№ 5617
гр. София , 06.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110137471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Т. П. АСП..
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: сумата от
79,05 лв., представляваща административни разноски, сумата от 263,80 лв. – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 90,87 лв. – лихва за забава по
договора за поръчителство.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за кредит и общи условия към него, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Относно претендираното възнаграждение по договор за поръчителство и лихва за
забава върху това вземане:
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в
това число и поръчителство. В случая е представен договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна в качеството на
поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По силата на договора
поръчителят се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, като
отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в
размер на 109,92 лв. за всеки месец за периода на действието на договора за кредит, като с
оглед уговорения погасителен период по договора за потребителски кредит,
възнаграждението на поръчителя ще възлиза на общо 1978,56 лв. В изпълнение на този
1
договор заявителят е сключил договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, като се е
задължил солидарно за сумите по договора за потребителски кредит.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които
произтичат от договор за потребителски кредит, които се твърди, че са заплатени от
заявителя – поръчител, поради което последният упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу
основния длъжник по договора за потребителски кредит. Въз основа на изложените от
заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за
хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване
и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това
задължение на кредитополучателя, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, е липса на
правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се
счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете
правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено
свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на
потребителския кредит при условията по договора.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай е
посочено, че ГПР по договора е в максимално допустимия размер от 50 %, но при
съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 1700 лв.. за срок от 18 месеца, и размера
на дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия период от 18 месеца –
1978,56 лв., е видно, че ГПР надхвърля 50 % - дори без добавяне на дължимата
възнаградителна лихва, възнаграждението на поръчителя е почти равно на отпуснатата
главница в размер на 95 % от главницата. Така уговореното възнаграждение има значението
2
на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума
и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Липсата на дължимост на
възнаграждение по договор за поръчителство обуславя липса на основание за дължимост и
на акцесорното вземане за лихва за забава върху това вземане.
Относно административните разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Сумата за „административни разноски“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № .../.. г. на „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. АСП., в частта, с която се претендират следните
суми: сумата от 79,05 лв., представляваща административни разноски, сумата от 263,80 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 90,87 лв. – лихва
за забава по договора за поръчителство за периода 01.03.2020 г. – 08.06.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3