РЕШЕНИЕ№ 134

 

гр. Сливница, 04.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- ГР. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 616 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу Х.К.Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 27, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания в общ размер на 1724,44 лв., от които сумата в размер на 1417,38 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за стоков кредит № 244722 от 03.02.2017 г., сумата в размер на 218,31 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 08.09.2017 г., и сумата в размер на 88,75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 29.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 127 от 04.04.2018 г. по ч.гр.д. № 208/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница. При условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителни искове за вземанията си, с изключение на вземането за разноски по заповедното производство, като с исковата молба уведомява ответника за настъпилата предсрочна изискуемост за непадежиралите към 10.09.2018 г. погасителни вноски.

Ищецът твърди в исковата молба и молбата-уточнение от 23.10.20018 г., че процесните вземания произтичат от сключен на 03.02.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД (праводател на заявителя по силата на договор за цесия от 20.04.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.09.2017 г.) Договор за стоков кредит № 244722, по силата на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1417,38 лв. за закупуването на 1 бр. телевизор SAMSUNG S7 EDGE с цена 1249,00 лв., продаван от „Технополис България“ ЕАД, както и за сключване чрез „БАНКА ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна премия в размер на 168,38 лв. Съгласно разпоредбите на Договора и Общите условия към него сумата в размер на 1249,00 лв. е била преведена по банкова сметка ***.02.2017 г., като ответникът е получил стоката предмет на договора. Съгласно договореността между страните ответникът се е задължил да възстанови сумата по кредита, ведно с начислената върху нея възнаградителна лихва в размер на 382,46 лв. на 24 месечни погасителни вноски, първите двадесет и три от които в размер на по 76,21 лв., а последната с падеж на 03.02.2019 г.- в размер на 47,01 лв. Сочи се, че предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал задължението си за заплащане на погасителните вноски в срок, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 12.1 от Общите услови, неразделна част договора за кредит, за което ищецът, в качеството му на пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил до ответника уведомление по чл. 99 ЗЗД, ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, получено лично от ответника на 26.09.2017 г. Предвид забавата на длъжника на основание чл. 12 от ОУ на същия е била начислена и лихва за забава за периода от 15.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, възлизаща в общ размер на 88,75 лв. Сочи се, че длъжникът не е извършил никакви плащания по договора за стоков кредит. По отношение на вземането за разноски, сторени в заповедното производство, уточнява, че се касае до искане съдът да присъди разноските, сторени в заповедното производство, а не се касае до самостоятелна претенция за установяване на това вземане.

По отношение на извършената цесия се твърди, че на 08.09.2017 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е сключено допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2017 г., по силата на които вземането на банката срещу ответника, произтичащо от Договор за стоков кредит № 244722 от 03.02.2017 г., е било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всичките привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви, такси и комисионни, като вземането е било индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от 08.09.2017 г. към допълнителното споразумение. Извършването на цесията е било съобщено на длъжника с уведомление изх. № УПЦ-П-ДСК/244722 от 14.09.2017 г., получено лично от ответника на 26.09.2017 г.

При условията на евентуалност и в случай, че съдът не уважи кумулативно обективно съединените установителни искове, ищецът предявява осъдителни искове за гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.09.2018 г., до окончателното й изплащане, като с исковата молба уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 10.09.2018 г. главници по вноски от № 20 до № 24, включително, равняващи се на сумата в размер на 330,88 лв., която е включена в главницата в размер на 1417,38 лв.  

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението до ответника е връчено лично на ответника на 18.04.2019 г.) по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, като в РС- гр. Сливница, след приключване на откритото съдебно заседание- 11.36 часа, е постъпила молба вх. № 3223/17.10.2019 г., с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са  налице предпоставките за това, е направено още с исковата молба, с оглед което същото следва да бъде съобразено от съда.

 В съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г., ответникът, редовно призован (съобщението връчено лично на ответника на 02.10.2019 г.), не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение от 30.08.2019 г. проект за доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в  чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Съгласно  чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С разпореждане от 23.10.2018 г. съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено лично на ответника на 18.04.2019 г., видно от находящата се по делото разписка, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.

С определение от 30.08.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска. Съобщението е връчено лично на ответника на 02.10.2019 г.

В проведеното на 17.10.2019 г. съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява, не взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В исковата молба ищецът, е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, в случай че са налице предпоставките за това, което следва да бъде съобразено от съда.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно основателен.  В тази връзка съдът съобрази, че към исковата молба са представени заверен препис от подписания от ответника и праводателя на ищеца- „Банка ДСК“ ЕАД, Договор за стоков кредит № 244722 от 03.02.2017 г.; заверен препис от искане за стоков кредит, подписано от ответника; заверен препис от декларация от 03.02.1017 г. към искане за кредит № 244722, подписана от ответника; заверен препис от декларация-съгласие по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, подписана от ответника; заверен препис от уведомително писмо от „Банка ДСК“ до Технополис България за сключения Договор за стоков кредит № 244722 от 03.02.2017 г.; заверено копие от Договор и общи условия към него по застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт“ за лице от 18 до 64 години; заверен препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. и потвърждение за извършена цесия; заверен препис от допълнително споразумение от 08.09.2017 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2017 г.; заверен препис от извлечение от приемо-предавателен протокол от 08.09.217 г., видно от което вземането на „Банка ДСК“ към ответника е предмет на цесия; заверен препис от пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и заверени преписи от уведомително писмо за извършена цесия УПЦ-П-ДСК/244722 от 14.09.2017 г. и известие за доставяне, видно от което ответникът е бил уведомен за извършената цесия на 26.09.2017 г.

 Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и доколкото искането е направено още с исковата молба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в общ  размер на 230,94 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавна такса в размер на 80,94 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 234,49 лв., в това число 34,49 лв. държавна такса, и 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд- гр. Сливница

 

РЕШИ:

 

ПРЗИНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 27, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1335, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 10“, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е носител на право на парично вземане в общ размер на 1724,44 (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) лева, от които сумата в размер на 1417,38 (хиляда четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки) лева, представляваща незаплатена главница по Договор за стоков кредит № 244722 от 03.02.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД (правата по който са цедирани на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с договор за цесия от 20.04.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.09.2017 г.), сумата в размер на 218,31 (двеста и осемнадесет лева и тридесет и една стотинки) лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 08.09.2017 г., и сумата в размер на 88,75 (осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 29.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 127 от 04.04.2018 г. по ч.гр.д. № 208/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Х.К.Г., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на  230,94 (двеста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева- разноски в съдебното производство по чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Х.К.Г., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 234,49 (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) лева- разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                            (Невена Великова)