Р Е Ш Е Н И Е
№109
гр.Ботевград, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №184 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Х.Д.П., с ЕГН **********,***, е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №**-****-******от 20.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, Сектор
,,Пътна полиция‘‘ ОДМВР София, упълномощен със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания - "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В
жалбата си П. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В
съдебно заседание П., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че
от приложените по делото писмени доказателства: писмо УРИ
4332р-8121/28.02.2019г. на СДВР, НП №18-1204-004803/20.12.2018г., постановление
за отказ да се образува наказателно производство изх.№****/18 от 14.11.2018г.,
писмо рег.№517р-16787 от 22.10.2018г. на ОД МВР-София, докладна записка
рег.№1204р-7207 от 12.10.2018г. от гл.инспектор В.И., АУАН №*******от
27.09.2018г., разпечатка за МПС с рег.№********, разпечатка за МПС с рег.№********,
заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, справка за
нарушител/водач Х.Д.П., както и служебно
изискана справка от Търговския регистър от носно „А.Л.Г.“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр.София и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите
Г.И.В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” при ОДМВР
София, Сектор ,,Пътна полиция‘‘ и Т.В.Д. - очевидец, се установява следната
фактическа обстановка:
На 27.09.2018г.
около 16.27ч. полицейските служители при
ОДМВР София, сектор ,,Пътна полиция‘‘ – свидетелите Г.И.В. и Т.В.Д. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала ,,Хемус‘‘
в района на община Ботевград. Тогава полицейските служители спрели за проверка
движещия се по автомагистрала ,,Хемус‘‘ – 39км., в посока към гр. София товарен автомобил марка ”М.”, модел ,,С.‘‘, с
рег. № ** **** **. Автомобилът бил
управляван от жалбоподателя Х.Д.П.. При
извършената проверка двамата полицейски служители установили, че горецитираният
автомобил е с прекратена регистрация на
15.07.2018г. С оглед на така констатираното нарушение на ЗДвП, св. В. съставил АУАН № *******/27.09.2018г. на жалбоподателя в присъствието на св. Д., който му
бил предявен за запознаване със съдържанието и П. го подписал без възражение. Въз основа на съставения
акт е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-******от
20.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна
полиция ОДМВР - София.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. и Д.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът
ги кредитира изцяло. В
събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва
да бъдат обсъждани.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.
В съдебно
заседание безспорно се установи, че автомобилът, управляван от жалбоподателя по
време на извършената проверка от св. В. и св.Д., съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 14.05.2018г.
е бил собственост на юридическото лице ,,А.Л.-Г.‘‘ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, както и че на процесната дата,автомобилът марка ”М.”, модел ,,С.‘‘, с рег. № ******** е бил с поставени на него рег. табели и за
същият са били налице всички необходими по ЗДвП документи. Разпоредбата на
чл.143, ал.15 ЗДвП вменява задължение на собствениците на пътни превозни
средства да осъществят регистрацията им в двумесечен срок от преминаване на
собствеността. Безспорно собствеността върху пътното превозно средство е
преминава в патримониума на ,,А.Л.-Г.‘‘ ООД, със седалище и адрес на управление
в гр. София, в момента на подписване на договора за покупко-продажба на
14.05.2018г. Това задължение за регистрация обаче не би могло да се извърши от
лице, различно от собственика или такова, надлежно упълномощено от него, но при
всички положения без знанието и волята на собственика. Жалбоподателят Х.П. от
своя страна няма качеството собственик на автомобила марка ”М.”, модел ,,С.‘‘, с рег. № ********. По аргумент от същото няма
задължението за регистрация на процесното МПС и не са налице данни, от които
може да се презумира знанието му, че собственикът не е изпълнил задължението
си, вменено от закона за регистрация на автомобила в установения от закона
срок, и съответно за настъпване на санкционните последици на чл.143, ал.15 ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че
деянието на П. от субективна страна не осъществява нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е
процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието,
който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане,
поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност,
то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на
обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и
волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и
насока към цел.
Безспорно
установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е
бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред.
Процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите
два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да
предполага, че това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина
изключва административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на
жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**-****-******от
20.12.2018г, издадено от Началник група
към ОДМВР – София, сектор ,,Пътна полиция‘‘ ОДМВР София, упълномощен със
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР против Х.Д.П. с ЕГН ********** ***,
като неправилно и незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: