РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Кубрат, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100352 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени
по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк. И. Т. И.
твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 13.01.2020 г. и
Общи условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление,
неразделна част от договора за кредит, сключен между банката и Х. И. А.,
кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева.
Кредитът бил усвоен от А. на 13.01.2020 г., като той поел задължение на всяко 10-
о число за срок от 66 месеца да заплаща уговорената месечна вноска за
погасяването му в размер на 222.92 лева съгласно погасителен план. С
Допълнително споразумение между страните бил договорен шестмесечен
гратисен период по заплащане на главница и лихва. Ответникът допуснал
закъснение в плащането на месечните погасителни вноски – общо 244 дни забава.
Съгласно т. 18.2 при допусната забава в плащанията на уговорени погашения по
лихва и/или главница над 90 дни, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем. С оглед на констатираната забава и в съответствие с т. 19.1
от ОУ банката е обявила остатъка по кредита за изцяло предсрочно изискуем, за
1
което и изпратила уведомление до кредитополучателя на адреса посочен в
договора, видно от приложеното по делото уведомление връчено чрез нотариус
рег. № 573 в НК. Поради това, че ответникът не е зплатил дължимите към банката
суми, на 13.08.2021 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД
№ 510/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 201/16.08.2021 г. е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда
за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х. И. А.,
че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите:
главница в размер на 9 333.36 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2021 г. до
изплащането на дълга; 470.23 лева – договорна лихва за периода 11.05.2020 г. –
11.08.2021 г.; 50.97 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода 11.05.2020 г. до 11.08.2021 г.; 315.36 лева – отсрочени
разсрочени лихви; 120.00 лева – дължими такси, дълг по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.01.2020 г. по описа на банката. Претендират и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски
Ответникът Х. И. А., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, чрез особен
представител адв. В. Н. от АК – Разград ангажира становище за постановяване на
съдебен акт въз основа на закона и събраните по делото доказателства.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между
„Банка ДСК“ АД и Х. И. А. като кредитополучател на 13.01.2020 г. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 лева, с
краен срок за издължаване 60 месеца от датата на неговото усвояване и краен
падеж 13.01.2025 г. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и
подписани от кредитополучателя Общи условия на „Банка ДСК“ АД за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица (ОУ), които
той е получил и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента
(„Тарифа“). Към договора за кредит е сключено Допълнително споразумение от
18.05.2020 г., неразделна част от договора за кредит, сключено между банката
2
чрез клон гр. Кубрат – в качеството на кредитор и Х. И. А. – в качеството на
кредитополучател. Съгласно т. 1.1 от споразумението е договорен гратисен
период по заплащане на главница и лихва за период от 6 месеца. Съгласно
изготвения погасителен план и т. 1.2, срокът на договора се удължил с 6 месеца –
т. е. до 13.07.2025 г.
Не е спорно между страните, че предоставената в заем сума е била усвоена
от ответника по посочената в договора за кредит негова разплащателна сметка
02/25682842, чрез която следвало да се извършва и погасяването на
задължението (чл. 4 и чл. 5 от Договора).
Ответникът като кредитополучател е имал задължение, съгласно т.13, т.2 от
Общите условия, да погасява кредита, при условията на договора за кредит и
допълнителното споразумение.
Съгласно т.18.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
В т.18.2. от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. След предявяване на молбата за събиране на вземането
по съдебен ред, остатъка от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86
от ЗЗД.
Кредитополучателят Х. А. е допуснал нередовности в плащанията на
вноските по кредита, което е довело до настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането на основание т.18.2 от Общите условия – при допусната забава в
плащанията на уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни (общо
244 дни забава). Тази забава е налице по отношение на дължимите вноски от м.
декември 2020 г. и е довела до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането на основание т.18.2. от Общите условия.
„Банка ДСК“ АД уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
3
изискуемост, видно от приложените документи за връчване на Уведомление изх.
№ 0050-20-00965/10.03.2021 г. до длъжника, връчено чрез нотариус per. № 573 И.
П. Б.-Й. при условията на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление по
настоящ и постоянен адрес, като уведомяването на длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Банката е упражнила правото си и е обявила целият остатък от кредита за
предсрочно изискуем, считано от 12.08.2021г. като и след тази дата
кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения.
В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, на 12.08.2021 г.,
Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в PC– Кубрат, образувано в ЧГД № 510/2021 г.
По образуваното заповедно производство е издадена Заповед №
201/16.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист № 124 от 16.08.2021 г. за предявените в
производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е
образувано изп. дело № 20217610400442 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№ 761 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Разград. Поради това, че така
издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо
потребление от 13.01.2020 г., съставляващ частен диспозитивен документ,
подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се
в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на
чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по
делото, както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
4
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 510/2021 г. по
описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е
обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от
счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от
13.01.2020 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на
всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването
на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на
договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на
договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски
по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично
се установи по делото въз основа на представените извлечения, неоспорени от
ответника.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
сумата при условията на чл.18.2 от ОУ, а именно при допусната забава в
плащанията над 90 дни.
5
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд.
От представените писмени доказателства се установи, че ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по
кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на
длъжника срок. Длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита, като поканата (уведомлението) за настъпилата предсрочна изискуемост е
връчена от ЧСИ.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е обявена
на 12.08.2021 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на
ответника след месец декември 2020 г., следва изводът за основателност на
исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва. Договорната
лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираната договорна
лихва следва да се уважи в заявения размер като върху дължимата главница
следва да се присъди и законна лихва.
Безспорно е установено, че ответникът е закъснял с плащането, от което
следва изводът, че същият е в забава и дължи обезщетение за забава в
претендирания размер от 50.97 лв. и за отсрочени лихви в претендирания размер
от 315.36 лв. Направени са и разходи във връзка с изискуемостта на кредита в
размер на 120.00 лева, поради което и тази претенция се явява основателна.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 13.08.2021 г. след като
вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото доказателства
установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си в
претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване
на иска. Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
6
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото
производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените
такива за заповедното. В настоящото такива са направени в общ размер на 767.53
лв., от които внесена държавна такса – 367.53 лв., възнаграждение за особен
представител – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., а в
заповедното са сторени разноски в общ размер на 355.80 лв., от които внесена
държавна такса в размер на 205.80 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150 лв.
Съобразно уважаването на исковете в пълен размер, на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в настоящото производство в размер на 767.53 лв. и
в заповедното – в размер на 355.80 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. А., ЕГН **********, с пост./наст.
адрес в ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт И. И. със съдебен
адрес: ***, следните суми, за които е издадена Заповед № 201/16.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 510/2021 г. по
описа на РС – Кубрат: главница в размер на 9 333.36 лева (девет хиляди триста
тридесет и три лева, тридесет и шест ст.) – главница, ведно със законната лихва
считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, изискуем дълг по
Договор за кредит за текущо потребление от 13.01.2020 г. и допълнително
споразумение от 18.05.2020 г.; 470.23 лева (четиристотин и седемдесет лева,
двадесет и три ст.) – договорна лихва начислена за периода 11.05.2020 г. –
11.08.2021 г.; 50.97 лева (петдесет лева, деветдесет и седем ст.) – лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода 11.05.2020 г. до
11.08.2021 г.; 315.36 лева (триста и петнадесет лева, тридесет и шест ст.) –
дължими отсрочени разсрочени лихви; 120.00 лева (сто и двадесет) – дължими
такси, по описа на банката, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. И. А., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни
директори чрез пълномощник юрисконсулт И. И. със съдебен адрес: ***, сумата
767.53 лева (седемстотин шестдесет и седем лева, петдесет и три ст.),
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата 355.80
лева (триста петдесет и пет лева, осемдесет ст.) – разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8