РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Монтана, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Ц.
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. Административно
наказателно дело № 20241630201401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 005789/ 03.10.2024 г., на Председателя
на комисията за защита на потребитЕ.те, на ,,У.К.Ф.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление град София за нарушение на чл.11 ал.1, т.5, т.12 и т.21
във връзка с чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит, на основание
чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Недоволон от така издаденото наказателно постановление е отстанало
дружеството, което чрез адв.Т.Г. от Адвокатство дружество “К. и с.“ със
съдебен адрес в град София обжалва същото с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП –законосъобразно.
Представя и писмена защита. Претендират се разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
На 21.03.2024г. длъжностни лица на РД ,,Монтана“ при КЗП - В. Б. Ц. и
И. А. Л. извършили проверка в офис на „У.К.Ф.“ ЕАД, находящ се в магазин
1
„З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. В хода на проверката са изискани от
представител на кредитора последните сключени в офиса в гр. Монтана
договори с потребитЕ. за предоставени стокови кредити, както и други
документи. При проверката е съставен Констативен протокол № К-2773311 от
21.03.2024г.
На 02.04.2024г. на ел.поща на наказващият орган с вх.№М-03-134 са
получени изисканите документи. След преглед на предоставените договори и
документи служитЕ.те на КЗП установили, че на 24.03.2024г. - кредиторът
„У.К.Ф.“ ЕАД е сключил с потребител Договор за стоков кредит № 6105394/
24.03.2024 г. с Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване
на стока от продавача ,,З.-М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ
се в магазин „З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. Извършена е още една
проверка в офиса на кредитора отразена в Констативен протокол № К-
2773331/ 30.04.2024г, като му е изискано да предостави становище, по
конкретни въпроси. Установено било, че процесния Договор за стоков кредит
№ 6105394/ 24.03.2024г. не съдържал адреса/седалището на кредитния
посредник, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо, допълнителните разходи, както и правата на потребителя
произтичащи от чл.27 от ЗПК.
Проверяващите приЕ., че с това деяние кредиторът е нарушил
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския
кредит, във връзка с чл.27, ал.4 от същия закон, поради което съставили АУАН
№ 005789/08.05.2024 г. В законоустановения за това срок, кредиторът е
направил възражения по съставения му акт-арг.л.55-65 от делото.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, е наложено и съответното наказание.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на
закона. От приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се
установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда на чл.233
ал.1 ЗЗП със Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016 година, да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от
компетентно длъжностно лице - Председателя на КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно едногодишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
2
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.42, чл.43 ал.5, чл.57 и чл.58 ал.1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството -
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК, а
именно представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност, съответно за него важат правилата на Закона за
потребителския кредит при предоставянето на тази финансова услуга.
В хода на проверката се установява също така, че НП е издадено, след
като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и
обстоятелства и анализирал събраните доказателства, като правилно е
преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл.11, ал.1, т.5,
т.12 и т.21 във вр. с чл. 27, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От
установената по делото фактическа обстановка безспорно се установява
нарушението по чл.11 ал.1, т.5, т.12 и т.21 изразяващо се в това, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството - жалбоподател при
сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички
необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския
кредит, а именно не е вписал: адреса/седалището на кредитния посредник,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи, както и правата на потребителя.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на
сключения Договор за стоков кредит № 6105394/ 24.03.2024г.
След като се запозна с направените възражения от страна на
кредитодателя, настоящият съд намира същите за несъотносими и взаимно
противоречащи си. По отношение на твърдението, че договорът не е подписан
от кредитен посредник, а посредством КЕП от главния директор на ,,У.К.Ф.“
ЕАД – Т.В.Г., следва да се отбележи, че в договора изрично е посочено като
кредитен посредник лицето Б.Б.А., без другите данни задължителни съгласно
ЗПК. В отправеното възражение на следващо място е посочено, че договорът е
подписан и от лицето Б.Б.А., но не като кредитен посредник, а като служител
на банката, за което се предоставя и трудов договор №712/02.11.2021г,
Възражения които настоящият съд приема за несъотносими предвид
съдържанието на договора и отразеното в него, за кредитен посредник –
Б.Б.А..
По отношение на възражението, че правата по чл.11 ал.1 т.21 във връзка
с чл.27 ал.4 от ЗПК са идентични с посочените общи условия на договора на
стоков кредит, то следва да се отбележи следното: Предоставени и са заверени
3
с вярно с оригинала два вида общи условия – л.88 – л.94 от делото и
съответно л.126-л.131 от делото. Вторите не са подписани, което практически
възпрепятства съдът да установи, че с тези общи условия е било запознато
което и да било конкретно лице. Същевременно препратките сами по себе си
не гарантират, по никакъв начин, че подписалото договора лице, действително
е запознато с права и задължения си при сключване и разваляне на договора за
стоков потребителски кредит. Според настоящият съд бланкетното позоваване
на разпоредби от закона, по никакъв начин не осигурява правата на
потребителя да бъде запознат с правото и задължението, си поради което
намира, че процесния договор не съответства на разпоредбата на чл.11 ал.1
т.21 от ЗПК.
По отношение на твърдението, че е спазено изискването на чл.11 т.12 от
ЗПК, а именно че е наличен погасителен план по договора, следва да се
отбележи, че в преписката са налични три договора за потребителски стоков
кредит под един и същи номер – стр. 88; общени данни за стоков кредит-
стр.98 и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит-стр.116. И трите са със един и същ номер и с един и
същ потребител от една и съща дата. Единствено в първия договор е наличен
погасителен план. В същия обаче не е налице положен подпис от страна на
потребителя и следователно не може да бъде възприет за достоверен от страна
на съда.
При така установено съдът намира, че нарушенията така както са
посочени в обжалваното НП са безспорно установени и доказани.
Направените възражения от страна на жалбоподателя не са подкрепи с
убедителни доказателства, поради което не се приемат от настоящият съд.
Правилно е приложена санкционната норма на чл.45 ал.1 ЗПК, съгласно
която „За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1
и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1-5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл.
36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700
до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до
8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“. В случая
дружеството жалбоподател не е санкционирано със санкция в минимално
предвидения размер, а му е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева. В обжалваното НП АНО не е посочил причините поради което определя,
наказание над предвидения в санкционната разпоредба минимум, поради
което настоящият съд намира, че са нарушени правилата за индивидуализация
на определената имуществена санкция и същата следва да бъде намалена до
минималния предвиден размер.
В конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А
ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни
последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно
е издаването на НП с налагането на санкция.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по
производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на
жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 150,00
лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.
Ето защо искането следва да се уважи.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Районен съд
Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 005789/ 03.10.2024г, на
Председателя на комисията за защита на потребитЕ.те, с което на ,,У.К.Ф.“
ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София за нарушение на чл.11,
ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит,
на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000.00лв, като НАМАЛЯВА същата на
„имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лв.
ОСЪЖДА ,,У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК: ххх, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за
защита на потребитЕ.те, Република България, сума в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5