Решение по адм. дело №189/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на К. И. Н. от с.Новоселци, общ.Видин, против Заповед № РД – 02- 11-618/16.05.2025г. на Зам.кмет „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено на него като извършител на незаконен строеж и на възложителите по чл.161, ал.1 от ЗУТ Т. И. И., Г. Д. Т. и Г. Т. Ч. и тримата от [населено място], да премахнат недовършен незаконен строеж „Жилищна сграда“ с размери Дължина 6,60 м и Широчина 3,1 м, обща застроена площ – 20,46 кв.м, чието строителство е започнало и се намира в етап на строеж, като премахнат, както следва: - изградените върху терена бетонова плоча, разположена върху насип, ведно с ограничителната зидария от бетонови тухли с височина 0,8 м над прилежащия терен, мерено от нивото на терена, до най-горния ръб на плочата, като след премахването теренът да се изравни до котата на прилежащия терен на имота; - изградените върху плочата с готови бетонови блокчета с размери 50/19/15 см стени; който незаконен строеж се изгражда в ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица].

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна.

Ответната по жалбата страна - Зам.кмет „УТРИ“ на Община Видин, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.

Заинтересованите страни – Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч., оспорват жалбата и молят съда да не я уважава.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Доказателствата от административната преписка и събраните такива по делото установяват, че заинтересованите страни Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч. са съсобственици на имот ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица]. Техният общ наследодател П. Ц. А. е починала през 1992г., видно от У-ние за наследници № 43333/18.11.1992г. (л.70) и е оставила наследници две дъщери: Г. С. Т. - поч. 1982г. и Л. С. К. – поч. 1990г.

Г. С. Т. - първата дъщеря на общия наследодател, след смъртта си е оставила двама наследници Д. Г. Т. и С. Г. Ч.. Д. Г. Т. поч. 2018г. (л.73) и оставил наследник сина си Г. Д. Т.. С. Г. Ч. поч. 2020г. (л.75) и оставила наследници двете си деца Г. Т. Ч. и К. Т. Ч..

Л. С. К. – втората дъщеря на общия наследодател, след смъртта си оставила двама наследници И. И. и Д. К. (л.70). Последният направил отказ от наследство през 1997г. (л.77), а И. Т. И. поч. 2000г. (л.71) и оставил наследник сина си Т. И. И. (л.71 и 72).

Така заинтересованите страни са:

Т. И. И. е правнук на общия наследодател П. А., като внук на втората ѝ дъщеря Л. С. К.;

Г. Д. Т. е правнук на общия наследодател П. А., като внук на първата ѝ дъщеря Г. С. Т., съотв. син на Д. Г. Т.;

Г. Т. Ч. и К. Т. Ч. са правнуци на общия наследодател П. А., като внуци на първата ѝ дъщеря Г. С. Т., съответно деца на дъщеря ѝ С. Г. Ч..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 41 том V нот.д. № 1896/12.08.1997г. на Нотариус при Видински районен съд (л.117-119), наследниците на П. Ц. А., са признати на основание влязло в сила решение на Поземлена комисия гр.Видин № 27А/19.02.1997г., постановено по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ на 7 бр. парцели. Единият от тях, посочен в т.4 на НА (л.118), а именно Парцел XXVI-1092 в кв.398 по плана на гр.Видин, [жк], целият от 1260 кв.м с неуредени сметки по регулация, без построените в него сгради, след влизането в сила на новата кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Видин, (одобрена със Заповед № РД-18-3/18.01.2008г. и изм. със Заповед № КД-14-05-180/14.11.2011г. на Началник СГКК-Видин) представлява Поземлен имот с идентификатор 52283.510.370, видно от Скица № 15-844827/07.08.2023г. (л.64). Вписани съсобственици са наследниците на П. Ц. А..

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72 том IV рег.№ 3772 н.д.№ 530/2023г. на Нотариус № 029 РС Видин, (л.61), жалбоподателят К. И. Н. е придобил собствеността на две едноетажни постройки, едната от 29 кв.м и една от 17 кв.м, изградени в същия ПИ 52283.510.370 от Л. Н. Й., идентифицирала се като техен собственик с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 148 том III рег.№ 3163 н.д.№ 421/2023г. на Нотариус № 029 РС Видин (л.60).

С Жалба вх.№ АО-02-06-423/15.05.2026г. (л.65), Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч., като съсобственици на недвижимия имот с идентификатор 52283.510.370 и заинтересовани лица в настоящето производство поискали проверка относно незаконни строежи в имота им и невъзможността им да ползват същия поради тази причина.

Въз основа на тази жалба, кметът на общината е издал Заповед № РД-02-11-615/22.05.2024г. (л.54), с която назначил комисия със задача да извърши проверка и установи наличие или липса на незаконен строеж.

След направената проверка, поради непредоставен достъп от жалбоподателя, се наложило извършване на повторна проверка. Същата е назначена със Заповед № РД-02-11-1257/20.09.2024г. (л.37) от зам.кмета на община въз основа на делегирани правомощия със Заповед № РД-02-11-1245/18.09.2024г. на кмета на общината (л.39).

Последващата проверка завършила с Констативен акт № 14А/16.10.2024г. (л.26), с който е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – „Жилищна сграда“ , изградена в ПИ с идентификатор № 52283.510.370 по КК на [населено място], общ.Видин, урегулиран в УПИ XXV-378, кв.35 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], общ.Видин, [улица], който подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Установено е, че К. И. Н. е изпълнител на строежа.

В административното производство, съсобственикът на недвижимия имот Г. Д. Т. се представлявал лично, а съсобственикът Т. И. И., освен че се представлявал лично, действал и като пълномощник на съсобствениците Г. Т. Ч. и К. Т. Ч., като за последната бил преупълномощен от нейния брат Ч. (л.126 и 127).

След съставянето на Констативен акт № 14А/16.10.2024г. (л.26) и дълго продължила процедура по уведомяване на страните и връчване на документацията по преписката, въз основа на предоставената му компетентност със Заповед № РД-02-11-295/27.02.2025г. (л.17) от кмета на общината, Зам.кметът на община Видин издал сега обжалвания административен акт – Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025г. (л.6). С него наредил на К. И. Н. като извършител на незаконен строеж и на възложителите по чл.161, ал.1 от ЗУТ Т. И. И., Г. Д. Т. и Г. Т. Ч. и тримата от [населено място], да премахнат недовършен незаконен строеж „Жилищна сграда“ с размери Дължина 6,60 м и Широчина 3,1 м, обща застроена площ – 20,46 кв.м, чието строителство е започнало и се намира в етап на строеж, като премахнат, както следва: - изградените върху терена бетонова плоча, разположена върху насип, ведно с ограничителната зидария от бетонови тухли с височина 0,8 м над прилежащия терен, мерено от нивото на терена, до най-горния ръб на плочата, като след премахването теренът да се изравни до котата на прилежащия терен на имота; - изградените върху плочата с готови бетонови блокчета с размери 50/19/15 см стени; който незаконен строеж се изгражда в ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица].

С Определение от 01.08.2025г. (л.145) в настоящето съдебно производство, съсобственикът на ПИ с идентификатор № 52283.510.370, К. Т. Ч., която не е адресат на оспорения административен акт и съответно не е солидарно задължена, като възложител чл.161, ал.1 от ЗУТ, да премахне недовършен незаконен строеж в съсобствения си имот, е конституирана като заинтересована страна в производството.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – зам.кмет на община Видин, въз основа на делегираните му правомощия със Заповед № РД-02-11-295/27.02.2025г. (л.17) от кмета на общината.

Същевременно обаче, при нейното издаване е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното:

Видно от самата обжалвана заповед, административния орган е установил, че според НА № 41 том V нот.д. № 1896/12.08.1997г. на Нотариус при Видински районен съд, съсобственици на недвижимия имот, върху който е изграден строеж, определен като незаконен и съответно подлежащ на премахване, са С. Г. Ч., Д. Г. Т. и И. Т. И. (л.6 абзац последен). В последствие обаче, посочвайки настоящите собственици на имота (л.8 абзац предпоследен), независимо от представените удостоверения за наследници, той е посочил само Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч., но без съсобственика К. Т. Ч. – сестра на Г. Т. Ч..

С. К. Т. Ч. не фигурира сред адресатите на административния акт, като собственик и възложител на строежа, солидарно задължена на основание чл.225а, ал.6 от ЗУТ, с останалите съсобственици и изпълнителя, да премахнат строежа.

В хода на съдебното производство, ответникът не оспорва обстоятелството, че К. Т. Ч. е съсобственик, но счита, че единствено той е компетентен да определи, кои са адресатите на заповедта.

Този състав не споделя това становище. Законодателят е предвидил в чл.161, ал.1 от ЗУТ, че собственикът е възложител на строежа. Т.е. безспорно е, че К. Т. Ч., в качеството си на съсобственик, по силата на закона придобива и качеството възложител на строежа. Обстоятелство, което по никакъв начин не я отличава от останалите съсобственици Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч..

Същевременно съгласно чл.225а, ал.6 от ЗУТ, солидарността на възложителите и изпълнителя на строежа е безспорна. Именно и поради тази причина, част от възложителите са адресати на оспорената заповед. Действително административният орган има изключителното правомощие да прецени кой да бъде адресат на неговата заповед. Но при положение, че е посочил само част от възложителите, очевидно не преценявайки правилно съсобствениците на недвижимия имот и не е посочил всички лица, в това им качество, той е допуснал процесуално нарушение.

Представената от ответника съдебна практика се отнася за възможността на възложителите да оспорват благоприятния за тях административен акт и по-точно невъзможността за това. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не за допустимостта на оспорването. В случая не се обсъжда дали пропуснания съсобственик К. Ч. има право на оспорване на заповедта, която е благоприятна за нея. Въпросът е за неправилно определяне на собствениците на недвижим имот, в който има изграден незаконен строеж. Това неправилно определяне е довело и до неправилно и по-конкретно неизчерпателно посочване на адресатите на административния акт. По съществото си това е нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК, тъй като не може лицата, притежаващи идентични права на собственост, да бъдат избирателно определяни като адресати в един административен акт.

При така издадената заповед се оказва, че всички останали съсобственици „благоприятно засегнати“ от заповедта могат да я изпълнят, а К. Ч. няма право на това, тъй като не е неин адресат. Т.е. тя не би могла да премахне незаконните строежи в съсобствения си имот, независимо, че останалите съсобственици могат. Издаването на един административен акт предполага и възможността за изпълнението му, а не следва да води до негативни последици, каквато би представлявало едно самоуправство от страна на съсобственика на имота, ако предприеме премахване на незаконния строеж. Същото не би се отнасяло обаче за останалите съсобственици – адресати на акта.

В този смисъл избирателното посочване на собствениците в административния акт или по-точно неправилното им определяне като такива, когато им вменява задължение за премахване на незаконен строеж е съществено процесуално нарушение на административния акт – чл.59, ал.2, т.3 от АПК, което не може да бъде санирано. Поради това съдът не следва да се произнася по отношение на съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби, а следва да го отмени на основание чл.146, т.3 АПК, поради неспазване на процесуалните правила.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК административният орган понася направените от жалбоподателя разноски в производството, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 02- 11-618/16.05.2025г. на Зам.кмет „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено на К. И. Н. от [населено място], общ.Видин, като извършител на незаконен строеж и на възложителите по чл.161, ал.1 от ЗУТ Т. И. И., Г. Д. Т. и Г. Т. Ч. и тримата от [населено място], да премахнат недовършен незаконен строеж „Жилищна сграда“ с размери Дължина 6,60 м и Широчина 3,1 м, обща застроена площ – 20,46 кв.м, чието строителство е започнало и се намира в етап на строеж, като премахнат, както следва: - изградените върху терена бетонова плоча, разположена върху насип, ведно с ограничителната зидария от бетонови тухли с височина 0,8 м над прилежащия терен, мерено от нивото на терена, до най-горния ръб на плочата, като след премахването теренът да се изравни до котата на прилежащия терен на имота; - изградените върху плочата с готови бетонови блокчета с размери 50/19/15 см стени; който незаконен строеж се изгражда в ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], като незаконосъобразна.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произанасне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е постановено с участието на заинтересовани страни Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.