изплати на М. Н.
Х. претендираните обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на сина Г.М.Н., съдът приема, че застрахователят
доброволно не е заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, както и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
12
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на автомобил
„******“ с рег. № ******* К.В.С., който е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , като не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал и се е движил със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка, както и е управлявал моторно
превозно средство в състояние на алкохолно опиянение, което се е отразило
върху способността му правилно да възприема пътната обстановка и да
реагира адекватно. От доказателствата следва, че движението е било
осъществявано в тъмната част на денонощието, по двупосочен асфалтов път,
по наклонен надолу участък и при ограничена видимост на водача до
осветената зона на фаровете и геометрия на десен завой (при движение в
завой видимостта е по-малка заради ограничението от радиуса и насочването
на фаровете). Въпреки това, водачът е избрал да се движи със скорост 169
км/час, която според заключението на КСМАТЕ е била по-висока от т.нар.
„комфортната скорост“ от 141 км/час – т.е. такава, при която водачът би могъл
да преодолее завоя без максимално странично ускорение. Съдът кредитира
извода на в.л. автоексперт за това, че вай-вероятната причина за напускането
на платното за движение отляво под действие на центробежната сила при
движение на автомобила в завоя е било именно движението със скорост, по-
висока от комфортната. Водачът С. се е движил практически на границата на
устойчивостта, без никакъв запас за безопасност, като за да гарантира
стабилно преминаване през завоя той е следвало да избере скорост до 120-135
км/час. При това, водачът е следвало да предприеме намаляването на
скоростта преди завоя, а в С.я завой да поддържа постоянна и контролируема
скорост. На база извода на експертите за това, че при управление на процесния
автомобил водачът С. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, при
която се проявяват значителни нарушения в мисловната дейност,
съобразителност, вниманието, ориентировката, координация на движенията,
13
силно забавени реакции и сънливост, съдът приема, че това му състояние без
съмнение също стои в основата на неправилна преценка на пътната ситуация и
неправилен избор на безопасна скорост на движение.
Поради това съдът приема, че не е оборена презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-
наказателната отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. В
случая не може да се очаква постановяване на осъдителната присъда поради
настъпилата в резултат на същото ПТП смърт на делинквента.
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък,
не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг, задължителни
за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. №
1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е постановено с оглед
задълженията на българската държава по чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления. Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки
гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да
получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда
това решение да бъде постановено в друго производство. За целите на
директивата понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 § 1 б. "а" :
физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно
или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява лицата, които
се считат за "членове на семейството": съпругът/ата, лицето, което живее с
жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от
жертвата лица.
Ищцата М. Н. Х., която е майка на починалия Г.М.Н., попада в кръга
на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за
14
неимуществени вреди при причинена смърт на Г.Н.. Събраните по делото
гласни доказателства са пълни, убедителни и непротиворечиви и те
установяват, че между М. Х. и Г.Н. е била налице силна емоционална
привързаност. Те са живеели в едно домакинство от раждането на Г., до деня
на неговата смърт. Грижили са се един за друг – първоначално М. Х. е
отглеждала сина си Г., а след като е пораснал и е станал способен да работи,
Г.Н. е поел грижи за майка си, която не е работила към датата на ПТП.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата и
Г.Н. са били във възможно най-близка и топла връзка между майка и син.
Винаги са живеели в общо домакинство, грижили са се един за друг.
Събраните по делото гласни доказателства сочат, че с израстването си, Г.Н. е
заел централна позиция, като е заместил отсъстващия баща и е поел
функциите на мъжа в семейството. Съдът намира за житейски приемливо и
достоверно твърдението на свидетеля за това, че след загубата на големия си
син, ищцата М. Х. била емоционално съсипана – плачела за сина си, била
силно променена и се справяла много трудно. По-задълбочени сведения за
15
душевното състояние на ищцата след трагичната загуба на сина Г. дава
заключението на съдебно-психологическата експертиза, която съдът също
кредитира с доверие. Ищцата и до настоящия момент се намира в състояние
на висока тревожност, тежестта на въздействието на травмиращото събитие не
е отшумяла, има все още негативни емоции като гняв, плач, раздразнение,
интензивен страх, ужас и безпокойство, непрекъснато сънуване на събитието,
което сериозно нарушава съня или води до нежелание да заспива. Ищцата е
със сериозна промяна в поведението и психотични елементи в
продължителното преживяване на травмата, генерализирана тревожност,
потиснатост и социално отдръпване. Все още показва черти като чувство за
безпомощност, отчаяние, страх за близките около нея, социална изолация. Тя е
емоционално лабилна до степен да не може да се концентрира дори върху
ежедневни дейности. Има отчужденост от другите, чувство за безсмисленост,
липса на преживяване на наслада от любими занимания и контакти с хора.
Това дава основание на в.л. да приеме, че при ищцата е налице
посттравматично стресово разстройство, налагащо психотерапия, която тя
към момента не е предприела.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
16
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.
д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.;
№ 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
Съдът счита, че не ограничен с предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер на обезщетението, тъй
като установява несъответствието с общностното право. В член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от
16.09.2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност " при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка "ГО ". В чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и
лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 492 от КЗ. С тези
директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер
17
на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер. В случая е налице изключението от общия принцип,
уреждащ прилагането на директивите. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка "ГО", съдържаща се в цитираните по-
горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО, е повелителна, достатъчно ясна и точна и се отнася до права на
частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП. Ето защо, по изключение те
имат пряко действие. В аналогичен смисъл е и решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Ето защо съдът няма да се съобрази с установените
с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ ограничения досежно размера на обезщетенията.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
При баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по
делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на съдилищата по
подобни дела, съдът счита, че справедливото парично обезщетение на
претърпените от ищцата М. Х. неимуществени вреди следва да бъде в размер
18
на сумата от 150 000 лева. При определяне на този размер съдът отчита
изключително силната връзка между ищцата и нейния син, това че те вече са
били във фаза на живота им, когато върху Г. се е прехвърлил ангажиментът да
се грижи за майка си. Загубата на големия син за ищцата е била внезапно,
шокиращо и негативно променящо целия остатък от живота събитие.
Ищцата все още показва черти като чувство за безпомощност, отчаяние, страх
за близките около нея, социална изолация, емоционална лабилност до степен
да не може да се концентрира дори върху ежедневни дейности. Настъпилото
при нея посттравматично стресово разстройство, което предвид заключението
на СПЕ несъмнено е в пряка причинно-следствена връзка с трагичната загуба
на сина Г. при процесното ПТП, не може да бъде преодоляно от ищцата
самостоятелно, като се налага психотерапевтично лечение. В същото време
съдът отчита и това обстоятелство, че Г. не е единственото дете на ищцата. Тя
има още един син М., който понастоящем вече е близо 18- годишен. А от
показанията на св. Р.А. става ясно, че той е зет на ищцата (т.е., вероятно тя има
и дъщеря), че след инцидента се е завърнал в България за да помага. От тук
следва, че Г.Н. не е бил единственият човек, на който М. Х. да се опре в
старините си. Тя има възможността да потърси подкрепа от останалите
членове на семейството си, които предвид показанията на св. А. не я лишават
от вниманието си и грижа. Ето защо в останалата част до пълния предявен
размер 250 000 лева искът се явява недоказан.
Дружеството-ответник прави възражение за допуснато
съпричиняване от страна на праводателя на ищцата - починалия Г.М.Н..
Твърди, че той съзнателно се е поставил в риск, като се е качил в автомобил,
управляван от водач в състояние на алкохолно опиване, въпреки че е знаел за
това обстоятелство. На второ място се твърди, че Г.Н. не е използвал
обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
На база приетото заключение на КСМАТЕ съдът приема за категорично
установено, че водачът С. в момента на ПТП е бил в състояние на тежко
алкохолно опиване. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. В ТР е посочено още, че поведение е пътуването
в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
19
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа, е рисково поведение. Изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране,
това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно - транспортно произшествие.
От устните обяснения на в.л. Е. в съдебно заседание следва, че в
състояние, в което се е намирал водачът С., за околните при всички случаи е
било очевидно, че е бил повлиян от употребения алкохол, поради наличие на
видими признаци – нарушено равновесие, забавени реакции, дъх на алкохол,
жестикулиране, непремерено говорене. Дори само това обстоятелство е
достатъчно, за да се приеме знанието от страна на Г.Н., че водачът на
автомобила, в който ще пътува е употребил алкохол. Повече от това, от
изложената фактическа обстановка в прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство, който не е бил оспорен от страните, става ясно,
че Г.Н. е имал пряката възможност да възприеме, че употребеното от К.С.
количество алкохол е било значително. В качеството си на сервитьор,
обслужващ компанията на К.С. в заведението, той е следвало да знае за
сервирания алкохол и е могъл да наблюдава поведението на рожденика К.С..
При това, от доказателствата по делото става ясно, че С.ят Г.Н. е бил трезв, т.е.
неговата преценка в посочената насока следва да е била реална. Това
обстоятелство изключва всякакви съмнения относно наличието на
предпоставка за приложение на правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД по това
възражение на ответника - виновният водач е консумирал алкохол в
количество, довело до тежка степен на алкохолно опиване, което е било
видимо за околните и изрично известно на пътника в автомобила Г.Н., въпреки
което той съзнателно е пътувал в автомобила, управляван от употребилия
алкохол. Това поведение на пострадалия съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът
приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 30%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Следователно, дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на сумата 105 000 лева (150 000 лева минус 30 %).
20
Втория довод на ответника, относим към въведеното възражение за
съпричиняване – поради неизползване на обезопасителен колан като пътник в
колата, съдът намира за недоказан. Видно от заключението на КСМАТЕ, което
в тази част намира опора в огледния протокол, пострадалият Г.Н. най-
вероятно е пътувал на задната лява седалка в автомобила. Именно на тази
седалка при огледа са намерени остатъци от срязан предпазен колан, който
при това е бил в заключено състояние. Вещите лица, поясняват, че в
практиката коланът се срязва, за да се извади тялото на пострадалия пътник от
катастрофиралото МПС. Съдът споделя извода на вещите лица, че тези
обективни находки сочат с най-голяма доза на вероятност, че Г. е бил седнал в
автомобила именно на тази седалка и е бил със закопчан колан в момента на
ПТП. По-важен е вторият извод на експертите. При установения по делото
механизъм на ПТП и на получаване на увреждания от пътуващите в него лица,
е било без решаващо значение дали Г.Н. е бил с предпазен колан - при
съществуващите данни, дори и да е бил с правилно поставен предпазен колан,
при скоростта на движение на автомобила 155 км/ч в момента на сблъсъка с
първото дърво, обезопасителният колан би бил неефективен, т.е. Н. би
получил същите или подобни увреждания и би настъпил смъртен изход –
самостоятелно и от други тежки травми. Т.е., дори и да се приеме, че от страна
на Н. е осъществено нарушение на изискването по чл. 137а от ЗДвП,
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Заключението на КСМАТЕ дава основание да се приеме, че и при
правилно поставен предпазен колан би настъпил леталният изход при Г.Н.. В
тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване че категорично
крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението,
сочено като съпричиняване. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Такова доказване в тази
част не е проведено успешно, следователно няма основание за прилагане на
последиците на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на изложеното, възражението за
наличие на съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от
праводателя на ищцата е неоснователно и недоказано и не обосновава
намаление на обезщетението.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
основателен и доказан до размер за сумата 105 000 лева. В останалата част до
21
250 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият състав се
съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че задължението на
застрахователя за изплащане на лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал.
3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на начисляването на лихвата е датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като не само непроизнасянето, но и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава
– чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези
правила, обаче, не променят началния момент на дължимост на лихвата по чл.
429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищцата (чрез упълномощен адвокат като пострадала от това събитие, т. е. от
процесното ПТП, е предявила претенцията си за застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди на датата 25.08.2023 година. Безспорно е по делото,
че застрахователят-ответник не е заплатил на ищцата дължимото
обезщетение. ХОС споделя застъпеното в съдебната практика становище, че
когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава. Или с други думи, след като
неизплащането на обезщетение не се дължи единствено на непредставяне на
22
изисканите от застрахователя допълнителни документи и информация, то не е
налице кредиторова забава. Следователно, претендираната от ищцата законна
лихва за забава се дължи от датата на предявяване на претенцията от ищцата
пред застрахователя-ответник – 25.08.2023 година.
С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени съдебните
разноски. Ищцата не е понесла разноски за държавна такса, тъй като е била
освободена от заплащането по делото. В същото време, тя е направила
разноски за експертизи в размер на сумата 1600 лева. Съразмерно на
уважената част от иска, ответникът следва да възстанови сумата 1120 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 4200 лева -
съобразно размера на уважения иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
1200 лева – заплатен депозит за КСАТСМЕ. По правилото на чл. 78 ал. 3 от
ГПК следва да му бъде възстановена от ищеца сумата 360 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска. В същото време, своевременно е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед извършената от
процесуалният представител на ответника работа, правната и фактическата
сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
По направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение:
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество „***********“, което
своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство. ХОС счита, че не
е обвързан с размери на адвокатски възнаграждения, определени с НРАВ №
1/2004 година. На действителната фактическа и правна сложност на
настоящото дело, обема на свършената работа – изготвяне на ИМ и на
допълнителната ИМ, участие на адвоката в четири съдебни заседания,
изготвяне на писмено становище след приключване на устните състезания и
изготвяне на две молби, свързани с движение на делото, както и с оглед изхода
на делото, съответства възнаграждение в размер на общо 8650 лева, което
23
следва да се възложи в тежест на ответника. При определяне на
възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв съдът споделя подхода,
наложил се в актуалната съдебна практика (н.п. Определение №
278/09.09.2025 година по в.т.д. № 103/2025 година на ПАС), както и с оглед
приетото в Определение № 1016/06.03.2024 година по ч.гр.д. № 4123/2023
година на ВКС, 4 г.о. При определяне на адвокатско възнаграждение за защита
по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, цената на иска
не следва да е фактор при определяне на размера на възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство, за да не се създаде значителна
финансова тежест върху страните, която като краен резултат да действа като
ограничение на правото на достъп до съд. Ето защо при определяне на
възнаграждението на адвоката, осъществил процесуалното представителство
на ищцата, съдът се ръководи от посочените в НРАВ размери, но без
процентното увеличение – 8650 лева (чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата). С оглед
представените от адвоката доказателства за регистрация по ДДС,
възнаграждението следва да се присъди в размер на 10380 лева с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД - С. със седалище и адрес на
управление гр. С., район *************, ЕИК ********** да заплати на М. Н.
Х. с ЕГН **********, с адрес град Х., ********* сумата от 105 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неин син Г.М.Н. с ЕГН
**********, настъпила вследствие на ПТП, станало 07.08.2023 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 25.08.2023 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 250 000
лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД - С. със седалище и адрес на
управление гр. С., район *************, ЕИК ********** да заплати на М. Н.
Х. с ЕГН **********, с адрес град Х., ********* сумата 1120 лева –
деловодни разноски за пъвоинстанционното производство, съразмерно на
24
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес град Х., ********* да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД - С. със седалище и адрес на управление гр. С.,
район *************, ЕИК ********** сумата 360 лева – деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД - С. със седалище и адрес на
управление гр. С., район *************, ЕИК ********** да заплати в полза
на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Х. държавна такса в размер
на 4200 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД - С. със седалище и адрес на
управление гр. С., район *************, ЕИК ********** да заплати на
Адвокатско дружество „***********“ с БУЛСТАТ ********** адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдв в размер на 10380 лева с
ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
25