РЕШЕНИЕ

425/5.7.2019г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На десети юни 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 872/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Р.К. *** срещу Наказателно постановление № 1/06.03.2019г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.258, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 16.01.2019г., във връзка с установяване на обстоятелства около настъпило ПТП, жалбоподателят бил призован от св.П.П. да се яви на 17.01.2019г. в 20,00ч. в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен. Призовката била връчена лично на лицето, което удостоверило с подписа си получаването ѝ. На съответната дата и час обаче жалбоподателят не се явил на указаното в призовката място. Като констатирал отсъствието на жалбоподателя, св. П. позвънил на телефонен номер, ползван от дружеството-собственик на участвалия в произшествието автомобил, като се свързал със св.Е.Й.А.-К.- управител на дружеството и майка на санкционираното лице. Същата заявила, че синът ѝ не се явява, тъй като е извън града. Свидетелят П. дал указания жалбоподателят да се яви на следващия ден, като  при явяването му в сградата на сектор „Пътна полиция“ на 18.01.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на К. за това, че след като е бил призован да се яви на посоченото място в призовка тип МВР, същият не се е явил без основателна причина. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с изявление, че ще бъде представено допълнително обяснение. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 06.03.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2  от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., Е. С. Б., и И.П.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност. Тримата не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, като не е установено наличието на мотив за отклоняване от истината. При това положение съдът кредитира изцяло показанията на посочените лица, които се явяват от решаващо значение за формирането на фактическите изводи по делото. С най-голямо значение са показанията на св.П., който лично е призовал жалбоподателя, констатирал е неявяването му и е осъществил контакт със св.А.-К., като е категоричен в твърденията си относно обясненията, които последната е дала за отсъствието на сина си. В разпита си като свидетел Е. А.-К. твърди, че при разговора със св.П. последният е предложил жалбоподателят да се яви на следващия ден, ако се чувства изморен, като по този начин последният е бил подведен, че може правомерно да не се яви на указаната му в призовката дата. Съдът не намира основания да кредитира твърденията на свидетелката. На първо място, като майка на санкционираното лице същата по начало не се явява непредубеден и безпристрастен свидетел. Липсват също така достоверни доказателства в подкрепа на нейните показания. Напротив, твърденията на свидетелката се опровергават не само от показанията на св.П., но и от тези на св.П., който е присъствал при провеждането на телефонния им разговор и на когото св.П. е разказал за дадените от А.-К. обяснения. Нелогично и житейски крайно малко вероятно е св.П. умишлено да е заблудил не само свидетелката, но и св.П. непосредствено след проведения разговор. При липсата на конкретни обективни доказателства в подкрепа на твърденията на посочената свидетелка, съдът намира, че нейните показания не следва да бъдат кредитирани и не опровергават приетата по делото фактическа обстановка. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Според втората алинея на цитираната норма гражданите следва да бъдат уведомени писмено за призоваването, като в съобщението изрично следва да се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. От приложените по делото копия от призовка и отрязък от призовка /л.7и л.25/ се установява, че К. е получил лично процесната призовка, в която, в изпълнение на нормативните изисквания, са били посочени целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Предвид събраните по делото доказателства и най-вече с оглед свидетелските показания съдът приема, че жалбоподателят действително не се е явил на указаните му в призовката време и място. Липсват също така данни за наличие на уважителни причини за неявяването. По този начин К. безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ специална санкция за лице, което без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призовано, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Съдът не констатира наличието на неспазване на начина за събиране на доказателствени средства за издаване на АУАН, нито каквото и да било  ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, като следва да се отбележи, че наведените в подобна насока доводи в жалбата не са конкретизирани в достатъчна степен, за да бъдат коментирани подробно.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са установени някакви особени обстоятелства, обусловили осъществяването му, при което и липсват условия за приложението на посочената разпоредба. Не представлява процесуално нарушение липсата на обсъждане дали случаят не е маловажен в наказателното постановление, тъй като съдебната практика трайно приема, че с издаването на НП наказващият орган мълчаливо е изразил становище за немаловажност на случая. Съдът намира обаче, че размерът на наказанието е определен неправилно.  Няма данни жалбоподателят да е санкциониран за други подобни нарушения, нито е известно от действията му да са настъпили някакви конкретни вредни последици. Същият освен това се е явил на указаното му място още на следващия ден. При това положение и при липсата на специален минимум в санкционната разпоредба съдът намира за достатъчно и справедливо наказанието да е в размер от 50,00 лева, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 

Изменя Наказателно постановление № 1/06.03.2019г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на Д.Р.К. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.258, ал.1 от ЗМВР, административно наказание „глоба“  от 100.00 на 50.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: