Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 03.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 15
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 937 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Кондютрийс“ ЕООД, с.Паламарца, твърди, че на 01.12.2017 г. с
ответника сключили договор за продажба на земеделска техника, подробно описана
в исковата молба, на обща стойност 20 880 лв., които били заплатени на
„Агритрейд-БГ“ ООД на части. Впоследствие страните се договорили устно, че
договорът в частта за свредел на стойност 6 360 лв. ще бъде прекратен по
взаимно съгласие. В тази връзка на ищеца било издадено кредитно известие №
17853/01.11.2019 г. за посочената сума. Така оставали 1060 лв., платени в
повече на ответника без правно основание. Междувременно ищцовото дружество предало
на ответното свой трактор за ремонт. След като проучил какъв е техническият
проблем, ответникът заявил на ищеца, че ремонтът ще му струва 938,40 лв., които
били заплатени на 22.10.2018 г. След около месец управителят на ответника заявил,
че следва да се платят още 600 лв. и ищецът категорично отказал, но ответникът
заявил, че няма да му върне трактора, ако не му плати тези 600 лв. При липсата
на алтернатива и тази сума била заплатена. Претендира да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми,
получени без правно основание: 1060 лв., представляваща разлика между
задължението на ищеца за плащане в общ размер 14520 лв., обективирано във фактура
№ 12508/14.12.2017 г. на стойност 20 880 лв., приспадното със сумата - 6360 лв.
по кредитно известие № 17853/01.11.19 г. и платената сума от общо 15580 лв. и 600
лв., платена от ищеца във връзка с допълнително поискана сума за ремонт на
трактор, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковете и деловодните
разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът „Агритрейд – БГ“ ООД, гр.Русе, оспорва
основателността на исковете, както и твърдението, че ремонтът на трактора е
струвал само 938.40 лв. Заявява, че това е цената само на доставени резервни
части – корпус и капак на скоростна кутия, като в тази сума не е включен
сервизният труд за диагностика и подмяна на частите. Освен това, било
наложително сервизно обслужване на трактора. Направено било годишно обслужване
на двигател, преден мост и скоростна кутия и подмяна на хидравличното
самоуправление на трактора. Стойността на извършените сервизни услуги и вложени
части възлизала на 1760 лв. с ДДС, като в тази сума не влизала сумата от 938.40
лв. – цената на резервните части. Ответникът признава, че на 21.01.2019 г.
ищецът е заплатил 672 лв. по проформа фактура № 622/09.01.2019 г. като аванс за
резервни части. Във връзка с
диагностициран проблем в хидравличното самоуправление на трактора, на ищеца
била дадена възможност да избере между оригинална част и аналог на по-ниска
цена и той избрал вторият вариант. Частта била поръчана от ответника и била
издадена проформа фактура 622/09.01.2019 г. и след плащането й била издадена
фактура за платения аванс, № 15247/21.01.2019 г. за сумата 672 лв. На 18.03.2019
г. била издадена и окончателна фактура с нулева стойност, поради приспаднатия
аванс. След монтажа на частта се оказало, че тя е неподходяща и това наложило
нейното връщане. Сумата, платена за нея, била приспадната при издаването на
окончателната фактура № 18014/02.12.2019 г. за 1088.40 лв. Ответникът твърди,
че страните се договорили платената от ищеца в повече сума от 1060 лв. да
остане като аванс за обслужването и ремонта на трактора. Освен това, ищецът
имал непогасено задължение към ответника по фактура № 18014/02.12.2019 г. за
1088.40 лв., която му била изпратена, като получаването й било удостоверено в
електронно изявление за връчена пратка на 17.12.2019 г. „Агритрейд-БГ“ ООД
направило изявление за прихващане на основание чл.103 ЗЗД, изпратено на ищцовото
дружество чрез куриерска пратка. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът не приеме, че последиците на погасяването са настъпили чрез извънсъдебно
прихващане, прави изявление за прихващане вземането на ответника от 1088.40 лв.
със задължението му към ищеца за 1060 лв. до размера на по-малкото от тях. Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Представените от страните писмени доказателства – договор
за покупко-продажба № 282/01.12.2017 г., фактура № 12508/14.12.2017 г.,
кредитно известие от 01.11.2019 г. към същата фактура дневни извлечения от
сметката на „Кондютрийс“ ЕООД и преводни нареждания безспорно установяват, че
на 01.12.2017 г. между страните е сключен договор за търговска продажба на
земеделска техника – шредер, тороразпръсквачка и свредел за почва на обща
стойност 20 880 лв. с ДДС. По издадената фактура ищецът извършил частични
плащания по банкова сметка ***: 2000 лв. на 09.01.2018 г., 7 380 лв. на
26.07.2018 г., 1000 лв. на 29.08.2018 г. и 5200 на 01.10.2018 г. или общо
сумата 15 580 лв.
Поради прекратяване на договора по взаимно
съгласие между страните по отношение на свредела за почва, ответникът издава
кредитно известие за неговата стойност – 6360 лв. Така за закупената земеделска
техника вместо дължимите общо 14 520 лв. ищецът заплаща 1060 лв. в повече.
По делото
са разпитани свидетелите П.И. – сервизен специалист в „Агритрейд БГ“ ООД и Г.
Койнова – склададжия в ответното дружество, които изнасят данни, че есента на
2018 г. тогавашният управител на „Кондютрийс“ ЕООД – Т.Д. се обадил на
управителя на „Агритрейд БГ“ ООД, че тракторът му, марка „Кубота Б 2650“, се е
счупил докато работи в овощните градини в с.Паламарца. Свид.Иванов отишъл на
място, диагностицирал проблема и със съгласието на Т.Д. тракторът бил откаран
за ремонт в базата на ответника в гр.Русе. Няколко дни по-късно там пристигнал
и управителят на ищеца, на който било съобщено, че освен ремонта /състоящ се в
подмяна на корпус на скоростна кутия и капак/, било необходимо и сервизно
обслужване на трактора след определени моточасове работа, тъй като бил
гаранционен. Управителят на „Кондютрийс“ ЕООД бил запознат с частите, които
трябвало да се подменят, на обща стойност 938 лв., която била заплатена /същото
обстоятелство се установява и от приложеното към исковата молба преводно
нареждане от 22.10.2018 г. за сумата 938.40 лв./. Ремонтът бил извършен от
двама техници за общо девет часа по ценова листа на ответника. След ремонта на
скоростната кутия сервизните специалисти установили, че имало проблем и с
хидравличното управление и предложили на ищеца два варианта – да се закупи
оригиналната част от „Кубота“ или такава, произведена в България. Т.Д. избрал
вторият вариант на стойност 560 лв. без ДДС, за което била издадена проформа
фактура. При поставянето на тази част се установило, че тя не става, а трябва
да се поръча оригинална, но Т.Д. отказал. Затова било издадено и кредитно
известие за същата стойност или 672 лв. с ДДС. За необходимостта от обслужване
на трактора ищецът бил уведомен и бил съгласен да заплати сумата за това. След
ремонта и обслужването на трактора била издадена и фактурата на стойност
1088.40 лв., включваща необходимите резервни части, масла и сервизен труд /9
часа за двама специалиста при ремонта и 3 часа за един специалист при
обслужването/ на обща стойност 1467 лв. без ДДС, от които са приспаднати 560
лв., заплатени от ищеца за върнатата част. Фактурата била изпратена на последния
по имейл и по куриер на 17.12.2019 г.
Ответникът прилага Изявление за прихващане
по чл.103 ЗЗД, изх.№ 13/17.03.2020 г. /т.е. след завеждане на настоящото дело/,
с което съобщава на ищцовото дружество, че прихваща сумата по фактурата –
1088.40 лв. с неговото задължение за връщане на надвнесените 1060 лв. до
размера на по-малкото. Липсват доказателства изявлението по чл.103 ЗЗД да е
получено от ищеца чрез куриерската фирма.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл.55 ЗЗД, е че
основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между
даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването
– към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение-част от съдържанието на валидно правоотношение, което
да бъде погасено чрез даването. Т.е., при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В настоящото производство ищецът
претендира връщане на сумата 1060 лв., представляваща разликата между
задължението по договора за покупко-продажба на земеделска техника №
282/01.12.2017 г. на стойност 14 520 лв. и платената в повече сума в размер на
15 580 лв. Между страните не се спори по факта, че към момента на
внасянето й сумата е била дължима по договора за покупко-продажба, но след
прекратяването му за една от трите части зем.техника, действително остават
надвнесени 1060 лв., които ответникът дължи на ищеца.
Втората сума от 600 лв. се
претендира от ищеца за връщане от ответника като недължимо платена за ремонт на
трактора. Установи се по спора, че ищецът има предвид сумата от 560 лв. /672
лв. с ДДС/, която е заплатил по фактура № 15247/21.01.2019 г. за доставка на
поръчаната резервна част, необходима при ремонта на хидравличното управление на
трактора, впоследствие върната като негодна, поради което е издадена и последваща
фактура № 15827/18.03.2019 г. на нулева стойност. Писмените и гласни
доказателства безспорно установяват, че часовете сервизен труд по ремонта и
обслужването на трактора на ищеца и необходимите рез.части и масла при
обслужването му са на стойност 1467 лв. без ДДС, от която, съгласно окончателно
издадената от ответника фактура № 18014/02.12.2019 г., са приспаднати внесените
от ищеца 560 лв. Самата фактура е изпратена и получена от ищеца преди завеждане
на настоящото дело. Ето защо съдът намира, че процесните 560 лв. не се дължат
от ответника, поради извършеното с тях извънсъдено прихващане.
Относно първата претендирана сума
от 1060 лв. съдът намира, че с нея не е извършено надлежно извънсъдебно
прихващане от „Агритрейд-БГ“ ООД с дължимата по горната фактура стойност от 1088.40
лв. – липсват доказателства това изявление да е достигнало до ищеца. Налице са
обаче законовите изисквания за извършване на съдебно прихващане на двете
вземания до размера на по-малкото, при което остават дължими от ищеца на
ответника 28.40 лв.
По горните съображения предявените
искове следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, предвид
извънсъдебното и съдебно прихващане с парични вземания на ответника спрямо
ищеца.
На основание чл.78 ГПК в тежест
на ищеца са направените от ответника деловодни разноски в размер на 800 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кондютрийс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Паламарца, ул.“Любен
Каравелов“ 2, представлявано от управителя Стефка Колева, против „Агритрейд-БГ“
ООД, с ЕИК *********, иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата 1060
лв., надвнесена по договор за покупко-продажба на земеделска техника от
01.12.2017 г., като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на „Агритрейд-БГ“
ООД, ЕИК ********* по фактура
18014/02.12.2019 г. на стойност 1088.40 лв. до размера на по-малкото от тях.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
„Кондютрийс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Паламарца, ул.“Любен Каравелов“ 2, представлявано от управителя Стефка
Колева, против „Агритрейд-БГ“ ООД, с ЕИК *********, иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата 600 лв. като получена без основание за ремонт на трактор.
ОСЪЖДА „Кондютрийс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Паламарца, ул.“Любен Каравелов“
2, представлявано от управителя Стефка Колева, да заплати на „Агритрейд-БГ“
ООД, с ЕИК *********, 800 лв.
деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: