Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на шестнадесети
февруари,две хиляди двадесет и първа
година . . . . . . . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря . . . . Ана Цанова
. . .и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . като разгледа докладваното от
. . . . . . . . съдията . . . . . . . . АНД № 1354 . . . . . . . по описа
за
. . . 2020 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 349а-1588/06.10.2020г.н.Директора н.О.Д.на М.З.
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата
страна,редовно призована за съдебното заседание,не изпраща процесуален
представител по делото.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че на 20.04.2020г.около 20,20
часа жалбоподателят И.Р.К. се намирал на открито обществено място,като посетил
парк“Т.“,гр.К.,без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба,или друго средство,покриващо носа и устата,с което не изпълнил
въведената с т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г.на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка
по чл.63 от Закона за здравето,а именно: „Всички лица,когато се намират в
закрити или на открити обществени места,са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство,покриващо носа и устата“,с което виновно нарушил чл.209а,ал.1 от
Закона за здравето.
С оглед горното,на основание
чл.209а,ал.4,пр.2,във вр.с ал.1 от Закона за здравето
и чл.53,ал.1 и ал.2 от ЗАНН АНО наложил на жалбоподателя административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а,ал.1 от
Закона за здравето.
Описаните в обжалваното НП
фактически обстоятелства-че жалбоподателят се е намирал на открито обществено
място-в парк „Т.“ в гр.К., и към момента на проверката от полицейския служител
не е бил с поставена на лицето си защитна маска за лице,се потвърждават от
показанията на актосъставителя Ф. в с.з.Актосъставителят заявява,че жалбоподателят не е пушил
цигара.Жалбоподателят е довел в с.з свидетеля Й.-негов вуйчо,който
установява,че на посочените в НП дата и час той заедно със сина си и племенника
си-жалбоподателят И.К.,отишли в парк „Т.“ да подишат чист въздух.Жалбоподателят
И.К. бил с поставена защитна маска на лицето си,като я свалил под брадичката
си,за да изпуши една цигара.След 2-3 минути пристигнали полицейски служители и
го попитали къде му е маската.Жалбоподателят им обяснил,че я е свалил само,за
да изпуши една цигара,защото няма как да пуши с маска.Още като пристигнали
полицаите,жалбоподателят К. си загасил цигарата и си сложил маската.Въпреки
това полицаите му написали акт.
Съдът намира,че с оглед на установените
конкретни обстоятелства конкретният случай разкрива белезите на маловажност по
смисъла на чл.93,т. 9 от
НК.Жалбоподателят фактически през цялото време,докато е бил на откритото
обществено място,е спазвал епидемичната мярка,и е бил със свалена маска под
брадичката си само в рамките на тези 2-3 минути,когато е пушел цигара и когато
край него не е имало други лица,които да не са негови роднини /каквито са св.Й.
и синът му-вуйчо и първи братовчед,заедно с които жалбоподателят с лек
автомобил е отишъл да се разходи в парк „Т.“/,чието здраве той да
застрашава.Жалбоподателят веднага е отстранил нарушението-още когато
полицейските служители са му направили забележка и преди дори да започнат да му
пишат АУАН,като е изхвърлил недопушената цигара и веднага е поставил на носа и
устата си защитната маска.Контролният орган е следвало да вземе предвид всички
тези обстоятелства и да не съставя АУАН,а е следвало да наложи глоба с фиш по
реда на чл.39,ал.2 от ЗАНН.Така наложеното административно наказание с
наказателното постановление е прекомерно тежко и не съответства на
действителната степен на обществена опасност на процесния
случай,който е маловажен и именно поради това контролният орган е следвало да
приложи хипотезата на чл.39,ал.2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
При този изход на делото,и тъй като
жалбоподателят чрез пълномощника си е направил искане да му бъдат присъдени
направените по делото разноски,и е представил писмено доказателство за
направени от него деловодни разноски в размер на 150 лева за адвокатско
възнаграждение,следва да бъде осъдена въззиваемата
страна да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в
размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
349а-1588/06.10.2020г.н.Директора н.О.Д.на М.З. което на И.Р.К. ***,с ЕГН **********,е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да
заплати на жалбоподателя И.Р.К. направените от него по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: