Решение по КНАХД №1209/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба на „Вами – 31“ ЕООД, срещу Решение № 72/22.08.2025 г., постановено по KАНД № 151/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2500047 от 10.03.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Касаторът сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Единствените доводи, които поддържа са за изтекла давност по чл. 34 ЗАНН. Претендира отмяна на обжалваното решение и сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директор на дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик не изразява становище по касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик не изразява становище.

Административен съд – Пазарджик в настоящия касационен състав намира, сезиращата жалба заподадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно установено е, че на 11.07.2024 г. и 17.07.2024 г. длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик (ДИТ) извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „ВАМИ-31” ЕООД, в обект на контрол: Снек бар „МАРАЛИ“. В резултат на проверката е съставен Протокол № ПР2426980/05.08.2024 г. Констатирано е, че жалбоподателят няма актуални протоколи от измерване на факторите на работната среда (осветление и микроклимат) в обекта на контрол, с цел доказване на съответствието с нормите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

С оглед което са дадени предписания, работодателят да извърши измерване на факторите на работната среда (осветление и микроклимат) в обекта на контрол, за изпълнението на които е даден срок 16.09.2024 г.

На 30.12.2024 г. при последваща проверка от страна на длъжностни лица при ДИТ спрямо жалбоподателя е установено, че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за извършена проверка Протокол № ПР2426980 от 05.08.2024 г. предписание т. 4 от протокола, което съставлява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В резултат на констатацита за извършеното нарушение на 17.01.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2500047 от главен инспектор при ДИТ Пазарджик. На 10.03.2025 г. е издадено процесното НП.

Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗАНН и въз основа на редовно съставен Акт за установяване на административно нарушение, който е бил предявен на нарушителя. При съставяне на АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да компрометират отразените в него фактически констатации. Както в АУАН, така и в оспореното НП, ясно и недвусмислено е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд е приел, чежалбоподателят (настоящ касатор) е извършил вмененото му нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, във връзка с което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Така мотивиран е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на РС-Велинград се споделят от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК се приемат за доказани фактите, така, както са установени от РС.

Настоящата инстанция приема, че безспорно от приложените по делото доказателства се установява, че „Вами-31“ ЕООД не е изпълнило в срок, както и към датата на установяване на нарушението задължителното предписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като съгласно т. 1 от нормата такива са и задължителните предписания на работодателите. В чл. 405 от КТ е указано, че тези принудителни административни мерки /в т. ч. и задължителните предписания/ подлежат на оспорване по реда на АПК. В този смисъл, дадените задължителни предписания имат характера на индивидуален административен акт и подлежат на самостоятелен контрол. В настоящия случай липсват доказателства, така даденото от контролния орган предписание да е било оспорено, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение. След като не са били изпълнение в указания от контролния орган срок, безспорно „Вами-31“ ЕООД, като работодател е осъществил състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно който текст, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В случая е определена имуществена санкция от 1 500 лв., който е в законоустановения минимум и не следва да бъде намалена.

Неоснователно е възражението, че срокът за съставяне на АУАН по чл. 34 ЗАНН е изтекъл. Правилно е определена датата на извършване на нарушението, като съдът не споделя възражението, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. След като на „Вами-31“ ЕООД са дадени предписания с конкретно определен срок, неизпълнението на същите води до нарушението, предвидено в състава на чл. 415, ал. 1 КТ, което снабдява неизпълняващото дружество с качеството нарушител. Кога нарушението ще бъде установено не е обвързано със срок, но именно от установяването му, което в случая се е случило на 14.01.2025 г. при прегледа на фирмената документация изискана във връзка започна на 30.12.2024 г. при осъществената последваща проверка от страна на длъжностни лица при ДИТ, изпълнено ли е предписанието им, тече тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, предл. 1 ЗАНН. Съставянето на АУАН на 17.01.2025 г. безспорно е сторено преди изтичането му, което не препятства образуването на административнонаказателното производство.

Правилно в решението си първоинстанционният съд е посочил, че нарушението е открито в резултат на последващата проверка в резултат на което е установено, че предписание визирано в т. 4, дадено с протокол № ПР2426980 от 05.08.2024 г., не е изпълнено.

Правилни са изводите на РС за липса на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид че случаят не разкрива признаци на маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съгласно тази норма, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В конкретния случай от страна на касатора в хода на административнонаказателното производство не са ангажирани безспорни доказателства за изпълнение на даденото предписание, което означава, че законовите предпоставки на чл. 415в, ал. 1 от КТ не са изпълнени.

По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски в полза на касатора не се следват, а с оглед липсата на процесуална активност от страна на ответника по касацията, такива не се дължат и нему.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, ХII касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/22.08.2025 г., постановено по KАНД № 151/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.