№ 50082
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110112387 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н. Н*–У*
срещу „К*“ ЕООД.
Съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията за
редовност, на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на
страната следва да се съобщи да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза по въпроси,
формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на
исковата молба.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, което е основателно и следва да се
уважи.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждането
му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
1
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок
от съобщението в писмена молба с препис за насрещната страна да посочи
дали претенцията за сумата от 8000 лева /заявена като частичен иск от сумата
13500 лева/ съставлява направени разходи за ремонт на автомобила, като в
случай, че твърди, че сумата съставлява платена цена на вече извършен
ремонт да изложи обстоятелства относно ремонта по време, място, лицето,
което е отремонтирало МПС, в какво се състои ремонта, дата /ден, месец,
година/ на плащане на цената на ремонта; или претендира сумата като
разходи, необходими за отстраняване на недостатъците на автомобила.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията изцяло и в срок исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото – прекратено.
ДОПУСКА представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените в размер на 500 лв., от които 250 лв., платими от
ищеца и 250 лв. - от ответника в двуседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. П. Г., специалност „А* и т*-е*, поддържане
и ремонт - машинен техник“.
Вещото лице да се уведоми за възложената експертиза след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
23.02.2025 г. в 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск от Д. Н. Н* – У* срещу „К*“ ЕООД с правно
основание чл. 195, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8 000 лв., частичен иск от 13 500 лв.,
представляваща направени разходи за отстраняване на скрити недостатъци на
закупения от ищцата на 04.09.2024 г. от ответното дружество лек автомобил
2
марка „Волво“, модел „ХС90“, рама YV1LFA4BCG1052634, ведно със
законната лихва считано от 04.03.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищцата твърди че на 04.09.2024 г. е закупила от ответника лек автомобил
марка „Волво“ модел „ХС90“. Непосредствено след закупуването на
автомобила, преминавайки около 400 км. разстояние с него, на таблото се
появила сигнализация за загуба на масло. Ищцата уведомила ответника по
телефона и автомобилът бил предоставен за диагностика и отстраняване на
причините, довеждащи до загуба на моторно масло. В продължителен период
от време автомобилът бил на разположение в сервиза, който посочил
ответникът, находящ се на адреса на ответното дружество. Впоследствие
автомобилът бил предоставен на ищцата с уверение, че проблемът е
отстранен. Ищцата планирала последващо пътуване с автомобила, като при
преминаване на около 450 км. на таблото отново се появила същата
индикация, сигнализираща за опасно ниско количество масло в моторния
отсек. Ищцата отново уведомила представител на ответника за възникналия
проблем и на 10.12.2024 г. предоставила отново автомобила за отстраняване
на проблема. Междувременно получила информация от сервизи, че
автомобилът има проблеми в моторния сектор. Сочи, че вероятната причина
за обилното изгаряне на моторното масло са компрометирани бутала,
гарнитури или други сегменти, представляващи съставни части от целия
мотор. Сочи, че прогнозната стойност на необходимия ремонт е в
приблизителни размери от 6 000 лв. до 12 000 лв. Излага доводи, че
констатираните недостатъци на автомобила имат характер на скрити такива.
Въпреки че автомобилът е бил предоставен на ответника в продължение на
почти месец в посочен от него сервиз, твърди, че недостатъкът не е отстранен,
а напротив била поискана сума от 5000 лв. за ремонтиране на колата. Сочи, че
проявеният дефект драстично намалява стойността на закупения автомобил и
към момента го прави негоден за управление. При тези твърдения моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че
между страните е сключен договор за покупко-продажба за процесния лек
автомобил. Твърди, че към момента на сключване на договора, освен
служители на ответника, е присъствал и съпругът на ищцата, който извършил
3
обстоен преглед и установил, че вещта е в добро състояние, без видими
дефекти или недостатъци. През месец септември 2024 г. автомобилът е бил
оставен в сервиз на ответното дружество поради оплакване, че е налице
проблем при запалване на автомобила. Оказало се, че комуникационният
модул не работи, като от сервиза отправили оферта за отстраняване на този
проблем на стойност 2250 лв., от които ответникът заплатил 2000 лв., а
ищцата 250 лв., въпреки че било доказано, че модулът е работил преди да бъде
продаден автомобилът. Излага, че през месец октомври съпругът на ищцата
отново е потърсил представител на ответника за да го уведоми, че след
изминат пробег от около 400 км. е светнала лампа за ниско ниво на масло.
Сочи, че към онзи момент им е било обърнато внимание, че автомобилът е на
250 000 км., поради което било възможно автомобилът да харчи масло повече
от необходимото. Твърди, че е извършено тестово шофиране на автомобила от
представител на сервиза, като били изминати 800 км. и не се установило
разход на масло. След извършените ремонтни дейности, ищцата отново
направила оплакване за харч на масло, поради което автомобилът бил откаран
в оторизиран сервиз. Твърди, че отново е било извършено тестово шофиране,
като били изминати 1000 км. и не се установило разход на масло. Сочи, че е
извършил справка в официалния сайт на производителя на автомобила и от
заложените технически данни за конкретния автомобил, станало ясно, че
същият разходва 2.4 литра масло за 10 хил.км. при пробег над 100 хил.км.
Автомобилът е закупен с пробег повече от 250 хил.км., поради което счита, че
загубата на масло не може да се определи като недостатък, който да направи
негоден за употреба лекия автомобил. Поддържа, че конструктивният
проблем, характерен за VEA дизеловите двигатели, не е резултат от
неправилна е* или от недобросъвестно поведение на продавача, а от
особеностите на заводския дизайн. Сочи, че производителят Volvo е издал
редица технически бюлетини и сервизни кампании, които признават, че при
тези двигатели е възможно повишено горене на масло, поради конструкцията
на буталата и пръстените. Счита, че този факт не може да се квалифицира като
„скрит недостатък“, доколкото се касае за фабрична особеност. Излага
съображения, че недостатъкът не прави вещта негодна за използване по
предназначение, както и че същото не съставлява „скрит недостатък‘. Сочи, че
е налице хипотезата на чл. 192, ал. 2 ЗЗД, която изключвала отговорността му
като продавач, поради което последвалите ремонтни дейности следвало да
4
останат за сметка на купувача. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 193 ЗЗД, вр. чл. 195, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието облигационно
отношение между страните, възникнално въз основа на договор за продажба
на лек автомобил марка „Волво“ модел „ХС90“, по силата на който
ответникът е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху посочената
вещ; 2) наличието на недостатъци към момента на сключването на договора
за продажба, които не могат да се открият при обикновен преглед на вещта и
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление; 3) че тези
недостатъци не са били известни на купувача при продажбата; 4) моментът на
узнаване на посочените недостатъци, както и че продавачът е бил уведомен
незабавно от купувача; 5) стойността на разходите, необходими за
отстраняването на недостатъците по отношение на вещта, предмет на
договора.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираната сума, както и фактите, на които основава своите възражения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за покупко-продажба на
лек автомобил марка „Волво“ модел „ХС90“, рама YV1LFA4BCJ1052634 на
04.09.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки
работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н*, Мария Г. - тел. 02/8955 423
за Софийски районен съд, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. „ЦАР БОРИС III“ № 54, ет. 2, ст. 204, както и на
http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на страните, че при
постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер
и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6