№ 741
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230101271 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл.
422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна
карта от 20.07.2009 г., предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 500 лева. Кредитополучателят дължал като главница само това,
което и изтеглил /потребил/ като стойност от картата Като доказателство представят
детайлно извлечение за извършени плащания, от което било видно, че на 20.07.2009 г.
процесната сума е използвана за покупка, на 24 бр. вноски от търговски обект Германос
Телеком България ЕАД. Извършеното плащане се явявало изпълнение от ищеца на
заявеното в договора от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и
преведена упоменатата сума, представляваща покупка на вноски.
Претендираната главница в размер на 442.50 лева била формирана като сума от
всички усвоявания, които кредитодържателят е правил, като от тях са приспаднати
направените погашения, при спазване на реда за погасяване, съгл. чл. 11 от ОУ. При
изплащане на задълженията върху усвоената и непогасена част се начислявала
възнаградителна лихва от датата, на която плащанията са осчетоводявани, с изключение на
теглене на пари в брой, върху които се начислява лихва от датата, на която сумата е била
изтеглена.
Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения относно погасяване на
дължимите суми, съгл. чл. 11, 12 и 13 от ОУ към договора за издаване на кредитна карта, не
е заплатил най-малко минималната месечна вноска и дължимите на банката
1
възнаграждения, вкл. лихви и такси.
На 29.09.2017 г. между страните е било сключено допълнително споразумение към
договора, с което е извършена промяна във вида на кредитната карта, като същата е била
заменена с Мастеркард Кеш. Лимитът оставал непроменен, а всички непогасени задължения
се прехвърляли по баланса на новата карта.
Поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 21.05.2018 г. и до 21.06.2018 г.,
Банката е изпратила писмо от 15.07.2019 г. до В.М., получено от брат му на 20.07.2019 г.
На 29.09.2017 г. е била сключена декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма Защита на плащанията. Видно от същата,
картодържателят дал съгласие със средствата по обслужващата потребителски кредит
разплащателна сметка първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по
застрахователната премия. Предвид изложеното, претендираната сума от 126.41 лева
представлявала сбор от 30 бр. такси.
На 03.02.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, като заповедта е била връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи следните суми:
- 442.50 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 03.02.2020 г.,
- 199.30 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 24.07.2018 г. до
19.07.2019 г.,
- 66.50 лева - мораторна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.10.2020 г.,
- 126.41 лева - такси за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2020 г.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В дадения срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника
адв. Б.Р., който счита иска за допустим, но поради липса на връзка с ответника не може да
изрази становище относно основателността му.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е писмена защита от процесуалния му представител, в която моли съда делото
да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба, както и представените към
нея писмени доказателства. Моли заключението на вещото лице да бъде прието. По
същество моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.
Претендира разноските по делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от назначения му особен
представител, който моли съда да постанови решение, като вземе предвид наличните
писмени документи по делото, заключението на вещото лице и съдебната практика в тази
насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
2
следното от фактическа страна:
По силата на Договор за издаване на кредитна карта от 20.07.2009 г., „Юробанк
България” АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД/ епредоставила
на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500 лева.
Кредитополучателят дължал като главница само това, което и изтеглил /потребил/ като
стойност от картата.
На 29.09.2017 г. между страните е било сключено допълнително споразумение към
договора, с което е извършена промяна във вида на кредитната карта, като същата е била
заменена с Мастеркард Кеш. Лимитът остава непроменен, а всички непогасени задължения
се прехвърлят по баланса на новата карта.
Поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 21.05.2018 г. и до 21.06.2018 г.,
Банката е изпратила писмо от 15.07.2019 г. до В.М., получено от брат му на 20.07.2019 г.
На 29.09.2017 г. е била сключена декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма Защита на плащанията, съгласно която картодържателят
дал съгласие със средствата по обслужващата потребителски кредит разплащателна сметка
първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по застрахователната премия.
На 03.02.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, като заповедта е била връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че кредитоискателят е усвоил сумата от 500 лева. По кредитния лимит след
29.09.2017 г. са направени две вноски с общ размер 220 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя към ищцовото
дружество по Договора за издаване на кредитна карта към датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2020 г., е 834,71 лева, от които: главница – 442,50 лева;
възнаградителна лихва – 199,30 лева; мораторна лихва – 66,50 лева; такси – 126,41 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя към ищцовото
дружество по Договора за издаване на кредитна карта към датата на изготвяне на
експертизата – 08.10.2021 г. е 834,71 лева, от които: главница – 442,50 лева; възнаградителна
лихва – 199,30 лева; мораторна лихва – 66,50 лева; такси – 126,41 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване на съществуването на
вземането на заявителя, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
3
против длъжника По предявен положителен установителен иск ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение следва с пряко
и пълно доказване, да установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин неговото
възникване, съществуване и дължимост от ответника - длъжник, Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото
вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането.
От сключения договор се установява, че между страните съществуват валидни
договорни правоотношения. Те са породили уговорените правни последици. Ответникът не
представя никакви доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора , именно да
заплаща дължимите погасителни месечни вноски, лихви, такси, така, както е уговорено в
договора. Безспорно е, че към момента на предявяване на иска кредитополучателят не е
изпълнил точно паричното си задължение по договора за заплащане на месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Банката-кредитор се е възползвала от правото си
да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит от длъжника.
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 442.50 лв. главница, 199.30 лева
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 19.07.2019 г., 66.50 лева
мораторна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2020 г. и 126.41 лева такси за същия
период.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се
установи, че кредитоискателят е усвоил сумата от 500 лева. По кредитния лимит след
29.09.2017 г. са направени две вноски с общ размер 220 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя към ищцовото
дружество по Договора за издаване на кредитна карта към датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2020 г., е 834,71 лева, от които: главница – 442,50 лева;
възнаградителна лихва – 199,30 лева; мораторна лихва – 66,50 лева; такси – 126,41 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя към ищцовото
дружество по Договора за издаване на кредитна карта към датата на изготвяне на
експертизата – 08.10.2021 г. е 834,71 лева, от които: главница – 442,50 лева; възнаградителна
лихва – 199,30 лева; мораторна лихва – 66,50 лева; такси – 126,41 лева.
За плащането на тези суми по делото не са представени никакви доказателства от
страна на ответника..
Предвид изложеното предявените установителни искове следва да се уважат в пълен
размер.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 175 лева д.т., 150 лева възнаграждение
за особен представител, 150 лева заплатен депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, както и разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 360 лева адв. възнаграждение.
4
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. М. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, ж.к. „Дружба” бл.20 вх.Г ет.3 ап.9, чрез назначения му особен представител адв.
Б.Р. от АК - Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 8, ет.1, че
ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 сумите, както
следва:
- 442,50 лева /четиристотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от
20.07.2009 г., ведно със законната лихва считано от 03.02.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането;
-199,30 лева /сто деветдесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 19.07.2019 г.;
- 66,50 лева /шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2020 г.;
- 126,41 лева /сто двадесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща такси за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 99 от
05.02.2020 г. по ЧГД № 362/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА В. М. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. „Дружба” бл.20 вх.Г ет.3
ап.9, чрез назначения му особен представител адв. Б.Р. от АК - Сливен, със съдебен адрес:
гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 8, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 разноски в производството в общ размер на
сумата 835 лева и разноски по ч.гр.д. № 362/2020 г. в размер на 385 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5