Решение по дело №496/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 85
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 2 октомври 2021 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №351 А- -148 от 12.02.2021 година на
Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН ********** с адрес -
гр.*************** за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с чл.209а,ал.1 от Закона за
здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН ********** моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като счита,че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – НП и АУАН не
отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неясна и противоречива била
фактическата обстановка ,при което било извършено твърдяното адм.нарушение. Отделно
от нтова счита ,че било налице маловажен случай.Поради изложеното моли съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован,не се явява.От
пълномощника му е постъпило становище в което поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО – Директора на ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
1
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
За времето от 20,30ч. на 06.02.2021г. до 08,30ч. на 07.02.2021 год, свидетелите Д. Т. Ив. и
Ат. М. Ш. - и двамата служители в РУ Свиленград изпълнявали служебните си задължения
по охрана на обществения ред в района на центъра на град Свиленград. Около 00:30ч. на
07.02.2021г. двамата свидетели по разпореждане на ОД извършили проверка на нощен бар
„Али Баба“,находящ се в гр.Свиленград на площад 14 март,като на место установили,че
барът не работи.
Издирили собственика на нощното заведение и му се обадили,който след около 10минути
отворил нощното заведение отвътре и им заявил,че заведението не работи и няма клиенти.
При извършената проверка на място в една от тоалетната полицейските служители
заварили три лица,между които и жалбоподателя,като всички били без поставени предпазни
маски на лицето.
И трите лица заявили пред полицейските служители,че били в бара,за да разговарят със
собственика му по работа и изпили по едно питие по покана на собственика.
Полицейските служители снели писмени сведения от трите лица,които се препокриват с
изложеното от тях пред двамата свидетели.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на закрити
публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и
устата ,свидетеля Д.И. съставил АУАН №351А-148/07.02.2021г./изведен на 09.02.2021г./ в
който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя
, на 07.02.2021г., около 00.30 часа,като свидетел по акта бил вписан св.Ш..
Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го подписал без
възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН.
На 12.02.2021 год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в което
административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа
обстановка, допълвайки, че в посоченото на проверката време – 07.02.2021г. била издадена
2
заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които се въвеждат
противоепидемични мерки, по чл.63,ал.4 от Закона за здравето. Приел, че въззивника е
нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от
ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
НП било връчено на въззивника на 25.05.2021г., като жалбата била входирана в ОД на МВР
Хасково на 27.05.2021г.
Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да издава НП за
нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото последната произтича от
делегирането на тези правомощията от страна на Закона за здравето,в частност от
разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът приема за доказана.
Видно от Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково изрично е
оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по чл.209а от Закона за Здравето,
конкретно определени в заповедта длъжности,включващи мл.инспекторите към всички
звена към съответното ОД на МВР,вкл.и актосъставителя по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна
записка от 07.02.2021г.;4бр.сведения; Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на
МВР Хасково и заповед на Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. -
публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за
всички, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на
свидетелите Д. Т. Ив. и Ат. М. Ш. , които са установили нарушението и неговия
извършител. Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и
неоспорени от жалбоподателя. Безспорно се установява, че на описаните в НП време и
място въззивника е бил на закрито обществено място без поставена предпазна маска или
друго предпазно средство.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
3
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-
Хасково, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в РУ Свиленград, оправомощен съгласно Заповед
№272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от която на държавните служители с
полицейски правомощия от ОД на МВР – Хасково е възложено да съставят АУАН по чл.
209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите Д. Т. Ив. и Ат. М. Ш. , същите са
служители в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на
нарушението.
В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Липсата на ЕГН и
адрес на свидетеля Ат. М. Ш., при условия, че същият е служител в РУ Свиленград, което е
отбелязано в АУАН и предвид наличието на три имена не представлява съществено
процесуално нарушение.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не
е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор
в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не
4
срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било
установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви
доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника не носи на обществено
заведение защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е
изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН
и НП е цитирана и съответната заповед . Очевидно е, че въззивникът е разбрал в какво е
обвинен.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към
датата на нарушението,а и към настоящият момент) предвижда санкция за този който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта
на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и
самата мярка която въззивникът не е изпълнил – бил е на обществено място-нощен клуб без
поставена предпазна маска.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3
от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този
смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд).
5
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно
положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел
да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В
тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са
издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от
АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ
административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен
случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал
заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които
впоследствие са многократно изменяни.
Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.
В т. 7 от посочената Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за първи път е въведена посочената
в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.
В т.9 обаче са уредени изключения,а именно: Изключение от задължението по т. 7 и 8 се
допуска за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения; б) спортуващите
6
на открито и закрито за времето на физическата дейност; и т.н.
В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка
– от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год.
Към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН / 07.02.2021г./
процесната описана Заповед № РД-01-675/25.11.2020г не е създала задължения и
непосредствено не е засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица,тъй като същата както се посочи по горе е важала в периода от 27.11.2020 год. до
31.01.2021 год.
Отделно от това ,дори и хипотетично да се приеме,че същата е важала към момента на
извършване на нарушението и съставяне на АУАН - 07.02.2021г. АНО и актосъставителя не
са взели предвид предвиденото в т.9 изключение на правило въведено в т.7 от
процесната,поради което следва да се приеме,че липсва осъществено от страна на
жалбоподателя адм.нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява основателно и следва да бъде уважен
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №351 А- -148 от 12.02.2021 година на
Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН ********** с адрес -
гр.*************** за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с чл.209а,ал.1 от Закона за
здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на
7
управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. СТ. СТ. с ЕГН
********** с адрес -гр.***************, сумата в размер на 300,00лв., разноски по АНД
№496/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8