Решение по дело №140/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 103
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20201620200140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 30.06.2020 г.

                     

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 140/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Т.А.Ц. ***, с   ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Директора на                      РДГ - Берковица Наказателно постановление № 997 от 17.02.2020 г., с което на осн. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ са ѝ наложени 2 бр. „глоби” от по 50.00 лв. за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон, а на осн. чл. 275, ал. 2 от ЗГ е постановено заплащането на равностойността на липсващите вещи – 49.50 лв.

           В с.з. жалбоподателката не се явява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради мотиви, изложени в жалбата.

           Административнонаказващият орган – Директора на                      РДГ – Берковица, не се явява и не се представлява

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

          С Наказателно постановление № 997 от 17.02.2020 г., на жалбоподателката Т.Ц. на осн. чл. 266, ал. 1, във вр. с         чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ са наложени 2 бр. глоби от по 50.00 лв., за това, че на 05.11.2019 г. в гр. Брусарци, ул. „Двадесет и трети септември” № 24 съхранява 3.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, без да са маркирани с контролна горска марка /КГМ/ или общинска марка /ОМ/ и без превозен билет - документ, доказващ законния произход на дървесината.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес.

           По същество жалбата се явява и основателна, но не поради аргументите, изложени в нея.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 08.11.2019 г. на тел. 112 бил получен анонимен сигнал за съхранение на незаконна дървесина в гр. Брусарци. Служителите на           ДГС – Лом - Т.Т. и К.К. извършили проверка на          ул. „*, в двора на жалбоподателката, като установили 3.00 пр. м3 от дървесен вид цер и дъб. Същите не били маркирани с контролна горска марка или общинска марка, а представения от Ц. превозен билет бил за друга улица – „*, на името на л.п.На проверяващите Ц. (която е много стара и едва вижда) обяснила, че на 05.11.2019 г. по здрач са ѝ докарани дървата, които заплатила. Съставен бил констативен протокол с описание на проверката. Намерената дървесина била оставена на Ц. с разписка за отговорно пазене. Свид. Т.Т. ѝ съставил АУАН за това, че на 05.11.2019 г. в гр. Брусарци, ул. „Двадесет и трети септември” № 24 съхранява 3.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, без да са маркирани с контролна горска марка /КГМ/, общинска марка /ОМ/ и без превозен билет - документ, доказващ законния произход на дървесината – нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП, с което на основание    чл. 266, ал. 1 ЗГ наложил на жалбоподателката 2 бр. глоби в размер на по 50,00 лв. и на осн. чл. 275, ал. 2 от ЗГ определил да се заплати паричната равностойност на дървесината.

           При проверка насъставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът намира, че и двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, са издадени от компетентни органи и в предвидените в ЗАНН срокове.

           От събраните по делото писмени доказателства и разпитаните в съдебно заседание свидетели (чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, точни и безпристрастни) е видно, че откритата в двора на жалбоподателката дървесина не е била маркирана съгласно изискванията на Закона за горите. Превозен билет е представен, но същият е бил за друг адрес с друг получател, т.е. за конкретните 3.00 пр. м3 дървесина Ц. не е разполагала с документ, който да удостовери законния им произход. Ето защо съдът намира, че са извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ – съхранявана е дървесина, която е немаркирана и без превозен билет.

           Съдът намира обаче, че приложение в случая намира чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения.           В ЗГ няма изрична забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2, респ. чл. 266, ал. 1 от ЗГ, което позволява преценката за маловажност на нарушението да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно                      ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС. Жалбоподателката е в доста напреднала възраст (86 г.), санкционирана е за съхранение на дървесина (за законността на която очевидно е била подведена), а не за сеч или транспорт. Освен това, от административнонаказващият орган не са представени доказателства, че е санкционирана за други подобни нарушения. Ето защо съдът намира, че обществената опасност на деянието и дееца са толкова ниски, че извършеното може да бъде квалифицирано, като „маловажен случай“. Въпреки че наложените глоби са в минималния размер, предвиден в чл. 266, ал. 1 ЗГ, съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно писмено предупреждение би изиграло същата роля и би съдействало за постигнането на превантивната цел на административното наказание.

           По отношение разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ЗГ, съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в тази му част, тъй като конкретната дървесина не е „липсваща“, за да се присъжда равностойността ѝ. Евентуално действие по отношение този предмет на административно нарушение е следвало да бъде задържането на дървата и оставянето им за съхранение в съответната база за съхранение на задържани вещи, до окончателното влизане в сила на наказателното постановление. Това действие обаче не е извършено, с оглед на което издаденото НП се явява незаконосъобразно и в тази му част.

           С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

                

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 997 от 17.02.2020 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на Т.А.Ц. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ са ѝ наложени 2 бр. „глоби” от по 50.00 лв. за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон, а на осн. чл. 275,   ал. 2 от ЗГ е постановено заплащането на равностойността на липсващите вещи – 49.50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

 

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на РДГ - Берковица за сведение.

                          

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :