РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав, в публичното заседание на девети юли през двехиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11772
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ срещу
решение от 09.04.2019г. по гр. дело № 21683/2018г. на Софийски районен съд, 169
състав, с което са
отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу И.П.З. и П.И.И. искове с правно основание чл.
150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност – по ½ част
за всеки от тях, сума в общ размер на 1671. 87 лв., от която 1369. 73 лв. –
главница, представляваща цена за топлинна енергия за имот – апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 275098, доставена за периода
01.05.2014г. -30.04.2016г.; сумата 258. 28 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.09.2015г. – 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от 30.03.2018г. до окончателното изплащане; сумата 36. 07 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г. и сумата 7. 76 лв. – лихва върху главницата
за дялово разпределение. Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
В жалбата се поддържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по
делото е доказано, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период, като наследници по закон на П. П.З.. Твърди, че по делото
са представени доказателства, че процесният имот е деклариран от наследодателя на
ищците в СО – район Възраждане, Дирекция „Общински приходи“ като негова собственост
и същият фигурира в представения списък на етажните собственици. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира
и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемите – ответници не заявяват
становище по жалбата.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД не е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл.
150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно заплащане от
страна на ответниците на суми за топлинна енергия и дялово разпределение на
топлоснабден имот с абонатен № 275098 за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., в
качеството им на наследници по закон на П. П.З..
С
доклада по делото, обективиран в определение от 30.01.2019г., първоинстанционният
съд изрично е указал на ищеца, че е негова доказателствена тежест
установяването на възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК също
изрично му е указано, че не сочи доказателства в тази връзка.
Първоинстанционният
съд е приел, че по делото не е
проведено доказване от страна на ищеца, че между страните е налице облигационно
правоотношение, тъй като факта на деклариране на имота пред общинската
администрация от наследодателя на ищците не доказва това, както и представеният
списък на етажни собственици, не установяват правото на собственост на
ответниците, респ. обема им права и режим на съсобственост.
Съгласно действащата
норма на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на
ВКС, ОСГТК, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма
за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая за процесния период не
са представени никакви доказателства за правото на собственост или вещно право
на ползване, респ. за облигационно ползване на друго основание на процесния
имот от страна на ответниците. Неоснователни са доводите в жалбата, че
представеният списък на живущи в ЕС представлява такова доказателство. Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че същият установява единствено
присъствие на наследодателя на ищците на общо събрание на ЕС на посочената в
него дата 27.09.2012г. Представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от
31.05.98г. на наследодателя на ищците П.З. също не установява релевантни за
спора факти, тъй като не доказва на самостоятелно основание режима на
съсобственост и обема права на ответниците за релевантния по делото период.
Налице е пълно процесуално
бездействие на въззивника –ищец във връзка с дадената му възможност и от въззивния
съд да представи доказателства за правото на собственост на ответниците, тъй
като направеното с жалбата искане за издаването на съдебно удостоверение с цел
снабдяване с доказателства за правото на собственост на ответниците е уважено,
но ищецът не е получил удостоверението и не е представил никакви нови
доказателства. Ето защо следва да се приложат
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приеме, че ответниците не са
пасивно материалноправно легитимирани по исковете, т.е. клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ.
По изложените
съображения, предявените искове за главниците са
неоснователни, поради което неоснователни са и акцесорните искове за мораторни
лихви.
Други оплаквания не са
релевирани в жалбата.
Предвид съвпадението на
крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите не претендират разноски и такива
не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 09.04.2019г. по гр. дело № 21683/2018г. на Софийски районен съд, 169 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.