Решение по дело №14933/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 890
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20211100514933
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514933 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на М. ЕМ. Т., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, ж.к.“**** срещу отказ на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 от
КЧСИ за възстановяване на такса за въвод във владение, обективиран в
резолюция от 01.11.2021 г.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.Ц., рег. № 840
от КЧСИ, досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата на М. ЕМ. Т.
се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК, а по същество
неоснователна.
От фактическа страна:
По изп. дело № 20178400400908, в периода 02.04.2019г-02.05.2019г. е
проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „И.“
ООД, ЕИК ****, представляващ: апартамент № 5, на две нива. находящ се
във вход „Г”, бл. 52, в жилищната сграда, построена в УПИ IV- 112, в квартал
1
9, по плана на гр. София, местност „Жилищна група Южен парк”,
представляващ самостоятелен обект в сграда е идентификатор:
68134.1004.42.1.22, подробно описан в книжата по проданта и
Постановлението за възлагане. С Протокол за обявяване на купувач по чл. 492
ТПК от 03.05.2019г. за купувачи на недвижимия имот са обявени
наддавалите: М. ЕМ. Т.- настоящ жалбоподател и Д.М.И., в съсобственост
при дялове: 1/3 идеална част за М.Т. и 2/3 идеални части за Д.И. при цена от
415411 лева. След внасяне на пълния размер на цената от купувачите, на
16.05.2019г. е издадено Постановление за възлагане, е което на същите е
възложена собствеността върху процесния апартамент 5. Постановлението е
обжалвано и е влязло в сила на 29.06.2020г., вписано в АВ на 28.07.2020г.
С молба от 30.07.2021г. М. ЕМ. Т., на основание чл. 498 ГПК е поискал
да бъде въведен във владение на имота. С разпореждане от 30.07.2020г. е
насрочен въвод във владение в продадения имот и е определена таксата по т.
22 ТТЗЧСИ в размер на 4981.33 лева с вкл. ДДС. Таксата е определена по т.
22 ТТЗЧСИ върху продажната цена на възложения имот.
Със съобщение от 30.07.2020г., връчено на М.Т. на 31.07.2020г.
купувачът е уведомен за дължимата такса по т. 22 ТТЗЧСИ, като таксата е
платена от жалбоподателя М. ЕМ. Т. и на същия е издадена сметка №38999/19.08.2020г.
На 19.08.2020г. е извършен въвод във владение, като на купувача М.
ЕМ. Т. е предаден недвижимият имот, представляващ апартамент № 5, на две
нива. находящ се във вход „Г”, бл. 52, в жилищната сграда, построена в УПИ
IV-112, в квартал 9, по плана на гр. София, местност ..Жилищна група Южен
парк“’, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
68134.1004.42.1.22.
На 27.10.2021г. по делото е постъпила молба от М. ЕМ. Т. с искане да
му бъде възстановена сумата от 3320.89 лева, тъй като молителят счита, че
следва да заплати такса за въвод само върху възложената му 1/3 /една трета/
идеална част от имота, вместо върху стойността на целия имот.
Искането за възстановяване е оставено без уважение с Разпореждане от
01.11.2021г.
Предвид гореизложеното, съдът прави следните изводи:
Трябва да бъде отбелязано обстоятелството, че предмет на настоящето
производство е определената такса при въвод владение след постановление за
възлагане /чл.498, ал.1 ГПК/, която е само за сметка на купувача. В
конкретния казус, настоящият жалбоподател се явява именно купувачът от
2
публичната продан. Както бе посочено по-горе в изложението, става въпрос
за разпореждане за разноски по изпълнението, връчено на купувача на
31.07.2020 г. и от този момент, ако същият е считал, че неправилно му е била
определена таксата за въвод във владение по т.22 Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ, е следвало да обжалва същата пред ЧСИ, а не почти
една година по-късно извън всякакви процесуални срокове.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. ЕМ. Т., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.София, ж.к.“**** срещу отказ на ЧСИ М.Ц., рег. №
840 от КЧСИ за възстановяване на такса за въвод във владение, обективиран
в резолюция от 01.11.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3