РЕШЕНИЕ
№ 5526
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110201108 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. К. Г. чрез адв. Т. Г. срещу наказателно
постановление /НП/ № СО-Т-С-20-10-191/05.10.2020г., издадено от Д П Б-
зам.кмет на Столична община, с което на жалбоподателя С. К. Г., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, връзка с чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община, за нарушение на чл. 26,т.1 от Наредбата.
В жалбата се оспорват фактическите констатации, изложени в АУАН и
НП. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят се
представлява от адв. Еленков с пълномощно по делото. Моли за отмяна на
издаденото НП по мотиви, изложени в жалбата. Претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и представя списък на разноските.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрк.
1
Каменова, която пледира съдът да потвърди обжалваното НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2020г. свидетелката И.- служител на Столичен инспекторат и
нейната колежка С около 16.45 часа в град София извършили проверка на
територията на район „Триадица“, НДК, пилоните, при която установили, че
лицето С. К. Г. извършва търговия на открито- продава варена и печена
царевица, картофен чипс и детски играчки, заемайки около 4 кв.м. публична
общинска собственост, като при поискване Г. не представил на
проверяващите го разрешение за ползване на място, издадено от кмета на
район „Триадица“.
На място на Г. му бил съставен АУАН №20-10-191,в който фактическите
констатации били подведени под правната норма на чл. 26, т. 1 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
На 05.10.2020г. било издадено процесното НП № СО-Т-С-20-10-
191/05.10.2020г., издадено от Д П Б- зам. кмет на Столична община, с което
на жалбоподателя С. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, връзка с чл. 35, ал. 3 и чл.
36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община, за нарушение на чл. 26,т.1 от
Наредбата.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Настоящата съдебна инстанция е винаги инстанция по същество с оглед
2
разпоредбата на чл.63 ал.1 ЗАНН, т.е. съдът служебно е задължен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление независимо
от доводите, релевирани в жалбата /аргумент от чл.314 ал.1 НПК, вр.чл.84
ЗАНН/. Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността
на органите, съставили и издали двата документа - АУАН и НП, намери, че
АУАН и НП са съставени от надлежно оправомощени лица.
Първоинстанционният съд извърши проверка и не констатира нарушение
на процесуалните правила относно съставянето и връчването на АУАН, както
и относно законовите реквизити и съдържанието на тези два документа
(АУАН и НП). Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-
очевидец, като е бил подписан от съответните длъжностни лица и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл.
43, ал.1 от ЗАНН са спазени. Процесните АУАН и НП съдържат съответните
реквизити, вкл. описанието на твърдяното нарушение и правната
квалификация, и затова няма нарушаване на императивните правила чл. 42 и
чл. 57, ал.1 ог ЗАНН. Разпоредбите на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН не са
нарушени и са спазени сроковете за издаване на Акта и на процесното НП.
Съставът на първата инстанция преценява, че е налице
незаконосъобразно прилагане на материалния закон от страна на
актосъставителя и наказващия орган, доколкото не се доказва извършването
на твърдяното нарушение от обективна страна. На С. К. Г. е ангажирана
административно-наказателна отговорност затова, че същият е извършвал
продажба – търговия на открито на варена и печена царевица, картофен чипс
и детски играчки, заемайки около 4 кв.м. публична общинска собственост,
като при поискване Г. не представил на проверяващите го разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „Триадица“.
Според посочената за нарушена разпоредба на чл. 26, т. 1 от Наредбата-
при извършване на търговия по чл. 19 /търговия на открито е търговия на
дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади,
улични платна и други/, търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи следните документи: разрешение за ползване на място по
чл. 23 и копие от документ за платена такса за ползване на място. Съгласно
чл. 23 от Наредбата търговия на открито се извършва въз основа на
разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района,
3
на територията на която ще се извършва дейността.
Съдът намира, че е налице незаконосъобразно прилагане на материалния
закон от страна на актосъставителя и наказващия орган, доколкото не се
доказва извършването на твърдените нарушения от обективна страна и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Г..
Цитираната по-горе разпоредба въвежда изискване търговецът, който
извършва търговия на открито да представя на контролните органи
определени документи.
В конкретния слбучай въззиваемата страна не е представила
доказателства сочещи на извод, че Г. е извършвал посочената в НП дейност в
качеството си на търговец.
Съгласно чл. 286, ал. 2 от Търговския закон ТЗ), търговски са и сделките
по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В чл.
1, ал. 1 от ТЗ е определено, че търговец по смисъла на този закон е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от
следните сделки: т. 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; т. 2 продажба на
стоки от собствено производство. Следователно, дори и да се приеме, че
жалбоподателя Г. извършва някоя от посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то за
да се приеме, че сделката е търговска, кумулативно следва да са налице и
двете изисквания по посочената разпоредба, а именно вид на сделката и
извършването по занятие. Извършването на сделки по занятие е дейност,
която се характеризира с трайност, периодичност и системност. В
разглеждания случай разпитаната свидетелка И. заявява, „многократно сме
установявали това лице да извършва търговия на открито без съответно
разрешение“. Съдът счита, че от доказателствата, събрани по делото, не се
доказва по категоричен начин извършваната от жалбоподателя дейност да е
търговска, тъй като това обстоятелство не може да бъде установено
единствено въз основа на вида на дейността, която е видима. Показанията на
свидетелката И. досежно извършените от жалбоподателя предходни във
времето продажби не са подкрепени с никакви доказателства, установяващи,
че същият "извършва търговия", доколкото такива не са изискани и
представени и не е била извършена контролна покупка, която да потвърди
реализацията на търговска дейност, като тези пропуски в доказателствения
4
процес са неотстраними в съдебната фаза на производството.
Отделно от това, в акта и издаденото въз основа на него НП не са налице
каквито и да са данни, относими към осъществяване на дейността по занятие
от физическото лице Г., например предходно идентично деяние като
физическо лице, от което да се формира извод за системно извършване на
този вид дейност от същата; или извършването по начин, който предполага
търговския характер. При това положение, съдът достига до извода, че
представените от СО доказателства по този казус не сочат жалбоподателят Г.
да е действал в качеството на "търговец" и да е бил субект на задълженията
по чл. 26, т. 1 от Наредбата.
С оглед горното съдът намира, че административно-наказателната
отговорност на Г. е незаконосъобразно ангажирана и издаденото срещу него
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, правото на разноски се
поражда за жалбоподателя и те следва да бъдат заплатени на същия от
бюджета на органа, издал обжалваното НП. Съгласно представения договор
за правна помощ от 19.01.2022 г., който служи за разписка за платената сума,
разноските на жалбоподателя в производството са в размер на 300 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар. От въззиваемата страна не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат
възложени върху юридическото лице, от което е част наказващия орган. С
оглед на това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя цялата сума, заплатена от нея за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № СО-Т-С-20-10-191/
5
05.10.2020г., издадено от Д П Б-зам.кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя С. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, връзка с чл. 35, ал. 3 и чл.
36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община, за нарушение на чл. 26,т.1 от
Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. К. Г., ЕГН **********,
сумата в размер на 300/триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6