Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 11198/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 04.09.2020 г. на М.И. чрез адв. И.А. срещу допълнително
Решение № 164964 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 64691/2018г. на СРС, с което е
оставено без уважение искане за допълване на Решение № 177077 от 26.07.2019 г.
по гр.д. 64691/2018г. на СРС, обективирано във въззивна жалба от 05.09.2019 г.
по в.гр.д. № 15053/2019 г. на СГС, че ответното дружество дължи по иска по чл.
128, т. 2 КТ трудово възнаграждение и за м. 04.2018 г.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „С.С.“ ООД.
Жалбата е допустима
като постъпила в срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем
акт.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
допълнително решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК). Предявен е иск по чл.
128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение.
С обжалваното допълнително
решение е прието, че молбата за допълване на Решение № 177077 от 26.07.2019 г.
по гр.д. 64691/2018г. на СРС в частта, в която „С.С.“ ООД е осъдено да заплати
на М.И. неплатено трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за м. 04.2018 г. е
неоснователна. След дадени указания с допълнителна молба от 31.10.2018 г. по
гр.д. № 64691/2018 г. на СРС ищецът М.И. не е посочил, че претендира трудово възнаграждение
и за м. 04.2018 г., поради което в неоспорения от ищеца доклад по делото също е
прието, че ищцовата претенция не касае същия месец.
Съдът е обвързан
от последващи уточнения и поправки на исковата молба, направени до връчване на
препис от нея на ответника (чл. 129, ал. 5 ГПК и чл. 214, ал. 1 ГПК и Решение
№ 178 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2016г., I г. о.; Решение № 162
от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2015г., II г. о.; Решение № 116 от
28.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 102/2011г., II т. о.).
С искова молба
от 04.10.2018 г. по гр.д. № 64691/2018 г. на СРС е предявен иск по чл. 128, т.
2 КТ за периода м. 04-07.2018 г. С Разпореждане от 16.10.2018 г. по делото на
ищеца са дадени указания за уточняване на иска. С молба от 31.10.2018 г. и
преди връчване на препис от исковата молба на ответника ищецът е уточнил, че
предявява същия иск за периода м. 05-07, но не и м. 04. В първото открито
заседание по делото на 18.04.2019 г. ищецът е заявил, че поддържа исковата
молба и нейните уточнения. Не е оспорил проектодоклада по делото, обективиран в
Определение от 08.03.2019 г., в който е посочено, че искът по чл. 128, т. 2 КТ
касае периода м. 05-07.2018 г. Поради това районният съд правилно е приел, че е
сезиран с претенция за неизплатено трудово възнаграждение за посочения в
уточнителната молба процесен период, който не включва м. 04.2018 г.
Неоснователно е
оплакването в жалбата, че с молба от 10.10.2019 г. и с молба от 17.11.2019 г.
ищецът е уточнил, че искът по чл. 128, т. 2 КТ касае и м. 04.2018г., след като същите молби са
подадени след постановяване на първоинстанционното решение на 26.07.2019 г., а
не до момента на връчване на препис от исковата молба и други уточнителни молби
на ответника по делото.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции.
По разноските
Въпреки
неблагоприятния за въззивника изход на делото при липса на искане за присъждане
на разноски в настоящото производство от насрещната страна въззивникът не следва
да бъде осъден за тяхното заплащане (Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2944/2013 г., IV г. о.; Определение № 146 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3315/2017 г., I г. о.; Определение № 394 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. №
50034/2016 г., IV г. о.).
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164964 от 30.07.2020 г. по
гр.д. № 64691/2018г. на СРС.
Решението е
окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.