Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр. Първомай, 19.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 320 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по
процесуално пълномощие от юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К. Д.Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 1 303, 43 лева (хиляда триста и три лева и четиридесет и три стотинки) – главница по Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника;
Ø сумата от 116, 83 лева (сто и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки) – договорна лихва по Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 21.02.2017 г. до 21.10.2017 г.;
Ø сумата от 72, 58 лева (седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за забава върху главницата по Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 22.02.2017 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда);
Ø сумата от 1 009, 80 лева (хиляда и девет лева и осемдесет стотинки) – стойност на застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 21.02.2017 г. до 21.10.2017 г.;
Ø сумата от 51, 60 лева (петдесет и един лева и шестдесет стотинки) – лихва за забава върху главницата по Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 22.02.2017 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда);
Ø законната лихва върху главницата, считано от
30.04.2018 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 100/02.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г.,
сключен при Общи условия, „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 1 700, 00 лева, а последната,
предварително информирана за
параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, се ангажирала да възстанови на кредитодателя
заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на
199, 12 лева чрез 12 равни месечни вноски от по 158, 26 лева всяка, първата и
последната от които, дължими съответно на 21.11.2016 г. и на 21.10.2017 г.
Страните по кредитния контракт били обвързани и от
Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. от 21.10.2016 г., съгласно чиито клаузи
заемополучателят следвало да издължи на заемодателя разсрочено на 12 равни
месечни вноски от по 112, 20 лева, първата от които изискуема на 21.11.2016 г.,
а последната – на 21.10.2017 г., сумата от 1 346, 40 лева, представляваща
заплатена от „Микро Кредит” АД застрахователна премия по сключен с неговото
посредничество между Застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК: ***, и
заемателя застрахователен договор за застраховка „Защита”.
Релевира се, че ответникът усвоил кредитната сума,
но изпълнил частично задълженията си за главница, договорна лихва и стойност на
застрахователна премия, като престирал за погасяването им съответно сумите от
396, 57 лева, 82, 29 лева и 336, 60 лева.
Според ищеца за периода от 22.02.2017 г. – датата
на изискуемост на първата просрочена погасителна вноска, до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.04.2018 г.,
ответникът дължи лихва за забава върху главниците по договора за заем и по този
за допълнителни услуги в размер съответно на 72, 58 лева и 51, 60 лева.
Въз основа на Приложение № 1/09.06.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
съобщен на длъжника от цедента с Уведомление за извършена цесия изх. №
УПЦ-П-МКР/5322-00004408, връчено му на 19.06.2017 г., „Микро
Кредит” АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***,
процесните притезания. Сочи се, че принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато
по заявление на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 100/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 5863/20.09.2018 г., с който ответницата застъпва становище за
неоснователност на исковите
претенции с доводи, че цесията не й е съобщена в съответствие с изискванията на
чл. 99 от ЗЗД, тъй като уведомлението за извършването й е връчено на
82-годишния й болен баща, както и че предметът й не включва вземанията, произтичащи
от договора за допълнителни услуги. Счита, че заемният договор е сключен в
противоречие с принципа на свободното договаряне по чл. 9 от ЗЗД, тъй като й е
представен за подпис, без да й е осигурена възможност за избор дали да приеме
инкорпорираните в него клаузи за допълнителни услуги, и поради липсата на
възможност за отказ от тях ги оспорва като неравноправни.
Признава, че е усвоила част от заемната
сума – а именно 1 535, 00 лева, и че е осъществила плащания по кредита в общ
размер на 815, 46 лева, но е преустановила погашенията поради отказ на
кредитодателя да приеме предложението й за предоговаряне на условията за
издължаване. Счита, че процесното задължение следва да се редуцира със сумите,
които е надплатила в изпълнение на неравноправни уговорки по други отпуснати й
от същия заемодател кредити.
С възражението си по чл. 414, ал. 1 от ГПК
навежда, че при включване на стойността
на дължимата се застрахователна премия в годишния процент на разходите по
заема, същият надхвърля прага, предвиден в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа исковете, а ответникът
се явява лично и пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените писмени доказателствени източници се установява, че с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 19 –
л. 23) „Микро Кредит” АД се задължило регулярно на месечна база да прехвърля
възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в
„Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни
и изискуеми вземания, които произтичат от договори за заем, ведно с
привилегиите, обезпеченията, принадлежностите, натрупаните договорни и
мораторни лихви и съдебни разноски, и от договори за допълнителни услуги,
включително и за застраховки. Страните постигнали съгласие при всеки трансфер
притезанията да се индивидуализират в съставян и изпращан по електронен път от
цедента на цесионера Опис във вид и форма на Приложение № 1 по образец,
придобиващ значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащ
прехвърлителен ефект от момента на потвърждаване от приобретателя на
получаването му.
По силата на Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 8) и приложимите
към него Общи условия (л. 10 – л. 15), запознаването си с, безусловното
приемане и получаването на които ответникът потвърдил с декларативно изявление
в Искането си за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 4), „Микро
Кредит” АД, ЕИК: ***, се ангажирало да му отпусне паричен заем от 1 700, 00
лева чрез превод по банковата му сметка с IBAN:
***. Заемателят, от своя страна, следвало да заплати
на кредитодателя еднократна административна такса за оценка на риска в размер
на 165, 00 лева, подлежаща на удържане от заемната сума, и да му възстанови
последната с лихва при фиксиран лихвен процент от 20, 95% разсрочено, съгласно
Погасителен план (л. 9), чрез 12 месечни анюитетни вноски от по 158, 26 лева с
падеж 21.11.2016 г., 21.12.2016 г., 21.01.2017 г., 21.02.2017 г., 21.03.2017
г., 21.04.2017 г., 21.05.2017 г., 21.06.2017 г., 21.07.2017 г., 21.08.2017 г.,
21.09.2017 г. и 21.10.2017 г., и при следните други параметри: годишен процент
на разходите (ГПР) 49, 68% и обща сума за погасяване 1 899, 12 лева.
С Искане за
заем № CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 4) заемополучателят
заявил желание с посредничеството на кредитора да бъде застрахован от
Застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК: ***, със застраховка „Защита”
срещу рисковете в пакет „Премиум живот” – смърт, трайна пълна
неработоспособност над 50 % и хоспитализация вследствие на заболяване или
злополука, при специалните условия на Тарифа № МС32014 на застрахователя. Според
т. 3 от заемния контракт и чл. 46 от неразделните към него Общи условия заемодателят
предоставил на заемателя и допълнителна услуга към кредита, изразяваща се във
финансиране и разсрочване на застрахователна премия, дължима се по
застрахователен договор от последния, който трябвало да върне платената за нея сума
посредством 12 равни месечни платежи от по 112, 20 лева, изискуеми се на 21-о
число на месеца, бидейки предварително известен, че застраховането му и
ползването на въпросното допълнително обслужване не е задължителна предпоставка
за кредитиране.
В съответствие
с чл. 19 от общите уговорки при просрочие заемополучателят дължи законната
лихва за всеки календарен ден от забавата, а съобразно чл. 30 от тях за
получени и узнати от него се считат всички съобщения на насрещната страна, ако
бъдат изпратени на обявените в договора негови адреси, съответно факс, имейл
или телефон. Правата му да се откаже от съглашението, да изиска погасителен
план за извършените и предстоящите плащания и да пристъпи към предсрочно
погасяване, както и редът за тяхното упражняване, са регламентирани в Раздел VІ
„Права и задължения на страните” от Общите условия.
Обявено е от
съда за доказано и е видно от
електронно Извлечение
от сметка с IBAN: ***.10.2016 г., изготвено на 18.09.2018 г. (л. 46), че на 21.10.2016 г. ответникът
усвоил част от заемната сума – а именно 1 535, 00 лева, трансферирана от
заемодателя по сметката с горецитирания номер.
Инкорпорираната
в доказателствения масив Застрахователна полица №
МС320145322-00004408/21.10.2016 г. (л. 16 – л. 18) документира договор, който заемополучателят
сключил със Застрахователна компания „УНИКА Живот” АД чрез застрахователния й
посредник „Микро Кредит” АД за своето животозастраховане в негова полза за
застрахователна сума от 1 700, 00 лева по застраховка „Защита”, с начална дата
21.11.2016 г. и краен срок до 21.11.2017 г. и с обхват на покритие по пакет „Премиум
живот”, валидно от 24:00 часа на деня на плащане на застрахователната премия от
1 346, 40 лева от застрахования на застрахователя.
С Приложение
№ 1/09.06.2017 г. (л. 25 – л. 26) към гореспоменатия рамков договор кредитодателят,
на когото чл. 23 от Общите условия към кредитната сделка позволява по всяко
време да се разпореди с правата си по нея, отстъпил на ищеца портфейл от
дългове по списък, в който под № 293 фигурирали такива на ответника по Договор
№ 5322-00004408/21.10.2016 г., описани, както следва: отпусната главница 1 700,
00 лева, договорна лихва 199, 12 лева, остатък от тях съответно 1 303, 43 лева
и 116, 83 лева, общо дължимо по кредита и към деня на продажбата съответно 3
245, 52 лева и 2 430, 06 лева, като верифицирал така реализираната цесия с
писмено Потвърждение (л. 24).
В качеството
си на пълномощник на „Микро Кредит” АД, овластен от него с Пълномощно (л. 29)
да уведомява от името му всички длъжници за рамковото прехвърляне от 16.01.2015
г., ищецът адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до ответника на посочения в заемния
договор негов постоянен адрес:***,
Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/5322-00004408/15.06.2017 г. (л. 27),
съдържащо информация за предприетата на основание Приложение № 1/09.06.2017 г. покупка
на вземанията по Договора за паричен заем № 5322-00004408/21.10.2016 г.,
възлизащи към 15.06.2017 г. общо на 2 451, 57 лева, в т. ч. начислена мораторна
лихва, и покана да ги издължи в срок до 5 дни от получаването й. По данни от
Известие за доставяне № 797946 (л. 28), издадено от пощенския оператор,
въпросното съобщение било доставено на адресата на 19.06.2017 г.
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 66 – л. 71), което следва
да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно
изготвено, че ответникът е осъществил три погашения в общ размер на 815, 46
лева, от които: 270, 46 лева на 24.11.2016 г., 270, 46 лева на 06.01.2017 г. и
274, 54 лева на 03.02.2017 г., и с които задълженията му за главница, договорна
лихва, стойност на застрахователна премия са погасени съответно с 396, 57 лева,
82, 29 лева и 336, 60 лева. Респективно остатъкът им е съответно 1 303, 43
лева, 116, 83 лева и 1 009, 80 лева.
Изчислен от
вещото лице въз основа само на главницата от 1 700, 00 лева и договорната
лихва, годишният процент на разходите по кредита, е 23, 10%. Когато при
пресмятането му се включи и еднократната административна такса за оценка на
риска, нараства на 50, 00%, а ако освен нея се прибави и застрахователната
премия – на 378, 70%. При разгледаните варианти величината му е съответно с 26,
90 пункта по-ниска, равна и с 328, 70 пункта по-висока от петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, която към датата на обвързването
е 10%.
Законната
лихва върху невъзстановения заем и върху дълга по договора за допълнителни
услуги за периода от 22.02.2017 г. до 29.04.2018 г. (вкл.) е калкулирана в
размер съответно на 111, 53 лева и 87, 47 лева.
Сезиран от
кредитора с подадено на
11.07.2017 г. Заявление вх. № 2888/30.04.2018 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело №
185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 100/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав (л. 8
от ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на
09.05.2018 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 3365/22.05.2018 г.
След като на
08.06.2018 г. било информирано от заповедния
съд по порядъка на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за възможността да предяви иск
за установяването им, на 29.06.2018
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото
дружество депозирало по пощата разглежданата искова молба вх. № 4270/02.07.2020
г.
При така установените
фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с
релевираното в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си
титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия.
Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които
позовава възраженията си.
В настоящата конкретика спорните права
произтичат от Договор за паричен заем № 2690060/26.11.2016 г. (л. 4 – л. 7),
който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по
чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се
квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на
съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и
спрямо страната нетърговец, а при празноти чл.
288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9,
ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с
потребителско кредитиране в рамките на
своята професионална или търговска дейност,
предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или
търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства
или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете
или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с
оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на този по
чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или
други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240,
ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е
договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1
от ЗПК, реквизити: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна
сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и
нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за
промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите условия,
които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във
взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП стават задължителни за тях, само ако
са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат,
удостоверявайки това с подписа си.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него,
тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да
сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на
Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са
зададени по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в
основание за недействителност на договора, за което съдът е задължен да следи
служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело
C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т.
3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г.,
ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т.
о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „Микро Кредит” АД, от една страна като „Заемодател”, и
ответника, от друга страна като „Заемополучател”, е сключен формален, реален,
двустранен и възмезден Договор за заем CrediGo №
5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 8) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при
Общите условия на финансовата институция (л. 10 – л. 15). По делото е наличен
материализиращият съглашението документ, който доказва, че в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма посочените субекти са съгласували воля за
предаването на 1 700, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с
обязаност на последния да ги върне. Договарящите са обвързани и от Общите
условия на търговеца (л. 10 – л. 15), всяка страница от които, както повелява
чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи подписа на страните. Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК те са станали
задължителни за ответника, тъй като в Искането си за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 4) е
заявил писмено, че са му предварително предадени за запознаване, че ги приема,
както и че е снабден с екземпляр от тях при подписването на сделката.
Заемната
сума от 1 700, 00 лева е усвоена от него на 21.10.2016 г. чрез нареден по
банкова му сметка с IBAN: ***, 00 лева, а остатъкът от 165,
00 лева е прихванат с еднократната административна такса, която е приел да
заплати на дружеството. Уговорката за дължимостта й и за удържането й от подлежащите
на предоставяне заемни средства е поместена в чл. 15 от Общите условия към
кредитния договор, без да противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ал.
1 от чл. 10а от ЗПК разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, освен за действията по чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, касаещи неговото усвояване и управление. В мотивите
към законопроекта на Закона за изменение и допълнение на ЗПК (обн., ДВ, бр. 35
от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) е пояснено, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
цели да запрети на кредиторите да изискват заплащане срещу някои видове дейности,
които се считат за присъщи на занятието им по кредитиране. Таксата за
одобряване на кредита, каквато по естеството си е и конкретно обсъжданата, е
фигурирала в първоначално предложената редакция на законовия текст, но е
отпаднала от окончателната му формулировка с доводи, че възмездява
административните разноски на финансовата институция за проучване и оценка
кредитоспособността на потенциалния заемател.
Договорното изложение, кумулиращо
частните и общите клаузи, отговаря на меродавните предписания на чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК от ЗПК. Съставено е на хартиен
носител в шрифт не по-малък от 12 и в него понятно са отразени общият размер на
кредита от 1 700, 00 лева, условията за усвояването му – чрез удръжка на
такса от 165, 00 лева и банков превод на остатъка от 1 535, 00 лева, и разяснение
на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК на извлечение от сметка. В синхрон с
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК са записани и размерът, броят, периодичността и
датите на погасителните платежи във вид на неразделен към контракта погасителен
план. Последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е показана, но
видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима
само при променящи се лихвени проценти и при поискване от заемателя. За пълнота е удачно да се спомене, че
разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират
съответно тези на чл. 10, § 2, букви „з“ и „и“ от
Директива 2008/48/ЕО. По преюдициални запитвания за тяхното тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г.
по дело C-331/18,
които, според чл. 633 от ГПК, са задължителни за българските съдилища и
учреждения, Европейският съд се е произнесъл, че директивата не изисква
погасителният план към срочния договор за кредит да илюстрира разбивка на всяка
погасителна вноска по компоненти – главница, лихви и други разходи, и е
недопустимо държавите членки да налагат такова изискване в националната си
правна уредба. По указанията на чл. 10, § 2, б. „и“ и § 3 от Директивата, закрепени
съответно в чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 3 от ЗПК, въпросната справка следва да
се предоставя от кредитодателя на потребителя само по негово искане.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК договорът
не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.
Действително в него е отбелязан лихвен процент от 20, 95% с пояснения, че е годишен и
фиксиран, което по определението на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК
означава, че е непроменлив за целия договорен срок, но те не онагледяват
условията за прилагането му в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна
сума или остатъчната главница след всяко погашение. Липсата на такова обяснение
завоалира начина на изчисляване на възнаградителната лихва, чийто размер в
числово изражение – глобално или поне разпределен като компонент на вноските,
също не е обозначен, и затруднява както потребителя, така и съда при спор да
провери самостоятелно и без специални знания точността на информацията и в
частност дали оскъпяването, формирано като разлика от 199, 12 лева между
сумарно дължимите се 1 899, 12 лева и заетите 1 700, 00 лева, е резултат от
прилагането на лихвена ставка от 20, 95%. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, която наред с всички други пряко свързани с договора за кредит,
известни на кредитора и подлежащи на заплащане от потребителя разходи (комисиони, такси с изключение на нотариалните,
възнаграждение за кредитни посредници, за допълнителни услуги и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето му е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия) участва във величината на общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР от ЗПК, се пренася и върху показателя по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „обща
сума, дължима се от потребителя“, равняваща се съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК
на сбора от общия размер на кредита и общите разходи по него.
Както чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК повелява, в
договора е конкретизиран годишен процент на разходите от 49, 68%. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК показателят е предвиден да изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изчислен като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК обаче последните отсъстват от договорните
реквизити.
Величината на годишния процент на разходите, която
назначената съдебно-счетоводна експертиза изчислява при съблюдаване на ЗПК – а именно въз основа на главницата от 1 700, 00 лева и договорените
разходи на клиента срещу потребяването й – еднократната административна такса
за оценка на риска и възнаградителната лихва, без към тях да се причислява сумата
за застрахователна премия, която не представлява възнаграждение за допълнителна
услуга по смисъла, вложен в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а и не обуславя
заемодаването, възлиза на 50, 00%. Следователно не надвишава наложения в чл.
19, ал. 4 от ЗПК горен праг от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, но все пак надхвърля процента,
цитиран в договора, което също говори за нарушаване на изискването за яснота и
разбираемост на параметрите му.
В тях е
попуснат и лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на
потребителското право на отказ, за посочване на който разпорежда чл. 11, ал. 1,
т. 20 от ЗПК.
Изводът е, че договорът не
осветлява кредитополучателя за всички сведения, които могат да имат отражение
върху обхвата на отговорността му, и по правилото на чл. 22 от ЗПК следва да се
прогласи за недействителен. Невалидността му не засяга уговорката по чл.
3 от него във вр. с чл. 46 от Общите условия, която, тълкувана на основание чл.
20 от ЗЗД във взаимовръзка с молбата за застраховане, инкорпорирана в Искане за
заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г. (л. 4), обективира
съгласието на финансовата институция да заплати за своя сметка на застрахователя
дължимата му се от ответника еднократна застрахователна премия за застраховка
„Защита” и обещанието на последния да я възстанови разсрочено. Въпросната
клауза е наречена в съглашението и исковата молба „допълнителна услуга”, но не
третира същинска такава – например за застраховане или посредничеството за
него, което е предмет на отделен договор, а разкрива белезите на заем за
потребление на 1 346, 40 лева, който, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗПК,
поради безвъзмездността си остава извън обхвата на ЗПК, който е самостоятелен и
независим от основния и за който меродавна е новелата на чл. 240 от ЗЗД. Следователно
действието му е предпоставено не само от съвпадение на насрещните волеизявления
на страните, което е налице, но и от предаване на заетите средства от
заемодателя на заемателя, или, както е в случая – на избрано от тях трето лице
застраховател. Въпреки напътствията на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства да е престирало на Застрахователна
компания „УНИКА Живот” АД парична сума в размера на застрахователната премия от
1 346, 40 лева, която ответникът е приел да й плати по Договор за застраховка
„Защита”, оформен със Застрахователна полица № МС320145322-00004408/21.10.2016
г. (л. 16 – л. 18). Казаното убеждава, че заемно правоотношение изобщо не е
учредено и липсва кауза от застрахования да се иска връщане на сумата от
1 346, 40 лева, поради което искът за неплатения й остатък от 1 009, 80
лева, както и този за обезщетение от 51, 60 лева за забавата му, се явяват
неоснователни.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата
на чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да
дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова
последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на
неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда. Експертните констатации,
подкрепени от еднопосочните изявления на страните, сочат, че ответницата е предприела
три плащания в общ размер на 815, 46 лева, които са отнесени за погасяване на главницата,
възнаградителната лихва и стойността на застрахователната премия съответно със
сумите от 396, 57 лева, 82, 29 лева и 336, 60 лева. След приспадането им от
подлежащата на връщане главница от 1 700, 00 лева, доколкото в отговора се
противопоставя, макар и общо формулирано, възражение за прихващане с лишени от
договорна опора платежи, съдебният състав е мотивиран да заключи, че задължение за възстановяване на останалите
884, 54 лева съществува.
Същото с настъпила изискуемост е придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство още преди образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото на кредитора да прехвърли своето вземане
на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а
чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде изрично
прогласена в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в чл.
23 от Общите условия. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото
вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда
действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението
на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава
да администрира кредита по отношение на потребителя.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 19 – л. 23) „Микро Кредит” АД се е задължило регулярно на месечна база да
прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***,
преобразувано в „Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***,
свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за
потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и
изтеклите лихви. Дружествата са договорили при всеки трансфер да
индивидуализират притезанията в съставяно и изпращано по електронен път от
цедента на цесионера Приложение № 1 по образец, на което са приписали значение
на анекс с транслативни последици.
По така утвърдения ред в Приложение №
1/09.06.2017 г. (л. 25 – л. 26) към рамковия договор съдоговорителите са се
споразумели за цедиране на процесното задължение за възстановяване на заетите 1
700, 00 лева, назовавайки го еднозначно по произход, вид и размер.
Доказателство за цесията е и писменото й Потвърждение (л. 24) от цедента.
Като
правен ефект от това допълнително споразумение ищецът се е сдобил с вземането,
а правото му да го претендира от ответника е консолидирано в съответствие с чл.
99, ал. 4 от ЗЗД.
Практиката
на ВКС, уеднаквена в Решение №
150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение
№ 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за
действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него,
извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция
неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г.
по т. д. № 917/2018 г., І т.о., че не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно (л. 29) ищцовото дружество е
упълномощено от цедента „Микро Кредит” АД да уведомява от негово име всички
длъжници за прехвърлянето. Именно в качеството си на пълномощник ищецът е
адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до ответника на посочения в договора за
заем негов постоянен адрес:***, Уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-МКР/5322-00004408/15.06.2017 г. (л. 27) за сторената с Приложение №
1/09.06.2017 г. продажба на дълга му
по Договора за паричен заем № 5322-00004408/21.10.2016 г. По данни от Известие
за доставяне № 797946 (л. 28) на пощенския оператор въпросното съобщение е доставено
на 19.06.2017 г. на лицето Начо Демирев – баща на адресата. При това положение
връчването е редовно извършено при спазване на чл. 30 от Общите условия, а
твърдението на ответницата, че е останала в неизвестност за него, не е
доказано.
Но дори оспорването й да се възприеме за резонно, цесията
й е изрядно съобщена на 20.08.2018 г., когато е получила лично уведомлението като
приложение към исковата молба – факт, който е настъпил в течение на процеса и се
съобразява от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
В обобщение, искът за главницата по заема следва да се уважи до размера от 884, 54 лева, ведно със законната лихва за просрочие, считано от датата на съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2018 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът. За разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна. Идентично е произнасянето и досежно исковете за договорна и мораторна лихва в размер съответно на 116, 83 лева и 72, 58 лева, тъй като по аргумент от чл. 23 от ЗПК от договора не произлизат обременяващи правната сфера на заемателя акцесорни тежести.
При даденото правно разрешение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възмезди съразмерно на
уважената част от исковете съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи,
както следва:
Ø в исковото производство общо на 165, 00 лева, от които 25, 00 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 70, 00 лева – възнаграждение
на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 70, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 200, 00 лева, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета
му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство общо на 42, 50 лева, от които 25, 00 лева –
внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и 17, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита
от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на 50, 00
лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от
юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К. Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 884, 54 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки) – подлежаща на връщане главница по
Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, от една страна като „Заемодател“, и ответника, от
друга като „Заемополучател“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 30.04.2018 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 100/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от
юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К. Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
Ø 116, 83 лева (сто и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки) – договорна лихва по Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 21.02.2017 г. до 21.10.2017 г.;
Ø 72, 58 лева (седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за забава върху главницата по Договор за заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 22.02.2017 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда);
Ø 1 009, 80 лева (хиляда и девет лева и осемдесет стотинки) – стойност на застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 21.02.2017 г. до 21.10.2017 г.;
Ø 51, 60 лева (петдесет и един лева и шестдесет стотинки) – лихва за забава върху главницата по Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5322-00004408/21.10.2016 г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 22.02.2017 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 100/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от
юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К. Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 165, 00 (сто шестдесет и пет) лева – съдебно-деловодни
разноски в исковото производство за довнесена държавна такса
за разглеждане на спора, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете, и
Ø сумата от 42, 50 лева (четиридесет и два лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на
ч. гр. дело № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно
със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ