Определение по дело №19/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 11
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20192120700019
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 11                                                       13.03.2020 г.                                            гр. Бургас 

 

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII ми граждански състав

на осемнадесети февруари                                                     две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

Секретар: Недялка Димитрова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

административно дело № 19 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на С.М.Л., ЕГН **********, срещу решение № 2577/14.03.2000 г., издадено от Поземлена комисия – Созопол, с което се отказва да се признае правото на възстановяване на собствеността на имоти в Черноморец. В жалбата се сочи, че актът на административния орган е нищожен. Излагат се съображения, че решението е постановено от некомпетентен административен орган, който не отговаря по численост и състав на изискванията на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (отм.). Решението не е подписано от посочените изрично членове на комисията – председател и секретар.

Ответната Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас чрез процесуален представител е взел становище, като е посочил, че ПК – Созопол не е постановявала решение № 2577/14.03.2000 г., с което да се отказва да се признае право на възстановяване на собствеността. Счита, че всъщност се обжалва протокол № 2577/26.02.1993 г., с който е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 24 имота. Той обаче е бил обжалван, като с решение по гр. д. № 5148/1993 г. на БРС жалбата е оставена без уважение.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и изложените в жалбата твърдения, намира за установено следното:

С протокол № 2577/26.02.1993 г. по преписка № 2577/1992 г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на М.Я.С. и е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността върху 24 имота. Протоколното решение е обжалвано пред съда, като с влязло в сила решение от 13.10.1994 г. по гр. д. № 5148/1993 г. на БРС жалбата е оставена без уважение.

С решение № 2577/14.03.2000 г. на Поземлена комисия – Созопол е определено на наследниците на Я.С.М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, счита, че макар да е посочено, че се обжалва решение № 2577/14.03.2000 г., всъщност се обжалва протокол № 2577/26.02.1993 г. Този извод следва от обстоятелствената част на жалбата, в която е посочено, че се обжалва решението, с което се отказва да се признае право на възстановяване на собствеността, като текстът на решението също е приповторен в жалбата. На следващо място именно протокол № 2577/26.02.1993 г. е приложен към жалбата като обжалван акт. От друга страна, жалбоподателят няма интерес да обжалва № 2577/14.03.2000 г., тъй като с него не се отказва възстановяване право на собственост, а се определя право на обезщетяване на собствениците.

Видно от приложената по делото преписка № 2577/1992 г. обжалваното решение, обективирано в протокол № 2577/26.02.1993 г., вече е обжалвано, като по него е постановено решение, влязло в сила. Предвид наличие на влязло в сила предходно решение, с което е преценена валидността и законосъобразността на обжалвания акт, настоящият съдебен състав няма възможност да преразглежда този въпрос. На основание чл. 159, т. 6 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото – прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 АПК съдебното решение по оспорване на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на всички. Формираната сила на пресъдено нещо по разрешения с влязлото в сила съдебно решение правен спор има действие по отношение на всички и преклудира правото на оспорване. Поради това и жалбата, подадена от С.М.Л. срещу решение, обективирано в протокол № 2577/26.02.1993 г., с което се отказва да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследници на Я.С.М., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.М.Л., ЕГН **********, срещу решение, обективирано в протокол № 2577/26.02.1993 г., с което се отказва да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследници на Я.С.М., издадено от Поземлена комисия – Созопол.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 19 по описа за 2019 година.

 

Определението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

                                                      

 

                                                                                   Районен съдия:   /п/

Вярно с оригинала: НД ................................