№ 6381
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110141918 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД против М. В. П..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сума в размер на 255 лв., представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на обучение от (дата)г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в
настоящето производство разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, твърди, че страна по процесния договор не е
той, а неговата дъщеря – С. П., а при подписване на договора е действал като законен
представител на дъщеря си. Поддържа, че ищецът не е изпълнил своите задължения за
обучение само с квалифициран преподавателски състав.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за предоставяне на обучение и участие в риалити
шоу от (дата)г., с който ищецът е предоставил на ответника М. П., действащ в качеството на
законен представител на С. М. П., обучение в пет модула, при подробно посочените в
договора условия.
Като доказателства по делото са приети квитанция към приходен касов ордер от
23.01.2023г., видно от която М. П. е заплатил първата вноска по договора в размер на 85 лв.,
както и извлечение от банкова сметка.
Представена е кореспонденция между страните, като с уведомление за прекратяване
на договор, ищецът е посочил, че между него и ответника П., в качеството му на законен
представител на С. П., е бил сключен договор за предоставяне на обучение, като на
основание чл. 8.2 от договора кани ответника да заплати всички вноски по същия, поради
едностранното прекратяване на договора от страна на П..
Като доказателства по делото са представени присъствени листа на обучаващите се,
договор за заем за послужване, договор за сътрудничество и съвместна дейност, граждански
1
договори за хоноруване на преподавателски часове, дипломи и удостоверения.
По делото е разпитан св. Б. Й., която твърди, че дъщеря й участвала в
провежданото обучение по актьорско майсторство. Водила я е и е присъствала с нея по
време на обучението. Всички зали отговаряли на условията, били оборудвани и топли,
спазвали се всички мерки за безопасност. Пропускани са занимания, когато е имало забрана
от РЗИ и избори, които след това били наваксвани. На сайта на фирмата и на фейсбук
страницата били уведомявани за промените в графика.
Разпитан св. Ст. Г. твърди, че е водил децата. Присъствал само на някои от
мероприятията. Децата влизали сами при преподавателите си. Били обучавани в различни
модули. Първоначално обучението било четири пъти в месеца, последствие станало два
пъти в месеца. След това се преместили в друга зала. Имали допълнителни обучения, като
компенсация за изгубените часове.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срок, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Страните по делото не спорят, а това се установява и от събраните доказателства, че е
налице валидно сключен договор за договор за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу от (дата)г., с който ищецът е предоставил на ответника М. П., действащ в
качеството на законен представител на С. М. П., обучение в пет модула, при подробно
посочените в договора условия.
Спорният по делото въпрос е дали сумата за плащане следва да се претендира лично
от ответника П. или от П., действащ в качеството си на законен представител на неговата
дъщеря.
На първо място следва да се отбележи, че производството не е недопустимо, тъй като
твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителните такива е, че именно ответникът П.
в лично качество следва да отговаря за изпълнение на договора. Тези твърдения ищецът
обосновава с това, че П. се е задължил лично да заплати сумите по договора, а не в
качеството му на законен представител. Ето защо, възраженията на ответника следва да
бъдат обсъдени по същество на спора, като евентуално тяхната основателност би довела до
отхвърляне на исковете, а не до прекратяване на делото, поради липса на пасивна
процесуална легитимация.
Както беше посочено по – горе, договорът е сключен от името на М. П., но
действащ в качеството му на законен представител на дъщеря му С. П.. Нещо повече, в
договора е посочено, че законният представител „обявява и гарантира, че е напълно в
правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на кандидата”.
Без значение е, че П. е извършил първото плащане по договора в лично качество,
поради което неоснователни са възраженията на ищеца в тази връзка. Предмет на
настоящата претенция не е възстановяване на платената сума, а изпълнение на поети с
договора задължения, страна по които е М. П., но действащ в качеството му на законен
представител на С. П.. Ето защо, съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявения иск.
С оглед на изложеното, само на това основание, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, без да се обсъждат останалите предпоставки
за уважаване/отхвърляне на иска.
По разноските:
2
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
В. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 620 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес) срещу М. В. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) иск с
правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 255 лв., представляваща неплатени вноски по
договор за предоставяне на обучение от (дата)г., ведно със законната лихва от 21.01.2022г. -
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4217/2022г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на М. В. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 620 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3