№ 6735
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506918 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 5352 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 50764/2021 г. по описа на
СРС, 25- ти състав Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. са осъдени да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
условията на разделност при квоти, както следва – 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и В. Д.,
следните суми: 1121,30 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.18 г. до 04.2019 г. в топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“ 3, бл. ****, аб. № 175578, сумата от 146,62 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 25,63 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., предявените искове за мораторна лихва върху тази главница
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 342 лева, предявените
искове за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 40,75 лева и за периода от 01.11.2017 г. до 31.05.2018 г.,
1
предявените искове за сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника П. Д. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати съобразно
притежаваната от него квота в съсобствеността суми за вземания за топлинна енергия,
мораторна лихва за топлинна енергия и дялово разпределение, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в оспорената част. Поддържа се, че не е налице
облигационна връзка с ищеца, както и че по делото е установено, че е открита партида на
името на ответницата Т. Д., която е встъпила в облигационни отношения с ищеца. Посочва
се, че не се дължи и заплащането на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не
са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството. Оспорва се и дължимостта на сумата за дялово разпределение. Моли се съдът
да отмени решението в посочената част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответницата Т. Д.
срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати 4/6 част от начислената лихва за
потребена топлинна енергия и от главницата за дялово разпределение, с доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Посочва се, че не
се дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата на ТЕ, доколкото не са
ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството.
Оспорва се и дължимостта на сумата за дялово разпределение. Моли се съдът да отмени
решението в посочената част. Претендират разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е депозирана и трета въззивна жалба –
от ответника В. Д., срещу решението в частта, с която е осъден да заплати съобразно
притежаваната от него 1/6 квота в съсобствеността суми за вземания за топлинна енергия,
мораторна лихва за топлинна енергия и дялово разпределение, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в оспорената част. Оспорва се изводът на районния съд,
че ответникът е потребител на ТЕ, доколкото е установено, че такъв е ответницата Т. Д., на
която е открита партида. Посочва се, че не се дължи и заплащането на мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, доколкото не са ангажирани доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорва се и дължимостта на сумата за
дялово разпределение. Моли се съдът да отмени решението в посочената част. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в които е изразено становище за тяхната неоснователност.
Моли се съдът да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Решението в частта, с която Т. К. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ 4/6 от сумата 1121,30 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.18 г. до 04.2019 г. в
топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бл. ****, аб. № 175578,
както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за цена на топлинна енергия за
2
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 342 лева, предявените искове
за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 40,75 лева и за периода от 01.11.2017 г. до 31.05.2018 г., предявените
искове за сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., като необжалвано от ищеца
/въззиваем/ е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
С оглед доводите на въззивниците П. К. Д. и В. К. Д., съдържащи се в сезиращите
настоящата инстанция въззивни жалби, спорно по делото се явява обстоятелството дали
през процесния период въззивниците П. К. Д. и В. К. Д. са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, т. е. дали двамата
въззивници имат качеството на потребител на ТЕ за процесния имот, респективно дължат ли
заплащането на начислените за имота суми за процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.
При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства въззивният съд намира, че по делото се установява наличието на
облигационни отношения между П. К. Д. и В. К. Д. за процесния имот за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията на
въззивниците, поддържани с депозираните срещу съдебното решение въззивни жалби, че не
са потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
3
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
4
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно за преценката с кого дружеството ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства – договор
за продажба за държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти /л. 112 –
114/, писмо от Столична община, район „Младост“ /л. 15/ и удостоверение за наследници №
529/03.09.1990 г. на К.П. Д. /л. 14/, се установява, че ответниците Т. Д., П. Д. и В. Д. са
придобили процесния имот – **, находящ се в гр. София, ж. к. ****. И по- конкретно –
имотът е придобит от К. Д. и Т. Д. в режим на съпружеска имуществена общност през 1982
г., а след смъртта на К. Д. на 09.08.1998 г. по силата на настъпило наследствено
правоприемство съсобственици са станали Т. Д., П. Д. и В. Д. при следните квоти: 4/6 за Т.
Д., 1/6 за П. Д. и 1/6 за В. Д.. Следователно тримата съсобственици дължат разноските за
вещта съобразно дяловете си. При това положение и на основание чл. 153 ЗЕ се налага
извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото не са
ангажирани доказателства и не се твърди всички или някой от ответниците да се е отказал от
наследство нито да е отчуждил идеалните си части от процесния имот преди исковия период
в полза на трето за спора лице или в полза на другия съсобственик.
Неоснователно е оплакването на ответниците П. Д. и В. Д., че същите не притежават
качеството на клиенти на топлинна енергия. След възникване на съсобствеността, за да
бъдат дължими месечните вноски само от единия съсобственик, то той следва да сключи
договор с топлопреносното предприятие при общи условия, като до сключването на такъв
договор двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия
съобразно дяловете си. В настоящия случай не се установява такъв договор да е бил сключен
само с единия от съсобствениците. По делото липсва прието заявление-декларация от
другия съсобственик и ответник – Т. Д., за откриване на партида, поради което е невъзможно
да се приеме, че съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния
обект единствено с нея. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
5
ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота нито от това кой е
титуляр на партидата за имота и на чие име се издават фактурите и изравнителните сметки
или кое лице е вписано в списъка на етажните собственици. В настоящия случай по делото
липсват данни партидата да се води на името само на Т. Д. и изравнителните сметки да са
били издавани на нейно име. Но дори при наличието на такива данни установяването
единствено на факта, че Т. Д. е вписана като титуляр на индивидуална партида, без да е ясно
дали това е станало служебно или въз основа на искане /заявление за откриване на партида/,
съответно по чие искане, не може да обоснове извод за отпадане на договорната
отговорност на въззивниците П. Д. и В. Д.. Необходимо е по делото да се ангажират
доказателства, че ответницата Т. Д. е направила изрично искане пред ищцовото дружество
да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи
правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това заявление би
представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Такива доказателства не са ангажирани. Ето защо,
клиенти на топлинна енергия се явяват и ответниците П. Д. и В. Д., като възраженията им за
противното, изложени във въззивните жалби, са неоснователни. Задължени лица да
заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период са
тримата съсобственици – Т. Д., П. Д. и В. Д., съобразно дяловете си в съсобствеността, а
именно по 4/6, 1/6 и 1/6.
Оплаквания относно количеството, качеството и стойността на потребената топлинна
енергия в имота, както и относно правилното приложение на института на погасителната
давност от страна на районния съд, не са въведени от въззивниците ответниците П. Д. и В.
Д.. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответниците в техните отговори на
исковата молба изрично са признали, че стойността на доставената в имота енергия е
посочената от ищеца. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че претендираните от
ищеца суми за топлинна енергия са заплатени от ответниците, поради което съдът приема, че
исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били правилно уважени от страна на
районния съд съобразно с квотите на ответниците П. Д. и В. Д. в съсобствеността и до
размера на непогасените по давност суми, като решението следва да бъде потвърдено в тази
част.
Доводите и на тримата въззивници ответници, че не дължат такса за дялово
разпределение за исковия период, съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не
може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост.
Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В този смисъл дяловото разпределение
6
може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество, без да е необходимо
наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово
разпределение. Доколкото в настоящия случай по делото не се установява наличието на
такъв договор, а напротив, от договор от 23.08.2012 г. /л. 82 и 83/, от протокол № 1 от
23.08.2012 г. от ОС на ЕС и от приложение 2 към него /л. 84 и 85/ се установява, че в
сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответниците, услугата дялово разпределение е
била извършвана от „Топлофикация София“ ЕАД, то и заплащането на посочената услуга
следва да се извърши именно на ищовото дружество.
Оплаквания относно стойността на услугата дялово разпределение, както и относно
правилното приложение на института на погасителната давност от страна на районния съд,
не са въведени от въззивниците ответниците. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че ответниците в техните отговори на исковата молба изрично са признали, че стойността на
услугата дялово разпределение е посочената от ищеца. По делото липсват доказателства, а и
твърдения, че претендираните от ищеца суми за услугата дялово разпределение са заплатени
от ответниците, поради което съдът приема, че исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ са били правилно уважени от страна на районния съд съобразно с квотите на
ответниците в съсобствеността и до размера на непогасените по давност суми, като
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Следващият спорен въпрос в производството е относно изпадането в забава на
тримата ответници досежно изпълнение на задълженията им за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия. Във въззивните жалби се твърди, че ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на топлинното дружество,
поради което и не е установено изпадането в забава на ответниците. По общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Настоящият съдебен
състав намира, че за относимия исков период се прилагат Общите условия на
топлопреносното дружество, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., а не цитираните от
въззивника Общи условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява
лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание
чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45- дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени
по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по
7
общата фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно в случая не
е предвидено съществуващото в Общите условия от 2014 г. /с уточнението по- горе, че са
неприложими за процесния период/ изтичане на срок от публикуването на месечните
дължими от клиентите суми и общата фактура, издавана след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвянето на изравнителните сметки, на Интернет страницата на
ищеца. В този смисъл, доколкото такова условие не е предвидено, за да изпадне клиентът в
забава, то е неоснователно възражението на въззивниците, че не са ангажирани
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на топлинното дружество.
Оплаквания относно стойността на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, както и
относно правилното приложение на института на погасителната давност от страна на
районния съд, не са въведени от въззивниците ответниците. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ответниците в техните отговори на исковата молба изрично са признали,
че стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия е посочената от ищеца. По делото липсват
доказателства, а и твърдения, че претендираните от ищеца суми за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна
енергия са заплатени от ответниците, поради което съдът приема, че исковете по чл. 86, ал. 1
ЗЗД са били правилно уважени от страна на районния съд съобразно с квотите на
ответниците в съсобствеността и до размера на непогасените по давност суми, като
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед на всичко изложено дотук и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено на основание чл.
271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, което настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на защитавания
материален интерес и действително извършената работа.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5352 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. №
50764/2021 г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта, с която П. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. ****, ** и В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****,
**, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец ” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
8
153, ал. 1 ЗЕ при условията на разделност при квоти, както следва – по 1/6 за П. Д. и по 1/6
за В. Д., сумата от 1 121,30 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот – **, находящ се в гр. София, ж. к.
„Младост“ 3, бл. ****, аб. № 175578, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която Т. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, **, П. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, ** и В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, **, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец ” № 23Б на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на
разделност при квоти, както следва – 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и В. Д., следните суми:
сумата от 146,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, и сумата от 25,63 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, **, П. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, ** и В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, ** да заплатят на „Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец ” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9