Решение по НАХД №214/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 162
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200214
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Враца, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200214 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000716, от
30.12.2021год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на „ПРЕСТИЖ ТРАНСПОРТ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Дико Илиев“ №33,
представлявано от управителя **** с ЕГН: **** за извършено нарушение на чл.91в,
т.2 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000/две
хиляди/лв., на основание чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

„ПРЕСТИЖ ТРАНСПОРТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ул.“Дико Илиев“ №33, представлявано от управителя **** с
ЕГН: ****е обжалвало НП № 26-0000716, от 30.12.2021год. на Директор на РД „АА“
- гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на
дружеството жалбоподател е наложено на основание чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр.
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., за
извършено нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвПр. В жалбата и чрез процесуален
представител адв.В.Христов се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 17.12.2021г. служителите на ДАИ – Враца, св.**** и ****,
инспектори в РД „АА“ - Враца извършили комплексна проверка в офиса на
дружеството превозвач „ПРЕСТИЖ ТРАНСПОРТ” ЕООД находящ се в гр.Враца, на
ул.Дико Илиев №31. Проверката обхващала дейността на дружеството за периода от
02.03.2021г. до 17.12.2021г. ,При проверката било констатирано, че фирмата притежава
лиценз на Общността за превоз на товари № 21008.
Във хода на проверката от дружеството е поискано предоставяне на съхранените
и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово
криптиран подпис за период от 1 година назад от датата на проверката.В изпълнение,
на което на флаш памет поисканата информация е предадена на инспектор ****.Въз
основа на представената документация проверяващите констатирали, че фирмата
превозвач не е съхранила и не представя при проверка извлечена информация от
дигиталния тахограф, Continental Automotive №**********, с който е бил оборудван
товарен автомобил марка„Скания“ модел „Р420“ кат.N3 с peг. №**** , собственост
на фирмата. Констатирано било и че за проверявания период - около една година назад,
визираният товарен автомобил е извършил поне 2бр. превоз на товари на 19.03.2021г.
от България до Холандия, видно от CMR от 19.03.2021г. и на 30.07.2021г. от България
до Холандия, видно от CMR №********* от 30.07.2021г. направените констатации
били обективирани в изготвен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ /КП/.
За констатираното нарушение свидетеля **** в присъствието на свид.****
съставил Акт за административно нарушение бланков №282932 от 17.12.2021г. за
извършено нарушение, за това че: Фирмата - Престиж Транспорт ЕООД, в
качеството и на превозвач на: 17.12.2021 г. не е съхранила най-малко една година
след тяхното приключване и не представя при проверка извлечена информация от
дигиталния тахограф Continental Automotive №**********, с който е бил оборудван
товарен автомобил марка„Скания“ модел „Р420“ кат.N3 с peг. №****,
собственост на фирмата, като автомобилът е извършил поне 2 бр. превоз на товари
на 19.03.2021г. от България до Холандия, видно от CMR от 19.03.2021 г. и на
30.07.2021г. от България до Холандия, видно от CMR №********* от 30.07.2021 г..
Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата жалбоподател
на същата дата, без възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя,
като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр.
1
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № № 26-
0000716, от 30.12.2021год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.91в,
т.2 от от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН №282932 от
17.12.2021г., НП № 26-0000716, от 30.12.2021год. на Директор на РД „АА“ -
гр.Враца, показанията на свидетелите **** и ****, както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, придружително писмо,
становище, Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС; Становище на
директор РД АА Враца, Жалба - peг. №52-00-52-11703/1/04.03,2022., Копие на CMR от
19.03.2021 г. Копие на CMR от 30.07.2021г., Копие на протокол от комплексна
проверка, длъжностна характеристика, пълномощно.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка
за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично
посочване на коя дата, респ. период е извършено твърдяното нарушение, така както
нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повеляват!
В АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 19.03.2021г.,
30.07.2021г., 17.12.2021г., но по отношение на нито, една от тях няма изрично
словесно посочване, че това е датата/периода, която, актосъставителя респективно
наказващият орган е възприел, като - дата/период на извършване на нарушението.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка -
17.12.2021г., е установено от контролните органи, че дружеството не е съхранило и
непредставя при проверката информация, извлечена от дигиталния тахограф на
конкретно посочен автомобил, но не се сочи, че това е датата на извършване на
нарушението.От своя страна в показанията си актосъставителя сочи, че датата на
извършване на нарушението е датата на проверката 17.12.2021г. Включително и в
съставения КП от 17.12.2021г., липсва изрично посочване на датата или периода на
извършване на нарушението, като записаното: "че направената проверка за
дейността на дружеството е за периода „от 02.03.2021г. до 17.12.2021г.“, не
спомага съществено за изясняване на действителната воля, на съставителя, тъй като не
е част, нито от АУАН, нито от НП и не може да санира допуснатия порок в АУАН и
НП.
След като АНП твърди, че превозвачът не е съхранил и не представя за проверка
извлечена информация от паметта на дигитален тохограф на товарен автомобил
„Скания“, кат. №3, с per. №ВР9326СХ, за който автомобил се твърди да е извършвал
превози на товари на 19.03.2021г. и на 30.07.2021 г. и след като съгласно чл.38, ал.1,
т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. Превозвачите и лицата, извършващи превоз за
собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на
2
водача, с изключение на подробните данни за скоростта:1. най-малко един път на 90 дни - за
данните от паметта на дигиталния тахограф; то и следва, че първоначалната дата от
която превозвачът следва най - рано да е съхранявал тази информация и то при
положение, че се твърди първият превоз да е бил осъществен на 19.03.2021г.,
следователно датата на която е извършено нарушението изразило се в „не
съхраняване:информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.“, ще
е - 19.06.2021г., тоест най рано от тази дата за превозвача е възникнало задължението
да съхранява процесната информация.Подобно твърдение обаче от страна на
наказващият орган, или на актосъставителя липсва.
Що се отнася до втората част от твърдяното нарушение изразило се в НЕ
ПРЕСТАВЯНЕ ПРИ ПРОВЕРКА“ то по отношение на нея е възможно датата на
проверката да съвпада и със датата на извършеното нарушение тоест 17.12.2021г.“
Изложеното до тук сочи на това, че както наказващият орган, така и
актосъставителя не са наясно, че на практика са повдигнали и претендират да са
извършени две отделни нарушения, които обаче няма как да са извършени на една
дата. Факт който е останал извън полезрението и на актосъставителя и на
наказващият орган.
От друга страна посоченото твърдение – че датата на извършване на
нарушението е датата на проверката 17.12.2021г. сочи на това, че нито
наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между дата на
констатиране на нарушението и дата на извършване на нарушението.
При липсата на изрично посочване и до колкото датата (периода) на
извършване на нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа
обстановка в АУАН и НП следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено
някъде в периода от 19.03.2021г., до 17.12.2021г., такъв обаче изричен запис в тях
липсва.
При това положение следва, че в АУАН и НП са издадени в нарушение на
чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично
посочване на датата или периода на извършване на твърдяното
нарушение/нарушения/.
Все пак, ако наказващият орган правилно е дефинирал извършеното и е
отчел, че става на въпрос не за едно, а за няколко отделни административни
нарушения последният е следвало да приложи разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
съгласно, която когато едно и също лице извърши няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко едно от тях.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата или период на извършване на
нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението
освен, че лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере в какво нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава
и съда от преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по
смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП,
но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на
3
дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй
като е нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.
На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен
реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на
АУАН и НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че комплексната
проверка е извършена в офиса на дружеството превозвач „ПРЕСТИЖ
ТРАНСПОРТ” ЕООД, то и би могло да се приеме, че нарушението е извършено
именно там - по место седалището на фирмата нарушител:гр.Враца, ул.“Дико Илиев“
№33.
От друга страна доколкото част от самото нарушение се изразява във
непредставяне на наказващият орган на изискуема за нуждите на проверката
информация би могло да се приеме, че нарушението е извършено и/или довършено на
мястото където изискуемата информация не е била предадена, а именно в
местослуженето на наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и
следва, че деянието е извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство
отново не се изяснява от отразеното съдържание на АУАН и НП.
Очевидно, е че щом АНО е могъл да посочи изрично в приложеното по
делото писмено становище - място на извършване на нарушението то със същият
успех е можел да стори това и в АУАН и НП, а именно там където тези реквизити е
било нужно задължително да са вписани!!!
Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на
жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите
актосъставител и наказващ орган не са наясно, тъй като твърдят, че нарушението се
изразява в това че: „ПРЕВОЗВАЧЪТ НЕ Е СЪХРАНИЛ И НЕ ПРЕСТАВЯ ПРИ
ПРОВЕРКА“, което сочи на това, че нито наказващият орган, нито
актосъставителя правят разлика между място на съхранение и място на
представяне на изискуемата информация, още повече, че мястото на съхранение може
да е различно от мястото на предоставяне.Като съвсем на отделно плоскост стои
въпроса дали това не са две отделни нарушения, но очевидно, нито наказващият
орган, нито актосъставителя правят разлика.
Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат
ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити от същото,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
4
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.

На трето място – липсата на дата/период/ и място на извършване на
нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен
реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5
от ЗАНН, - непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата,
при който е извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по
делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка, тъй като не са посочени всички обстоятелства, а именно в кой период от
време и къде именно е извършено нарушението. По този начин отново правото на
защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като то не може да разбере в
какво точно е обвинено и да организира правилно защитата си.
При това съдът констатира, че въпреки сравнително подробно изложената
фактическа обстановка то - нито в акта, нито в постановлението е посочено точно и
ясно описание на установеното нарушение, датата и мястото на осъществяване на
нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият
орган е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
На четвърто място – обжалваното НП незаконосъобразно и от
материално - правна страна.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл.91в, т.2, ЗАвтПр.
Съгласно чл.91в. Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи:т.2. информацията, извлечена от:
1.паметта на дигиталния тахограф и 2. от картата на водача;
Видно от изложеното, е че нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАвтПр. има две
форми на изпълнително деяние.
Първата - въвежда задължение за превозвачите да - съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.
Втората - въвежда задължение за превозвачите да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от картата на водача;
В конкретния случай словесното описание на нарушението дадено в АУАН и в
НП е съответно за извършено нарушение по чл.91в, т.2 пр.1 от ЗАвтПр., а цифрово е
повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл.91в, т.2 пр.1 и пр.2 от ЗАвтПр.
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл.104, ал.7 пр.2 от
5
ЗАвПр. предвижда административно наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява /пр.1/ тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или /пр. 2/ отказва да
ги предостави за проверка на контролните органи.Очевидно е, че нарушението по
чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. също има две форми на изпълнително деяние. Първата е
несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача, а втората е отказ за предоставянето
им при проверка от контролните органи.
В случая от обстоятелствените части на АУАН и НП не става ясно за какво
точно нарушение е наказан жалбоподателя нарушител и при какви обстоятелства го е
извършил, доколкото от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че той не е
представил по време на проверка информация извлечена от дигиталния тахограф
Continental Automotive №**********, с който е бил оборудван товарен автомобил
марка„Скания“ модел „Р420“ кат.N3 с peг. №**** за периода от 19.03.2021г., до
17.12.2021г., но такава форма на изпълнително деяние - /не представя информация/
не е предвидена в състава на нарушението по чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. Както бе
посочено по-горе в мотивите обаче нормата предвижда санкция за несъхранение на
информация или за отказ да бъде представена такава. За да е осъществена от
обективна страна обаче втората форма на изпълнителното деяние /отказ да се
представи/ следва информацията да е била съхранена, в противен случай е налице
първата хипотеза на несъхранение на информация.
На следващо място, за да е нарушена посочената по-горе разпоредба в
хипотезата на непредставяне вменено на жалбоподателя от фактическа страна -
следва на първо място да е налице извлечена информация и на следващо място да е
съхранена такава информация. Само в тези случаи би могло да бъде осъществено
деяние под формата на непредставяне на информация, защото ако информация изобщо
не е била извлечена то няма как такава изобщо да бъде съхранена, съответно
представена. Тогава ще е налице друго нарушение свързано с неизпълнение на
задължението да се извлича информация. От показанията на свидетеля Георгиев обаче
се установява че жалбоподателят е предоставил поисканата информация на флаш
памет, а според показанията на свидетеля ****:„Превозвачът предостави информация
за други камиони, но за този нямаше.“
В края на краищата какво нарушение е приел АНО за извършено, при какви
приети за установени факти и за какво е наказан жалбоподателя в случая може само да
се предполага.
Освен това, ако АНО е приел, че жалбоподателя е следвало да носи
отговорност за двете форми на изпълнително деяние на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр.
Тоест за това, че „не съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф“ и
съответно за това пък, че е „отказал предоставянето им при проверка от
контролните органи“, както вече се отбеляза по горе е следвало да има две отделни
административни обвинения, за всяко от тях респективно две отделни
административни наказания, така както чл.18 от ЗАНН предвижда - „Когато едно и
също лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват отделно за всяко едно от тях.“
В настоящият случай този съдебен състав, счита за необходимо да посочи, че
констатираните съществени процесуални нарушения, водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
6
нарушение и същите са засегнали с висок интензитет правото на защита на
дружеството-жалбоподател поради което и санкционирането му за това, че не е
съхранило или представило съответните документи предпоставя отмяна на издаденото
НП.Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000716, от 30.12.2021год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7
Съобщи за изтекли лични данни