Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 16513 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение №
130149 от 01.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 54747/2017 г. на
СРС, ГО, 74 състав, И.Б.Ф. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 453, 60 лв.,
представляваща стойност за доставена и незаплатена топлинна енергия през
периода 09.08.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 20, 73 лв. – стойност на
услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и 123, 98 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2014 г.- 09.06.2017 г. Исковете за главница
за доставена топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени над уважения
до пълния предявен размер и период. Изцяло отхвърлен е предявеният иск за
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 436, 85
лв., съразмерно на уважената част от исковете. Отхвърлени са изцяло поради
извършено плащане предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.И.Г. и Б.Ф.Ф. искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за сумата от по
186, 70 лв., за всеки един от тях, представляваща стойност за доставена и
незаплатена топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата
от по 7, 23 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода
01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017
г. до окончателното изплащане, сумата от по 32, 50 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.07.2014 г. –
09.06.2017 г., както и по 1, 60 лв., мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове срещу И.Б.Ф. е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че част от дължимите суми по обща фактура № **********/31.07.2015 г. за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. са погасени по давност. В раздел IX от
Общите условия - „Заплащане на топлинна енергия“, чл.33, ал.1 е определен редът
и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца за
доставка на топлинната енергия. СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите
по посочената фактура за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена
м.07.2015 г., стават изискуеми едва на 16.09.2015 г. В случая исковата молба е
подадена на 09.08.2017 г., с което е прекъсната давността. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И.Б.Ф.,
чрез адв. М.И. -САК, назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който оспорва
същата. Счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Заявява,
че с изтичането на тригодишният срок, посочен в чл.111, б. „в” ЗЗД, вземанията
на ищеца се погасяват, като давността започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД. В случая
вземането на ищеца е срочно, тъй като в Общите условия на същия е предвидено,
че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена
за потребената топлинна енергия за текущия месец става изискуемо от първо число
на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това и предвид датата на подаване
на исковата молба – 09.08.2017 г. се явява погасено по давност вземането за
периода 01.05.2014г. – м.08.2014 г. Вземането за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху цената на потребената топлинна енергия възниква на първо
число от втория месец, следващ отчетния, като от този момент започва да тече
тригодишната погасителна давност. Тъй като вземането за мораторна лихва е
акцесорно, същото се погасява с погасяването на главното вземане. Моли съда да
отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответника И.Б.Ф., чрез адв. М.И. - САК, назначена
по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е неправилно. Счита, че не са представени никакви убедителни доказателства, че
процесното количество топлинна енергия е доставено реално до абоната, поради
което не се дължи неговото заплащане. Съгласно приетата съдебно - техническа
експертиза за процесния период 2015 г. – 2016 г. отчитането е извършено на т. нар.
служебен принцип, поради твърдян неосигурен достъп. Същевременно следва да се
заплаща само действително консумираната топлинна енергия, а не служебната
такава. По делото липсват данни и доказателства, които категорично да обосноват
извод, че ответникът е надлежно уведомен за времето на отчитане на
индивидуалните разпределители, което е основание за оспорване достоверността на
отчетените количества топлинна енергия. Счита за неправилно приложена нормата
на чл.162 ГПК от първоинстанционния съд. Поддържа, че освен за вземанията за
периода 01.05.2014 г. – м.08.2014 г. е изтекла погасителната давност и за м.09.2014
г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените
искове в тази им част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД и от третото
лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението, в частта, с която са
отхвърлени предявените искове спрямо В.И.Г. и Б.Ф.Ф., е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу И.Б.Ф. и
наследниците на З.П.Ф.. Ищецът твърди, че последната е била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ заедно с ответника И.Б.Ф.
при условията на разделна отговорност, за топлоснабден имот – апартамент № **,
находящ се в гр. София, общ. Младост, ж. к. „*********, аб. № ******, като му дължат сумата от общо 1 369, 59 лв., от
които: 1 121, 55 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., 195, 03 лв. – лихва
за забава върху главницата за периода 15.07.2014 г. – 09.06.2017 г., сумата от 43,
40 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2013 г. – м.04.2016 г. и 9, 61 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендира сторените по делото разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
С
разпореждане от 10.09.2017 г. СРС, указал на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира
ответниците с посочване на три имена, ЕГН и адрес срещу които предявява
исковете си, като го предупредил, че в противен случай исковата му молба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
С молба от 25.09.2017
г., ищецът уточнил, че предявените от него искове са насочени срещу И.Б.Ф., В.И.Г.
и Б.Ф.Ф., като последните двама са наследници на З.П.Ф.. Същите му дължат претендираните
суми в условията на разделна отговорност при квоти: 4/6 за И.Б.Ф. и по 1/6 за В.И.Г.
и Б.Ф.Ф., както следва: И.Б.Ф. – сумата от 747, 70 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия и 28, 93 лв. – за дялово разпределение; 130, 02
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 6,40 лв. - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение, а В.И.Г. и Б.Ф.Ф. - сумата
от по 186, 70 лв. – за незаплатена топлинна енергия и по 7, 23 лв. – за дялово
разпределение, по 32, 50 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и по 1, 60 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
С молба от
21.11.2017 г., ответниците са поискали от съда производството по гр.дело №
54747/2017 г. по описа на СРС, 74 състав да бъде спряно предвид
обстоятелството, че И.Б.Ф. и Б.Ф.Ф. са сключили споразумение с ищеца, а В.И.Г.
е заплатила своята дължима част от претендираното вземане, за което са
приложени 3 бр. фискални бонове.
С
определение от 27.11.2017 г. на СРС, по молба на ищеца от 22.11.2017 г.
производството по посоченото гражданско дело е спряно на основание чл.229, ал.1,т.1 ГПК.
Преди
влизане в сила на горното определение е депозирана нова молба от ищеца от
04.04.2018 г. за възобновяване на делото, предвид което СРС, 74 състав е продължил
съдопроизводствените действия по него.
С последваща
молба на ищеца от 11.01.2019 г. е уточнено, че ответниците Б. Ф. и В. Г. след
образуване на настоящото производство, с оглед на сключено извънсъдебно
споразумение, са платили изцяло задълженията си към топлопреносното дружество.
Постъпили плащания няма само от отношение на задълженията на ответника И.Ф..
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба само от ответника И.Б.Ф.
чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв. М.И.
от САК. Същият оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че извършеното
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата, въз
основа на което са начислявани претендираните суми е извършено неправилно, като
всички суми са некоректно завишени и неотговарят на реално ползваната топлинна
енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Съгласно
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 84, том III, дело № 458/2008
г. от 27.03.2008 г., И.Б.Ф. и З.П.Ф. са учредили договорна ипотека в полза на „Ю.И
Е.Д.Б.” АД върху собствения си недвижим имот придобит по време на брака им на
името на И.Б.Ф. и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно
апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
Представено
е искане на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ до Служба по вписванията – гр. София от
19.08.2013 г. за вписването на възбрана върху 1/2 ид.част от процесния имот,
собственост на И.Б.Ф., като обезпечителна мярка за изплащане на парично задължение.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „********-********от 22.02.2003 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, за което е
приложена нотариално заверена декларация от лице, упълномощено да представлява
етажната собственост.
На 19.09.2003
г. е сключен договор № 4949 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес:
гр. София, ж.к. „********-********, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
На 20.05.2016
г. и 29.05.2016 г. е съставен протокол от представител на „Т.С.“ ЕООД,
удостоверяващи извършването на съответно първо и второ безплатно посечещение на
адрес: ж. к. „********* за отчет на разпределители/топломери и водомери за топла
вода. Описани са апартаментите, до които не е осигурен достъп. Сред тях е и
процесния ап.59. Представени са известия за доставяне на дяловите разпределения
за исковия период на домоуправителя на етажната собственост в ж. к. „********вх.В.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза по делото се установява, че сградата – етажна
собственост не ползва топлинна енергия за отопление, а само за битово горещо
водоснабдяване. Абонатната станция е нова, автоматична, с пластинчати
топлообменници. Общият топломер се отчита по електронен път в 0:00 часа на
първо число на месеца чрез електронно устройство. Същият е преминал изискуемите
метеорологични проверки, както следва: на 14.09.2012 г., на 18.09.2014 г., на
21.10.2016 г. и на 08.05.2018 г. Видно от тях е, че проверката за 2014 г. е
направена 4 дни след законовия 2 годишен срок, а тази за 2016 г. – 1 месец и 3
дни след законовия срок. От техническа гледна точка наличието на метеорологична
проверка и след изискуемия срок със заключение „Съответства” означава, че за
този период топломера е бил годно измервателно средство. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Чистото количество топлинна енергия, което отива при
потребителите се разпределя между тях за отопление (за имота, сградна
инсталация и общи части) и битово горещо водоснабдяване. Технологичните разходи
се изчисляват със специализиран софтуер и проверката на един месец е
достатъчна, за да се провери верността на математическия модел, който
програмата за изчисление на тази величина следва. За процесния период дяловото
разпределение е извършено от фирмата за дялово разпределение в съответствие с
нормативната уредба в областта на енергетиката. Вещото лице е установило, че в
процесния имот топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се отчита по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За периода 2014 г. - 2015 г. абонатът
е осигурил достъп за отчет и главния отчет от 10.05.2015 г. е подписан, а за
периода 2015 г. – 2016 г. такъв не е осигурен, предвид което е начислена
служебна разходна норма на „брой лица” 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Размерът
на дължимата сума за топлинна енергия възлиза на сумата от 786, 01 лв.,
изчислена като сбор от сумата по фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия в размер на 698, 04 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в
размер на 87, 96 лв. В посочената крайна сума не са включени предишни неплатени
и просрочени суми и лихви по тях.
Пред СРС е
изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., от
чието заключение се установява, че за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в
процесния имот е имало дялово разпределение на потребената топлинна енергия. При
направена справка в отдел „Съдебни вземания” към 21.11.2017 г. е установена
платена сума в размер на 83, 52 лв., с която са погасени мораторна лихва в
размер на 16, 84 лв. и съдебни разноски в размер на 66, 68 лв. От касови бонове
от посочената дата са установени погасени задължения на Б. Ф. в размер на 75, 16
лв. и на В. Г. в размер на 250, 54 лв. по съдебни искове срещу тях. Неплатената
топлинна енергия е в общ размер на 1 164, 95 лв., от които: 1 121, 55 лв. –
главница за топлинна енергия и 43, 40 лв. -за дялово разпределение. Мораторната
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 09.06.2017 г. е в размер
на 203, 87 лв., от които: 195, 03 лв. – за топлинна енергия и 8, 84 лв. – за дялово разпределение. След
приспадане на платената сума на 21.11.2017 г. в размер на – 16, 84 лв.
дължимата лихва за забава е на стойност 187,03 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни,
като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответникът е собственик
на процесния имот през исковия период и в това си качество е клиент на топлинна
енергия и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка
на топлинна енергия. Не са релевирани оплаквания и относно дяловото участие на същия
в съсобствеността. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези въпроси
са извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат
по същество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия
на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014
г. и вестник „19 минути“. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същия ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба
на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148)
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Жалбоподателят
– ответник релевира довод, че неправилно е определена стойността на топлинната
енергия на база, поради неосигурен достъп, без да са ангажирани доказателства в
тази насока.
Нормата на
чл.69, ал.2, т.2 вр. с чл.68 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването регламентира, че количеството топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост, се определя въз основа на
изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако не е осигурен
достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. В нормата
на чл.70, ал.2 от същата наредба е регламентирано задължението на клиентите да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо
услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и
водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях. Ето защо и на основание чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че не е осигурен достъп за
отчитане на изразходваното количество гореща вода.
В
производството пред СРС са представени надлежно съставени протоколи съответно
от 20.05.2016 г. и от 29.05.2016 г., обсъдени по – горе, които удостоверяват
обстоятелството, че не е осигурен достъп до процесния топлоснбаден имот, което
от своя страна възпрепятства възможността да се снемат показанията на
водомерите. Топлинната енергия е начислена на база един обитател. Тези
доказателства не са оспорени, както и не са ангажирали такива, които да опровергаят
удостовереното в тях. Също така ответникът не твърди, че имотът е бил
необитаем, за което надлежно е уведомил ищеца, а и липсват доказателства в тази
насока. Ето защо се налага извода, че в полза на ищеца е възникнало правото да
начисли посочените в нормата на чл.69, ал.2, т.2 вр. с чл.68 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлосналбдяването количества за разход на вода за един
обитател. Това обуславя неоснователност на релевирания във въззивната жалба
довод на ответника, че стойността на топлинната енергия за отоплителен сезон
2015 г. - 2016 г. не следва да се определи по реда на Наредбата за
топлоснадбяването.
Следва да
се отбележи, че обсъдените по – горе разпоредби на чл.69, ал.2, т.2 вр. с чл.68
и чл.70 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването не въвеждат
санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до
жилището за отчитане на водомерите, а регламентира механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, съобразно установените средни
стойности на потребление на тази услуга от едно лице на ден. По този начин е
установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не
е налице обективна възможност за реалното й отчитане, като се държи сметка на броя
заявени обитатели в имота, като не се допуска неоснователно обогатяване на
някоя от страните по правоотношението.
В
първоинстанционното производство е изслушана съдебно -техническа експертиза, обсъдена
по – горе, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи. Вещото лице е установило спазване на изискванията на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ при определяне стойността на топлинната енергия за
разглеждания период. Същото е съобразило отчетените данни за отоплителен сезон
2014 г. - 2015 г., когато е осигурен достъп за отчет, както и неосигуреният
такъв за отоплителен сезон 2015 г. - 2016 г., довело до начисляване на топла
вода на 1 брой потребител. Установило е,
че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период
е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Стойността на реално потребената топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на сумата от 786, 01 лв. Доколкото
участието на жалбоподателя – ответник в съсобствеността е 4/6, то същият
отговаря за сумата от 524 лв.
Жалбоподателите
релевират доводи за неправилно прилагане на института на погасителната давност.
Ответникът И.Б.Ф.
своевременно е заявил по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Последното е предвидено в чл.33, ал.1 от Общите условия на
ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Същите обаче не намират
приложение за исковия период: м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
За този
период приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от
ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът е предявен на 09.08.2017 г., към
този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми
преди 09.08.2014 г. Това са вземанията за периода м.05.2014 г. – м.07.2014 г.
Ето защо доводът на жалбоподателя – ответник, че вземането за м.08.2014 г. е
погасено по давност, е неоснователен.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя - ищец, че сумата по общата фактура за
периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., става изискуема
едва на 16.09.2015 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който
се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и
посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява
способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през
съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца
за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща
фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от
съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо
изводите на решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са частично
погасени по давност са законосъобразни.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че вземането на ищеца, което не е
покрито от погасителна давност, е за периода м.08.2014 г. – м.04.2016 г., в
каквато насока са и изводите на решаващия съд. Неговият размер е определен от
съда по реда на чл.162 ГПК, като същият възлиза на 453, 60 лв. Същият е
определен съобразно данните, съдържащи се в изготвените експертни заключения,
поради което не са налице основания за намаляване на същия. С оглед на това
доводите на жалбоподателя – ответник в тази насока са неоснователни.
Страните не
са заявили оплаквания относно стойността на услугата дялово разпределение,
поради което този въпрос е извън пределите на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба, съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК. С оглед на това не
следва да се излагат съображения в тази насока.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на
мораторна лихва, на основание чл.86 ЗЗД. Предвид изложените по – горе
съображения и доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си,
същият не е доказал момента на поставяне на ответника в забава. Ето защо не
следва да се присъжда лихва за забава по отношение присъдената сума за дялово
разпределение.
Жалбоподателите не са заявили доводи и
относно размера и периода на лихвата за забава, за които е уважен предявения
иск, поради което тези въпроси също са извън предмета на въззивна проверка и не
следва да се обсъждат.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на спора разноските във въззивното производство следва следва да останат
в тежест на страните, както са направени.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130149 от 01.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 54747/2017
г. на СРС, ГО, 74 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението,
в частта, с която са отхвърлени предявените искове спрямо В.И.Г., ЕГН **********
и Б.Ф.Ф., ЕГН **********, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.