№ 8709
гр. С, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110169884 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ДЗ“ АД, ЕИК ***, с адрес гр. С,
бул. „КАД“ №68, срещу СО, ЕИК ***, с адрес гр. С, ул.“М“ № 33, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 437,83 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15 лв./ въз основа на договор за застраховка
"Автогрижа" по застрахователна полица № 0320209907006779 за настъпила вреда на лек
автомобил марка „Я“, модел „Ф Тип“, с рег. № СВ6702РН при преминаване на 27.03.2021 г.
през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно в гр. С на ул.
„А“ в близост до бул. „Черни връх“, ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в размер на 9,61 лв. за периода от 13.06.2021 г. до
29.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50337/2021 г. на СРС, 118 състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2021 г. при движение на лек автомобил марка
„Я“, модел „Ф Тип“, с рег. № СВ6702РН в гр. С на ул. „А“ в близост до бул. „Черни връх“,
било реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирана и
необезопасена неравност (дупка) на пътното платно. В резултат на случилото се настъпили
материални щети по МПС. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Автогрижа",
обективиран в полица № 0320209907006779. След като застрахователят бил уведомен за
настъпване на щетата била образувана преписка по щета № *********. Щетите били
оценени на сума в размер на 422,83 лв., която била изплатена по банков път с преводно
нареждане. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик
и стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Твърди, че е поканил
ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че
поради това ответникът е изпаднал в забава и следва да заплати и стойността на
1
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 13.06.2021 г. до
29.08.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че не са настъпили
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Твърди, че не се установява към
датата на настъпване на процесното ПТП да е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Оспорва
механизма на ПТП, посочен в исковата молба, в т. ч. мястото на настъпване на
произшествието, наличието на твърдяната необезопасена дупка, както и наличието на
причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Излага
твърдения за нарушаване на Общите условия на застрахователния договор при предявяване
и изплащане на застрахователното обезщетение. Счита, че е налице хипотеза на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
и иск по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са
причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква
кумултивното установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия
фактически състав на регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и трето за
производството лице - застрахован; 2/ настъпване на застрахователно събитие – увреждане
на застраховано при ищеца МПС; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано от лице - изпълнител при или по
повод извършването на работа, възложена от ответника, в причинна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер.
Установява от приложната към исковата молба застрахователна полица №
0320209907006779/30.03.2020 г., че ищецът е застраховател по имуществена застраховка -
Комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена с Мото пфое ЕООД за МПС
марка „Jaguar” с рама SAJDA1BE7LCK67301 за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2021 г. с
рег. № СВ6702РН съгласно Добавък №1 към полицата от 03.04.2020 г. Неоснователни са
възраженията на ответника, че застрахователното покритие не е било в сила към настъпване
на ПТП, тъй като от представените доказателства в о.с.з на 25.10.2022 г. е видно, че
премията е платена в рамките на общи плащания на застрахователни премии от страна на
Мото пфое ЕООД. Следва също така да се посочи, че застрахователният договор е търговска
сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни да е извършено
оспорване наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по
него. Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя, изразяващо се в
упражняване на права, респ. изпълнение на кореспондиращите им задължения по договора,
сочи недвусмислено на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената
застраховка и валидното пораждане и съществуване помежду им на затрахователно
правоотношение. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е
оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на
сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. В този смисъл
е и установената съдебна практика по сходни казуси и възражения, част от която Решение №
2146 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13209/2019, Решение № 264615 от 9.07.2021 г. на
2
СГС по в. гр. д. № 6161/2020 г., Решение № 264003 от 16.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
7431/2020 г.
Видно от представеното по делото искане за оценка на вреди по застраховка
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на
29.03.2021 г., като е посочил, че а 27.03.2021 г. по време на движение по ул. А в близост до
бул. Черни връх предната дясна гума попаднала в дупка, поради което се сцепила. Видно от
опис – заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско“ на МПС настъпилите вреди е
следвало да бъдат отстранени с подмяна на гумата. Установява се от ликвидационен акт
№90799/16.04.2021 г. и платежно нареждане от 19.04.2021 г., че ищецът в качеството си на
застраховател по имуществената застраховка е изплатил на застрахования сумата 433,83
лева като обезщетение за възстановяване на щета №*********.
Ищецът изрично оспорва да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, както и
че не са били налице предпоставки за изплащане на обезщетение поради липса на
регистрирано чрез компетентните органи събитие и снимки от оглед на превозното
средство
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Свидетелят Д.
В. Д. посочва в разпита си на 25.04.2023 г., че преди около две години е имал инцидент с
управляван от него автомобил Я – при движение в пресечна на бул. Черни връх улица, при
преминаване през дълбока дупка, една от гумите се спукала, въпреки ниската скорост.
Свидетелят изрично посочва, че от 17 години е в дружеството и е карал и други коли с тази
марка, но инцидентът е един. Поради това въпреки че свидетелят не си спомня конкретно
датата на събитието, съдът намира показанията, преценени ведно с искането до
застрахователя и описа на вредите от 29.03.2021 г., за достатъчен източник на информация
за събитието предвид изминалия период от време.
От заключението на САТЕ се установява, че от попадане на предното дясно колело на
процесното МПС в дупка на платното в пряка причинна връзка са настъпили именно
описаните в заключението щети, стойността на чието отстраняване възлиза на 485,28 лева.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили именно поради попадането му повреме на движение в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на ул. А в близост до бул. Черни връх в гр. С.
Свидетелят, пряк участник в ПТП, дава показания за пряко възприетите от него
обстоятелства и ясно установява механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице
потвърждава, че от техническа гледна точка именно попадането на колелото в дупка на
платното е причинило констатираните увреждания. Не са налице основания за съмнения в
достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни
и не се опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е
обосновано, пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на
експерта. Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и
обосновава изводите си на същите.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът е изплатил обезщетение без
да са спазени общите условия на застрахователния договор. Преценката дали да бъде
отказано изплащане на обезщетение е на застрахователя и може да се реализира само в
рамките на договорната връзка със застрахования. Следователно третото за
застрахователното правоотношение лице, какъвто е ответникът, не разполага с правото да се
позовава на неизпълнение на общите условия, т.к. то е предвидена единствено в полза на
застрахователя.
Следва за пълнота да се посочи, че не само неотносими, но и неоснователни са
възраженията за липса на протокол за ПТП, съставен от компетентен орган и проверка за
3
употреба на алкохол. Настоящият случай изобщо не е сред посочените в чл. 125 ЗДвП
хипотези на задължително посещение на местопроизшествието от Службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи. Дори напротив същият е в изрично упоменатите
случаи в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., когато
местопроизшествията не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се
съставят документи, а именно - за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
като не се установява МПС да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход.
Не се установява поведение на водача на увреденото МПС, което да е допринесло до
настъпване на щетите, поради което и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване се явява неоснователно.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в населено място – гр.С, за
която не се спори между страните, че е общински път, за чиято поддръжка отговорни са
служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В случая ответната
община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото наличието на дупка на
пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е резултат именно от
бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на вменените
й задължения по поддръжка изправността на пътя. Доколкото е установено в
производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение за
собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, а именно сумата –
485,28 лева по експертна оценка на заключението на вещото лице. В рамките на тези вреди
собственикът на имуществото е обезщетен, като с плащането на обезщетението в по-нисък
размер - 422,83 лева застрахователят се е суброгирал в правата му спрямо задълженото
лице. Регресното вземане на ищеца в качеството на застраховател на увредения автомобил
се ограничава до размера на заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разноски съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ. Доколкото се установява, че
застрахователят – ищец е заплатил като обезщетение за отстраняване на вредите сума в
размер на 422,83 лева т.е. по-малка от установените действителни вреди, то възникването на
регресното вземане се явява доказано в пълния му предявен размер – 437,83 лева с включени
ликвидационните разноски в размер на 15 лева.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си, поради което съдът приема, че същото е дължимо.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
4
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84 , ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват
законоустановени срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и корспондиращото на него задължение на делинквента.
В случая се установява, че с регресна покана, получена от ответника на 28.05.2021 г.,
ищецът ЗАД „Армеец“ е поканило СО да възстанови сумата от 437,83 лева, представляваща
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лева за настъпилото на 27.03.2021
г. увреждане на застрахованото при него имущество. С поканата е предоставен 15-дневен
срок за заплащане на вземането. В рамките на срока не се установява да е изпълнено
задължението, поради което след изтичането му ответникът е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на ищеца на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което съдът с помощта на калкулатор на законната лихва за периода от
13.06.2021 г. до 29.08.2021 г. определя на сумата 9,61 лева. Вземането на ищеца за лихва в
посочения размер не се установява да е погасено чрез плащане или по друг начин, поради
което и предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 635 лева за исковото / от които
75 лева – държавна такса, 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 360 лева – адвокатско
възнаграждение/ и в размер на 385 лева / 25 лева – д.т. и 360 лв – адв. възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че СО, гр. С, ул. „М” № 33, дължи на „ДЗ“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.
С, бул. „КАД“ №68, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 437,83
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15 лв./ въз основа на договор за застраховка
"Автогрижа" по застрахователна полица № 0320209907006779 за настъпила вреда на лек
автомобил марка „Я“, модел „Ф Тип“, с рег. № СВ6702РН при преминаване на 27.03.2021 г.
през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно в гр. С на ул.
„А“ в близост до бул. „Черни връх“, ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане
на вземането, и сума в размер на 9,61 лв. - мораторна лихва за периода от 13.06.2021 г. до
29.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50337/2021 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на
„ДЗ“ АД, ЕИК ***, с адрес гр. С, бул. „КАД“ №68, сумата от 635 лева, представляващи
направени разноски в исковото производство и сумата 385 лева – разноски по ч.гр.д. №
50337/2021 г. на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6