РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Тутракан, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100448 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3383/10.08.2023 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу М. Й. Ш. с ЕГН
**********.
Предметът му касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство
по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 550/07.07.2023 по ч.гр.д.№
318/2023 на Районен съд Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за
изпълнение, потвърдено с Определение № 349/02.08.2023 по в.ч.гр.д.№
259/2023 на Окръжен съд Силистра.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Довнесена е дължимата държавна такса от 29,78 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца адрес на ответницата потребител в гр. Тутракан – чл. 113
ГПК, които съвпадат с регистрирания и настоящ адрес, и от цената на иска,
̀
която е 1488,94 лева.
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че сключил договор за
потребителски кредит с ответницата на 01.03.2022 г. с № 40008182145 при
следните параметри: сума на кредита 1000 лева; срок на кредита 18 месеца;
размер на вноската 74,38 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 48,60%;
годишен лихвен процент 41%; общо задължение по кредита 1338,87 лева; по
1
избрана и закупена услуга Фаст възнаграждение 350 лева; по избрана и
закупена услуга Флекси възнаграждение 550 лева; общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение 2238,87 лв.;
общ размер на вноска 124,38 лева. Сключена е и застраховка „Защита на
кредита“, като премията по нея е 17,10 лева.
Сумата от 982,90 лева се твърди, че е преведена на ответницата по
посочена от нея банкова сметка.
По процесния заем към дата на подаване на исковата молба се твърди,
че не са правени погасителни плащания.
Ищецът моли съда да осъди ответницата за същите суми, за които е
отказано издаването на заповед за изпълнение, без претенцията за 30 лева
такса за извънсъдебно събиране на вземанията, и независимо че в исковата
молба не са посочени периодите, в които са начислени лихвите, щом сумите
по тях съвпадат с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съдът приема, че са същите, а именно: 307,82 лева договорно възнаграждение
за периода 25.03.2022-05.04.2023; 350 лева възнаграждение за допълнителни
услуги Фаст; 550 лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги Флекси;
223 лева лихва за забава за периода 26.03.2022-05.04.2023; 58,12 лева законна
лихва от 05.04.2023 до 27.06.2023 г. Ищецът претендира разноски.
Ответникът М. Ш. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, а ответницата се
явява лично, моли да се отхвърли искът срещу нея.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Безспорен е също фактът, че Заповедта за изпълнение № 143 от
07.07.2023 по ч.гр.д.№ 318/2023 на ТнРС е влязла в сила и поради силата на
присъдено нещо, с което се ползва, съдът обяви на страните за ненуждаещо
се от доказване, че ответницата се е възползвала от заема в размер на 1000
лева, който не е погасила дори частично, към момента на издаване на
заповедта.
Съдът приема, че на 01.03.2022 г. между страните е сключен договор с
№ 40008182145, с който, от една страна, ищецът като кредитодател, а
2
ответницата като кредитополучател, са се договорили при следните
параметри на потребителския заем: сума на кредита 1000 лева; срок на
кредита 18 месеца; размер на вноската 74,38 лева; годишен процент на
разходите (ГПР) 48,60%; годишен лихвен процент 41%; лихвен процент на
ден 0,11%; общо задължение по кредита 1338,87 лева; по избрана и закупена
услуга фаст: възнаграждение 350 лева; по избрана и закупена услуга флекси:
възнаграждение 550 лева; размер на вноска по допълнителните услуги 50
лева; общо задължение по кредита и по допълнителните услуги: общо
задължение 2238,87 лв.; общ размер на вноска 124,38 лева.
Ищецът признава в Молба вх.№ 2778/07.07.2023 по ч.гр.д.№ 318/2023
на ТнРС, че в ГПР по договора не са включени възнагражденията за услугите
Фаст и Флекси. Същият не е оспорил изчисленията на съда с калкулатора за
ГПР като стойности на математическите резултати, а само настоява в
исковата си молба, че покупката на пакетите с услуги Фаст и Флекси е по
желанието на длъжника.
Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали
вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит, ищецът не се възползва от нея, а такава неравноправност съдът
съзира в условията на договорените допълнителни услуги.
В Разпореждане № 550/07.07.2023 по ч.гр.д.№ 318/2023 на Районен съд
Тутракан са изложени мотиви за недействителност на договора, на осн. чл. 22
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Към тях исковият съд добавя нищожност на
договорените услуги по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД, тъй като
задължението за плащане на цената за тях не отменя необходимостта от
получаване на съгласието на кредитодателя с упражненото право на длъжника
по закупената услуга Флекс, понеже чл. 15.2. изисква сключването на анекс за
тази цел. Излиза, че плащането на цената по пакета услуги Флекс не води до
придобиването на потестативно право за кредитополучателя, с което
едностранно да промени падежа на някои от вноските. Оттук следва, че по
този пакет няма насрещно задължение на кредитодателя. Такива договори,
при които едната страна е поела задължение, в случая да плати цена за
услуга, а другата страна не е поела никакво задължение, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, тъй като задължението се явява
възникнало при липса на основание.
Вярно, че основанието на сделките се предполага до доказване на
противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция
съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността произтича пряко от сделката.
3
Според съда задължението за цена по допълнителните услуги прикрива
същинската им цел: да служат като възнаграждение за кредитодателя вместо
лихва. Разходите по тях задължително следва да бъдат включени към общите
разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на разходите
би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По-важното обаче е,
че като не са включени цените за услугите към ГПР по кредита, не е
позволено на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, което се явява неравноправност по чл. 143, ал. 2, т.
19 от Закона за защита на потребителите. Затова специалният Закон за
потребителския кредит обвързва липсващата информация за ГПР с най-
тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато
отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР
съдът още веднъж си послужи със собствени изчисления, прилагайки
формулата в Приложението към чл. 19 от ЗПК и отделно, за по-голяма
сигурност, препоръчания от Министерството на икономиката на своята
интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен
от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР
за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по
потребителски кредити. Съдът въведе параметрите на процесния заем (1000
лева главница, срок на кредита 18 месеца и годишен лихвен процент 41%) и
констатира получения резултат за ГПР приблизително съвпадащ с този по
договора за заем – ГПР 49,64% (вместо 48,60%), а размерът на погасителната
вноска е 75,29 лева (вместо 74,38 лева по договор). Минималните разлики
вероятно се дължат на настройките за закръгляне, но така или иначе
верифицират точността на калкулатора и собствените изчисления на съда и
дават основание за извода, че в така посочения ГПР не е включен разходът за
цената на услугите ФАСТ и ФЛЕКСИ, което обстоятелство се признава и от
молбата с вх.№ 2778/07.07.2023. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита, а
според параграф 1 от ДР към ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разходът
по услугите Фаст и Флески е пряко свързан с кредита, защото го обслужват, и
е известен на кредитора. Този разход от 18 вноски по 50 лева е трябвало да се
включи в общите разходи по кредита, при което реалният ГПР съдът
изчислява на 228,80%.
Съдът приема, че цялото кредитно правоотношение между ищеца и
ответницата, възникнало от договора за потребителски кредит с №
4
40008182145 от 01.03.2022 г., е недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
След като съдът по заповедното производство вече издаде Заповедта за
изпълнение № 143 от 07.07.2023 по ч.гр.д.№ 318/2023 на ТнРС, с което задължи
М. Ш. да плати на „С. к. ООД сумата от 1000 лева главница по процесния заем,
ведно със законната лихва за забава върху нея от 28.06.2023 до изплащане на
задължението; и тази заповед е влязла в сила на 12.08.2023 г.; това са
единствените задължения, които се дължат от нея по потребителския заем.
Компонентите на дълга, които са предмет на настоящата искова молба, в
общ размер на 1488,94 лева, са все такива, които, според чл. 23 от ЗПК не се
дължат, защото са за неоснователно претендираните: 307,82 лева договорно
възнаграждение за периода 25.03.2022-05.04.2023; 350 лева възнаграждение за
допълнителни услуги Фаст; 550 лева възнаграждение за пакет допълнителни
услуги Флекси; 223 лева лихва за забава за периода 26.03.2022-05.04.2023; и 58,12
лева законна лихва от 05.04.2023 до 27.06.2023 г.
По горните съображения исковата молба следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна, без да се присъждат разноски никому.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителния иск на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ***
срещу М. Й. Ш. с ЕГН ********** за плащане въз основа на договора за
потребителски кредит с № 40008182145 от 01.03.2022 г. на:
307,82 лева договорно възнаграждение за периода 25.03.2022-05.04.2023;
350 лева възнаграждение за допълнителни услуги Фаст;
550 лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги Флекси;
223 лева лихва за забава за периода 26.03.2022-05.04.2023;
58,12 лева законна лихва от 05.04.2023 до 27.06.2023 г.,
за които Тутраканският районен съд с Разпореждане № 550/07.07.2023 по
ч.гр.д.№ 318/2023 отказа издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5