Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от “Е. - П. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* жалба против действие на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново – Постановление от 18.09.2012 г. по изпълнително дело № 753/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 450 лв. на 300 лв., поради неговата прекомерност. В жалбата се излага, че обжалваното постановление е неправилно. Съдебният изпълнител неправилно бил приложил § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Наредбата била издадена на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, което по същността си било законова делегация, но по отношение на чл. 78, ал. 5 от ГПК такова делегиране не било предвидено, поради което § 2 от наредбата не следвало да се прилага. Това било така, тъй като Висшия адвокатски съвет можел да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл. 78, ал. 5 от ГПК, аргумент от чл. 15 от ЗНА, от което следвало, че при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдебния изпълнител не бил ограничен от трикратния размер на разноските, а до минималния такъв според наредбата. Излага се още, че единственото изискване за редуциране на адвокатския хонорар било да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага се, че изпълнителния процес не се отличава с правната и фактическа сложност, както и с полагане на особени усилия и ангажиране на допълнителни ресурси. Претендира действието – Постановление от 18.09.2012 г. по изпълнително дело № 753/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 450 лв. на 300 лв., поради неговата прекомерност да бъде отменено и да се редуцира адвокатския хонорар до минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От взискателя по изпълнителното дело М. Гичева Атанасова - Еленкова от гр. Велико Търново, чрез адв. Нора Недялкова от АК – Велико Търново са постъпили писмени възражения по реда на чл. 436, ал. З от ГПК, в които се излага, че жалбата е неоснователна. Съдебният изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, е изложил мотиви по обжалваното действие. Окръжен съд – Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното постановление, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Изпълнително дело № *0753 по описа на съдебен изпълнител Дияна Колева, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, е образувано по молба на взискателя – М. Гичева Атанасова – Еленкова, ЕГН * от гр. Велико Търново, със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. „Х. Аспарух” № 2-А, чрез адв. Нора Недялкова от АК – Велико Търново и издаден в негова полза изпълнителен лист против “Е.ОН България П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* за сумата от 500 лв. – представляваща разноски, сторени от него във въззивното производство. Към молбата освен изпълнителния лист е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 450 лв. е внесено в брой. Приложено е и пълномощно, от което се установява, че пълномощникът на взискателя е упълномощен да образува и води изпълнително дело, както и да получава плащания по него. Изпратени са покана за доброволно изпълнение на 20.07.2012 г. до “Е.ОН България П.” , гр. В. и запорно съобщение на 20.07.2012 г. до „Уникредит Булбанк” , в които са отразени и заплатения от М. Гичева Атанасова – Еленкова от гр. Велико Търново на процесуалния му представител адвокатски хонорар от 450 лв. Длъжникът „Е. ОН България П.” е направил писмено възражение срещу този размер на адвокатското възнаграждение и е поискал същият да бъде намален, поради прекомерност. С атакуваното постановление съдебният изпълнител е приел, че в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията предвидени в наредбата, приел е, че е прекомерно и го е намалил от 450 лв. на 300 лв. Жалбата е допустима. Със ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - ДВ бр. 100/2010 г., с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 е предвидена възможността длъжникът да обжалва „… както и постановлението за разноските”. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая по делото процесуалният представител на взискателите е подал една молба за образуване на изпълнителното дело и в която е посочена банковата сметка, по която да бъдат преведени сумите за погасяване на задължението на длъжника. Ето защо съдът приема, че изпълнителното дело не се отличава с особена правна или фактическа сложност и заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Настоящият съдебен състав на следващо място приема, че при намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (§ 3 от Наредбата). Както в чл. 78, ал. 5 от ГПК, така и в чл. 36 Закона за адвокатурата законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В т. см. - Определение № 283/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 304/2009 г., ІІ т. о. на ВКС на РБ и Определение № 335/06.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС на РБ. Понастоящем е установено плащането на адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 450 лв. за образуване и водене на изпълнително производство. За да се уважи искането на длъжника за намаляване на процесното възнаграждение следва да се прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. По конкретното изпълнително производство пълномощника на взискателя е подал една единствена молба за образуване на изпълнително дело, в която е направил съответните искания към ЧСИ и е посочил сметка, по която следва да се превеждат постъпилите суми от изпълнението. След налагането на запора на банковата сметка на „Е. ОН България П.” за взискателя не се е налагало предприемане на последващи принудителни действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане. Същият е бил удовлетворен единствено и само чрез това изпълнително действие. Ето защо, настоящият състав намира, че процесното изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност изискваща заплащане на адвокатско възнаграждение над минималния предвиден нормативен праг, доколкото в светлината на гореизложеното съдът не е обвързан от трикратния минимален размер по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази, че при материален интерес по изпълнителния лист от 450 лв., минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 50 лв. Към последното следва да се добави и дължимото възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело от 100 лв., т.е. общо се получава 150 лв. С оглед на всичко изложено окръжният съд приема, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 450 лв., което е предпоставка по чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния му размер възлизащ на 150 лв. Поради това обжалваното постановление на ЧСИ Дияна Колева от 18.09.2012 г. по изп. дело № 753/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 450 лв. на 300 лв., поради неговата прекомерност следва да се отмени и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същият се намали от 450 лв. на 150 лв. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд М. Гичева Атанасова – Еленкова, ЕГН * от гр. Велико Търново, със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. „Х. Аспарух” № 2-А следва да заплати на жалбоподателя “Е. - П. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед на изложеното, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА действията на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново, а именно – Постановление от 18.09.2012 г. по изпълнително дело № 753/2012 г., с което е уважено направеното възражение и е намален адв. хонорар от 450 лв. на 300 лв., поради неговата прекомерност. НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. Нора Недялкова от АК – Велико Търново, пълномощник на взискателя М. Гичева Атанасова – Еленкова, ЕГН * от гр. Велико Търново, със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. „Х. Аспарух” № 2-А по изпълнително дело № 753/2012 г. по описа на Дияна Колева, с рег. № 728 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново от 450 лв. (четиристотин и петдесет) на 150 лв. (сто и петдесет), поради прекомерност. ОСЪЖДА М. Гичева Атанасова – Еленкова, ЕГН * от гр. Велико Търново, със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. „Х. Аспарух” № 2-А да заплати на “Е. - П. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Т. Г, ЕИК ********* направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |