Р Е Ш Е Н
И Е
№ 261 / 30.1.2009г. ,гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХV състав в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Д.
при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9284 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищците З.Н.С. ЕГН ********** и Г.Н.А. ЕГН **********,***
срещу ответницата Д.И.А. субективно съединени искове
с правно основание чл. 108 от ЗС, за постановяване на решение, по силата на което да се осъди
ответницата да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот,
представляващ реална част с площ от
Ищците
основават активната си материалноправна легитимация на постановена в полза на
техния наследодател реституция по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 574/07.12.1998 г.
на ПК- гр. Варна и наследяване на Никола Стойков А..Излагат твърдения, че
понастоящем имотът се владее без правно основание от ответницата, тъй като за
тях не са били налице законовите изисквания за придобиване право на собственост
от ползвател по реда на §4 от ЗСПЗЗ,което обуславя и интересът им от разрешаване на спора по съдебен ред.Посочва
се,че на ответницата не е било предоставено право на ползване върху имота по
предвидения в закона ред, в мястото не е изградена сграда до 01.03.1991г. и не
е заплатена стойността на земята.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания ищците, чрез процесуалния им
представител, поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени.
Ответницата Д.И.А. ЕГН
********** ***,чрез процесуалния си представител,оспорва предявената искова
претенция и изразява становище,че същата е недопустима, т.к. към представеното
реституционно решение не е приложена скица, съгласно чл.18ж от ППЗСПЗЗ.При
условие,че съдът счете производството по делото за допустимо, се навеждат
твърдения за неоснователност на предявената искова претенция.Излага се,че
наследодателят на ищците Никола Стойков А. никога не е бил собственик на
процесния имот, поради което и реституционното решение, издадено в негова полза
не е законосъобразно и ищците не могат да се легитимират като собственици на
процесния имот.Твърдят,че НА № 1220/1904г., представен пред ОСЗГ-Варна не може
да легитимира наследодателят на ищците като собственик на процесния имот, т.к.
имотът, описан в нотариалния акт не е идентичен с възстановения с
реституционното решение.Излага се,че ответницата е собствени на процесния имот,т.к.същата
го е придобила вследствие на трансформирано в право на собственост право на
ползване при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Излага,че владее процесния имот на
посоченото основание.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения ревандикационен иск е
обусловена от установяването на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл.108 от ЗС - право на собственост на ищците, придобито на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт върху процесния имот от ответницата
с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Ø Досежно наличието на владеене на процесния имот от
страна на ответницата:
С оглед становището на страните,в проведеното на
26.03.2008г. съдебно заседание, съдът е приел за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответницата владее процесния имот, на основание чл.109 ал.4 от ГПК.
Ø Досежно наличието на активна
материално-правна легитимация на ищците:
Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници № 592/02.11.2007
год., ищците се легитимират като наследници на Никола Стойков А.,***,
починал на 10.04.1986 г.
С решение № 574/07.12.1998 г. на ПК-Варна е признато правото на собственост на наследниците
на Никола Стойков А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
с площ от 11,786 дка,находяща се в терен по §4 на Галата в местността Фъндъклък
имот № 11 по плана на старите имотни граници на м.Ракитника/Фъндъклъка/,изготвен
1996г.Посочва се,че решението отменя Решение № 77/10.06.1993г., на основание
чл.14 ал.6 от ЗСПЗЗ и постъпила молба от 05.12.1997г., заявен с пореден № 1 от
заявлението и установен с нотариален акт 1220 830/1904г.
С оглед оспорването от страна на ответницата
на активната материално-правна легитимация на ищцовата страна, последните са посочили в
проведеното на 26.03.2008г. съдебно заседание,че наследодателят на ищците Никола Стойков А. е придобил правото на
собственост върху процесния имот по давностно владение
за периода от 1928 год. до 1952 год.,
като имотът е със стари граници: Аврам Георгиев, Христо
Караиванов, Анастасия Христодорова, Райко Н., Димитър Стаматов и път, като са ангажирани и гласни доказателства, посредством
разпита на св.Стойко Атанасов Стойчев и св.Стамат Димитров Стаматов.
Съдът съобрази
обстоятелството,че реституционното решение, издадено в полза на наследодателя
на ищците Никола Стойков А. е постановено въз основа на нотариален акт 1220 /1904г.
Видно от крепостен акт за право на
собственост , установено чрез удостоверение на общинско управление №
1220/1904г. Махмуд Ибраимов е собственик на нива от 11,4 дка в землището на
Галата, м.”Фъндък Алтъ”, при граници: Яшар Хасанов, Никола Симеонов, Илия
Мухлев и път.Видно от заключението на вещото
лице по приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза в проведеното
на 28.01.2009г. съдебно заседание,не е налице идентичност между имота, описан в
крепостен акт № 1220/1904г., който е послужил като основание за възстановяване
правото на собственост на наследодателя на ищците на имот № 11 по плана на
старите имотни граници, описан в Решение № 574/07.12.1998г. на ПК-Варна.Като
съобрази, че не е налице идентичност между имота, описан в нотариален акт 1220
/1904г., послужил като основание за отмяна на Решение № 77/10.06.1993г., на
основание чл.14 ал.6 от ЗСПЗЗ и постановяване на Решение № 574/07.12.1998г. на
ПК-Варна и имота , описан в последното, съдът намира,че Решение №
574/07.12.1998г. на ПК-Варна е незаконосъобразно, поради което и не може да
легитимира ищците като собственици на процесния имот.Изложеното в хода на
производството за изтекла в полза на наследодателя на ищците Никола Стойков А. придобивна давност не може
да формира извода на съда за законосъобразност на постановеното реституционно
решение.Отделно от това съдът намира,че производството с правно основание чл.14
ал.6 от ЗСПЗЗ е допустимо единствено в случаите на допуснати явни фактически
грешки в решенията на ПК,което не е налице в настоящия случай.С оглед на
горното, съдът намира,че Решение №
574/07.12.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Варна е незаконосъобразно
постановено и не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот.Предвид
изложеното , съдът намира,че не следва да се изследват останалите предпоставки
за уважаване на ревандикационната искова претенция.Дори и да беше доказана
активната материално-правна легитимация на ищците, съдът намира,че ответницата
има правно основание за осъществяване на владение върху процесния недвижим
имот.
Ø Досежно липсата или
наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт от страна
на ответницата върху процесния недвижим
имот:
При така формулираните
изводи,на изследване подлежи последната от предпоставките на основателната
ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответницата за упражняваното от нея владение върху
спорния имот. Доколкото ищците оспорват принадлежността на правото на
собственост към патримониума на владеещата ответница, то в тежест на последната
е процесуалното задължение да установи предпоставките на наведеното от нея
правно основание. За да обори пасивната си легитимация по насочения срещу нея иск
за ревандикация на замеделската земя, ответницата следва да установи наличието
на основание за своето владение или държане. Ответницата се позовава на
наличието на валидно придобито право на собственост върху процесната земеделска
земя при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което
обуславя необходимостта от доказване от страна на ответницата на следните
кумулативни предпоставки, очертани в разпоредбата на§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
именно: предоставено право на ползване по отношение на имота, предмет на ревандикиране,
при спазване изискванията на определени актове на държавни органи в полза на ответницата;
построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на собственика чрез
общината по цени определени от МС.
Представен е Протокол
№ 24/17.11.1982г. на ИК на ОбНС-Варна, от който се установява,че е взето
решение за одобряване на лицата в приложения към протокола списък за
предоставяне право на ползване по 11 ПМС.Видно от списък на граждани, на които е предоставено място по ПМС 11 в района на
селищна система Варна,под № 56 е посочен ответницата,на която се предоставя
земя с площ от 0,7 дка в местността „Мемишона” , при граници:Антон
Георгиев,път,Мария Шикова. Видно от удостоверение
за предоставено право на ползване на земя № 56/1982 год.,издадено от ИК на ОбНС-Варна,на
ответницата е предоставено право на ползване върху хавра с площ от 0,7 дка,
находяща се в землището на гр.Варна местност „Мимишона”, при граници: Антон
Георгиев,път,Мария Шикова.Видно от Оценителен
протокол от 28.06.1994г.,,съставен
въз основа на Удостоверение № 56/17.11.1982 г. за имот в местността „Ракитника”
пл.№ 180 в землището на гр. Варна, с площ от
700 кв.м., е определена стойност на земята в размер на 33000 лв.В оценителния
протокол е посочено,че в имота има построена сграда бетонна с разгърната площ
от 95 кв.м.Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
съгласно §4а ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 53 том ХХVІІ дело № 12484/1994г. на ВН,
ответницата е призната за собственик на място с площ от 600 кв.м.ид.ч., цялото
с площ от 700 кв.м., съставляващо имот пл.№ 180 в местността „Ракитника”
„Мимишона”,зона за земеделско ползване по плана на кв.Галата-Варна.В
нотариалния акт е посочено,че са представени 4 квитанции за заплащане
стойността на земята от 26.07.1994г. от „Балканбанк”.
Видно от заключението
на вещото лице по приетата в съдебно заседание на 26.06.2008г. СТЕ, е
налице идентичност между процесния имот, имота, описан в списъка, приложен към
Протокол № 24/17.05.1982г. на ИК на ОНС-Варна и имота, описан в НА № 53/1994г.Посочва
се,че в процесния имот е изградена двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 38 см.м. , а пред сградата е изградена закрита веранда.В
сградата има изградени „В и К” и ел.инсталации, както и баня и тоалет.Сградата
е отразена в плана на местност „Ракитника” от 1988г.
Видно от събраните по делото доказателства,
предявената искова претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.При
формиране на горния извод съдът съобрази ,че ответницата е доказал настъпването
на правното действие на въведения
придобивен способ в нейната правната сфера.Ответницата е придобила
собствеността върху процесния имот вследствие на законосъобразно учредено право
на ползване върху процесния имот, на основание ПМС № 11, представляващо акт от
кръга на изчерпателно изброените в § 63 от ПП на ЗСПЗЗ, породило правото на
изкупуване на ползвания имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез заплащане
стойността на същия на собственика чрез Община Варна.От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява,че в процесния имот има изградена сграда по
смисъла на действащите към момента на построяването й строителни правила и
норми към изискуемия от закона момент – 01.03.1991г. /ППЗТСУ /отм./ и Наредба №
5/1977г. за ПНТСУ /отм./.Предвид изложеното, по отношение на ползвателя е бил
реализиран и втория изискуем елемент от фактическия състав на придобиване на
собственическото право от ползвател.При така осъществените факти, в полза
на ползвателя е възникнала
възможността да трансформира надлежно учреденото право на ползване върху имота
в право на собственост върху същия. Щом
като по законния ред е било учредено право на ползване върху земеделска земя с
акт на Министерски съвет и щом до 01.03.1991г. върху земята е била построена
сграда и ползвателят й я е заплатил на собственика чрез общината, то той -
ползвателят, е придобил правото на собственост върху същата земеделска
земя.Вследствие на изложеното, съдът формира извода,че ответницата се
легитимират като собственици на процесния имот.
С оглед на изложеното и
предвид липсата на две от предпоставките за уважаване на предявената ревандикационната
претенция, а именно: недоказана активна материално-правна легитимация на ищците
и наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт от страна
на ответницата върху процесния недвижим
имот, съдът намира,че същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради направеното
искане и на основание чл.64 ал.2 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
заплатени направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 380,00лв. ,представляващ
сбор от сумата от 30,00 лв.- за изготвяне на СТЕ и от сумата от 350,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците
З.Н.С. ЕГН ********** и Г.Н.А. ЕГН
**********,*** срещу ответницата Д.И.А. ЕГН ********** *** субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС,за
постановяване на решение, по силата на
което да се осъди ответницата да предаде на ищците владението върху процесния
недвижим имот, представляващ реална част с площ от
ОСЪЖДА З.Н.С. ЕГН ********** и Г.Н.А. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.И.А. ЕГН ********** *** сумата
от 380,00 /триста и осемдесет/ лева,
представляващи направените съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64 ал.2
от ГПК.
Скицата към заключението на вещото лице Й.Н.А. на л.87 от
делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съД в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
Районен съдия: