№ 35104
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110126673 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 17.07.2023 г. на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за
изменение в частта за разноските на Решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 26673/2021 г.
на СРС.
Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен с
оглед регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, за което има имало данни в
публично достъпен регистър независимо, че по делото не били представени
доказателства в тази насока.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от Столична
община, в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК.
Отсъствието на ангажирани по делото доказателства за регистрация по ДДС на
адвоката/адвокатското дружество води до липса на основание за начисляване на
данъка върху присъжданото му адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че с
молбата по чл. 248 ГПК са представени доказателства за регистрация на съответно
адвокатско дружество по ЗДДС е неотносимо за основателността на искането по чл.
248 ГПК, тъй като възможността за попълване на делото с тези доказателства е
преклудирана с приключване на съдебното дирене в съответното производство.
Доказването на разноските е в тежест на страната, която ги претендира (Определение
№ 137 от 31.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1324/2021 г., I т. о.; Определение № 60224
от 7.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2020/2020 г., I т. о.; Определение № 60255 от
3.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1475/2020 г., II т. о.;; Определение № 727 от
11.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 769/2019 г., II т. о.; Определение № 161 от 24.07.2019
г. на ВКС по т. д. № 2668/2018 г., I т. о.; Определение № 149 от 27.02.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2589/2017 г., II т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о.).
Основен принцип в гражданския процес е, че всяка страна следва да ангажира
доказателства в подкрепа на своите твърдения, който именно принцип ограничава съда
при служебното изследване на факти и обстоятелства, които страната се домогва да
докаже. Поради това страната, която иска присъждане на адвокатско възнаграждение с
1
включено ДДС, следва да представи доказателства за регистрация по ЗЗДС на правния
субект към момента на сключване на съответната сделка, предоставил заплатени нему
правни услуги, до приключване на делото пред съответната съдебна инстанция, още
повече, че в случая се касае не за главна, а за акцесорна претенция за разноски.
В случая се касае за юридическо лице, търговец по правно-организационната си
форма, а търговците са особена категория професионалисти, които на още-голямо
основание спрямо останалите участници в гражданския и търговския оборот следва
сами да полагат дължимата грижа за собствените си работи, а именно грижата на
добрия търговец (Решение № 50078 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2632/2022 г., III
г. о.), включваща и добро водене на делата, неразривно свързано с процесуална
активност, която ищцовият представител не е проявил в пълна степен, като не е
представил доказателства за регистрацията на съответно адвокатско дружество по
ЗДДС. Съдът не е длъжен да проверява всеки публичен регистър, освен когато закон
изрично предвижда това (напр. чл. 67, изр. 1 ТЗ вр. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която
налага при спор със страна юридическо лице служебна проверка от съда в Единния
портал за заявяване на електронни административни услуги, в частност в ТРРЮЛЦ
относно обстоятелствата, посочени в горната разпоредба), а формира извод относно
дължимите разноски въз основа на представените до приключване на производството в
съответната инстанция, но не и въз основа на доказателствата, представени едва с
молбата за изменение на решението в частта за разноските, които доказателства в
случая относно регистрация по ДДС на адвокатското дружество са просрочени
представени и поради това не подлежат на обсъждане в настоящото производство.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК при липса
на основания за ревизия на постановеното решение в частта за разноските.
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.07.2023 г. на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД за изменение в частта за разноските на Решение от 06.07.2023 г. по
гр.д. № 26673/2021 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2