РЕШЕНИЕ
№ 1856
гр. Плевен, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430102436 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от изпълнителния директор Й. ***, против Р. К. Д., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 591,54 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2021 г. – 30,11,2022 г., и 32,39 лева
лихва за забава за периода 07,05,2021 г. – 09,01,20253 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,01,2023 г., до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№239/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил
в срок. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.Плевен, жк.Сторгозия бл.52 вх.А ап.1, е с абонатен №19250. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да постанови решение съобразно змаключението на ВЛ по СТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор /възражение/, в който сочи, че не е съгласна с
изложеното в исковата молба. Посочва, че в имота не се използва топла вода /БГВ/, поради което е неясно защо от
31,07,2022 г. има начислявана такава. В с.з. адв.Н.Д. – определен за осъществяване на правна помощ на
ответницата, моли съда да признае за установени сумите без тази за БГВ, тъй като се установява от заключението
по СТЕ, че водомера е премахнат преди повече от 10 години.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените
указания от заповедния съд по ч.гр.д.№239/2023 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да
се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница,
148,04 лева са начислени за отопление без ИРУ, 156,49 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, 269,15 лева са начислени за ползвано БГВ, 30,05 лева са за услуга дялово разпределение и
1
има корекции в размер на 9,15 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №19250 с титуляр ответницата, че през
процесния период е била начислена сума в общ размер на 591,54 лева главница и 32,39 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт №148, том 17, дело №3548/1993 г. на нотариус при ПлРС се установява, че
ответницата е придобила процесния топлоснабден имот, като на 05,06,2006 г. същата е заявила пред ищеца с
молба откриването на партида за плащане на отопление и топла води /молба на л.27 от делото/.
От представеното копие от Споразумителен протокол №2/1037 от 05,09,2002 г. се установява сключването на
споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.
От представеното копие от Договор №61/05,09,2002 г. се установяват договорките между ЕС на адрес ***,
топлинния счетоводител относно доставката и отчитането на уреди за дялово разпределение. Представен е и
протокол от проведено на 13,08,2002 г. Общо събрание на етажните собственици във връзка със сключването на
договора с топлинния счетоводител.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира процесния имот, е
доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на процесния имот е 133,40 куб.м.
Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в съответствие с Методиката за
разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че
начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. В допълнително заключение, депозирано на10,11,2023 г., ВЛ
изрично сочи, бе водомера за топла вода е демонтиран и не следва начислената сума за БГВ да бъде сторнирана.
В с.з. ВЛ посочва, че демонтажа е извършен преди повече от десет години, поради което начисляваната служебно
консумация на гореща вода не се дължи. Вещото лице посочва, че е посети имота и е констатирал и две тръби в
банята, играещи ролята най-вероятно на щранг-лира.
От заключението на ВЛ по СИЕ се установява, че неплатеното задължение за аб.№19250 за периода 01,03,2021 г.
– 30,11,2022 г. е в размер на 591,43 лева. ВЛ посочва, че сумата за БГВ е начислявана служебно, поради
неосигурен достъп до имота.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице,
което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от
ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт може да се направи извода, че собственик на
процесния имот е ответницата Р. К. Д.. Ето защо съдът приема, че ответницата е пасивно легитимиран да
отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е собственик на имота, то
следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и
ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №1 във вх.А на сградата и
поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от
ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че
е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да
2
се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява
като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и ЧАСТИЧНО по размер, тъй като ответницата е потребител на
топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а,
ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл.
за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител.
Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно,
че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и
условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
С оглед заключението на ВЛ по СТЕ, съдът приема, че начислената сума за БГВ не се дължи от ответницата, тъй
като безспорно е установено, че водомерът за топла вода е демонтиран преди повече от десет години. Ето защо
предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 322,39 лева. Сумата се дължи ведно със законната
лихва от датата на заявлението 16,01,2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение дължимата лихва за забава – съдът изчисли същата на основание чл.162 от ГПК и ползвайки
заключението на ВЛ по СИЕ, съобразявайки обстоятелството, че фактурите за периода 01,07,2022 г. – 31,07,2022
г., 01,08,2022 г. – 31,08,2022 г., 01,09,2022 г. – 30,09,2022 г. и 01,10,2022 г. – 31,10,2022 г. съдържат начисления
само за БГВ, а фактурата за периода 01,11,2022 г. – 30,11,2022 г. съдържа начисления за БГВ в размер на 55,86
лева. Ето защо, с помощта на безплатен онлайн калкулатор от сайта calculator.bg, съдът изчисли, че за
претендирания период и върху главница от 322,39 лева /без начислената сума за БГВ/, лихвата за забава възлиза
на сумата от 26,93 лева и именно тази сума следва да се признае за установена.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложено и заплащането на направените от ищеца разноски. Ищецът претендира разноски в исковото
производство в общ размер на 415,00 лева, от които ответницата следва да му репарира разноски в размер на
232,40 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Ответницата е направила разноски в исковото производство в размер на 60,00 лева за депозити за ВЛ, от които
ищецът следва да й репарира разноски в размер на 26,40 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева, от които
ответницата следва да му заплати разноски в размер на 42,00 лева, съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
3
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Р. К. Д. , ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***,
сумата от 322,39 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,03,2021 г. – 30,11,2022 г., и 26,93 лева лихва за забава за периода
07,05,2021 г. – 09,01,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,01,2023 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№239/2023 г. по
описа на РС Плевен, като за разликата до претендираната главница в размер на 591,54
лева и до претендираната лихваа за забава в размер на 32,39 лева ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. К. Д. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на на
232,40 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. К. Д. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 42,00 лева, съразмерно с частта от вземането, за което се установи,
че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление г***,
представлявана от изпълнителния директор Й. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Д. , ЕГН
**********, от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 26,40 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4