№ 136
гр. К., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500192 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 154/06.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г. по
описа на РС – К., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Й. Г. А., ЕГН **********, от с. Р., общ. К., мах. "Л." №*, чрез адв. Н. М. от
КАК, със съдебен адрес: гр. К., бул. "Б." №**, бл. „А.“, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сума
в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е водено Досъдебно
производство № 323/2023 год. по описа на РУ-К., наказателното производство
по което е било прекратено с влязло в сила постановление от 11.04.2024 год. на
младши прокурор при РП-К., на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.3 от НПК, поради това, че извършеното от ищеца
Й. Г. А. деяние не съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното й изплащане. Със същото решение Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Й. Г. А. разноски за държавна
такса в размер на 10 лв., а на адв.Н. В. М. адвокатско възнаграждение в размер
1
на 600 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С определение № 653/19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г.
по описа на РС – К., е изменено на основание чл.248 ГПК решение №
154/06.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1756/2024 г. по описа на РС – К.,
като Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Й. Г. А., ЕГН
**********, от с. Р., общ. К., мах. "Л." №*, чрез адв. Н. М. от КАК, със
съдебен адрес: гр. К., бул. "Б." №**, бл. „А.“, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сумата от още
120 лв. до достигане на общ размер от 720 лв., представляваща пълния размер
на дължимото по делото адвокатско възнаграждение с ДДС на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от Районна
прокуратура - К., който го обжалва като неправилно поради нарушение на
материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че единственото
действие на РП – К. било да прекрати досъдебното производство, като в
обжалваното решение не били посочени незаконосъобразните действия на
Прокуратурата. Досъдебното производство не било образувано срещу ищеца,
същият не бил привличан като обвиняем и не му била налагана мярка за
процесуална принуда. Сочи се, че не са налице незаконосъобразни актове на
РП – К., от които да произтичат неимуществени вреди за ищеца. След като
ищецът избрал да даде кръвна проба за изследване, преди изготвяне на
експертизата от страна на НИК-МВР, не бил налице елемент от обективния
състав на престъплението - установяване употреба на наркотични вещества по
надлежния ред, поради това нямало възможност той да понесе наказателна
отговорност. Първият момент в който, ищецът би бил заплашен от обвинение,
евентуално би могъл да бъде моментът на изготвяне на експертизата, при
условие, че е установено наркотично вещество в кръвната му проба. Поради
това счита, че не следва да се приема, че разследването е било проведено
срещу ищеца Й. А.. Излага съображения, че задържането под стража на
въззиваемия и отнемането на свидетелството му за управление на МПС били
извършени от служители на ОДМВР – К., поради което Прокуратурата не
можела да носи отговорност на полицейско задържане и отнемане на
СУМПС. Твърди се, че по делото не били събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди от А.. Присъдената сума на въззиваемия в
размер на 3000 лв. била силно завишена, несъответстваща на твърдените
2
вреди, на икономическия стандарт в Република България и несъобразена с
изискванията за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени
обжалването решение като отхвърли предявения иск. Евентуално прави
искане за намаляване на присъденото обезщетение на въззиваемия съобразно
доказателствата и установената съдебна практика. В съдебно заседание
въззивникът, представляван от Прокурор от Окръжна прокуратура - К.,
поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемят Й. Г. А., представляван от пълномощника си - адв.Н. М., е
представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. В жалбата се излагат съображения, че
макар и досъдебното производство да не е било образувано и водено срещу
конкретно лице и Й. Г. А. да не е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем, същият е търпял вреди от наказателното преследване, тъй като
досъдебното производство било образувано за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, осъществено с деянието на въззиваемия. Сочи, че ако
ищецът е единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за
което производството е образувано, то той търпи вреди от незаконното
обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Твърди
също, че въззиваемият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес и смущение, настъпило сърцебиене и повишено артериалното
налягане, тревожност, раздразнение, понижена самооценка, интензивни
чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически и нервни кризи,
както и проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено
здравословно състояние. Справедливо РС - К. определил размера на
присъденото обезщетение, като отчел интензитета на преживените от него
неразположения, болки и страдания, както и продължителността на периода, в
който те са били търпени. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемия - адв. Н. М., представя писмена молба, с която поддържа
становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
3
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 01.05.2023 г. около 00.30 ч.
управлявал управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с РЕГ.
№********, собственост на Г. Али А. от с.Р., общ.К., в гр.К., на бул. „Х.Б.“ до
БЛ.**, в посока от БЛ.** към магазин „А. Г“, когато бил спрян за проверка от
служители на РУ-К., по време на която бил тестван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test” 5000 с фабр.
№ АRLK-0077, като уреда отчел положителна проба за употреба на
амфетамин. Съставен му бил акт за установяване на административно
нарушение, отнето му било СУМПС и бил придружен до медицинско
заведение, където като му били взети кръв и урина за изследване. В
последствие бил отведен в РУ - К., където му бил извършен личен обиск,
иззети му били документите за самоличност, парите и телефона, като бил
задържан за срок от 24 часа. По описа на РУ-К. е било образувано ДП
№323/2023 год., за това, че на 01.05.2023 год. в гр.К., е било управлявано МПС
лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с РЕГ.№******** след употреба
на наркотични вещества амфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство. Видно от представения протокол за извършена
експертиза, в представените за изследване проби на кръв и урина, взети от Й.
Г. А., не се установило наличие на упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества, включени в списъците приложения към чл.3 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр.
с чл.З от ЗКНВП. С постановление от 11.04.2024 г. на РП - К., на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.3 от НПК, било
прекратено ДП №323/2023 год. по описа на РУ - К. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като деянието на Ииитджан А. не
съставлявало престъпление. Сочи, че след образуването на досъдебното
производство се влошило емоционалното му и здравословно състояние,
4
случилото се го принудило да страни от приятелите и познатите си, тъй като
не е желаел да дава обяснения относно случващото се с него, понеже бил
убеден, че е обвинен несправедливо. През тази една година сред познатите и
съседите непрекъснато се носели слухове, че Й. А. употребява наркотици. Бил
видимо вътрешно напрегнат и проявявал раздразнителност към
заобикалящите го, чувствал се унизен, затворил се е в себе си, започнал да
получава сърцебиене и не можел да спи, повишило се артериалнотото му
налягане. Изпитвал чувства на срам, позор и обида, понижила се е
самооценката му и се е нарушил съня му.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага
съображения, че наказателното производство било образувано от полицейски
служител при условията на чл.212, ал.2 от НПК, за което РП-К. била само
уведомена. Досъдебното производство е било образувано за извършено
деяние по чл.343б, ал.З от НК, което не представлява тежко престъпление по
смисъла на чл.93,т.7 от НК. На Й. Г. А. не било предявявано обвинение, не му
била взета мярка за неотклонение, нито са му налагани други мерки за
процесуална принуда. Наказателното производство не било с голяма
продължителност. В хода на наказателното производство не било повдигано и
предявявано обвинение и ищецът нямал качеството на обвиняемо лице, Не
били доказани твдърденията, че: същият е загубил социални контакти,
ограничен бил приятелският му кръг, накърнено е било доброто му име,
честта и достойнството му. Органите на ПРБ не сторили нищо, което да
ограничи или засегне тези блага и ценности. Единственото действие на РП-К.
било да прекрати наказателното производство, незабавно след постъпването
му. Ответникът не можел и не следвало да носи отговорност за вреди,
произтичащи от трудовото правоотношение на ищеца с неговия работодател.
Евентуално излага съображения за завишеност на претендираното
обезщетение.
Установява се от приетото като доказателство по делото досъдебно
производство № 323/2023 г. по описа на РУ – К., че същото е било образувано
като бързо такова за това, че на 01.05.2023 г. в гр.К., е било управлявано МПС
- лек автомобил марка „БМВ 525Д“, с РЕГ.№********, след употреба на
наркотично вещество - амфетамин - престъпление но чл.343б, ал.3 от НК.
Установява се също така, че въззиваемият е бил задържан за времето от
5
01.00 ч. на 01.05.2023 г. до 23.25 ч. на 01.05.2023 г., съставен му е бил АУАН,
както и са му били наложени принудителни административни мерки -
„временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече
от 18 месеца“.
По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за
изследване на наличието на наркотични вещества. Видно от протокол за
извършена експертиза № 24/ТКХ-102, с дата 02.04.2024 г., в представените за
изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето Й. Г. А. не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3
от ЗКНВП.
С постановление за прекратяване на наказателно производство, с дата
11.042024 г. на РП - К., е прекратено досъдебно производство № 323/2023 г. по
описа на РУ – К., на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и
чл.199 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Видно от представените по делото заповеди на Кмета на Община К. на
Й. Г. А. е бил разрешен неплатен отпуск от 23.05.2023 г. до 29.03.2024 г. С
допълнително споразумение № 211/-01.04.2024 г. към трудов договор, считано
от 01.04.2024 г. Й. Г. А. е преназначен от длъжност „шофьор“ на длъжност
„работник поддръжка на пътища“.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.М.А. – Началник
„Гараж“ в Общинска администрация – К., се установява, че Й. Г. А. работел на
длъжност „шофьор“ на Председателя на Общински съвет – К.. На 01.05.2023 г.
съобщил на свидетеля, че му била отнета книжката, като от този ден бил в
неплатен отпуск за около 10-12 месеца. След случая се затворил на село и не
излизал пред хората.
Свидетелката Ш.Х. А. - майка на въззиваемия, сочи в показанията си
пред първоинстанционния съд, че след като му отнели книжката настъпила
голяма промяна със сина й. Не можел да заспива, бил много притеснен и
използвал хапчета за успокоение. Притеснил се, защото хората говорели, че е
употребявал. Отдалечавал се от неговите приятели, не излизал навън, много
му било притеснено.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
6
основателен и доказан до размера на 3000 лв., както правилно е постановено и
от първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
престъпление. В настоящия случай наказателното производство е било
образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за управление на МПС лек
автомобил марка „БМВ 525Д“, с РЕГ.№********, след употреба на
наркотично вещество - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство. Прекратяването на наказателното производство на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на
повдигнатото обвинение. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивната жалба
доводи, че не е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поради
това, че на ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на
престъпление. Действително, по досъдебното производство въззиваемият не е
бил привлечен като обвиняем и не му е било повдигано обвинение, като
същият е имал само качеството на свидетел. Въпреки това, обаче лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Или, фактът
на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл.2, т.
2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е
привлечено в качеството на обвиняем, в който смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1881/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011
г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г.
на ІІІ-то г. о. на ВКС.
7
От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от Прокуратурата на
Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази предвид тежестта на
престъплението, за което е образувано досъдебно производство и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване около единадесет месеца (от 01.05.2023 г. до 11.04.2024 г.),
задържането за 24 часа, наложената принудителна административна мярка -
забрана за управление на МПС. Съдът съобрази и обстоятелството, че
въззиваемият е бил в трудово правоотношение на длъжност „шофьор“, като
след образуване на досъдебното производство и отнемане на СУМПС е бил
принуден да ползува неплатен отпуск, а в последствие и бил преназначен на
друга по-ниска длъжност, не изискваща притежаване на СУМПС. Предвид
изложеното, и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за обезщетяване
неимуществените вреди на въззиваемия са необходими и достатъчни 3000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното
производство до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на адв. Н. М. се следват
разноски за въззивна инстанция в размер на 720 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/06.04.2025 г., постановено по гр.д. №
1756/2024 г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с код по
БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В.
№*, да заплати на адв. Н. В. М. адвокатско възнааграждение за въззивна
8
инстанция в размер на 720 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9