Р Е Ш
Е Н И Е-1101
гр. Перник, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав,
в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Д.А. като разгледа гр. д. № 2909 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Ц.В.Т. срещу “Лиел Констракшън”ЕООД обективно съединени
искове при правна квалификация чл.128,
т.2 от КТ, чл.224 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.86 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата следните суми:
-сумата 1398,80 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците април и май
2014г. както и лихва за забава върху всяко от неизплатените месечни
възнаграждение считано от 30.06.2014г. до датата на депозиране на исковата
молба в размер на
219 лева;
-сумата 280 лева,
представляваща обезщетение за неизползван годишен платен отпуск в размер на 10
дни за 2014 год., както и лихва за забава върху посочената сума, считано от 02.06.2014г.
до датата на депозиране на исковата молба.
-сумата 652,80 лева , представляваща неизплатена част
от обезщетението по чл. 221 ал.1 КТ, ведно с лихва за забава върху същото, считано от датата на
прекратяване на трудовия договор, до датата на предявяване на исковата
претенция, в размер на 27,59 лева
Претендират се и сторените по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът”Лиел Констракшън” ЕООД е депозирал писмен отговор, в който се дава
становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове. На
основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на ищцовите претенции, както
следва: - искът по чл.128,т.2 от КТ е намален до сумата от 517,72лв., а
размерът на дължимата лихва за забава е намален на 110,58лв.; - искът по
чл.224, ал.1 КТ е увеличен до сумата от 293,76лв., а законната лихва е
претендирана в размер т 62,77лв.; - искът по чл.221, ал.1 КТ е намален до
сумата от 587,52, а законната лихва е претендирана в размер от 125,55 лв.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия трудов договор № 62
от 23.03.2012г., ищецът Ц.Т. е работил по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжност “работник
поддръжка на пътища” – л. 4 от делото.
По делото е приета Заповед №133 на
управителя на “ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН" ЕООД, от която се установява, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 02.06.2014г - на основание чл.чл.327, ал.1,т.2 КТ. В
заповедта е отразено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 ал.1 от КТ –
за неизползван платен годишен отпуск за срок от 10 дни за 2014, както и
обезщетение по чл.221 КТ в размер на една брутна работна заплата.
В приетата Служебна бележка изх.№1490
/15.04.2015г. издадена от управителя на
ответното дружество са посочени неизплатените на ищцата суми за нетни трудови възнаграждения за периода от месец май
април 2014 до месец май 2015г.
От
приетото и неоспорено заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че неизплатените нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода
от м. май 2014г. до м. май 2015г., в общ размер възлизат на 517,52 лева. Установява
се, че законната лихва считано върху неплатените трудови възнаграждения за
периода от 30-число на следващия месец за който се дължи възнаграждението до
датата на подаване на исковата молба е в размер на 110,58лв. Размерът на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ вещото лице е изчислило, че възлиза на 293,76
лв, а законната лихва върху него за периода от 01.06.2014г. до 01.08.2016г.
възлиза на 62,77лв. Вещото лице посочва
че, размерът на обезщетението по чл. 221, ал.1 възлиза на 587,52лв., а
законната лихва върху нея от датата на прекратяване на трудовия договор до
датата на предявяване на иска е в размер на 125,55лв. Съдът възприема
заключението на съдебно-икономическата експертиза като обективно, компетентно и
кореспондиращо със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание чл.128,
т.2 от КТ, чл.224 от КТ и чл.221 КТ, чл.86 КТ, са
процесуално допустими –
налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от
предявяването им – ищецът претендира заплащане на дължимо трудово
възнаграждение при твърдение за наличие на валидно трудово правоотношение между
страните и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна за възмездяване
на положения труд, както и неплащане на обезщетение по чл.224 КТ
и чл.221 КТ.
По иска с правно основание чл.128 , т.2 от КТ :
По делото бе безспорно доказа
установено, че между страните – ищеца Димитров и работодателя “ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН"
ЕООД, е съществувало трудово правоотношение
възникнало от сключен трудов договор.
Установи се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №133
на управителя на “ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН" ЕООД,
считано от 13.05.2015г. на
основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ. С
оглед на това искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ е доказан по
основание. Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден, като по силата на чл. 128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника, уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Установи се от приетото и неоспорено заключение на
съдебно счетоводна експертиза, че за исковия период неизплатените нетни трудови възнаграждения на
ищеца възлизат на 517,52 лева.
В забава по отношение на
задължението си по чл. 128, т. 2 от КТр ответникът изпада с изтичане на месеца,
за който се дължи трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТр той
дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва,
изчислена по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №72 от 08.04.1994г. Според заключението на вещото лице лихвата за
забава върху главницата е в размер на 110,58
лв. съгласно заключението на изготвената съдебно – икономическа експертиза т.е ищцовата претенция следва да
се уважи изцяло.
По иска по чл.224, ал.1 от КТ.
За основателността
на този иск е необходимо кумулативното наличие на положителна предпоставка –
прекратено трудово правоотношение и отрицателната - неизползването на платения годишен отпуск
за прекратяването на трудовото правоотношение или за предходни години.
В случая от една страна от представените писмени доказателства се
установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество.
Безспорно бе установено, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е прекратено считано от 02.06.2014г.
Установява се от заключението по назначената и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, че при извършената проверка
в личното трудово досие на ищеца е констатирано, че през 2014г. не е ползвал 10 дни от полагащият му се
платен годишен отпуск. Вещото лице дава заключение, че размерът на
обезщетението възлиза на сумата от 293,76 лв., като предвид направеното
изменение на претенцията следва да се уважи в пълен размер. Неоснователна е претенцията за
заплащане на лихва за забава върху претендираната сума, тъй като вземането по
чл.224, ал.1 от КТ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът
по тях в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора да плати - чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства, че ищецът е поканил
ответника да му заплати дължимата сума, поради което и лихва върху посоченото
вземане не се дължи.
По
иска с правно основание чл.221 КТ.
Обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е дължимо от работодателя когато трудовия договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а от КТ. В случая безспорно с установи, че
трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавяне на трудовите възнаграждения.
С оглед на горното съдът намира този иск за основателен и доказан за сумата
от 587,52
лв., съобразно заключението на СИЕ.
Неоснователна е претенцията за
заплащане на лихва за забава върху претендираната сума, тъй като вземането по
чл.221, ал.1 от КТ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по тях в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора да плати -
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По длото не са представени доказателства, че ищецът е
поканил ответника да му заплати дължимата сума, поради което и лихва върху
посоченото вземане не се дължи.
Върху посочените по-горе размери на обезщетенията, за
които съдът е приел исковете за основателни, следва да бъде присъдена законната
лихва от подаване на исковата молба - 09.05.2016г. до окончателното изплащане на дължимото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от
държавна такса и разноски по производството, последните по силата на
разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК следва да бъдат възложени на ответника
съразмерно на уважената част от исковете. Дължимата държавна такса върху
уважената част от исковете е в размер на 266,72лв., като в тежест на ответника са и разноските за
възнаграждение на вещото лице – 88,90
лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С.И. сумата от 360,66лв. – адвокатски
хонорар за оказана от последната безплатна правна помощ на ищцата на основание
чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр.
Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК ********* да заплати на Ц.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 517,52
лева, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от
01.04.2014г. до 02.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 517,52лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба 01.08.2016г., до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА “ЛИЕЛ
КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК
********* да заплати на Ц.В.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от
110,58 лева представляваща лихва за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата по чл. 128,т.2 КТ.
ОСЪЖДА
„ЛИЕЛ
КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК
********* да заплати на Ц.В.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 293,76 лв.
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо поради прекратяване
на трудови договор, ведно със законната
лихва върху главницата от 293,76 лв. до окончателното изплащане на дължимото, считано
от датата на подаване на исковата молба 01.08.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник,
"Софийско шосе " №31, ЕИК *********
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 62,77лв. представляваща лихва за
забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.06.2014г. до
01.08.2016г.
ОСЪЖДА
„ЛИЕЛ
КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК
********* да заплати на Ц.В.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 587,52 лв.
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, дължимо поради прекратяване
на трудовия договор, ведно със законната
лихва върху главницата от 587,52 лв. до окончателното изплащане на дължимото, считано
от датата на подаване на исковата молба 01.08.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник,
"Софийско шосе " №31, ЕИК *********
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 125,55 лв. представляваща лихва за
забава върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за периода от 01.06.2014г. до
01.08.2016г.
ОСЪЖДА
„ЛИЕЛ
КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК
********* да заплати на адвокат С.И.,
с адрес *** сумата от 360,66лв. –
адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1 Закона за адвокатурата, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЛИЕЛ
КОНСТРАКШЪН" ЕООД гр. Перник, "Софийско шосе " №31, ЕИК
********* да заплати по сметка на РС
Перник държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 266,72 лева,както
и сумата от 88,90 – възнаграждение за вещо лице , както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: