Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        11.06.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 27.05.2020г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА М.

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №5104 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искът е предявен от Д.Д.Т. *** срещу Т.М.К. ***. С исковата молба се твърди, че на 01.04.2016г. ищецът е предоставил паричен заем в размер на 9725,00лв., съгласно договор за заем от 01.04.2016г. между Д.Д.Т. като заемодател и Т.М.К. като заемополучател. Сумата е предадена в брой, за което е съставена разписка от 01.04.2016г. От заемополучателя Т.М.К. е издадена запис на заповед от 01.04.2016г. В чл.3, ал.1 от Раздел II-ри на договора за заем от 01.04.2016г. е записано, че заемната сума ще бъде върната от заемополучателя на заемодателя в брой, не по-късно от 01.06.2016г. Ищецът твърди, че на 01.06.2016г. парите не са върнати от заемополучателя Т.М. К.. Поради тази причина ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1836/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.04.2019г. като е осъдил длъжника да заплати на заявителя сумата от 9725,00лв. представляващи задължение по договор за заем, разписка и запис на заповед към него, сумата от 2785,22лв. – лихва за забава за задължението за периода от изпадането в забава – 01.06.2016г. до 28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило за ищеца правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 9725,00лв., представляваща заемна сума по договор за заем от 01.04.2016г., въз основа на който е издаден запис на заповед от 01.04.2016г. и сумата от 2785,22лв. – мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.06.2016г. до 28.03.2019г., както и законна лихва от 29.03.2019г. (датата на завеждане на заявлението в съда) до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни – недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че свидетелстващият документ не е достатъчно доказателство, особено когато лицето, което е положило подпис върху документи е различно от лицето, което е посочено като заемополучател. Всички представени по делото документи са подписани от Т.М. К., но като задължено лице не само в договора за заем, но и в разписката за неговото получаване фигурира името Т.М. .... Твърди, че не е налице валидно сключен договор за заем, тъй като към реалната дата на получаване на заемната сума липсват документи, удостоверяващи представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя. Твърди, че не може да се установи, че именно Т.К. е подписала въпросните документи за заемополучател и издател. Посочва, че положеният подпис върху записа на заповед се различава съществено от подписите, които фигурират в договора за заем и разписката към него. Твърди, че подписите за заемополучател и издател не са положени от ответницата.

Моли съда да отхвърли предявените от Д.Д.Т. искове против Т.М.К..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №1836/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на Д.Д.Т. *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК по договор за заем. Съдът е издал Заповед за изпълнение №1220/25.04.2019г., с която е уважил заявлението на ищеца. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило за ищеца правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Видно от приетите като писмени доказателства: Договор за заем от 01.04.2016г., Разписка към договор за заем от 01.04.2016г., Запис на заповед от 01.04.2016г., страните са сключили договор за заем за сумата от 9725,00лв., която е била предадена на ответницата срещу разписка на 01.04.2016г. и която сума ответницата се е задължила да върне на ищеца на 01.06.2016г. В посочените документи ответницата фигурира с различни фамилни имена – ..., К. и К., но съдът приема, че това са имена на едно и също лице, тъй като навсякъде фигурира и ЕГН на подписалото документите лице, което съвпада с ЕГН на ответницата К..

 По направеното възражение относно авторството на изявлението на ответника, с което се е задължил по процесния договор, разписка и запис на заповед и конкретно за автентичността на подписа на ответницата, съдът откри производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на писмен документ. По делото бе назначена съдебно-графологична експертиза, заключението на която съдът прие като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, подписите на всички документи на „Заемополучател“ и „Издател“ на записа на заповед, са изпълнени от ответницата. Други доказателства, които да опровергават истинността на процесните документи не бяха представени. Поради тази причина оспорването истинността на цитираните по-горе писмени документи - Договор за заем от 01.04.2016г., Разписка към договор за заем от 01.04.2016г., Запис на заповед от 01.04.2016г., остана недоказано от ответника и съдът следва да ползва тези документи при постановяване на решението си.

 Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД „С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.“ По делото се доказа по безспорен начин заемния договор между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 9725,00лв. на 01.04.2016г. Доказа се предаването на тази сума на ответницата, за което същата е подписала нарочна разписка. Установи се падежът на задължението – ответницата се е задължила да върне предадената в заем сума на 01.06.2016г. Ответницата не представи никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума на ищеца, поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за главница за основателен и доказан.

Предвид забавата в плащането, основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва. Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава, считано от падежа на задължението 01.06.2016г. до датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.03.2019г. Размерът на мораторната лихва възлиза на 2785,22лв., за какъвто размер е предявен иска. Поради тази причина съдът следва да уважи предявения иск в пълен размер.

 

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 250,20лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 600,00лв. за назначаване на особен представител на ответника, 500,00лв. за възнаграждение за вещото лице и 480,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1220/25.04.2019г.

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.М.К. ***, ЕГН **********, дължи на Д.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 9725,00лв. (девет хиляди седемстотин двадесет и пет лева), представляваща заемна сума по договор за заем от 01.04.2016г., въз основа на който е издаден запис на заповед от 01.04.2016г. и сумата от 2785,22лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 22 стотинки) – мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.06.2016г. до 28.03.2019г., законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1220/25.04.2019г. по ч.гр.дело №1836/20198г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА Т.М.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Д.Т., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 1830,20лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева и 20 стотинки) за държавна такса, възнаграждение на особен представител, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.М.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Д.Т., ЕГН **********,***, направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 250,20лв. (двеста и петдесет лева и 20 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00лв. (четиристотин и осемдесет лева), които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1220/25.04.2019г. по ч.гр.дело №1836/20198г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: