Присъда по дело №10704/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Куртов
Дело: 20211110210704
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
СъдебниВЕСЕЛА ЦВЕТАНОВА
заседатели:ТОПАЛОВА
Таня Цветкова Златанова
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
и прокурора Ивайло Христов Димитров (СРП-София)
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Наказателно дело от
общ характер № 20211110210704 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, както и на основание чл.303,
ал.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. ПЛ. Д., с ЕГН: ********** , роден на 20.11.1980 г. в
гр. София, с българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан, безработен, с
постоянен адрес в гр. Банкя, община Столична, област София, ул. „Искра“ № 18, към
момента пребивава в СЦЗ, за ВИНОВЕН в това, че На 17.09.2020 г., около 05:00 часа, в гр.
......, от помещение – будка, находящо се на територията на охраняем платен автопаркинг на
същия адрес, стопанисван от търговско дружество „Милиана 91“ ЕООД, с управител Д.Д.
С., е отнел чужди движими вещи, собственост на Д.Д. С., а именно: два броя телевизори
марка „Филипс“, с неустановен модел, всеки от тях с размер от 32 инча и единична стойност
от 280,00 (двеста и осемдесет) лева, на обща стойност 560,00 (петстотин и шестдесет) лева,
от владението на Д.Д. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и чл.
54 НК го ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца,
което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета, поради
което формира окончателно наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА,
1
които да изтърпи при първоначален общ режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание
времето, през което Т. ПЛ. Д., с ЕГН: ********** е бил задържан по ЗМВР и НПК - считано
от 26.03.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК Т. ПЛ. Д., с ЕГН: ********** да
заплати на СДВР направените по делото разноски в размер на 138, 76 лева (сто тридесет и
осем лева и седемдесет и шест стотинки), както и 5 лева на СРС за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Вещественото доказателствено средство – един оптичен компакт диск остава
поради малкия си обем прикачен към писмените материали по делото и следва за бъде
унищожен след изтичане срока на съхранение на материалите по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА по нохд 10704/2021г на СРС, но, 122 състав,
постановена на 16.11.2021г


Софийската районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство № 226
ЗМК - 2245 / 2020 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 46115 / 2020 г. по описа на СРП по
обвинението на Т. ПЛ. Д., с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това че
На 17.09.2020 г., около 05:00 часа, в ..... от помещение – будка, находящо се на територията на
охраняем платен автопаркинг на същия адрес, стопанисван от търговско дружество „Милиана 91“
ЕООД, с управител Д.Д. С., е отнел чужди движими вещи, собственост на Д.Д. С., а именно: два
броя телевизори марка „Филипс“, с неустановен модел, всеки от тях с размер от 32 инча и
единична стойност от 280,00 (двеста и осемдесет) лева, на обща стойност 560,00 (петстотин и
шестдесет) лева, от владението на Д.Д. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.

Съдебното следствие протече в съкратена форма по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият изцяло признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради на етап съдебно следствие които не се събират доказателства за
тях. Призна се за виновен. При последната си дума моли за по-лека осъдителна присъда.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.Д.С. обръща внимание на съда за изрядното
процесуално поведение на подсъдимия, желанието му да възстанови вредите, причинени с
престъплението - нещо, което е бил възпрепятстван да направи предвид търпяната мярка за
неотклонение. Обръща внимание за близо 10-годишния период, който е изминал от последното
осъждане на подсъдимия до извършване на престъплението, в което е обвинен и което намира за
доказано. Забележката му, че пострадалото лице е допуснало нарушение на трудовото
законодателство, като е допуснал подсъдимия да полага труд, без преди това да е сключил трудов
договор с него, както и че не му е връчил инкриминираните вещи, съдът намира за ирелевантно
към случая, т.к. подсъдимият е подведен към наказателна отговорност за кражба по основния, а не
по квалифицирания състав, нито пък към обсебване или пък длъжностно присвояване; т.е.
обстоятелствата по липса на трудов договор и връчване на инкриминираните вещи за пазене са
отчетени от наблюдаващия прокурор и именно затова обвинението се е ограничило до основния
състав на кражбата по чл.194, ал.1 от НК. Служебният защитник настоява за минимална присъда,
каквато в случая се явява лишаването от свобода за срок от три месеца.
Представителят на обвинението намира, че обвинението е доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Отчита като отегчаващо вината обстоятелство предходните осъждания на
подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство отчита доброто процесуално поведение,
изразеното разкаяние, демонстрираното желание за възстановяване на вредите, причинени с
деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НПК да бъде намалено до една
година лишаване от свобода.
Пострадалото от деянието лице се яви пред съда и заояви, че не желае да встъпва като
страна по делото - нито като граждански ищец, нито като частен обвинител. Дезинтересира се от
изхода на делото, помоли да не бъде призоваван във връзка с това дело.
Съдът, като взе предвид събрания на етап досъдебно производство доказателствен
материал (гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Д. С. (л. 14-л.15; л.
70; л. л. 98-л.99; л. 101) и А. А. В. (л. 16; л. 103); от писмените доказателствени средства: протокол
за доброволно предаване на оптичен носител с видеозаписи (л. 44); протокол за разпознаване на
лице по снимки (л. 102); протокол за разпознаване на лице по снимки (л. 105); справка съдимост на
обв. Т. ПЛ. Д. (л. 35-л. 42); справка от ГД „ИН“ (л. 27); справка от НСлС (л.24-л-25); от писмените
доказателства: справка от Търговски регистър при АВ за „Милиана 91“ ЕООД (л.29);както и
1
призванието, направено от подсъдимия на етап съкратено съдебно следствие, като цени
заключението на видео-техническа експертиза Протокол № 50 / 2021 г. по описа на група „ЕКД“
при 02 РУ – СДВР (л. 55-л. 63), както и от заключението на изготвената съдебно-оценителна
експертиза (л. 65-л. 66) които заключения цени като добросъвество дадени, намира за установено
следното:
Свидетелят Д.Д. С. е управител и едноличен собственик на капитала на търговско
дружество „Милиана 91“ ЕООД. Посоченото дружество има за предмет на дейност извършване на
озеленяване, както и стопанисване на охраняем платен автопаркинг, намиращ се в гр. София, ж.к.
„Надежда-1“, ул. „Демир Капия“ № 42. Паркингът е ограден с телена ограда и с метална входна
врата. На територията на охраняемия автопаркинг има изградено видеонаблюдение,
осъществявано чрез пет броя видеокамери, монтирани в различни части на паркинга. На
територията на охраняемия автопаркинг има и помещение-будка, което се използвало от лицата,
работещи като охрана в паркинга.
В помещението-будка към 17.09.2020г. са били поставени два броя телевизори марка
„Филипс“, всеки от които с размер на екрана 32 инча, на които лицата, работещи като охранители
в паркинга наблюдават в реално време заснетото от петте видеокамери на видеонаблюдението на
територията на паркинга. Посочените два боря телевизори са собственост на св. Д.С. и са закупени
с лични негови парични средства, а не със средства на дружество „Милиана 91“ ЕООД, на което
той е собственик и управител.
Охраната на посочения платен охраняем автопаркинг се осъщесвявала от един мъж,
работещ като дневна смяна и от един мъж, работещ като нощна смяна. Към 16.09.2020 г. св. А. А.
В., който бил приятел на св. Д.Д. С., без да има сключен трудов договор с „Милиана 91“ ЕООД,
оказвал помощ на С., като давал нощни смени в горепосочения платен охраняем автопаркинг,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, ул. „Демир Капия“ № 42.
С оглед обстоятелството, че мъжът, който работел нощна смяна като охрана на паркинга
напуснал внезапно, без предизвествие, от началото на месец септември 2020 г. нощните смени
като охрана на автопаркинга били поети от св. Д.С. Д. и св. А. А. В., които се редували отделните
нощи, работейки като охрана нощна смяна на паркинга. Св. С. и св. Вучков решили да работят
нощни смени на горепосочения платен автопаркинг, докато св. С. намери човек, с който „Милиана
91“ ЕООД да сключи трудов договор за работа като охранител на паркинга.
На неустановена дата в началото на месец септември 2020 г. св. С. и св. Вучков разлепили
по спирките на градския транспорт в гр. София, ж.к. „Надежда“ обява, че св. Д.С. търси човек за
работа като охрана нощна смяна на охраняем платен автопаркинг, находящ се в гр. София, ж.к.
„Надежда-1“, ул. „Демир Капия“ № 42. Към обявата бил посочен за контакт мобилния номер на св.
Д.С..
На 16.09.2020 г. подс. Т. ПЛ. Д., който бил безработен, видял обявата, че се търси човек за
работа нощна смяна като охранител на горепосочения платен охраняем автопаркинг и още същия
ден, около 17:00 ч. – 18:00 ч., по мобилен телефон провел разговор със св.Д.С.. Тъй като св. С.
спешно се нуждаел от човек, който да работи нощни смени като охранител на горепосочения
охраняем автопаркинг, същият по телефона се уговорил с подс. Д. да се срещнат още същия ден, за
да обсъдят евентуалното наемане на подс. Д. на работа като охранител от „Милиана 91“ ЕООД.
Около 19:00 часа на 16.09.2020 г. св. Д.С. и св. Александър Вучков се срещнали с подс. Т.Д.
в близост до горепосочения охраняем платен автопаркинг, а именно до магазин „Фантастико,
находящ се в гр. „София“, ж.к. „Надежда-1“. При проведената среща подс. Д. се съгласил да
започне работа още същата вечер като охранител нощна смяна на горепосочения охраняем
автопаркинг, стопанисван от „Милиана 91“ ЕООД с управител св. Д.С..
Тъй като вече било късно да се сключи още същия ден трудов договор, св. С. и подс. Д. се
договорили трудов договор между „Милиана 91“ ЕООД като работодател и подс. Т.Д. като
работник (охранител) да се сключи на следващия ден, на 17.09.2020 г. Св.С. с мобилния си телефон
заснел личната карта на подс. Т. ПЛ. Д., след което в 19:30 часа на 16.09.2020 г. подс.Д. започнал
работа като охранител нощна смяна на горепосочения охраняем платен автопаркинг, находящ се в
гр. София, ж.к. „Надежда-1“, ул. „Демир Капия“ № 42.
2
След като в 19:30 часа на 16.09.2020 г. застъпил нощна смяна, подс. Т.Д. решил да се
облагодетелства материално по противозаконен начин, като извърши кражба на двата броя
телевизори марка „Филипс“,всеки от които с размер на екрана 32 инча и единична стойност от 280
лева, на обща стойност 560 лева, собственост на св.Д.Д. С., намиращи се в помещението-будка в
охраняемия автопаркинг, предназначено за охраната на паркинга.
В изпълнение на това свое решение около 05:00 часа на 17.09.2020 г. подс. Т.Д. взел
горепосочените два боря телевизори от помещението-будка, находящо се на територията на
горепосочения охраняем автопаркинг, след което напуснал паркинга и си тръгнал, оставяйки
паркинга без охрана и с отключена входна врата, както и с отключена входна врата на
помещението-будка в паркинга, от което бил взел двата телевизора, собственост на св. Д.С.. След
като отнел двата телевизора, той напуснал обекта.
С гореописаното деяние подсъдимият Т. ПЛ. Д. е осъществил от правна страна състав на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Т. ПЛ. Д. е осъществил деянието виновно, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Затова съдът призна подсъдимия зца виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1
от НК.
Съдът споделя становището на защитата, че са налице смекчаващи вината обстоятелства -
както добросъвествното процесуално поведение на подсъдимия, така и проявеното разкаяние.
Становище за тези смекчаващи вината обстоятелства сочи и представителят на прокуратурата,
кайто обаче, ча за препоръча срокът на лишаването от свобода от една година и половина приема,
че обремененото съдебно минало на подсъдимия в конкретния случай проявява интензитет,
придаващ на това обстоятелство значението на отегчаващо вината обстоятелство. Съдът смята, че
въпреки четирикратните осъждания на подсъдимия, последното такова е от 2012г., т.е. отпреди
около осем години, през които подсъдимият се е въздържал от извършване на престъпления,
полагал е усилия за законосъобразен начин на живот. Ето защо съдът, като не придава на
предходните осъждания на подсъдимия значението на отегчаващо вината обстоятелство намира,
че препоръчаният от прокурора срок на наказанието лишаване от свобода за леко завишен, поради
което приема, че целите на наказанието биха били постигнати и при срок на това наказание от
една година и три месеца (15 месеца), като след редукцията на това наказание по правилата на
чл.58а, ал.1 от НК срокът на наказанието следва да бъде установен на десет месеца, като
наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание следва да бъде
приспаднато времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР и по НПК по това дело (с
МНО "задържане под стража") - от 26.03.2021г.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, направените по делото разноски следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


районен съдия:


3
Съобщи за изтекли лични данни