Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3022 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №271731 от 11.11.2019г.,
постановено по гр.дело №26146/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК
искове от „Р.(Б.)“ЕАД с ЕИК***** срещу М.К.Д. с ЕГН ********** искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за
сумата от 1251,80 лева - редовно падежирала главница
за периода 05.11.2016г. - 05.10.2017г. по договор за банков кредит от
23.06.2008г„ ведно със законна лихва от дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение 27.11.2017г. до окончателното плащане, за
сумата от 940,82 лева - предсрочно изискуема главница по договора и за сумата
от 39,02 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016г.
до 31.10.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 83302 по описа за 2017г. на СРС, 64 - ти състав. Отхвърлени са
и предявените от ищеца евентуални осъдителни с правно основание чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД срещу ответника за сумата от 940,83 лева - главница
по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 24.04.2018г. до окончателното плащане, за сумата от 3,16 лева - възнаградителна лихва за периода 06.10.2017г. -
31.10.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и за сумата от 9,95 лева - неустойка за забава в размер
на законната лихва от 01.11.2017г. - 26.11.2017г. Ищецът е осъден да заплати на
адвоката на ответницата на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв
386,21 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство, а на
ответницата- 313,62 лева разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство..
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Р.(Б.)“ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
материалния закон- чл.20 и чл.76, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД, в противоречие с
целите на закона, с неверни правни изводи и при нарушение на процесуалните
правила- чл.162 от ГПК. Твърди, че между страните бил сключен на 23.06.2008г.
договор за банков кредит за сумата от 10112,50 лева, който следвало да бъде
погасен чрез 120 месечни вноски от по 122,43 лева всяка. Ответницата не заплатила
вноските за периода от 05.10.2016г. до 05.10.2017г., поради което кредитът бил
обявен за изцяло предсрочно изискуем, което било съобщено на ответницата на
30.10.2017г. ответницата имала два сключени с банката договора за кредит-
горепосочения и такъв за кредитна карта от 24.03.2009г., като дала съгласие за
събиране и прихващане от всички нейни сметки на дължими суми по кредитите.
Ответницата имала просрочие по кредитната карта, а по
кредита била в редовност и при непосочване кое задължение се погасява, банката
приложила правилата на чл.76 от ЗЗД. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
исковете- уважени. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба
ответникът оспорва въззивната жалба като
неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв предвид
оказаната на ответницата безплатна правна помощ.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
Както е подробно и изрично указано с
определението на първоинстанционния съд по реда на
чл.140 от ГПК, при така предявения иск в тежест на ищеца е да установи с
позволените от закона доказателствени средства, при
условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти и
обстоятелства, както следва- сключване на договор за кредит при посочените в
исковата молба условия, усвояване от кредитополучателя- ответник на претендираната главница, размера на уговорената възнаградителна лихва, както и уведомяване на ответницата
за упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Сключването на договора за кредит, както и усвояването на главницата са обявени
за безспорни обстоятелства, предвид становището на ответника в отговора на
исковата молба.
Страните по делото не са направили
възражения по доклада и същият е бил обявен за окончателен в проведеното
открито съдебно заседание.
От неоспореното от страните
заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че ответницата е внасяла (чрез
работодателя си „СПГ по туризъм“, както се установява от представената по
делото справка за движения по сметка) всеки месец без прекъсване през процесния период вноска в размер на 135 лева, като за
периода от 22.04.2016г. до 28.03.2017г. същите са осчетоводени от банката по
друг просрочен кредит. Размерът на направените от ответницата вноски надвишава
договореният в чл.5 от процесния договор размер на анюитетната вноска. Преводите са правени преди датите на
настъпване на падежите на анюитетните вноски. Ищецът
не е представил по делото каквито и да било доказателства за други задължения
на ответницата, каквито твърди да са били налице с въззивната
жалба. В същото време не е оспорил заключението на ССЕ и не е поискал да се
установи какви задължения на ответницата са били погасявани. При това положение
неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото не може да бъде преценено от представените по
делото доказателства какви точно други задължения е имала ответницата и
съответно – реда на погасяването им.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно.
На процесуалния представител на
ответницата адв.Красимира Игнатова Билева от САК следва да бъде присъдено възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв,
в минималния съгласно НМРАВ размер от 300 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №271731 от 11.11.2019г., постановено по
гр.дело №26146/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.
ОСЪЖДА „Р.(Б.)“ЕАД с ЕИК*****
да заплати на адв.К. И. Б. от САК сумата от 300лв.
(триста лева)- възнаграждение за осазана безплатна
правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/