№ 13510
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110101604 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е.Е.Е.Л. Е, с ЕИК ***, / със старо
наименование Л.К.С.Л. Е/ със седалище и адрес: *** срещу Д. Н. Й. с ЕГН: **********, с
адрес : *** с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 130 лева
/хиляда сто и тридесет лева/ представляваща сбор от дължими глоби по издадени девет
електронни фиша за извършени административни нарушения от водача на моторно превозно
средство с рег. № ***, предмет на договор за лизинг № 37019/22.08.2014г - платена от
Е.Е.Е.Л. Е в качеството му на собственик на вещта, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда/10.01.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се, че Е.Е.Е.Л. Е, с ЕИК *** е сключило с Я.Х.Х. с ЕГН ********** договор за
лизинг № 37019/22.08.2014г., по силата на който на лизингополучателя е предоставено
правото на ползване на лек автомобил марка „***“, модел ***, шаси ***, рег. № ***
подробно обективиран в Приложение № 1. Лизинговата вещ е била предадена за ползване на
Лизингополучателя на 08.09.2014 г. с приемо- предавателен протокол. Договорното
правоотношение е развалено едностранно от ищеца на 05.05.2015г., като владението на веща
не е предадено на Е.Е.Е.Л. Е и до настоящия момент.
Сочи се, че с подаден сигнал към *** РПУ към СДВР с вх. № 21900- 11933/11.06.2024г.,
дружеството е декларирало, че горепосоченият автомобил не се намира негово владение,
дружеството няма информация относно фактическото състояние на МПС-то и настоящето
му местонахождение, поради което е поискано същият да бъде обявен за издирване.
Твърди се, че лизингополучателят по договорите е починал на 06.07.2023 г., и като
конституиран негов наследник е съпругата му Д.Н.Й. с ЕГН **********.
Право се позоваване на раздел VII, Б/. т.13 от договора, съгласно който за ответника
възниква задължение да заплаща на „лизингодателя в срок от 5 дни от уведомлението
всички суми, дължими за глоби и административни наказания, за които лизингодателят като
собственик на автомобила е уведомен“.
Общата претендирана сума възлиза на 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лева/, сбор от
следните суми:
1
-дължима глоба по издаден електронен фиш № *** за извършено административно
нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата 30.06.2020 г в 14:40
часа в размер на 310 лева /триста и десет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в качеството му на
собственик на 17.01.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш № *** за извършено административно
нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата 19.07.2020 г., 11:45
часа в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в качеството му на собственик
на 28.10.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата
26.03.2021 г., 17:13 часа в размер на 50 лева /петдесет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в качеството
му на собственик на 01.10.2021 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата
26.12.2021 г., 11:56 часа в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в качеството
му на собственик на 25.01.2024 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата
26.03.2022 г., 16:40 часа в размер на 280 лева /двеста и осемдесет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в
качеството му на собственик на 10.01.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата
17.04.2022 г., 13:15 часа в размер на 35 лева /тридесет и пет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в
качеството му на собственик на 18.11.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, на дата
25.06.2022 г., 11:22 часа в размер на 35 лева /тридесет и пет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в
качеството му на собственик на 04.01.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***, лева
09.07.2022 г., 16:08 часа в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в качеството
му на собственик на 30.06.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № *** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег, № ***, на дата
13.11.2022 г., 14:37 часа в размер на 210 лева /двеста и десет/ - платена от Е.Е.Е.Л. Е в
качеството му на собственик на 07.06.2023 година.
Сумите се претендират в условията на евентуалност и като такива, с които ответницата
неоснователно се е обогатила
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Не се спори, че между Я.Х.Х., б.ж. на ***, починал на 06.07.2023г. имало сключен
лизингов договор №37019/22.08.2014г.,
Твърди се, че той неоснователно бил прекратен от лизингодателя/ищец през 2015г. с
невярното твърдение за неплатени лизингови вноски.
Сочи се, че между страните е налице висящ правен спор относно основателността за
прекратяването на лизинговия договор и неуредените между страните финансови
взаимоотношения. - гр.д.№24075/2017г. по описа на CPC, I ГО, 28. Сочи се, че изходът по
гр.д. №24075/2017г. по описа на CPC, I ГО, 28-ми състав има определящо значение за
2
правилното решаване на спора по настоящото дело, и се иска същото да бъде спряно до
окончателното решаване на спора с влязло в сила решение по гр.д.№24075/2017г. по описа
на CPC, I ГО, 28 с-в.
Ответницата твърди, че Лизингов договор №37019/22.08.2014г. е едностранно
прекратен от ищеца на 08.05.2015г., когато с негово писмо изх.№589/05.05.2015г. е предявил
неоснователно искане за суми, които вече са били платени и е дал 3 дневен срок за тяхното
плащане, след което счита договорът за развален. Тъй като лизингополучателят е отказал да
плати повторно претендираните суми, то договорът следва да се счита за развален от
08.05.2015г.
Сочи се, че след развалянето на лизингов договор №37019/22.08.2014г.
лизингополучателят Я.Х. продължил необезспокоявано да държи и владее лекия автомобил
марка „***“, модел *** с рег.№ *** до неговата смърт на 06.07.2023г.
Сочи се, че лизингополучателят е придобил ползването на лизинговия автомобил въз
основа на договор за лизинг, но след прекратяване на договора, този титул отпаднал и Я.Х.
продължил да държи автомобила без основание и от свое име, като преобразувал държането
във владение като собственик.
След като изтекли повече от 5 години от датата на прекратяване на лизинговия договор
в началото на 2021г. Я.Х. заявил, че е придобил собствеността върху процесния автомобил
на основание придобивна давност по силата на чл.80, ал.1 от ЗС и със съзнанието, че е
станал пълноправен негов собственик, и го предостави на трето, неизвестно за ответнциата
лице, да го ползва.
Твърди се, че в резултат на проявеното от ищеца бездействие в продължение на 9
години, той е загубил собствеността върху л.а. с рег.№ *** и като несобственик не е бил
длъжен да плати глобите, подробно описани в исковата молба.
Ответницата твърди, че тя не е придобила правото на ползване, произтичащо от
лизинговия договор по силата на наследяването, а и никога не е управлявала, ползвала,
владяла или държала процесния лек автомобил.
Сочи се, че ищецът е сключил 9 бр. лизингови договори за 9 бр. леки автомобили с
покойния съпруг на ответницата Я.Х., между които е и този с рег.№ ***, при това без
лизингополучателят да притежава свидетелство за правоуправление. Имайки предвид тази
информация, лизингодателят е могъл и е бил длъжен да впише в договора клауза, която да
оправомощава конкретно правоспособно лице, което да има право да управлява всеки един
от автомобилите.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП ищецът е бил длъжен в 14-
дневен срок от връчването на всеки един от посочените в исковата молба електронни
фишове, да представи в съответното териториално управление на МВР декларация с
информация за лицето, което е управлявало в този период автомобила заедно с копие от
неговото свидетелство за правоуправление с искане издадените фишове да бъдат анулирани
и да бъдат издадени фишове на името на реалния нарушител на административното
нарушение. Това не е сторено от ищеца и по делото не са представени доказателства в тази
насока. След като не е изпълнил това свое задължение, ищецът не е в правото си да
претендира възстановяване на сумите от когото и да било.
Излагат се доводи, че нотариалната покана, на която се позовава ищеца, за да докаже,
че към тази дата ответницата е владяла (или държала) л.а. рег.№ *** не представлява
съдебно признаване на неизгоден за нея факт по смисъла на чл.175 от ГПК и е неотносимо
към правния спор писмено доказателство.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
На 22.08.2014 г. е сключен договор за лизинг №37019 между Л.К.С.Л. Е/ с променено
фирмено наименование на Е.Е.Е.Л. Е/ - лизингодател и Я.Х.Х.- лизингополучател. Съгласно
чл. 1 от договора лизингодателят отдава за ползване срещу лизингово възнаграждение на
лизингополучателя лизинговото имущество, по цени и условия, предмет на този договор.
3
Имуществото, предмет на този договор, се предава в държане на лизингополучателя, като
остава в изключителна собственост на лизингодателя.
Имуществото, отдадено на лизинг, представлява 1 брой нов автомобил, описан
подробно в спецификация - приложение № 1 към договора, която е неразделна част от
същия.
Автомобилът предмет на договора за лизинг е индивидуализиран съгласно цитираното
приложение- марка „***“, модел „***“ с шаси № *** и двигател № *** и рег. №/ ДКН - ***.
Договорът е сключен неотменимо за срок от 60 месеца, считано от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол. В тази връзка втомобилът предмет на
договора за лизинг е предаден на 08.09.2014 г. на Я.Х.Х. с приемо-предавателен протокол.
Съгласно раздел VII, Б/. т.13 от договора за лизингополучателя възниква задължение
да заплаща на „лизингодателя в срок от 5 дни от уведомлението всички суми, дължими за
глоби и административни наказания, за които лизингодателят като собственик на
автомобила е уведомен“.
В свидетелството за регистрация на процесния автомобил е вписан като собственик
Л.К.С.Л., ЕИК: *** / с променено фирмено наименование Е.Е.Е.Л. Е/ и няма вписан
ползвател.
Към исковата молба са представени описаните в същата електронни фишове, касаещи
извършени административни нарушения от водач на моторно превозно средство с рег. № ***
на посочените в същите данни и доказателства за заплащане на наложените имуществени
санкции в общ размер от 1 130 лева от ищеца.
В съдебното дирене са разпитани свидетелите Ч.П.П. и Я.Ю.Т.Г.. Свидетелят П. е
семеен приятел на ответницата и покойния съпруг Я.Х.Х., като разказва, че знае за
лизингови автомобили с марка „***“, ползвани от Я.. Той нямал шофьорска книжка и към
края на договора за лизинг предоставил автомобилите на други хора. Не е виждал
ответницата да шофира някой от лизинговите автомобили с марка „***“, тъй като също
нямала шофьорска книжка. Не е виждал такива автомобили пред блока на ответницата.
Свидетелят помагал като возил ответницата и покойния съпруг при нужда.
Свидетелят Г. също за лизингови автомобили с марка „***“, ползвани от Я.. Към
настоящия момент помага на ответницата като шофьор, тъй като тя няма шофьорска книжка.
Сочи, че я е возил с автомобил с марка „***“ и джип на „***“, но не и с „***“.
Ищцовото дружество представя нотариална покана от ищцата от 22.05.2024 г. , с която
тя сочи, че по образувани граждански дела срещу покойния й съпруг Я.Х.Х. починал на
06.07.2023 г. във връзка с договори за лизинг има претенции за надплатени суми по всички
договори за лизинг. Твърди, че на основание чл. 90 от ЗЗД осъществява законово право на
задържане спрямо три автомобила с рег. №***, *** и ***.
Правната квалификация на предявения главен иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
342, ал.2 ТЗ, във вр. раздел VII, Б/. т.13 от договор за лизинг № 37019/22.08.2014 г.
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на претендираната парична сума на
соченото договорно основание раздел VII, Б/. т.13 от договор за лизинг № 37019/22.08.2014
г.-дължими глоби по издадени електронни фишове за извършено административно
нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. № ***.
Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава
4
да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. Алинея 3 от същия текст предвижда за
лизингополучателя възможност да придобие вещта по време на договора или след изтичане
на срока му.
В процесния случай ищецът не въвежда твърдения лизингополучателят да е придобил
актива.
Така в процесния случай договорът за лизинг съдържа клаузи за възмездно
предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество –лек автомобил марка
„***“, модел *** с рег.№ ***, предоставен от лизингодателя на лизингополучателя. В замяна
лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му
имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез предварително договорени плащания.
Договорът за лизинг в тази връзка има характера на наем с уговорен краен срок- 60
месеца, считано от датата на подписване на приемо-предавателния протокол. В Доколкото
автомобилът предмет на договора за лизинг е предаден на 08.09.2014 г. на Я.Х.Х. с приемо-
предавателен протокол, то крайния срок на договора е настъпил на 08.09.2020 г., като след
тази дата Я.Х.Х. и неговия наследник – ответницата Д. Н. Й. не са страни по същия.
Първите две глоби / електронен фиш № *** и електронен фиш № ***/ са за нарушения
на 30.06.2020 г. и 19.07.2020 г. и попадат във времевия обхват на договора. Отговорността за
заплащането им е на лизигополуателя, ползващ лизинговата вещ и произтича от раздел VII,
Б/. т.13 от договора .
Останалите глоби следват този период, в който страните не са били обвързани от
договор за лизинг, поради което претенцията за заплащането на сумите въз основа на
договорно задължение се явяват неоснователни поради липсата на облигационна връзка след
08.09.2020 г.
Отделно обаче с исковата молба ищецът признава неизгоден за него факт, че
договорното правоотношение е развалено едностранно от ищеца на 05.05.2015г. Така съдът
приема същото за доказано, респективно и към на 30.06.2020 г. и 19.07.2020 г. Я.Х.Х. и
неговия наследник – ответницата Д. Н. Й. не са били обвързани от процесния договор за
лизинг.
Доколкото съдът намира главния иск за заплащане на сума въз основа на договорна
клауза за неоснователен поради липсата на облигационна връзка между страните, се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие и следва да се разгледат предявените при условията на
евентуалност искове за неоснователно обогатяване.
Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на
установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването (връзката между тях)./ Решение № 79 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 2688 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Доказано по делото е обстоятелството, че ищецът е сторил разходи за заплащане на
сумата от 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лева/ представляваща сбор от дължими глоби по
издадени девет електронни фиша за извършени административни нарушения от водача на
моторно превозно средство с рег. № ***. Ищецът е собственик на този автомобил. Не са
установява на ответницата Я.Х.Х. или ответницата да са придобили собствеността върху
същия.
В тази връзка не се установява по никакъв начин ответницата да е спестила разход,
който да е във връзка с заплатените от ищеца суми за глоби.
Направеното от ответницата възражение за право на задържане отчита, че тя държи
5
автомобила след датата на нотариалната покана-22.05.2024 г. За периода 05.05.2015 г. -
22.05.2024 г. не се ангажирани доказателства за това кой е упражнявал фактическата власт
върху актива, респективно да се направи извод, че това лице е извършило административни
нарушения, санкционирани от държавата и заплатени от ищеца, който да е обеднял и
спестил разход на това лице.
Неоснователността на иска по чл. 59 ЗЗД в процесния случай е налице и само по
твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Искът по чл. 59 ЗЗД осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, но намира приложение
само когато ищецът не разполага с друг иск, с който да защити правата си на предвидено в
закона основание. /Решение № 112 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 3657 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/. За правния интерес (за надлежната процесуална
легитимация) от осъдителен иск, включително от иска по чл. 59 ЗЗД, е достатъчно ищецът да
твърди в исковата молба, че е настъпил общ факт или обща група факти, от които произтича
неговото обедняване и обогатяването на ответника./ Решение № 60130 от 23.06.2021 г. по гр.
д. № 2990 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Т.е преценката за
допустимост е въз основа на въведените твърдения, като искът по чл. 59 ЗЗД би бил
неоснователен ако за ищеца е била налице възможност за претендиране на сумите на друго
основание. Правилното за субсидираност на иска поч л. 59 ЗЗД намира приложение при
липсата на „наличие на друг иск“ в широк смисъл.
Съгласно чл. 188 от Закона за движение по пътищата собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Ищецът като собственик се
явява задължено лице за заплащане на административното наказание. В процеса не е
проведено пълно и главно доказване именно ответницата да е упражнявала фактическа власт
върху процесния автомобил марка „***“, модел *** с рег.№ *** на някакво правно
основание, респективно да е управлявала същия и да се явява задължено лице за заплащане
на глобите. Ищецът обаче ако е считал обратното- че друго лице следва да заплати глобите е
имал възможността да се ползва от правилото на чл. 188, ал. 5 от ЗДвП, 14-дневен срок от
получаването на електреонния фиш собственикът да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, като в тази хипотеза на лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Съдът намира, че това е бил реда
установения ред, който ищецът е следвало да ползва.
Ето защо и евентуално предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 420
лева съгласно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Е.Е.Л. Е, с ЕИК ***, / със старо наименование Л.К.С.Л.
ЕА Д/ със седалище и адрес: *** срещу Д. Н. Й. с ЕГН: **********, с адрес : *** иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. раздел VII, Б/. т.13
от договор за лизинг № 37019/22.08.2014 г. за заплащане на сумата от 1 130 лева /хиляда
сто и тридесет лева/ представляваща сбор от дължими глоби по издадени девет електронни
фиша за извършени административни нарушения от водача на моторно превозно средство с
6
рег. № ***, предмет на договор за лизинг № 37019/22.08.2014г - платена от Е.Е.Е.Л. Е в
качеството му на собственик на вещта, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда/10.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Е.Е.Л. Е, с ЕИК ***, / със старо наименование Л.К.С.Л.
ЕА Д/ със седалище и адрес: *** срещу Д. Н. Й. с ЕГН: **********, с адрес : ***, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане не сумата от 1
130 лева /хиляда сто и тридесет лева/ представляваща сбор от дължими глоби по издадени
девет електронни фиша за извършени административни нарушения от водача на моторно
превозно средство с рег. № ***, предмет на договор за лизинг № 37019/22.08.2014г - платена
от Е.Е.Е.Л. Е в качеството му на собственик на вещта, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда/10.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.Е.Е.Л. Е, с ЕИК ***, / със старо наименование Л.К.С.Л. ЕА Д/ със
седалище и адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. Н. Й. с ЕГН:
**********, с адрес : ***, сумата от 420 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7