Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
гр. Перник, 29.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М., като
разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело №
301/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Р.Р.М. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Отказ рег. № 328000-1569/08.04.2020 г. за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие по реда на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ на началника на РУ – Радомир.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административно производствените правила, поради липса на мотиви и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Заявява, че съществува
основателна причина за получаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, а именно – за самоотбрана с цел опазване на живота му от
престъпни посегателства, тъй като работи в гр. София, пътува с товарна кола
ежедневно и по всяко време на денонощието, като много пъти се налага да пренася
големи парични суми, които са му предадени за извършени услуги от името и за
сметка на дружеството, в което работи. Моли съда да отмени изцяло оспорения
отказ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят –
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа
жалбата, допълва доводите в нея.
Ответникът по жалбата - началника
на РУ – Радомир при
ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище по жалбата.
Административен съд –
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235, ал.2 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2020 г.
жалбоподателят Р.Р.М. подал Заявление вх. № 328000-1108 от същата дата /л.11/
до началника на РУ – Радомир. Поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за самоотбрана с цел опазване
на живота и имуществото му от престъпни посегателства. Към заявлението приложил
изискващите се по закон документи, съгласно чл.76, ал.4, чл.61, ал.4, във връзка с чл.76, ал.7 и чл.58, ал.1, т.9 от ЗОБВВПИ, а именно: Декларация, че е създал
условия за съхранение на огнестрелно оръжие съгласно изискванията на чл.98 от ЗОБВВПИ /л.12/, Карта за извършен предварителен медицински преглед /л.13/;
Удостоверение от Окръжна прокуратура – Перник изх. № 448/12.02.2020 г. /л.14/,
издадено в уверение на това, че към 11.02.2020 г. срещу М. няма обвинения по
неприключени наказателни производства, Свидетелство за съдимост /л.15/ и
Справка за съдимост /л.16/, Диплома за средно образование серия А-10, № 005207
/л.19/, копие от лична карта /л.17, разписка за платена такса за придобиване на
оръжие /л.20/, Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие № 671/27.01.2020 г. /л.18/.
Въз основа на подаденото
заявление и приложените към него документи е извършена служебна проверка.
Изготвени са три докладни записки: 1. Докладна записка УРИ 328р-2860/20.03.2020
г. /л.24/ от младши полицейски инспектор Д.Т., в която констатира, че
заявителят Р.М. е отзивчив, не е конфликтен, няма данни да злоупотребява с
алкохол или наркотични вещества, ползва се с добро име между живущите в
квартала, срещу него не са налагани мерки по ЗЗДН, поради което докладната
записка е изпратена на служба КОС РУ – Радомир с мнение на лицето да бъде
издадено разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие; 2. Докладна
записка рег. № 328р-2500/12.03.2020 г. на ОР Д.И.– мл.разузнавач в „ПКП“ при РУ
– Радомир /л.25/, в която сочи, че Р.М. не е криминално проявен и няма
криминалистически регистрации, не поддържа контакти с лица от АКК на гр.
Радомир и може да кандидатства за издаване на разрешително за късо огнестрелно
оръжие; 3. Докладна записка рег. № 328р-3338/03.04.2020 г. от мл.ПИ /КОС/ група
ОП при РУ – Радомир Л.Н./л.23/, в която били описани подадените от заявителя
документи и извършените проверки и справки и било направено предложение да не
бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на М.. Върху
последната докладна записка е поставена резолюция от 02.04.2020 г. „отказвам“.
С Отказ за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие рег. №
328000-1569/08.04.2020 г. /л.22/ началникът на РУ – Радомир при ОДМВР – Перник,
на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ отказал да издаде разрешение за
придобиване на късо огнестрелно на жалбоподателя.
Отказът е съобщен на Р.М.
на 10.04.2020 г., видно от разписката в долната му част. Жалбата срещу него е
подадена на 21.04.2020 г., т.е. в предвидения 14-дневен срок.
При така установените
факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и
териториално компетентния орган, в кръга на предоставените му от закона
правомощия /съгл. чл.83, ал.5, предл.2-ро и 4-то, във
вр. чл.76, ал. 1 от ЗОБВВПИ/, а именно: началника на РУ на МВР
по постоянен адрес на заявителя, в случая: началникът на Районно управление -
Радомир при ОДМВР – Перник.
Отказът за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е постановен в писмена
форма, мотивиран е /съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ/ след преценка на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, съдържа необходимите реквизити съгласно чл.59 от АПК. За да издаде отказа
административният орган е приел, че по реда на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ, че е
останали недоказани фактите относно наличието на основателна причина и
необходимост на заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и опазване на имуществото
му.
В производството по издаване
на постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с
приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът върху дейностите
с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на
разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3, във връзка с ал.2 от посочения нормативен
акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
Производството по издаване
на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в
настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ, постановен на
посочените основания по чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ,
мотивиран с необоснованост и недоказаност на нуждата от оръжие за самоотбрана
на заявителя и опазване на неговото имущество.
Настоящият съдебен състав
намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
Жалбоподателят твърди в
жалбата, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие е продиктувана от необходимостта да опази живота и
имуществото си от престъпни посегателства. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие
за граждански цели в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта
от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелства, посочени в разпоредбата са предпоставка да бъде отказано издаването
на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Спорният въпрос в
настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя са налице
основателни причини, т.е. сочената от него нужда от „лична самоотбрана и
спазване на домашното имущество и ценности“, които да задължават
административния орган да разреши придобиването на оръжие или такива
обстоятелства не са били налице. В тази връзка в съдебното производство
жалбоподателят представя Трудов договор № 027/05.01.2018 г., сключен между него
и „***“ ЕООД – с. Л., по силата на който приема да изпълнява длъжността
„монтажник дограма“ с код по НКПД 82192005, Допълнително споразумение към същия
трудов договор от 02.01.2020 г. и Длъжностна характеристика на длъжността
„монтажник дограма“ с код по НКПД 82192005. От последния документ е видно, че
едно от задълженията е „да съхранява парични средства, предадени от клиенти в
страната и да ги отчита на управителя“. От проведения разпит на свидетеля Р.М.
В., на чиито показания съдът дава вяра, се установява, че жалбоподателят работи
като монтажник на дограма и поради това се налага да пътува до различни обекти,
които се намират в цялата страна и в чужбина. Пътува със служебен камион.
Обикновено тръгва рано сутрин и се прибира късно вечер. Често носи големи
парични суми, предадени му от клиентите на фирмата, тъй като плащането се
извършва на място. Живее в ромската махала и се притеснява да не стане обект на
нападение и посегателство.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, поради което и с оглед на представените към
заявлението документи, административният орган е постановил оспорения отказ.
Както се посочи по–горе снабдяването с огнестрелно оръжие за самоотбрана е
крайна мярка за опазване на общественозначими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим. Съдебната практика по
приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че е в тежест на иницииралото
производството лице да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото писмени
доказателства се налага еднозначния извод, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен /благоприятстващ/ административен
акт по искането на настоящия жалбоподател. В оспорения административен акт
органът е изложил мотиви, поради които е счел, че лицето не отговаря на
изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят до
еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото
му, които да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие
за самоотбрана. Приемането на противното би означавало, че за всеки български
гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на
него или неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда
на ЗОБВВПИ.
Спазена е и процедурата по
издаването на оспорения акт и не е налице нарушение на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ. Съгласно
последната разпоредба
органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с
изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги
отстрани. Тя установява изрично правило в производството по издаване на
административния акт, с което законодателят е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя. Органът е длъжен, ако при
извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него
документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ или
че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да
отстрани нередовността. Той обаче няма задължение да издирва доказателства за
обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни
за наличието на реална или потенциална заплаха за сигурността на заявителя.
Респективно органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект
на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и
твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това.
По аргумент от чл.170, ал.2 от АПК жалбоподателят следва да установи,
че са били налице условията за удовлетворяване на искането му, т.е. за издаване
на благоприятен за него акт. Доказването на заявената необходимост от
придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че
мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен.
Органът преценява наличието на необходимост от притежаване на оръжие за
самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и
данните, събрани в хода на административното производство, като в посочения
смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в
Решение № 11358 от 24.07.2019 г., постановено по административно дело №
10010/2018 година, VІІ отделение.
С оглед на гореизложените
мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на
административния орган, с който е отказано издаването на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя, тъй като не е налице
необходимост от самоотбрана и защита на имуществото му, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските:
Никоя от страните не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Р.М. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Отказ рег. № 328000-1569/08.04.2020 г. за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие по реда на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ на началника на РУ – Радомир,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/