№ 60
гр. Благоевград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20241200900107 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М. Г.
против ЗАД „О.З.“, АД, за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, получени в резултат на
ПТП настъпило на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.01.2024 г. до окончателното й изплащане, с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 22.12.2023 г. около 13,25 часа в гр. Б.“, лек
автомобил марка „Ш., управляван от Х. Т. Д., не го пропуска при пресичането
на пешеходна пътека и го блъска. Следствие на удара той получава травми в
гръдния кош и ребра в дясно. За събитието е издаден Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с № 2023-1046-964/2023 год. На виновният участник
Х. Т. Д. е съставен АУАН.
След извършените прегледи на ищеца е поставена диагноза: *
Хоспитализиран е като на 29.12.2023 г. му е проведено оперативно
лечение под местна анестезия с лидокаин като е направен разрез на кожата в
пето междуребрие в дясна гръдна половина за достигне до плеврата, за
излизането на въздух и кръвениста течност. На 03.01.2024 год. е изписан с
препоръки за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване
1
на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.
Фрактурата на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в дясно с пневмоторакс му е
причинила силни болки и страдания, довело до затруднение движението на
снагата и на дихателния процес с период на лечение и възстановяване около
два месеца. Контузията на гръден кош му е причинило силни болки и
страдания, довели до временно нарушение на движението на торса и
дишането с период на лечение и възстановяване от около два месеца. Особено
силни са болките в първите седмици на домашно лечение.
Сочи ищецът, че е търпял неудобствата да не може да се обслужва сам и
да извършва редица нормални ежедневни дейности. Болките в областта на
гърдите и ребрата са с голям интензитет; не е могъл да спи като е изпитвал
дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта муь,
нанесените травми и стреса и психическото въздействие от настъпилото
произшествие, сочи, че му указват негативно влияние върху нормалния начин
на живот и упражняването на любимите му занимания за дълъг период от
време, като последствията от причинените травми и наранявания ще останат
за цял живот. ПТП-то е оказало силно въздействие върху психиката му, което
е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни
страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента
продъжава да изпитва силен страх и неувереност при пресичане улици и
пътни платна, което се отразява в нормалното му общуване с неговите близки,
приятели и всички други хора.Моли иска изцяло да се
уважи.Пълномощникът му представя писмена защита.
Ответникът ЗАД „О.З.“, АД депозира отговор. Оспорва изключителната
вина на водача Х. Д.. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не
отговаря на действително развилия се. Твърди, че събитието е случайно (по
смисъла на чл.15 НК) за водача Х. Т. Д., като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Счита , че събитието е настъпило изцяло по вина на ищеца, който е предприел
пресичане на необозначено за целта място, без да се огледа и да се съобрази с
другите участници в движението. Същият внезапно е изскочил на пътното
платно и по този начин е поставил водача в невъзможност да реагира
своевременно и така е причинил настъпването на ПТП. Поддържа, че налице е
съпричиняване от страна на ищеца, който не е съобразил разстоянието до
2
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, не се е
огледал преди да пресече. Същият е предприел пресичане на необозначено за
това място и при наличие на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на
пътното платно. С тези си действия той е нарушил императивните разпоредби
на ЗДвП (вкл. на чл. 113 и 114 от същия), като се е изложил на ненужен риск и
е направил събитието неизбежно. Евентуално на изложеното, поддържа че
същия в нарушение на чл. 108 ЗДвП се е движил по платното с гръб към
движението и така е допринесъл за настъпване на ПТП. Приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 от ЗЗД.
Поддържа, че ищецът е имал и има съпътстващи заболявания, който не
са в резултат на процесното събитие и са причина за търпените болки и
страдания.
Оспорва исковете и по размери.
Оспорва описаните в исковата молби да са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, както и твърденията за тяхната продължителност.
Счита, че няма данни за фрактури или натъртвания в която и да е друга
част на тялото на ищеца, което прави твърдените травми в гръдния кош и
ребра в дясно в следствие на удар от МПС необясними като механизъм. Не е
ясно по какъв точно начин и в коя част на МПС се е ударил пешеходецът, като
ако действително травмите бяха от ПТП те не биха били концентрирани
единствено в гръдно-коремната област. Доколкото увреждания при ищеца все
пак се установят счита, че се дължат на други обстоятелства, в това число на
наличните при него възрастово-дегенеративни изменения и заболявания.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Видно от
единствения медицински документ, приложен към исковата молба (епикриза
изх. № 11774/1150) ищецът е имал общо 12 дни болничен престой, като е
изписан с подобрение. Самото лечение по време на болничния престой е било
консервативно, с прилагане на аналгитици и отвеждане на въздуха от
кухината по оперативен път. Не му е назначено последващо медикаментозно
лечение. Няма данни след ПТП ищецът да е бил нетрудоспособен, като в
епикризата изрично е записано: „становище за необходимата
нетрудоспособност: - не се налага даването на такава. Период на увредената
3
временна нетрудоспособност - не се налага уреждането на такъв..." От
изложеното, следвало че се е касаело за нормално протичащ оздравителен
процес, без усложнения, който предполага пълно възстановяване и липса на
всякакви бъдещи последици за здравето на ищеца.
Оспорва твърденията че ищецът не е можел да се обслужва сам и да
извършва нормалните си ежедневни дейности след изписването си от
болницата. Данни за каквито и да е увреждания по краката и ръцете на ищеца
няма, както и няма данни той да не е можел да се придвижва самостоятелно.
Счита, че евентуално забавяне във възстановяването се дължи
неспазване на лекарските препоръки за домашно лечение, на непроведена
рехабилитация (физиотерапия) и на неспазване на лекарските предписания от
страна на ищеца Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания
на М. Г. (като психо-травма, остра стресова реакция, нарушения на съня и
други). Данни за извършени прегледи от специалист и предписано на ищеца
лечение в тази посока по делото липсват изцяло. В случай, че се установят
психо-емоционални изменения в следствие на ПТП, счита, че те са резултат от
лабилната му психика и предходната му обремененост. Оспорва ПТП да е
дало отражение в социален или икономически план при ищеца, както и да е
повлияло по някакъв начин на общуването му с околните. Оспорва в
следствие на травми или евентуален стрес ищецът да се е нуждаел от чужда
помощ, да не е можел да извършва обичайните си дейности и да упражнява
любимите си занимания
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, сочи иска
по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират
лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в
забава и не дължи лихва върху претенцията. Отговорността на застрахователя
е договорна, а не деликтна. Има множество съдебна практика, според която
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по
предявената претенция.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
4
според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като
предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при
отказ на застрахователя.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за
установено следното:
На 22.12.2023 год. на ул. „М.Б.“ в гр. Благоевград ищецът М. М. Г. е
блъснат от лек автомобил марка „Ш., управляван от Х. Т. Д.. Ответникът не
оспорва, че автомобилът към момента на ПТП-то е имал застраховка
гражданска отговорност при него. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1046-964/22.12.2023 г. по описа на
сектор „ПП“ към ОДМВР Благоевград и е образувано ДП №1899ЗМ-533/2023
г. по описа на 01 РУ Благоевград, прокурорска преписка №11322/2023 г. по
описа на РП – Благоевград, затова, че на 22.12.2023 г., около 13:10 часа, в гр.
Благоевград, на кръстовище образувано от ул. „М.Б.“ и ул. „Б.М.“, на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ш. са нарушени
правилата за движение в ЗДвП, в резултат на което е допуснато ПТП и по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на пешеходеца М. М. Г.,
изразяваща се в счупване на три ребра – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“
пр.2, вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
5
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, по делото са
събрани и гласни доказателства - показанията на свидетеля Д.М.У. – дъщеря
на ищеца.
Свидетелката сочи, че е разбрала за инцидента след позвъняване от
Спешно отделение – Благоевград. Тръгнали със съпруга й от с. К.. От лекарите
разбрала, че баща й е с четири счупени ребра и се намира в хирургично
отделение. Сочи, че главата му била ожулена, имал кръв по лицето, чувствал
се зле, имал силни болки и изпитвал трудности при дишането. Изкарал около
четиринадесет дни в болницата, като свидетелката пътувала до болницата
почти през ден, защото той не можел сам да се обслужва. Бил много изплашен,
защото счупените ребра били навлезли навътре, наранявайки белия дроб, при
което се събрала кръв и въздух, за което изчистване било необходимо
извършване на медицинска интервенция. След изписването се прибрал вкъщи,
бил трудно подвижен и не можел да се обслужва сам, което налагало
постоянни грижи и от нея. Дясната му ръка се подувала. След около две
седмици отишъл на преглед в болницата, след което се наложила
рехабилитация. След около месец започнал сам да се движи. Страхувал се да
пътува, да пресича на пъшеходни пътеки, след инцидента спрял и да шофира.
Преди инцидента ищецът е работил в обект, където се изкупуват билки и гъби,
но след инцидента е прекъснал работа, поради физическа невъзможност. Към
момента не може да вдига тежко, поради което не може да си позволи да
работи някаква физическа работа. Чувствал още болка особено като станело
студено времето и завали. Приемал лекарства. Инцидента с ПТП-то и загубата
на съпругата на ищеца малко преди инцидента, се отразили негативно върху
психиката му, за което по указание на психиатър приемал антидепресанти.
Все още изпитвал болки и се лекувал.
Вещото лице по назначената САТЕ, сочи следния механизъм на
произшествието, който предвид специалните знания, които притежава, съдът
приема за осъществен:
Пешеходецът Г. е предприел пресичане с бърз ход по пешеходна пътека
тип М 8.1-„Зебра“, а в момента когато се е намирал на 7,05 метра спрямо
мястото на удара отдясно на него в обхвата на десен завой на около 31,70
метра към мястото на удара се намирал лек автомобил „Шкода“, управляван от
6
водача със скорост около 29,9 км/ч. Пешеходецът е продължил да пресича със
същата скорост в същата посока, а водачът въпреки пряката видимост към
пешеходеца, е продължил да управлява в района на завоя в посока напред без
да намалява. В момента когато лек автомобил „Шкода“ се е намирал на около
19,70 метра, а пешеходецът е отстоял на около 4,80 метра преди мястото
удара, водачът Д. е реагирал на опасност, като е предприел намаляване на
скоростта съчетано с отклоняване на автомобила чрез волана в посока надясно
(дозавиване). След като водачът Д. реагирал на пресичането на пешеходеца, по
субективни причини предприема намаляване на началната скорост чрез
служебно спиране. Когато дистанцията на автомобила спрямо мястото на
удара е достигнала около 10,23 метра спирачките блокират за спиране и
водачът на лекия автомобил е започнал да намалява скоростта си на
движение. Когато скоростта на автомобила е достигнала до около 5,8 км/ч с
предната броня в обхвата на десен фар, лекия автомобил удря странично и
отдясно тялото на пешеходеца. След мястото на удара автомобилът е изминал
около 0,40 метра, като спира неподвижно на мястото и в посока на
траекторията, в която допълнително е бил отклонен от водача.
Установено е, че ударът е настъпил между предната броня на лекия
автомобил и отдясно на тялото на пешеходеца. Вследствие от постъпателното
движение на лек автомобил „Шкода“ в посока напред, снижена предна броня
на автомобила и приложен натиск от предната броня, води изблъскването на
пешеходеца в посока на движение на МПС. Това изблъскване е довело до
загубата на странична устойчивост в тялото на пешеходеца, което е довело до
странично падане на тялото върху настилката, отдясно на габаритите на
автомобила. Вследствие падането на тялото върху дясната страна настъпват
фрактурите на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра отдясно, като травмира дясната си ръка
и рамото и си удря главата в настилката, като също я травмира. След падането
тялото на пешеходеца се плъзнало за много кратко по настилката и се е
установило неподвижно, най-вероятно в обхвата на десните габарити на
автомобила.
Експертът сочи, че за водача Д. е съществувала техническа възможност
за предотвратяване на ПТП със спиране преди блъскане на пешеходеца чрез
своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно
закъснение, докато за пешеходеца такава техническа възможност не е
съществувала.
7
Данните от приложената по настоящото производство медицинска
документация по отношение на пострадалия М. Г. е анализирана и обобщена
от вещото лице в назначената медицинска експертиза, от посоченото, в която
се установява, че:
След претърпяното ПТП на 22.12.2023 г. М. Г. е приет по спешност в
Хирургично отделение на МБАЛ „Благоевград“ АД с оплаквания от болки в
дясна гръдна половина и затруднено дишане. При извършените прегледи и
изследвания е установена гръдна травма, изразяваща се в счупване на три
съседни ребра по средна мишнична линия в дясната гръдна половина,
частичен пневмоторакс – навлизане на въздух в горната част от дясната
гръдна половина до нивото на четвърто ребро и ограничен плеврален излив
към основата на десния бял дроб – хемоторакс и контузионни огнища в лява
беледробна основа.
В лечебното заведение му е извършена торакоцентеза, поставен му е
дрен и е проведено медикаментозно лечение.
Счупването на три съседни ребра му е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 2,5-3 месеца.
Експертът пояснява, че болката от счупването на ребрата била с най-
голям интензитет до около 2 седмици. След втората седмица настъпвала
консолидация, свързване на костните фрагменти от съединителна тъкан, което
представлявало първия етап от оздравителния процес. С фиксирането на
костните фрагменти на счупените ребра, съответно и намалявала болката при
движение на снагата, дълбоко вдишване, кашляне и пр. Оздравяването на
счупванията на три ребра отнемало около 3 месеца, а останалите увреждания,
включително и частичния пневмоторакс оздравяват за около 2 седмици.
Експертът сочи, че приблизително около 1 година след претърпяното ПТП е
възможно ищецът да има болка при силен натиск и на много тежки физически
натоварвания. Установените травматични увреждания ще се възстановят
напълно и няма да имат никакви последствия за пострадалия.
Сочи, че установената гръдна травма отговаря да е получена по
механизма „блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил“ с невисока
скорост и е в причинно-следствена връзка с претърпяното на 22.12.2023 г.
ПТП.
8
В приложената по делото Етапна епикриза от 14.10.2024 г. е
препоръчано на ищеца провеждане на лечебна физкултура, физиотерапия и
рехабилитация.
Между страните по делото е водена кореспонденция по повод искането
на ищеца застрахователят да му плати причинените му неимуществени, за
което са представени доказателства, от които е видно, че на 30.04.2024 г.
застрахователя е изпратил уведомление до ищеца, с което е отказал да
удовлетвори претенциите му, с мотив че не е представил изискуемите
документи: всички документи по образуваното досъдебно производство;
постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно
решение влязло в сила.
От така приетите за установени факти съдът счита, че се доказва
фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 КЗ -
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие – по отношение поведението
на водача на лекия автомобил. Налице е негово поведение, изразяващо се в
късно възприемане на пресичащия на пешеходна пътека ищец, при обективна
възможност за това, логично следствие от което е последвалия удар, в което се
състои противоправността на самото деяние и от което се съди за виновността
му за станалото ПТП, при което са причинени вредите на ищеца. Причинната
връзка между деянието и вредите се установява от заключението на
изслушаните САТЕ и СМЕ предвид възможността от посочения механизъм на
инцидента да се причинят уврежданията, чието обезщетяване се претендира.
Според чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране
9
отговорността на ответника, при когото е застрахована гражданска
отговорност на автомобила „Шкода Октавия“ с рег.№ * – за причинените на
ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето, причинените
морални страдания; възраст на увредения, общественото му положение и др.
От значение при преценката за справедлив размер на обезщетението са и
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава.
В този контекст съдът съобрази, че уврежданията са причинени на лице
на възраст 62 години, при пресичане на пешеходна пътека от удар на лек
автомобил; причинените му болки и страдания от травматичните увреждания,
а именно: счупване на три съседни ребра в дясната гръдна половина; частичен
пневмоторакс в дясната гръдна половина и малки контузии на белия дроб
вляво, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; затруднено дишане; във връзка с установения частичен пневмоторакс
ищецът е претърпял оперативна интервенция „торакоцентеза“, поставен му е
дрен и е проведено медикаментозно лечение; ищецът е имал болка с голям
интензитет до около 2 седмици след инцидента, а след втората седмица
намалявала болката при движение на снагата, дълбоко вдишване, кашляне…;
за период от един месец е бил на легло, като е търпял ограничения в личния
живот и битово обслужване, имал е нужда от чужда помощ; процесното
10
увреждане се повлиява неблагоприятно от метеорологичните условия;
оздравяването на счупванията отнема около 3 месеца, а на другите
увреждания около 2 седмици; към настоящия момент ищецът не е възстановен
напълно и е възможно да изпитва болка при силен натиск, удар и много тежки
физически натоварвания. Съдът съобрази и психическото въздействие на
произшествието, което е довело до остра тревожност, интензивни страхови
изживявания, като към момента ищецът продължава да изпитва силен страх и
неувереност при пресичане на улици ; спрял е да шофира; преустановил е
работата си, тъй като не може да я изпълнява пълноценно, като е ограничен
от видовете работа и дейности, които може да извършва.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за доказване на
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на
пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика, според
която, за да бъде намалено дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Според Решение № 301 от 21.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2503/2017 г., II т. о., ТК, от значение при преценката за
съпричиняване е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия с вредоносния резултат т.е. дали поведението му е причина или е
допринесло върху действията на причинителя на вредата. Преценката се
дължи след съпоставяне поведението на всички участници в съответното ПТП
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки един участник нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Недоказано е възражението на ответника, че ищецът е нарушил
разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като пострадалият
бил предприел пресичане на необозначено за това място, при наличие на
затруднена видимост, бил навлязъл внезапно на пътното платно, евентуално
11
се е движел по платното с гръб към движението и така е допринесъл за
настъпването на ПТП. Видно от заключението по САТЕ, неоспорено от
страните, при процесното ПТП не се установява, извършване на соченото
поведение от пострадалия. Причина за инцидента са единствено действията
на водача на процесния автомобил.
С оглед изложеното „принос” от ищеца по време на инцидента, според
съда не се доказва.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, изрично разписва, че при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая водачът
на лекия автомобил не е изпълнил задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре. Водачът е имал задължение да следи за поведението на пресичащите на
пешеходната пътека пешеходци, към които като уязвими участници в
движението изрично в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е посочено че е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив. Такава предпазливост и внимание водачът не е
проявил, след като не е изчакал пресичането на пешеходеца на обозначеното
за целта място.
Ето защо, съдът определя за причинените на ищеца болки и страдания в
резултат на травматичните увреждания, които той е получил при ПТП
обезщетение в размер на 25 000 лв.
С така определения размер съдът счита, че напълно и адекватно се
възмездяват всички претърпени от него неимуществени вреди като отчита и
обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,
предизвикани от такъв тип деяния.
За размера на претенцията над уважения до претендирания от 40 000 лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху така определеното обезщетение се дължи и законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
12
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е предявил
претенцията си пред ответника на 30.01.2024 г., който я е входирал под № 21-
469 като не твърди по-ранна дата на уведомяване от застрахования, поради
което съдът присъжда законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 30.01.2024 г.
С предявяването пред него на претенцията е спазено и изискването на
чл. 380 КЗ за допустимост на съдебното производство.
По отношение на разноските :
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК за уважения размер на иска ЗАД
„О.З.“, АД следва да плати по сметка на БлОС държавна такса от 1 000 лв.,
както и 718,75 лв. за заплатените от бюджета на съда разноски за изслушаните
експертизи, съразмерно уважения размер.
ЗАД „О.З.“, АД следва да се осъди да заплати на адв. Х. З. адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищеца в размер на 2406 лв. съразмерно уважения размер на иска, предвид
че съдът определя на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА
съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършената работа от
адвоката, броя на проведените с.з., възнаграждение от 3 850 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6720 с ДДС и 1150 лв. за платен депозит за
експертизи. Ищецът прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Същото е в
размер, който е над минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в НМАВ 1/9.7.2004 г., визираните, в която размери няма пречка да
служат за ориентир при определяне на справедлив размер на
възнаграждението. Освен това делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, поради което предвид извършената работа от адвоката, броя на
проведените с.з, възнаграждението се редуцира до размера от 4620 лв. с ДДС.
При това положение и с оглед изхода на спора ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника разноски в размер на 1732,50 лв. за адвокатско
възнаграждение и 431,25 лв. за платения депозит за експертизи.
С оглед изложеното и на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.477,
13
чл.498, ал.3 КЗ и чл.45 и чл.52 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“, АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ЕИК *, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********,с адрес: с. К., ул. „О. сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на ПТП станало на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното й плащане, като отхвърля
иска над уважения размер до предявения от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ЕИК *, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати по сметка на БлОС
сумата от 1 000 лв. за държавна такса и 718,75 лв. за заплатените от бюджета
на съда разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ЕИК *, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати на адв. Х. З. от САК
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство в размер на 2406,25 лв.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, адрес: с. К., ул. „О. да заплати на
ЗАД „О.З.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЕИК *,
представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. сумата 2163,75 лв., представляваща
разноски съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14