№ 8167
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110114895 по описа за 2022 година
„С.В.” АД е предявило срещу Н. К. Д. установителен иск по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено в отношенията
между страните, че Н. К. Д. дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83
лева, представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги
до имот на адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски №
**********, отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. –
01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021
г. до окончателното й изплащане, за която сума на 08.02.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
Със заявление вх. № 14683/27.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. К. Д., ЕГН ********** за
сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност на доставени и потребени
вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А,
ап. 4, клиентски № **********, отразени във фактури, дължими в периода
12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане. На 08.02.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
1
законоустановения срок. На 11.03.2022 г. ищецът е уведомен за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена
на 22.03.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като
купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава
върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за
уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Н. К. Д.
дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност
на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София,
ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № **********, отразени във
фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане,
за която сума на 08.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО
160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Н. К. Д., ЕГН
********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
като счита, че не дължи претендираните суми. Не се оспорва обстоятелството,
че през процесния период именно ответницата е била собственик на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, клиентски № **********. Не се оспорва,
че през заявения в исковата молба период ищецът е доставял твърдените в
исковата молба В и К услуги в претендираните количества и качество,
респективно, че именно ответникът дължи тяхното заплащане, но едва след
извършено преизчисляване на дължимите суми при съобразяване на
обстоятелството, че част от претендираните в производството вземания са
погасени по давност. Прави се възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца. Изразява се готовност за сключване на споразумение с
ищеца за разсрочено изплащане на дължимите суми, след преизчисляването
им при съобразяване на обстоятелството, че част от претендираните в
производството вземания са погасени по давност. Претендират се разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. К.
Д. дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83 лева, представляваща
стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр.
София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № **********,
отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното
й изплащане, за която сума на 08.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на
СРС, II ГО 160 състав.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител
на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването,
3
поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са
потребители на ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните
и канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/.
Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В
и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна
собственост /т.2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /т.3/.
Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „С.В.“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат
физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде
и наемателят, за който се предоставят ВиК услуги, като в този случай
собственикът или ползвателят се задължа солидарно с подписване на
декларация-съгласие.
В конкретния, с оглед изявленията и твърденията на страните и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и
4
ненуждаещо се от доказване в производството, че през процесния период
ответницата Н. К. Д., ЕГН ********** е била собственик на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин – 1, бл. 18, вх. А, клиентски № **********, както и че през заявения в
исковата молба период ищецът е доставил твърдените в исковата молба В и К
услуги в претендираните количества и качество.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството
съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК
кредитира напълно, се установява, че стойността на предоставените през
процесния период В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника,
възлиза в размер на 3110,83 лева, като същите са начислени в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.
Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през
заявения в исковата молба период, не се оспорва и изрично се признава от
ответника, като това обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните в производство с определение №
12201/16.05.2022 г., постановено в настоящото производство.
Доколкото съдът достига до извод за наличие на основания отвентикът
да отговаря за задължения за потребени и незаплатени задължения за ВиК
услуги, отразени във фактури, дължими за периода от 12.05.2016 г. до
01.09.2021 г. в размер на 3110,83 лева, то следва да се разгледа своевременно
наведеното възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на
главницата, представляваща стойност на потребени услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
5
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 27.01.2022 г., .т.е.
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 27.01.2019 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. /които са публично достъпни на
сайта на ищеца, секция „Документи“, подсекция „нормативни документи“ и
са служебно известни на съда/ ВиК операторът издава ежемесечни фактури
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Вземането по фактура № 85404227 от 07.12.2018 г., начислено за
периода от 26.10.2018 г. до 30.11.2017 г., е станало изискуемо на 07.01.2019 г.
/тоест преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по отношение
на вземането по фактура № 85404227 от 07.12.2018 г. е изтекла кратката 3-
годишна давност/. Следователно, всички претендирани вземания за периода
от 12.05.2016 г. до 30.11.2018 г., са погасени по давност. Непогасени по
давност се явяват вземанията за периода от 01.12.2018 г. до 01.09.2021 г.
/доколкото изискуемостта на вземането по фактура № 86066932/08.01.2019 г.
е настъпила на 08.02.2019 г., респективно до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2022
г., не е изтекла кратката 3-годишна давност за това вземане/, които съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза са в общ
размер на 1323,27 лева.
Видно от документите по делото и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиа, на 12.08.2021 г. ищцовото дружество е извършило префактуриране
на вземания за доставени вода и ВиК услуги в процесния имот, потребени в
периода 12.05.2016 г. – 28.07.2021 г. Вземането е за доставени вода и ВиК
услуги в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от
ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове
извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура
за това вземане. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне от
поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният
момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института
6
на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на вода и ВиК услуги, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за вода и ВиК
услуги, доставени и потребени в един и същ период, по който начин
еднолично да влияе върху началния момент на погасителната давност. Едно
такова разрешение поставя потребителя в категорично неизгодно и
непривилегировано положение и противоречи, както на разпоредбите и духа
на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните правила на морала и
добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 01.12.2018 г. до
01.09.2021 г., които съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза са в общ размер от 1323,27 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен и доказан.
От ответника не са наведени твърдения и не са представени
доказателства за заплащане на претендираните суми за главница за доставени
и потребени в процесния имот през заявения в исковата молба период ВиК
услуги.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и
доказан до размера от 1323,27 лева и за периода 01.12.2018 г. – 01.09.2021 г. и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 3110,83 лева и за периода 12.05.2016 г. –
30.11.2018 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
съразмерно с уважената, респективно, отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
7
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 62,21 лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по
гр. д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 62,22 лева;
3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева; 4/ за
юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр. д. №
4065/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
******************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
*******************************, сумата от 47,74 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. К. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ******************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. София, *******************************, сумата
от 154,08 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
14895/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от иска.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство пред СРС, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
8
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът намира за
неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника в заповедното производство е в размер по-нисък от минималния
предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът „С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *******************************, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
******************, сумата от 114,92 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
4065/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 14895/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
ответника активни процесуални действия в производството намира, че в
полза на ответника, следва да се определи адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 14895/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер близък до минималния предвиден за съответния вид работа,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а
именно 460,00 лева /минималният предвиден размер, съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и предвид защитимия от
ответника материален интерес в производството е 447,76 лева/.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
9
ищецът „С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *******************************, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
******************, сумата от 264,33 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 14895/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „С.В.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
******************************* против Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ******************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите, че Н. К. Д., ЕГН ********** дължи в полза на „С.В.” АД,
ЕИК ********, сумата от 1323,27 лева, представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 01.12.2018 г. до 01.09.2021 г. в имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл.
18, вх. А, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
08.02.2022 г. по гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите за разликата над уважения размер от 1323,27 лева до пълния предявен
размер от 3110,83 лв. и за периода 12.05.2016 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
****************** да заплати в полза на „С.В.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
*******************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 47,74 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
10
****************** да заплати в полза на „С.В.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
*******************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 154,08 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
14895/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ******************************* да заплати в полза
на Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ******************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 114,92 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
4065/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ******************************* да заплати в полза
на Н. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ******************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 264,33 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 14895/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11