№ 50
гр. Средец, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20232170100512 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.
П. П. с ЕГН **********, срещу Б. К. С. с ЕГН **********, с която се иска
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н. Н.а П.а да
бъде предоставено на ищеца, да бъде определен режим на лични отношения
между детето и ответницата и последната да бъде осъдена да заплаща
издръжка за детето в размер на *** лв. за периода от завеждане на исковата
молба до 31.12.2023 г., както и в размер на 250 лв., считано от 01.01.2024 г., до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Твърди се в исковата молба, че ищецът живял с ответницата на семейни
начала от 2017 година до юли 2023г. На 23.09.2020 година се родила дъщеря
им Н. Н.а П.а, като за ищеца това било първо дете, а ответницата има още три
деца от предишни връзки. Твърди се, че майката на ищеца е собственик на
жилището, в което страните са съжителствали, като след юли 2023 г. той
напуснал жилището и се установил на квартира в гр. Бургас, а ответницата
останала да живее в него с Н. и другите й деца. Н. посещава детска градина в
с.Дебелт. Твърди се, че майката не полага адекватни грижи за детето и не го
учи на нищо, то не се храни с качествена храна, не се полагат достатъчни
грижи за хигиената му и за интелектуалното му израстване. Ищецът твърди,
че той е по-добрият родител, който би осигурил по-добри грижи и възпитание.
Твърди се още, че ответницата препятства контактите между бащата и детето.
Предложен е режим на лични отношения. Правят се доказателствени искания
и се претендират разноски.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва исканията като неоснователни. Признават се
1
обстоятелствата, че преди раздялата ответницата и ищеца съжителствали
заедно в имот, находящ се в с. Дебелт, ул. „В.“, представляващ жилищна
сграда, ведно с дворно място. Сочи, че ответницата се е разделила с ищеца,
поради системна употреба на алкохол. Ищецът употребявал различни видове
алкохол в присъствието на детето, вдигал скандали, държал се неуважително и
грубо с ответницата и нейните близки и познати, като много често ищецът се
разхождал в дома им оскъдно облечен, почти гол, по слипове, в присъствие на
майката на ищцата, която живяла с тях. Много често ищецът управлявал МПС
след употреба на алкохол, като често с него пътувала и дъщеря им. Твърди, че
бащата е наказван поради незаконно поведение. Оспорват се твърденията
заявени в исковата молба, като се твърди, че майката полага адекватни грижи
за детето, полага усилия за възпитанието му и поддържа висока хигиена.
Освен това детето било силно привързано към майка си. Тя получавала високи
доходи, и заедно с помощта на майка си можела да осигури по добри грижи за
детето. След раздялата бащата не е заплащал никаква издръжка за детето. Тъй
като той получавал добри доходи следвало да заплаща издръжка в по-висок
размер, а посоченото възнаграждение в представения по делото трудов
договор, не съответствало на действителното възнаграждение, което бащата
получава. Твърди се, че ответницата не е възпрепятствала контактите на
детето с бащата. Оспорва се като неоснователно искането за постановяване на
привременни мерки. Правят се доказателствени искания и се претендират
разноски.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба,
с която се иска упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Н. Н.а П.а да бъде предоставено на майката и определяне на
местоживеенето му при нея, да бъде определен режим на лични отношения
между детето и бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка за
детето в размер на 350 лв., чрез майката за периода от завеждане на исковата
молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката платима от 1-во до 5-то число на месеца, ведно със законната
лихва върху всяко просрочена месечна вноска до окончателното й заплащане.
Предложен е режим на лични отношения.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв.
К. К. – АК – Бургас, като поддържат предявените искове.
Ответната страна, редовно призована, се явява лично и първоначално с
адв. К. Я. при АК – гр. Бургас, а в последствие с адв. С. К. при БАК.
В хода на делото, са разпитани в качеството на свидетели: Н. П.а П.а –
майка на ищеца, Я. Г.а М. – лице намиращо се във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца и М.Х.И - лице намиращо се във фактическо съпружеско
съжителство с ответницата.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Приети са писмени Социални доклади от ДСП – гр. Бургас и ДСП – гр.
Карнобат.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
По делото не е спорно, че страните от 2017 година до м. юли 2023
година са живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство. От
връзката им, на 23.09.2023 г. е родено детето Н. Н.а П.а. Поради влошени
отношения, през м. юли 2023 г. страните се разделят, като детето Н. остава да
живее със своята майка, първоначално в с. Дебелт, общ. Средец в имот,
собственост на майката на ищеца, а след това в с. Вълчин, общ. Сунгурларе, в
имот собственост на лицето, с което ответницата Б. С. е започнала да
съжителства на семейни начала, а ищецът в гр. Бургас.
От приетите по делото социални доклади на ДСП – гр. Бургас се
установява, че към момента на приключване на съдебното дирене П., заедно
със съжителката си Я. Г.а М. и детето й от предишен брак - М., живее на
свободен наем на адрес: гр. Бургас, к-с „*****, което ползва от м. август 2023
г., а наемната цена е в размер на ***,00 лева месечно. Жилищато се състои от
две спални, кухня с дневна, баня с тоалетна, антре и две тераси. Едната спалня
е обособена като детска стая, с необходимото за двете деца обзавеждане, което
включва две ъглови легла, с ракла, ъглов диван мека мебел, малка секция с
телевизор, гардероб, детска кухня за игра и много книжки и играчки. Всяко от
двете легла е застлано с детски завивки на любими приказни герои. В банята
има шкафче в детска козметика, която включва шампоани, пасти за зъби и
четки за всяко от двете деца. Към мивката има помощно столче, за да стигат
децата Н. и М.. Контактите в дома и външните врати към терасата са
обезопасени и осигурени. Жилището се отоплява с ел. енергия с климатици.
Дадено е становище, че в жилището са създадени и се поддържат много добри
хигиенно-битови условия за отглеждане на малки деца. В докладите е
посочено, че при направената служебна справка в RegiX е установено, че П. е
в трудово - правни отношения с фирма „Мист трейд“ ООД, на длъжност
работник кухня, двусменен режим на работа, по график. Гарантирани са два
почини дни, като единия винаги е неделя, а другия през седмицата. Работната
му заплата възлиза на МРЗ за страната, както ***,00 лева купони месечно. В
разговора с бащата е получена информацията, че съжителката му г-жа Я. М.
работи, като асистент в социалната градина за възрастни хора Грижовник към
Домашен социален патронаж - Община Бургас. Работното й време е на пет
дневна работна седмица, с работно време от 08,30 часа до 17,00 часа, като
почивни дни са събота и неделя. Работната заплата на г-жа М. е МРЗ за
страната.
В приетите доклади на ДСП – гр. Карнобат се посочва, че Н. и нейната
майка живеят в жилище, собственост на настоящия съжител на г-жа Б. С., г-н
М.И, находящо се в с. Вълчин, общ. Сунгурларе. В семейството се отглеждат
общо четири деца. Ф. и Н., които са деца на г-жа С. и малолетните К., на 14 г.
и Е., на 9 г., които са деца на г-н И.. Жилището представлява постройка,
състояща се от жилищен и приземен етаж, с по три стаи и коридор, и
3
вътрешен санитарен възел. За децата на г-жа Б. С. има осигурена
самостоятелна стая, обзаведена с две ъглови легла, масичка, телевизор и печка
тип-камина. Помещенията са обзаведени с мебели за обичайно потребление и
са поддържани в добро хигиенно състояние. Домакинството разполага с
електроуреди и удобства, улесняващи извършването на дейностите от
ежедневието. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Към
приключване на съдебното дирене г-жа Б. С. е безработна и се грижи за децата
си. Същата е обект на подпомагане от ДСП - Бургас с месечни помощи по чл.
7 от ЗСПД, в размер 150.00 лв.
От приетата по делото оценка за родителския капацитет, изготвена от
„ЦОП“ – гр. Бургас, по отношение на П. се установява, че същия притежава
необходимите качества, за да покрие нуждите и потребностите на детето Н..
От приетата по делото оценка за родителския капацитет, изготвена от
„ЦОП“ – гр. Карнобат, по отношение на С. се установява, че същата
притежава необходимите качества, за да покрие нуждите и потребностите на
детето Н..
От неоспорения по делото снимков материал се установява, че
условията за живот в жилището, което обитава С. не се поддържа добра
хигиена. От същите се установява, че през времето, през което детето Н. е при
неговата майка – Б. С., то е неподдържано и мръсно.
От приложената по делото служебна бележка се установява, че детето Н.
посещава детска градина „Щастливо детство“ от 24.03.2025 г.
Видно от Уверение от 25.03.2025 г., издадено от директора на ДГ
„Веселушко“ гр. Бургас се установява, че детето Н. може да бъде записано в
детската градина, тъй като му е запазено място.
Видно от приетата по делото справка от ДСП – гр. Карнобат е че по
отношение на детето Н. са постъпили общо шест сигнала, както следва:
1./ СИГ/Д-А-К/103 от 09.04.2024 г., подаден от ДСП гр. Бургас относно
промЯ. на местоживеенето на семейството на територията, обслужвана от
ДСП гр. Карнобат. В законоустановения срок е извършено проучване и е
изготвен социален доклад;
2./ СИГ/Д-А-К/112 от 16.04.2024 г., подаден от ДСП гр. Бургас относно
промЯ. на местоживеенето ла семейството на територията, обслужвана от
ДСП гр. Карнобат. В законоустановения срок е извършено проучване и е
изготвен социален доклад;
3./ СИГ/Д-А-К/181 от 22.05.2024 г.подаден от г-н Н. П. относно
,
ограничаване на контактите с дъщеря му Н. от страна на майката. В
законоустановения срок е извършено проучване и е изготвен социален доклад;
4./ СИГ/Д-А-К/205 от 07.06.2024 г., подаден от непълнолетния Б.Б.К.,
относно неглижиране на грижите за детето от страна на майката. В
законоустановения срок е извършено проучване и е изготвен социален доклад.
Установено е, че детето Б.К. е бил изгонен от Б. С.;
5./ СИГ/Д-А-К/214 от 19.06.2024 г., подаден от г-н Н. П. относно
4
съдействие за осъществяване на контакти с детето Н.. В законоустановения
срок е извършено проучване и е изготвен социален доклад.;
6. СИГ/Д-А-К/423 от 02.12.2024 г., подаден от г-н Н. П. относно
възпрепятстване на срещите с дъщеря му Н. от страна на майката. В
законоустановения срок е извършено проучване и е изготвен социален доклад.
Видно от приложена справка за от ОД на МВР – гр. Бургас за Н. П., по
отношение на него, за периода ***5 – 2024 г. има издадени 10 наказателни
постановления и 17 фиша за нарушения на ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство са
приобщени свидетелските показания на свидетеля Н. П.а П.а – майка на
ищеца, Я. Г.а М. – лице съжителстващо с ищеца на семейни начала. От същите
се установява, че ответницата не полага необходимите грижи за отглеждане и
възпитаване на детето Н., което при срещите с тях било винаги мръсно,
оплаквало се, че било бито от майка си, а лицето, с което тя живее на семейни
начала, постоянно се карало и наказвало Н.. Допълват, че детето се чувства
много добре и е щастливо, когато е с баща си, а св. М. заявява, че детето Н. се
разбира много добре с нейното дете М., като постоянно се търсили. Същата
заявява, че Б. С. има четири деца, като едното живее при баба си в Гърция, а
другото Б. било изгонено.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство са
приобщени свидетелските показания на свидетеля М.Х.И – лице
съжителстващо с ответницата на семейни начала. Заявява пред съда, че
условията в дома му са хубави и детето спи в друга стая. Съшия работил в
строителството и получавал от ***0 до ***0 лева възнаграждение. Заявява, че
не е длъжен да гледа и другите деца на Б. С..
Съдът кредитира свидетелските показания, на свидетелите Н. П.а П.а –
майка на ищеца, Я. Г.а М. тъй като са последователни, логични и
кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. По отношение
на показанията на свидетеля М.Х.И – лице съжителстващо с ответницата на
семейни начала, съдебният състав не дава вяра, тъй като противоречат на
всички събраните по делото писмени доказателства.
По делото е установено, че бащата работи на трудов договор при
„МИСТ ТРЕЙД“ ООД от шест години. По делото е установено, че майката не
работи.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК, Н. П. потвърди изложеното
в исковата молба, като допълни, че притежава по-добри условия да отглежда
детето Н., като ако бъде определено местоживеенето й при него, ще има по-
добър достъп до медицински грижи, градини, училища, както и повече
възможности за развитие.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК отрече твърденията на
ищеца, като потвърди изложеното в отговора на исковата молба. Заяви, че
като майка иска детето Н. да е при нея и да се грижи за нея.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
5
Предвид установената фактическа обстановка и съобразявайки
правните норми, съдът приема от правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху децата,
местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са
предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 от СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 от СК освен че няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 от ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови
упражняването на родителските права върху децата на този от тях, който е по
пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК когато родителите не
живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето, съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 от СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да
изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения. Майката и бащата не могат да постигнат
съгласие по посочените в чл. 127, ал. 1 от СК въпроси относно единствено
размера на издръжката, но този единствен спор не възпрепятства това да се
определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето,
съответно личните отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл.
6
59, ал. 4 от СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства
с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона
правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията,
дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от ***9 г. (Решение № 58
от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от
15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 от СК става,
като се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на
децата" по смисъла на чл. 59 от СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
Също така, при решаване на въпроса за упражняването на родителските
права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този
смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума
на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане
подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол
на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От
значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н., като полага
лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските
похвати по изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната
разпоредба на § 1, т. 5 от ЗЗД/ДВ бр. 14 от ***9 г. / даде и законова дефиниция
за понятието „най-добър интерес на детето“ – преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промЯ. на обстоятелствата, ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно от изложеното в исковата молба и от събраните по делото гласни
доказателства, и писмени доказателства, ищеца е този, който може да полага
грижи и притежава умения за възпитание; подпомагане подготовката за
7
придобиване на знания, трудови навици за детето Н., да полага грижи за
нейното отглеждане, възпитание и израстване. Видно от социалния доклад на
ДСП – гр. Бургас, жилището, което обитава бащата има по-добри условия за
отглеждане на детето. Същевременно по делото се установи, че майката
неглижира ежедневните хигиенни битови нужди на детето, а условията в
които живее са крайно недостатъчни за отглеждането и възпитаването на едно
дете. Установява се, че почти две години детето не е било записано на детска
градина, като това се случи през време на съдебния процес и то към края му –
24.03.2025 г., което също води до извод, че майката не неглижира интересите
на детето.
Становищата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас и гр.
Карнобат са, че детето Н. е емоционално привързано и към двамата родители,
но привминателен анализ от страна на съда за нормалното им физическо,
психо-емоционално, образователно и социално развитие са осигурени всички
условия от бащата.
В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и
нравственото развитие на детето Н. и нейната възраст, от двамата родители
бащата е по-пригоден да полага грижи за него.
Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето Н. е то да промени
сегашната среда на живот и развитие, която не е в негов интерес и да се
определи неговото живеене при бащата, като на него да се възложи
отглеждането и възпитаването от чийто грижи и напътствия имат нужда с
оглед възрастта в която се намира, тъй като в този етап на неговото развитие и
съзряване, именно той е този, който има нужния родителски капацитет и
качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра
психична и физическа основа за по-нататъшното развитие. Отделно от това
детето ще има достъп и до повече социални, медицински услуги, и контакт с
близки. В допълнение, от приложените по делото доказателства се установява,
че бащата може категорично да разчита на подкрепа при отглеждането на
детето Н. от Поради това, настоящият съдебен състав, счита че е справедливо
родителските права върху детето Н. да бъдат предоставени на неговия баща Н.
П. П., да бъде определено местоживеене на детето при него, а на майката да
бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето Н., съдът намира, че то следва
да бъде определено на адреса по местоживеене на бащата.
По отношение на режима на лични отношения на ответника с децата:
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане.
Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а
задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия
развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения,
произтичащи от съдебното решение - да спазват коректно поведение един към
друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и
8
помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да
обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на децата.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца, не е предложил
конкретен режим на лични контакти на майката с детето Н..
Съдът, като съобрази материалите по делото и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира, с оглед
висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно, и с двамата
родители, като гаранция за неговото психично благополучие и развитието му,
като пълноценна личност, че е в интерес на детето определянето на конкретен
режим на лични отношения с неговия родител в посока на разширяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата включва определяне на период
или на дни, в който родителят може да вижда и взема детето, включително
през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време. Съобразявайки гореизложените обстоятелства,
съдът намира, че е подходящо личните контакти между майката и детето Н. да
бъдат осъществявани всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване при
ответника, за времето от 17:00 часа на съответния петъчен ден, до 18:00 часа
на неделния ден, с право майката да взема детето за Коледните празници – 24,
25 и 26 декември в нечетните години, а за Нова година - 31 декември, 1 и 2
януари - в четните години, за великденската ваканция всяка нечетна година от
10 часа в на първия ден (Велики петък) до 18 часа на последния ден (Светли
понеделник); през пролетната ваканция, ако ваканцията не съвпада с
великденските празници, през нечетните години: от 18 часа в четвъртък на
седмицата на ваканцията до 10 часа в следващия понеделник (втората
половина), а през четните години: от 18 часа на деня, предшестващ първия
почивен ден от пролетната ваканция, до 10 часа в четвъртъка от седмицата на
ваканцията (първата половина), както и за тридесет дни през лятото, което
време да не съвпада с евентуалния платен годишен отпуск на бащата на
детето, включително и по всяко време, когато детето пожелае да отиде при
майката. Следва детето да се взема от майката от адреса, на който бащата
обичайно пребивава и да се връщат от майката на адреса на бащата, на който
обичайно пребивава.
При преценка на въпросите относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът съобрази
възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до момента
грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание от
страна на майката да отглежда и възпитава детето, както и изразеното
съгласие, привързаността на детето към неговата майка, неговия пол, възраст,
както и материалните възможности на родителите и възможността за помощ
от трети лица.
По отношение на издръжката:
По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да
9
упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите
малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се
определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По
делото не се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови
доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира
разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал. 1, съдът следва да се ръководи
от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с
минималния установен от законодателя размер по ал. 2 на същата разпоредба
от една четвърт от размера на МРЗ. Съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Съдът намира, че
месечна издръжка за детето Н. е в размер на 270 лв., платима от майката, е
съобразена с всички изискуеми критерии за определянето й, предвид липсата
на трудови доходи. Началният момент на дължимост, на издръжката е датата
на подаване на исковата молба – 28.09.2023 г., предвид изрично направеното в
исковата молба волеизявление и следва да се плаща на десето число от месеца
по банкова сметка посочена от ищеца, до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от настъпване на падежа й до
окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на Решението когато присъжда
издръжка. Следователно налице е призната по право (ex lege) изпълнителна
сила на невлезлите в сила Решения относно посочените в закона вземания, в т.
ч. издръжка, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се
произнесе служебно (ex officio). Затова следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на Решението в частта за издръжката.
По отношение на предявената насрещна искова молба.
Предвид изложеното в мотивите, настоящия съдебен състав намира, че
предявената насрещна искова молба от Б. С., с искане за постановяване на
решение, с което на нея да се възложи упражняването на родителските права
върху детето Н. Н.а П.а, родена на 23.09.2020 г., с ЕГН: **********, като се
определи местоживеенето на детето да е при нея на адрес в с. Дебелт, общ.
Средец, ул. „В.“ №24, да се определи режим на лични отношения на бащата с
детето всяко първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като
бащата да взема детето от дома на майката и да го връща обратно там, както и
бащата Н. П. П. бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Н. Н.а
П.а, с ЕГН: **********, чрез нея, като майка и законен представител на
детето, в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от 01.08.2023 г., на
осн. чл. 149 от СК до датата на предявяване на насрещния иск в съда, ведно
10
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
й заплащане, както и моля да бъде осъден бащата да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 350 (триста и петдесет) лева, чрез нея като
майка и законен представител на детето, считано от датата на предявяване на
насрещния иск в съда, платима от 1-во до 5-то число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяко просрочена месечна вноска до окончателното й
заплащане и има характер на насрещно искане. В тази връзка, съдебният
състав намира, че следва да се произнесе, не с оглед предявените искове, а с
оглед интереса на детето, за който съдът следи служебно. Поради това, не е
необходимо да се държи произнасяне по предявената насрещна искова молба,
която има характер на насрещно искане, тъй като съдът с настоящия съдебен
акт се произнася, като е взема предвид интересите на детето Н., тъй като
съдебното производство има характер на спорна съдебна администрация.
Относно разноските:
Предвид крайния изход на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, дължи на ищеца сторените разноски. Същите надлежно се
претендират, като не е представен списък с разноски. Въпреки това ищецът е
направил разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна такса. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, е предоставено
пълномощно, за договорено възнаграждение, в размер на 1000 лева, но не са
представени доказателства за неговото заплащане. Поради тази причина,
следва в полза на ищеца да не се присъжда адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът Б. К.
С., с ЕГН: **********, следва да заплати държавна такса върху присъдената
издръжка по отношение на детето Н. Н.А П.А, с ЕГН: **********, родена на
23.09.2020 г., в размер на по 4 % (четири процента) върху тригодишните
платежи, а именно сумата в размер на по 388,80 лв. (триста осемдесет и осем
лева и 80 ст.).
В случай, че не бъдат заплатени посочените държавни такси, следва да
бъде събрана и сумата в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. Средец,
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Н. Н.А П.А, с ЕГН: **********, родена на 23.09.2020 г., на бащата
Н. П. П., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. Н.А П.А, с ЕГН:
11
**********, родена на 23.09.2020 г., при нейния баща Н. П. П., с ЕГН:
**********, на адреса на който е обичайното му местопребиваване.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката Б. К. С.,
с ЕГН: **********, с детето Н. Н.А П.А, с ЕГН: **********, родена на
23.09.2020 г., както следва: майката да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца, с преспиване при ответника, за времето от 17:00 часа на
съответния петъчен ден, до 18:00 часа на неделния ден, с право майката да
взема детето за Коледните празници – 24, 25 и 26 декември в нечетните
години, а за Нова година - 31 декември, 1 и 2 януари - в четните години, за
великденската ваканция всяка нечетна година от 10 часа в на първия ден
(Велики петък) до 18 часа на последния ден (Светли понеделник); през
пролетната ваканция, ако ваканцията не съвпада с великденските празници,
през нечетните години: от 18 часа в четвъртък на седмицата на ваканцията до
10 часа в следващия понеделник (втората половина), а през четните години: от
18 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция, до
10 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина), както и
за тридесет дни през лятото, което време да не съвпада с евентуалния платен
годишен отпуск на бащата на детето, включително и по всяко време, когато
някое от детето Н. пожелае да отиде при майката, като детето да се взема от
майката от адреса, на който бащата обичайно пребивава и да се връща от
майката на адреса на бащата, на който обичайно пребивава.
ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете Н. Н.А П.А, с ЕГН: **********, родена на 23.09.2020
г., чрез нейния баща и законен Н. П. П., с ЕГН: **********, в размер на 270
лева (двеста и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.09.2023 г., като се плаща на десето число от месеца по банкова
сметка, посочена от ищеца, до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН: **********, да заплати на Н. П. П., с ЕГН:
**********, сумата в размер на 25 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Средец, сумата в размер на 388,80 лв. (триста осемдесет и
осем лева и 80 ст.), представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка, по отношение на детето Н. Н.А П.А, с ЕГН: **********, родена на
23.09.2020 г., както и 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК,
предварително изпълнение на Решението, само в частта, относно присъдената
12
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Бургас.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
13