Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.06. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Стойка
И.
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 170 по описа за 2018 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Ю.Б.“ АД – гр. С., *****, ЕИК ***** против „Д.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/
– гр. К., *****, с правно основание на предявения иск чл. 694, ал. 2, т.1 от ТЗ.
В исковата молба се посочва, че с молба с правно
основание чл. 688 ТЗ с вх. № 1377/29.01.2018г. по търговско дело № 230/2016г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора от страна на Ю.Б. АД са предявени
вземания по:
• Договор за кредит продукт „ Б.Р.Л.П.“ №BL 10366/
Д0196 от 28.06.2007г. в общ размер на 276 423,32 лева;
• Договор за банков кредит продукт „Б.О.“ № BL 39345
от 07.03.2012г. в общ размер на 30 349,96 лева;
Посочва се, че в законоустановените срокове от страна
на назначения от съда синдик в производството по несъстоятелност са изготвени
съответно Списък на приетите от синдика вземания по чл. 688 ТЗ и Списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.Г.“ ЕООД- в
несъстоятелност, с ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688 ТЗ по търговско дело №
230/2016г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.
Срещу изготвения от синдика списък на неприетите
вземания е депозирано от страна на ищеца възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ с вх. 4820 от 11.04.2018г., като с Определение №656 от 08.06.2018г. по
търговско дело по несъстоятелност № 230/2016г по описа на Окръжен съд - Стара
Загора съдът е отхвърлил депозираното от „Ю.Б.“ АД – гр. С. възражение и е
одобрил изготвените по делото Списък на приетите от синдика вземания по чл. 688 ТЗ и Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.Г.“ ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688 ТЗ по търговско дело №
230/2016г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА.
Ищецът посочва, че с така постановения съдебен акт от
страна на съдебния състав не са приети вземания на „Ю.Б.“ АД в размер, както
следва:
- 17 439,07лв., такси по Договор за кредит продукт „Б.Р.Л.П.“
№BL 10366/ ДО 196 от 28.06.2007г., начислени за периода от 10.12.2015г. до
07.12.2016г.;
- 3886,00 лв. такси по Договор за кредит продукт ,,Б.Р.Л.П.“
№BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г., начислени за периода от 08.12.2016г. до
14.01.2018г.;
- 1702,22 лв. такси по Договор за банков кредит
продукт „Б.О.“ № BL 39345 от 07.03.2012г., начислени за периода от 21.11.2015г.
до 07.12.2016г.;
С оглед гореизложеното, ищецът счита че са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за предявяване на
положителен установителен иск за предявените от негова страна неприети вземания
за такси по Договор за кредит продукт ,,Б.Р.Л.П.“ №BL 10366/ ДО 196 от
28.06.2007г. и Договор за банков кредит продукт „Б.О.“ № BL 39345 от
07.03.2012г.
На второ място ищецът посочва, че на 28.06.2007г. е
сключен Договор за кредит продукт „Б.Р.Л.П.“ №BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г.
между Д.Б. АД и „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат кредит във формата на кредитна линия в размер на 100 000 лева.
Твърди, че вземането по банковата сделка е обезпечено
с имущество на трети лица с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№98, том I, peг. № 733, дело № 78 от 2008г.
Излагат се обстоятелства, че с решение от 01.11.2007г.
СГС е вписал преобразуване на „Д.Б.”АД,
ф.д. № 3006/98г. по описа на СГС, чрез вливането му в „Б.П.Б.” АД и с решение
от 01.11.2007г. е вписана промяна на наименованието на „Б.П.Б.” АД на “Ю.И.Е.Д.Б.”АД.
На 11.01.2013г. била вписана друга промяна на наименованието от „Ю.И.Е.Д.Б.“АД
на „Ю.Б.“АД.
Към Договор за банков кредит, продукт „Б.Р.Л.П.” № ДО
196/28.06.2007г. били сключени съответно Анекс № 1 от 20.02.2008г.,
Допълнително споразумение от 03.07.2012г., Анекс № 2 от 2.11.2012г., Анекс № 3
от 23.10.2015г., които са неразделна част от Договор за банков кредит, продукт
„Б.Р.Л.П.” № Д0196/28.06.2007г.
В съгласие с разпоредбата на чл. 9 от договора
кредитополучателят се задължил да погасява и покрива всички разноски, сторени
от банката за предоставяне, регистриране, вписване и подновяване на
обезпеченията, както и всички разноски, свързани с организацията и провеждането
на принудителното изпълнение.
Поради неизпълнение на договорните задължения,
произтичащи от т.3 от Анекс № 3 към Договор за банков кредит, продукт „Б.Р.Л.П.”
№ ДО 196/28.06.2007г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и
на основание т. 6, подт. А) от Анекс № 3 във връзка с чл.24, б. г) и чл. 25, б.
В от Договор за банков кредит, продукт „Б.Р.Л.П.” № ДО 196/28.06.2007г., „Ю.Б.“АД
е обявила цялото задължение по кредита за изцяло предсрочно изискуемо с писма с
пощенски клейма от 13.04.2016г.
По подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Ю.И.Е.Д.Б.”АД бил издаден изпълнителен лист от
25.05.2016г. по частно гражданско дело № 913/2016г. по описа на Районен съд -
гр. К., по силата на който длъжниците "Д.Г." ЕООД, ЕИК *** и Д.И.Й.,
ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на “Ю.И.Е.Д.Б.”АД следните суми: 208
825,26 лева - главница, сумата от 11117,58
лева- договорна лихва за периода 21.11.2015-13.05.2016г., сумата от
60,00 лева - наказателна лихва за периода от 10.12.2015г.-13.05.2016г. със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2016г. до изплащане на
вземането, а също и сумата 8 996,11 лв., разноски по делото.
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не били
оспорени от длъжниците и са влезнали в законна сила. За проведеното заповедно
производство от страна на „Ю.Б.“ АД – гр. С. били заплатени разноски в размер
на както следва:
• 4400,06
лв. – Държавна такса;
• 4596,05
лв. - Адвокатско възнаграждение.
Процесните разноски били присъдени и с издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.05.2016г. по частно гражданско
дело № 913/2016г. по описа на Районен съд – К..
Ищецът посочва, че с молба вх. № 4853 от 18.07.2016г.
било образувано изпълнително дело № 372/2016г. по описа на ЧСИ ИВЕЛИНА БИВОЛОВА
срещу „Д.Г.“ ЕООД за събиране на вземанията по Договор за банков кредит,
продукт „Б.Р.Л.П.” № ДО 196/28.06.2007г., като в хода на същото били заплатени,
както следва:
- Адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнително дело в размер на 3975,76 лв.
- Авансови такси в размер на 210 лв.;
- Обикновени такси в размер на 4583,20 лв.
С оглед на изложеното и представените писмени
доказателства, молителят посочва, че всички сторени от „Ю.Б.“ АД разноски за такси, са свързани с организиране
и провеждане на принудителното изпълнение срещу „Д.Г.“ ЕООД, като счита, че те
не само са дължими от несъстоятелния длъжник, но същите са сторени на договорно
основание и при изрично поето в тази насока задължение от кредитополучателя.
Излага съображения, че част от предявените, но
неприети такси са съдебно признати и неоспорени от длъжника в законовите
срокове. Когато заповедта за изпълнение влезе в законна сила същата се ползва
със сила на присъдено нещо между страните, в този смисъл признатите от съда
разноски в заповедното производство били установени както по основание, така
също и по размер.
Ищецът посочва, че по силата на Договор за банков
кредит продукт “Б.О.“ №BL 39345 от 07.03.2012г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БТЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***** и „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК *** банката предоставила на
дружеството- кредитополучател сумата в размер на 30 000 лв. за посрещане на
краткосрочни и оборотни нужди.
На 11.01.2013г. в Търговския регистър била вписана
промяна на наименованието на дружеството от „Ю.И.Е.Д.Б.“АД на „Ю.Б.“АД.
Към Договор за банков кредит, продукт „Б.О.” № BL39345
от 07.03.2012г. били сключени съответно Допълнително споразумение от
03.07.2012., Анекс № 1 от 19.07.2013г.\, Анекс № 2 от 23.10.2015г., които били
неразделна част от Договор за банков кредит, продукт „Б.О.’ № BL39345 от
07.03.2012г.
По силата на т. 2 от Допълнително споразумение от 03.07.2012г.
кредитополучателят поел отговорност при прекратяване усвояването на кредита
подписването на погасителен план към него да заплаща месечна такса за
управление на кредита в размер на 0,05% върху актуалния размер на непогасената
главница.
Начислените такси общо по договора възлизали на 121,07
лв., като същите били присъдени и в изпълнителен лист от 18.05.2016г. по частно
гражданско дело № 899/2016г., по описа на Районен съд - гр. К..
Съгласно чл. 11 от банковата сделка кредитополучателят
следвало да поеме задължението да заплаща всички разноски, свързани с
организирането и провеждането на принудителното изпълнение.
Поради неизпълнение на договорните задължения,
произтичащи от т.3 от Анекс № 2 към Договор за банков кредит, продукт „Б.О.” №
BL39345 от 07.03.2012г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита
и на основание чл.25, б. г) и чл. 26, б. В от Договор за банков кредит, продукт
„Б.О." № BL39345 от 07.03.2012г., „Ю.Б.“АД е обявила цялото задължение по
кредита за изцяло предсрочно изискуемо с писма с пощенски клейма от
13.04.2016г.
По подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Ю.И.Е.Д.Б.”АД бил издаден изпълнителен лист от
18.05.2016г. по частно гражданско дело № 899/2016г., по описа на Районен съд —
гр. К., по силата на който длъжниците "Д.Г." ЕООД, ЕИК *** и Д.И.Й.,
ЕГН: ********** били осъдени да заплатят на “Ю.И.Е.Д.Б.”АД следните суми: 23
063,91 лева - главница, сумата от 1 687,50 лева - договорна лихва за периода
21.11.2015-12.05.2016г., сумата от 121,70 лева - наказателна лихва за периода
от 21.11.2015г.-12.05.2016г., със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2016г. до изплащане на вземането, а също и сумата 1 581,15 лв., разноски
по делото.
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били
влезли в законна сила, поради липса на оспорвания срещу тях.
В този смисъл сторените за заповедното производство
разноски в размер, както следва: - 1083,70 лв. – адвокатско възнаграждение; -
497,45 лв. - заплатена държавна такса, не само не били оспорени от
несъстоятелния длъжник, но по отношение на тях имало влязла в законна сила
заповед за изпълнение, ползваща се между страните със сила на присъдено нещо.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което със
силата на присъдено нещо по отношение на „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ж.к. Васил Левски, бл. 39, вх. Б, ет. 2, ап. 13 да
установи, че несъстоятелния длъжник дължи на „Ю.Б.“ АД – гр. С. такси, както
следва:
• 17
439,07 лв., такси по Договор за кредит продукт „Б.Р.Л.П.“ №BL 10366/ ДО 196 от
28.06.2007г., начислени за периода от 10.12.2015г. до 07.12.2016г.;
• 3886,00
лв. такси по Договор за кредит продукт „Б.Р.Л.П.“ №BL 10366/ ДО 196 от
28.06.2007г., начислени за периода от 08.12.2016г. до 14.01.2018г.;
• 1702,22
лв. такси по Договор за банков кредит продукт „ Б.О.“ № BL 39345 от
07.03.2012г., начислени за периода от 21.11.2015г. до 07.12.2016г.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени
сторените от него разноски в хода на установителния процес.
С определение № 1224/19.08.2019г. съдът е конституирал
като страна по т.д. № 170/2018г. синдикът на „Д.Г.“ ЕООД /н./ Е.Н.П.. Същата е
депозирала отговор, с който взема становище, че предявените искове са
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Излага съображения, че се иска от съда да признае за
установено, че „Д.Г.” ЕООД - в несъстоятелност дължи на ищеца сумата от
17439,07 лева такси по Договор за банков кредит, продукт „Б.Р.Л.П.“ № ДО
196/28.06.2007 година, начислени за периода от 10.12.2015 годна до 07.12.2016
година и сумата от 336.00 лева дължими такси по същия договор за периода от
08.12.2016 г. ди 14.01.2018 г., както и сумата от 1702,22 лева такси по Договор
за банков кредит, продукт „Б.О.“ № BL39345 от 07.03.2012 година, начислени за
периода от о 21.11.2015 г. до 07.2.2016 г. В същото време в обстоятелствената
част на исковата молба ставало ясно, че в действителност като такси се претендират
разноски по ч.гр.д. №913/2016 г. по описа на PC К. 8996,11 лева и разноски по
изп. дело №372/2016 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова. Претендирали се също
разноски по ч.гр.д. №899/2016 г. по описа на PC К.. Посочва, че от приложените
към исковата молба документи също се установява заплащането на разноски, но не
и дължимостта на такси, съгласно приложените договори за кредит. Излага доводи,
че приложените договори за кредит предоставят възможност кредитодателят да
начислява такси при наличието на изрично предвидени предпоставки (чл. 5
например от Договора за банков кредит № ДО 196/28.06.2007 г.), но начисляването
на такси не се установявало от документите, приложени към исковата молба. От
самите договори за кредит било видно, че е налице разлика между такси и
разноски, като и двете могат да възникнат на различно основание.
Счита, че доколкото се касае за искове по чл. 694 ТЗ,
те могат да имат за предмет установяване единствено на съществуването и размера
на вземания, които са били предявени за приемане в производството по
несъстоятелност в законоустановения срок и са останали неприети. Посочва, че ищецът
е предявил единствено вземания за такси, които не е доказал по размер пред
синдика, не е доказал и впоследствие в производството по разглеждане на
възражението му. Такива вземания каквито са били предявени, а именно - вземания
за такси за предоставени съгласно договорите за кредит услуги, не се установявали
и сега. Твърди, че не са налице предявени и неприети вземания за разноски,
поради което и установяването им чрез иск по чл. 694 ТЗ счита за недопустимо.
Съдът като взе предвид становищата, възраженията и
доводите на страните по спора, и обсъди представените доказателства, намира за
установено следното:
В исковата молба „Ю.Б.“ АД претендира приемането на
вземания за такси, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Б.Р.Л.П.“
№ Д0196/28.06.2007 година, Договор за банков кредит, продукт „Б.О.“ № BL39345
от 07.03.2012 година и приложените към тях анекси.
В молбата за предявяване на вземания „Ю.Б.“ АД се
позовава на извлечения от счетоводни книги към 14.01.2018 година, където
неприетите вземания също са посочени като „такси“.
От приложените договори за кредит е видно, че същите
предоставят възможност кредитодателят да начислява такси при наличието на
изрично предвидени предпоставки (чл. 5 например от Договора за банков кредит №
Д0196/28.06.2007 г. или чл. 7 от Договора за банков кредит № BL39345 от
07.03.2012 г.).
Начисляването на претендираните такси не се установява
от документите, приложени към молбата за предявяване на вземанията, нито от
представените писмени доказателства с исковата молба. Видно от самите договори
за кредит, налице е разлика между такси и разноски, като и двете могат да
възникнат на различно основание. Не е налице идентичност между таксите,
начислявани от банката и произтичащи от сключени договори за кредит и
различните разноски, направени от банката за принудителното събиране на
непогасен в срок банков кредит.
При разглеждане на молбата за предявяване синдикът е
обвързан със заявените в нея от молителя основания на предявените вземания.
Синдикът приема предявените вземания така, както са заявени от молителя и с
оглед представените писмени доказателства, които трябва да установяват
съществуването, основанието и размера на предявените за приемане вземания. „Ю.Б.“
АД не са предявили с подадената от тях молба вземания, представляващи съдебни
разноски или такива, направени в образуваното изпълнително производство.
Исковете по чл. 694 от ТЗ могат да имат за предмет единствено установяване
съществуването и размера на вземания, които са били предявени за приемане в
производството по несъстоятелност в законоустановения срок и са останали
неприети. Предявените от ищеца вземания за такси не са доказани по размер в
производството по приемане на вземанията и в хода на разглеждане на
възражението. Такива вземания не се установяват и от представените в настоящото
дело доказателства. Не са налице предявени и неприети вземания за разноски и
няма как те да бъдат установени и в настоящото производство.
Поради всичко изложено съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ю.Б.“ АД – гр. С., *****, ЕИК ***** против „Д.Г.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ – гр. К., ***** установителен иск, с който се иска да се
признае за установено по отношение на „Д.Г.“ /в несъстоятелност/ - гр. К., че
това дружество в несъстоятелност дължи за заплатени такси, както следва:
- 17 439,07лв., такси по Договор за кредит продукт „Б.Р.Л.П.“
№BL 10366/ ДО 196 от 28.06.2007г., начислени за периода от 10.12.2015г. до
07.12.2016г.;
- 3886,00 лв. такси по Договор за кредит продукт ,,Б.Р.Л.П.“
№BL 10366/ Д0196 от 28.06.2007г., начислени за периода от 08.12.2016г. до
14.01.2018г.;
- 1702,22 лв. такси по Договор за банков кредит
продукт „Б.О.“ № BL 39345 от 07.03.2012г., начислени за периода от 21.11.2015г.
до 07.12.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД – гр. С., *****, ЕИК *****
да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса в размер на
921 лв. /деветстотин двадесет и един лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: