Определение по дело №636/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 946
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20192100500636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

II - 946                                                         23.05.2019 г.                                                  град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:      двадесет и трети май                                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                   ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 636  по описа за 2019 година.

 

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Й.М.К. ***, подадена от пълномощник адв.В.Я.В., против решение № 9/30.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 410/2018 г. по описа на РС-Царево, с което е прието за установено, че Й.М.К. дължи на „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ат.Христов“ № 12, ет.1, ап.1, сумата от 2 320 лв., представляваща неустойка по чл.3 от Договор от 03.08.2017 г. /ненаименован/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 169/20.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 281/2018 г. по описа на РС-Царево, както и ответникът Й.К. е осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за недопустимо и необоснован. Счита се, че твърдяните от ищеца факти не могат да бъдат доказани, като се излагат съображения за добросъвестно спазване от въззивника на условията по чл.2 от сключения между страните Договор. В тази връзка е посочено, че ответникът е полагал всички необходими усилия през четиримесечното си обучение, положил е изпит по немски език и след приключване на обучението е отпътувал за Германия в указания срок, поради което е видно неговото намерение да спазва уговореното в договора. Сочи се, че в периода на изпълнение на трудовите си задължения в Германия ответникът е страдал от заболявания, които за възпрепятствали работния му процес. Изложени са и съображения, че съгласно чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ всеки гражданин има право на труд и свободно да избира своята професия и място на работа, както и че отказът от трудови права е недействителен съгласно чл.8, ал.4 КТ, а според чл.74, ал.4 КТ вместо недействителната клауза следва да се прилага императивната законова норма. В тази връзка, въззивникът счита, че предвид характера на задължението, за чието неизпълнение се претендира процесната неустойка, а именно за полагане на труд при осигурения работодател не по-малко от 1 календарна година, същата нарушава фундаменталното и конституционно закрепено право на труд и свободен избор на професия и място на работа. Сочи се, че естеството на изпълняваната работа не е съответствала на очакванията на служителя, здравословното му състояние и длъжността, с оглед на която е сключен трудовият договор, като е недопустимо служителят да бъде принуден да полага труд при определено лице и за определен срок само поради това, че ако прекрати трудовото правоотношение предсрочно, би дължал на посредника предварително определено обезщетение. Според въззивника, такава уговорка противоречи на императивната норма на чл.48, ал.1 и ал.3 от КРБ и на добросъвестността в гражданските отношения, поради което е нищожна. По тези съображения моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск. Не са направени нови доказателствени искания.

Към въззивната жалба е приложена Епикриза, издадена от Кардиологично отделение на „Аджибадем Сити Клиник СБАЛК Бургас“ ООД за проведено на въззивника болнично лечение за периода 19.05.2018 г. – 22.05.2018 г. Не е направено искане за приемане към доказателствата на приложената епикриза.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на 11.02.2019 г.,  като въззивната жалба е подадена по пощата на 25.02.2019 г., видно от пощенското клеймо върху плика. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Трансфер ТВ“ ООД, подаден чрез пълномощник адв.Б.З., с който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се счита, че оплакванията в същата са несъстоятелни и бланкетни. Споделят се изводите на районния съд за основателност на предявения иск, за което също са изложени съображения. Моли се съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба не е представено пълномощно на адв.В., като същият е упълномощен единствено за представителство по първоинстанционното дело, видно от представеното пълномощно пред ЦРС на л.40. Предвид това, на въззивника следва да се укаже да представи доказателства за представителната власт на адв.В. – адвокатско пълномощно да подаде настоящата въззивна жалба или въззивникът да потвърди извършените от адвоката действия без представителна власт като приподпише жалбата.   

Предвид горното и на осн. чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 511/2018 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата Еленка Господинова павлова и постъпилия писмен отговор от въззиваемата-ответник Илина Тонева Вълева.

 

УКАЗВА на въззивника Й.М.К. в срок до съдебното заседание да представи доказателства за представителната власт на адв.В. – адвокатско пълномощно за подаване на настоящата въззивна жалба или въззивникът да потвърди извършените от адвоката действия без представителна власт като приподпише жалбата.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, вкл. чрез процесуалните им представители, които да се уведомят по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.