Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16306
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16306/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Р.П.К.
ЕГН ********** *** срещу решение №475479 от 22.08.2018 г постановено
по гр.д.№12052/13 г на СРС , 37 състав , с
което на основание чл.415
ал.1 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ е признато за установено спрямо въззивника ,
че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 8154,68 лева незаплатена главница по
договор за банков кредит от 29.12.2006 г , ведно със законната лихва от 13.10.2011
г до окончателното заплащане на главницата ; и 1369,82
лева лихви върху посочената главница за периода 02.11.2010 г – 12.10.2011 г
; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.11.2011 г
по ч.гр.д.№43554/11 г на СРС , 37 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като съдът не е взел
предвид извършените от него плащания , с което е доказал , че е добросъвестен .
Искът трябва да се уважи само за вноските с настъпил падеж .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Вноските по извънсъдебното
споразумение от 08.05.2012 г са след образуване на изпълнителното дело и не
трябва да се вземат предвид .
Според становище на въззиваемата
страна от 21.08.2019 г на 04.08.2017 г ответникът изцяло е заплатил
задълженията си по кредита .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.09.2018 г и е обжалвано в срок на 01.10.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи исковете СРС е приел , че след издаване на
изпълнителен лист за процесните задължения въз основа на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК страните са подписали на 08.05.2012 г споразумение за
заплащане на сумите . Ищцата е заплатила по споразумението сумата от 3829,50
лева , но те не следва да се вземат предвид от съда съгласно т.9 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на ОСГТК на ВКС ,
защото плащането е след издаване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнителното дело . ЧСИ трябва да вземе предвид плащанията .
Решението на СРС правилно. Водещите му мотиви са в съответствие със
задължителната за съдилищата т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по
тълк.дело №4/14 г на ОСГТК на ВКС. Ответникът е признал процесните задължения ,
включително и тяхната изискуемост /и да
не са били изискуеми вноските по кредита са станали изискуеми след подписване
на споразумението /. Ответникът е заплатил напълно задълженията си според
становище на ищеца от 21.08.2019 г и законосъобразно първоинстанционният съд ги
е признал за установени .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора в тежест на
въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна в размер на 906,23
лева , както и държавни такси от 190,49 лева в полза на СГС , тъй като
въззивната жалба е подадена от особен представител и не е заплатена държавна
такса .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №475479 от 22.08.2018 г постановено
по гр.д.№12052/13 г на СРС , 37 състав .
ОСЪЖДА Р.П.К. ЕГН
********** *** да заплати на „Б.а ДСК“ ЕАД ЕИК ******** гр.София сумата от 906,23
лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Р.П.К. ЕГН
********** *** да заплати по сметка на СГС сумата от 190,49 лева държавна такса
.
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.