Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1039 09.05.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI
– ви граждански състав
На дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №3568 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в ....................,
представлявано от инж.Г.Т.,
подадена чрез пълномощник-юк.З.,
уточнена с молба, вх.№24580/13.06.2018 г., против Г.Г.Т., ЕГН ********** с
адрес *** и
Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира
установяване дължимостта на сумата от 97,80 лева от страна на всеки един от
ответниците Г.Г.Т. и Т.В.Т. и представляваща ½ от общия размер на дълга
от 195,60 лева, дължим общо от двете ответници по фактури, издадени в периода
24.04.2015 г. – 25.11.2016 г. с отчетен период по фактури от 25.02.2015 г. –
31.10.2016 г. и сумата от 25,17 лева от страна на всеки един от ответниците Г.Г.Т.
и Т.В.Т. и представляваща ½ от общия размер на дълга от 50,35 лева,
дължим общо от двете ответници за периода 25.05.2015 г. до 04.12.2017 г., ведно
със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена Заповед №308/17.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№482/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Основанията за дължимост на
горните суми се основават на твърдения,
че ответниците, в качеството си на наследници и съсобственици на водоснобдения имот, са клиенти на „ВиК”
ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на
което имат качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по
отношение на водоснабден обект с адрес в с.М., Бургаска област, за който
има открита и заведена партида с абонатен №................. и който обект е бил
собственост на техния наследодател.
Твърди се, че съгласно показанията на измервателното средство – водомер, монтиран
в шахта в имота, ответниците дължат сумата от общо 195,60 лева, представляваща
доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.04.2015 г. – 25.11.2016 г.,
която сума не е заплатена от последните съобразно наследствените им квоти,
поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода
25.05.2015 г. – 04.12.2017 г. в общ размер на 50,35 лева и за двете ответници,
за които ищецът се е снабдил със Заповед №308/17.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№482/2018 г. по описа на
РС-Бургас.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете и
моли за уважаването им. Ангажира допълнителни писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на
ответниците Г.Т. и Т.Т. – адв.Т.И., в който исковете се оспорват като
неоснователни на подробно изложени аргументи. В тази връзка се акцентира върху
това, че липсват доказателства за наличието на наследствени правоотношения
между починалата К.Д.Б. и двете ответници, както и
такива за сключен между страните договор, по силата на който ответниците имат
качеството „потребител“. При условията на евентуалност се оспорва твърдението
на ищеца, че начисленото количество вода е потребено реално, както и че са
налице непогасени задължения от страна на последните. Не ангажира
доказателства.
В съдебно
заседание назначеният от съда особен представител на ответниците поддържа
отговора на исковата молба.
Предявените искове са с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено като
доказателство ч.гр.д.№482/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 17.01.2018 г. Заповед №308 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено всяка една от
ответниците, в
качеството им на
длъжници да
заплати на кредитора половината от сумата за главница от 195,60 лева,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги –
доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.04.2015 г. – 25.11.2016 г. за
абонатен номер 861057 с отчетен период по фактури 25.02.2015 г. – 31.10.2016 г.
и половината от сумата за мораторна лихва от 50,35 лева за периода 25.05.2015
г. – 04.12.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 07.12.2017
г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът констатира, че исковата
молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №3568 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 г., против длъжниците в
заповедното производство е подадена
в едномесечния срок от уведомяването, считано от 24.04.2018 г., съгласно чл.415 от ГПК
и указанията, дадени с разпореждане от 12.04.2018 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под
25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд, като за
ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на
длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за
главница и лихви.
По делото е прието
като доказателство Удостоверение за наследници, изх.№24/28.03.2019 г., издадено
от Община Средец, от съдържанието на което се установява, че К.Д.Б. е починала
на 09.03.2016 г. и е оставила за наследници дъщеря си Т.В.Т. и сина си Д.В.Б..
Приет като
доказателство по делото е и н.а. за дарение на недвижим имот №....., т.....,
рег.№......, д.№....../............ г. на нотариус с рег.№560 на НК и район на
действие РС-Средец, видно от който К.Д.Б. е дарила преживе на своята внучка –
ответника Г.Г.Т. следния свой собствен недвижим имот, а именно ½ ид.ч.
от дворно място, находящо се в с.М., съставляващо УПИ ..... в кв......, по
регулационния план на селото, одобрен със Заповед №187/20.10.1969 г., с площ от
1025 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от полумасивна жилищна сграда, на един етаж,
застроена на площ от 56 кв.м., като си е запазила пожизнено правото му на
ползване.
По делото е
изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която
става ясно, че водоснабдения имот представлява къща с двор, като измервателното
устройство е разположено в шахта в двора. Водомерът се индивидуализира с
виртуален №............., абонатен №..........., карнет ........., страница 30,
както и че за периода 25.02.2015 г. – 31.10.2016 г., общото количество вода,
преминало през индивидуалния водомер е 156 куб.м. Видно от заключението, отчитането
се извършва от служител на дружеството - отчетник измервателни уреди
(инкасатор), а за регистриране на отчетените данни се използва индустриален
мобилен компютър, който е със записващи функции за деня на отчитането. Данните
се отчитат от инкасатора визуално и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по
индивидуалната електронна страница на водомера, от където се прехвърлят
автоматично и осчетоводяват в системата на дружеството, в която за всеки клиент
има заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за
обработка на подадените данни, а всеки водомер е регистриран с абонатен номер,
индивидуален баркод номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница,
адрес.
По делото е
изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него
фактури с №**********/25.11.2016 г., №**********/25.10.2016 г.,
№**********/26.09.2016 г., №**********/25.08.2016 г., №**********/25.07.2016
г., №**********/25.03.2016 г., №**********/25.02.2016 г.,
№**********/23.12.2015 г., №**********/25.11.2015 г., №*********/26.10.2015 г.,
№**********/25.09.2015 г., №**********/25.08.2015 г., №**********/24.07.2015
г., №**********/25.06.2015 г., №**********/25.05.2015 г. и
№**********/24.04.2015 г., на обща стойност 195,60 лева са с основание „вода,
пречистване и канал“ за имот в с.М., община С. и не са платени.
Спорният между страните въпрос е дали
ответниците имат качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, в което да са потребявали такива в периода 25.02.2015
г. – 31.10.2016 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
В съответствие с
доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 30.01.2019
г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявените главни искове са
основателни.
В тази връзка
съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и
К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден
имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.
От данните по делото се установява, че през
процесния период ответницата Г.Т. има качеството на собственик на ½
ид.ч. от водоснабдения имот, както и че като наследник на К.Д.Б. ответницата Т.Т.
има качеството на съсобственик в останалата ½ ид.ч. от имота, в която
право на собственост има и другия наследник на починалата, а именно синът й Д.В.Б..
Изложеното
обосновава извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3
от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно
която потребители са всички юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Видно от текста на
чл.8 от цитираната
по-горе Наредба, получаването на услугите В и
К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение
на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на
достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за
прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът
за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от
оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
В
същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи
условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в
случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се
отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по
индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на
мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел,
поради което и по аргумент
от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията
на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на
представените по делото фактури.
Следователно, по делото е безспорно установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на
вода през процесния период, преминала
през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на
отговорността на ответниците, в качеството им на потребители да заплатят
извършената ВиК
услуга.
За процесния период – 25.02.2015 г. –
31.10.2016 г., ищцовото
дружество е доставило в обект, находящ се в с.М., Бургаска област, вода, чието количество
възлиза общо на 156,00 куб.м. и същото е реално отчетено, а стойността му възлиза
на сумата от 195,60 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в
размер от 97,80 лева по отношение на ответника Г.Т. и основателен и доказан в
размер на 48,90 лева по отношение на ответника Т.Т., като за разликата до
предявения размер от 97,80 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателността на главната
претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за
дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 07.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
С горните аргументи, изцяло основателна се явява и
претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника Г.Т. в полза на ищеца и на
претенцията за мораторна лихва, за изчисляването на която съдът ползва Калкулатор.БГ и
установи, че претенцията се явява доказана в размера от 25,17 лева за периода 25.05.2015 г. до 04.12.2017
г., а
по отношение на ответника Т.Т. в размера от 12,59 лева за същия период, като за
разликата до предявения размер от 25,17 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ
размер на 761,24 лева, съразмерно на уважената част от исковете, като всяка от
ответниците дължи половината от сумата.
При съобразяване със
задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са
в общ размер на 56,86 лева, съразмерно на уважената част от исковете, като
всяка от ответниците дължи половината от сумата.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че Г.Г.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление в ........................, представлявано от Г.Й.Т., сума в размер на 97,80 лева (деветдесет и седем лева и
осемдесет стотинки), представляваща ½ от общото задължение по фактури, издадени в
периода 24.04.2015 г. – 25.11.2016 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетния
период 25.02.2015 г. – 31.10.2016 г. и сума вразмер на 25,17
лева (двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки), представляваща ½ от общото
задължение за обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.05.2015 г. до
04.12.2017 г., ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и
адрес на управление в ..................., представлявано от Г.Й.Т., сума в размер
на 48,90
лева (четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща
¼ от общото задължение по
фактури, издадени в периода 24.04.2015 г. – 25.11.2016 г., произтичащи от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 25.02.2015 г. –
31.10.2016 г. и сума вразмер на 12,59 лева (дванадесет лева
и петдесет и девет стотинки), представляваща
¼
от общото задължение за обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 25.05.2015 г. до
04.12.2017 г., ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена Заповед №308/17.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№482/2018 г. по описа на РС-Бургас, като за
разликата до предявените размери на главница от 97,80 лева и на мораторна лихва
от 25,17 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА Г.Г.Т.,
ЕГН ********** и Т.В.Т.,
ЕГН **********, и двете с
адрес ***, да заплатят на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК
............, със седалище и
адрес на управление в ....................., представлявано от Г.Й.Т., сума в размер на 761,24 лева (седемстотин шестдесет и
един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
като всяка от ответниците дължи половината от сумата, или по 380,62 лева всяка.
ОСЪЖДА Г.Г.Т.,
ЕГН ********** и Т.В.Т.,
ЕГН **********, и двете с
адрес ***, да заплатят на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и
адрес на управление в ..................., представлявано от Г.Й.Т., сума в размер на 56,86 лева (петдесет и шест лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща
направените
в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като всяка от ответниците дължи
половината от сумата, или по 28,43 лева всяка.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.