Присъда по дело №778/2010 на Районен съд - Троян

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                     № 44

                                  гр. Троян, 05.10.2011 година

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети октомври, две хиляди и единадесета година, в публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

                                                Съдебни заседатели: 1. Г.П.,  

                                                                                      2. В.Н.

                                                           

Съдебен секретар К.Р.

Прокурор Петър Д.  

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА наказателно общ характер дело № 778 от 2010 година по описа на Троянски районен съд. Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                   П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.Н. - роден на *** ***, ж. к. Герена № 153, ет. 4, ап. 12, българин, български гражданин, с полувисше образование, работи в ЕТ „Камен Н."*** като шофьор, разведен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през нощта на 09.09.2009 г./10.09.2009 г. в гр. Ябланица, обл. Ловешка, кв. Девеття дола, в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20, в съучастие с Т.В.С., ЕГН: ********** ***, като извършител при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство - арматурна ножица и МПС - лек автомобил „Рено” с ДК № КН 0287 АР, собственост на Г. Л.Ч. с ЕГН: **********,***, е отнел чужди движими вещи - меден проводник със сечение М-25 кв.мм с дължина 148.00 линейни метра, с тегло 32.500 кг, меден проводник със сечение М-16 кв.мм с дължина 173.00 линейни метра, с тегло 24.200 кг, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, с БУЛСТАТ ********* на обща стойност 453.60 лв. и ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 0,6 кв.мм с дължина 80 линейни метра, с тегло 4,800 кг, ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 1,0 кв.мм с дължина 42 линейни метра, с тегло 4,000 кг, собственост на Община – Ябланица, на стойност 153.60 лв., обща стойност на всички отнети вещи 607.20 лв. и е направил опит да отнеме такива, а именно: Ел. меден проводник М-25 кв.мм с обща дължина 185.00 линейни метра, с тегло 40,500 кг, всичко на обща стойност 324.00 лв., собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, БУЛСТАТ: *********, от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. А, чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно РЕАЛНО, при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

          На основание чл. 59, ал. 1 от НК, ПРИСПАДА времето през което подсъдимия Р.Д.Н., с така установената самоличност, е бил задържан под стража за периода от 10.09.2009 г. до 18.09.2009 г., включително.

На основание чл. 70, ал. 7 от НК, подсъдимият Р.Д.Н., с така установената самоличност, СЛЕДВА ДА ИЗТЪРПИ и неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода с Присъда по НОХ дело № 68/1995 г. по описа на ОС гр. Кюстендил, влязла в закона сила на 04.06.1999 г., а именно 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА и 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ ДНИ, постановено предсрочно условно освобождаване с Определение по ЧН дело № 862/2006 г. по описа на ОС гр. Кюстендил, влязло в закона сила на 08.11.2006 г., което да изтърпи РЕАЛНО, при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1. Механичен винтов крик в комплект с манивела;

2. Комплект текстилни ръкавици в син цвят с надпис „DIPPER";

3. Черен сак с три прегради;

4. Тениска без ръкав бежов цвят с надпис „Дизел";

5. Хавлиена кърпа в жълт цвят;

6. Черни дънки с надпис „REPLAY";

7. Пуловер в маслено-зелен цвят;

8. Жилетка в сив цвят с копчета - 6 бр. в кафяв цвят;

9. Спортно долнище в сив цвят с емблема на „NIKE" и кантове в синьо-бял цвят;

10. Черна трикотажна блуза;

11. Тениска в тъмно син цвят с надпис „BIG BEST";

12. Текстилна блуза в черен цвят с надпис „Abercrombie-1892";

13. Мъжки боксер в черен цвят с надпис „Spico";

14. Два чифта черни чорапи;

15. Един чифт чорапи в сив цвят - термо;

16. Мъжка блуза с яка и копчета в сив цвят с щампа в предната част на гърба;

17. Зарядно устройство за телефон в черен цвят;

18. Найлонова чанта в син цвят с надпис „Nelios";

19. Спортно долнище - черен цвят с кантове странично в бял и черен цвят;

20. Тениска в зелен цвят;

21. Памучна блуза в черно-сив цвят;

22. Памучен клин в черен цвят - скъсан;

23. Чифт чорапи в черен цвят с ленти по тях;

24. Чифт спортни обувки с надпис „Булдозер";

25. Спортно яке в черен цвят с бели кантове и надпис в лявата част „Quansu";

26. Ревизионен акт № 696/19.08.2006 г. за извършен първоначален технически преглед за монтирана АГУ на МПС с рег. № КН 0287 АР, собственост на Р. ***;

27. Протокол за изпитване на лек автомобил с рег. № КН 0287 АР на името на Захариев от 09.06.2006 г.;

28. Инструкция за безопасна експлоатация на АГУ;

29. Застрахователна полица /ГО/ за л. а. „Рено 19 шамад" с рег. № КН 0287 АР на името на Захариев от ЗК "Български имоти" за 2008 г.;

30. Талон „Гаранционен фонд" за същия автомобил;

31. Застрахователна полица на ЗК „Левинс" за ГО за л. а. „Рено 19 шамад" с рег. № КН 0287 АР на името на Г. ***. Приходна квитанция на името на Р. Йорданов Захариев от 16.09.2008 г.;

33. Контролен талон за технически преглед с №*********;

34. Паспорт на автомобила за газова уредба;

35. Отрязък от стикер за годишна винетка за 2009 г.;

36. Гаранционна карта за гума „Гиславет" за л. а. „Рено 19 шамад" с рег. № КН 0287 АР;

37. Три броя сервизни книжки и упътване за есплоатация на л. а. „Рено 19";

38. Зарядно устройство „Samsung”;

39. Автомобил гума „Дебика" ведно с джанта с размер 155x70x13;

40. Един брой брадва;

41. Един брой кирка ДА СЕ ВЪРНАТ на Т.В.С. ***, ЕГН: **********.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1. Три броя черни чувала от зебло съдържащи - меден проводник със сечение М-25 кв.мм с дължина 148.00 линейни метра /32.50 кг/, меден проводник със сечение М-16 кв.мм с дължина 173.00 линейни метра /24.20 кг/;

2. Един брой найлонов чувал в бял цвят съдържащ ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 0.6 св.мм с Дължина 80.00 линейни метра /4.80 кг./, ел.кабел ПВО - рекордоман със сечение 1.0 кв.мм с дължина 42 линейни метра /4.00 кг/;

3. Арматурни ножици в син цвят;

4. Въже с метална кука;

5. Меден проводник с дължина 3,60 м - М25;

6. Съединителна скоба за връзка на меден проводник - 13 см и алуминиев проводник - 10 см;

7. Крайна връзка на меден проводник с дължина 34 см;

8. Крайна връзка на меден проводник М25 с дължина 21 см, ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата.

          ОСЪЖДА подсъдимия Р.Д.Н., с така установената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 120.00 лв. /Сто и двадесет лева/ разноски по делото, а в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на РС гр. Троян сумата 256.00 лв. /Двеста петдесет и шест лева/ – разноски по делото.

          ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд  в 15-дневен срок от днес.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                          2.

 

МОТИВИ към Присъда № 44 по НОХ дело № 778/2010г.

 

            Подсъдимият Р.Д. *** е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по  чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно за това, че през нощта на 09.09.2009г./10.09.2009г. в гр. Ябланица, кв. „Девеття дола”, в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20, в съучастие с Т.В.С., ЕГН: ********** ***, като извършител при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство - арматурна ножица и МПС - лек автомобил „Рено” с ДК № КН 0287 АР, собственост на Г. Л.Ч. с ЕГН: **********,***, е отнел чужди движими вещи - меден проводник със сечение М-25 кв.мм. с дължина 148.00 линейни метра, с тегло 32.500 кг, меден проводник със сечение М-16 кв.мм. с дължина 173.00 линейни метра, с тегло 24.200 кг, ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 0,6 кв.мм. с дължина 80 линейни метра, с тегло 4,800 кг, ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 1,0 кв.мм. с дължина 42 линейни метра, с тегло 4,000 кг, всичко на обща стойност 607.20 лв. и е направил опит да отнеме такива, а именно: ел. меден проводник М-25 кв.мм. с обща дължина 185.00 линейни метра, с тегло 40,500 кг, всичко на обща стойност 324.00 лв., собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, БУЛСТАТ: *********, от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са извършени редица процесуално-следствени действия,  събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия. В качеството на подсъдим е бил и Т.В.С. ***, по отношение на който е одобрено споразумение по реда на чл. 384 във вр. чл. 381 от НПК и е прекратено наказателното производство по делото по отношение на С..

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Тетевен – прокурор Петър Д. е направил искане за допускане изменение на обвинението, което съдът е уважил и на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимия Р.Д.Н. като същото е придобило следния вид: Подсъдимият Р.Д.Н. е обвинен за това, че през нощта на 09.09.2009г./10.09.2009г. в гр. Ябланица, обл. Ловешка, кв. „Девеття дола”, в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20, в съучастие с Т.В.С., ЕГН: ********** ***, като извършител при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство - арматурна ножица и МПС - лек автомобил „Рено” с ДК № КН 0287 АР, собственост на Г. Л.Ч. с ЕГН: **********,***, е отнел чужди движими вещи - меден проводник със сечение М-25 кв.мм. с дължина 148.00 линейни метра, с тегло 32.500 кг, меден проводник със сечение М-16 кв.мм. с дължина 173.00 линейни метра, с тегло 24.200 кг, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, с БУЛСТАТ ********* на обща стойност 453.60 лв. и ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 0,6 кв.мм. с дължина 80 линейни метра, с тегло 4,800 кг, ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 1,0 кв.мм. с дължина 42 линейни метра, с тегло 4,000 кг, собственост на Община – Ябланица, на стойност 153.60 лв., обща стойност на всички отнети вещи 607.20 лв. и е направил опит да отнеме такива, а именно: ел. меден проводник М-25 кв.мм. с обща дължина 185.00 линейни метра, с тегло 40,500 кг, всичко на обща стойност 324.00 лв., собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, БУЛСТАТ: *********, от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор. В своята пледоария прокурор Д. поддържа обвинението и счита, че същото е доказано със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия Р.Д.Н. за виновен и да му наложи наказание пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално, в затворническо общежитие от закрит тип. Прокурор Д. моли също съдът да постанови подсъдимият Н. да изтърпи и остатъка от наложено му наказание, за който е бил освободен условно предсрочно, а именно наказание лишаване от свобода в размер 5 години, 11 месеца и 12 дни. Подробно аргументите си за горното прокурор Д. е изложил в съдебно заседание, в хода на съдебните прения.

            Подсъдимият Р.Д.Н., редовно призован, се явява лично в проведените по делото съдебни заседания. Същият е дал обяснения по повод повдигнатото му обвинение като заяви, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд и че не е участвал в извършеното от Т.С. деяние. Заяви, че заедно с Т.В.С. *** с намерение да извършат иманярски дейности, но е заспал в лекия автомобил и се е събудил при движението на автомобила по черен път. Заявява, че е разбрал за извършената от С. кражба на проводници едва след като са ги спрели служители на полицията. Подсъдимият Н. е ангажирал адвокатска защита в лицето на адвокат Р. *** и адвокат С.Ж. от АК гр. София. И двамата защитници в своята пледоария молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, като са изложили своите аргументи за това подробно в хода на съдебните прения. Ангажирани са доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.П.Ц., П.П.Ф., В.Г.Г., В.Х.Т., К.П.К., И. О.И., Ц.Г.П., К. К. К., Р.П.П., В.С.С., Е.Т. К.а, Т.В.С. и И.И.Д., от заключенията на вещите лица С.С.С., Р.М.М. и И.Х.В. по допуснатите и реализирани експертизи и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

На 09.09.2009г. подсъдимият Р.Д.Н. и свидетелят Т.В.С. *** с лек автомобил „Рено” с ДК № КН 0287 АР, собственост на Г. ***, но ползван от С.. Автомобилът управлявал Т.С.. След полунощ същите пристигнали в района на гр. Ябланица, като преминавайки през местността „Девеття дола” на гр. Ябланица, отбили от пътя, по който се движили, в страничен път и спрели автомобила. Решили да извършат кражба на проводници от електропреносната мрежа, намиращи се на железобетонни стълбове. Извадили от багажника на автомобила ножица за рязане на арматурно желязо, с която да отрежат проводниците от стълбовете. Т.С. се качил на един железобетонен стълб в близост до главния път и с помощта на ножицата отрязал пет броя медни проводника, като отрязаният им край паднал на земята, а другият висял на втори стълб. След като слязъл от първия стълб, С. се качил на втория стълб и отново с арматурната ножица срязал проводниците, които паднали на земята. Отрязал също и прикачените на този стълб два броя рекондоманни проводници, които от другата си страна били прикачени на сграда, след което отишъл до сградата, качил се на мястото, на което били захванати проводниците и също ги отрязал, след което проводниците паднали на земята. След като слязъл, заедно с подсъдимия Н. намотали проводниците и ги занесли в храсти в близост до лекия автомобил. Върнали се при трафопоста, където имало други междустълбия. Последният от стълбовете се намирал най-близко до главния път, като на него били прикачени пет броя медни проводници и на по-ниско ниво рекондоманен проводник. С. се качил последователно на стълб № 4, на който отрязал с арматурната ножица пет броя медни проводници, после се качил на стълб № 5, където отрязал петте проводника и от този край, вследствие което същите паднали на земята. От стълб № 5 С. отрязал и намиращите се от другата страна пет медни проводника, като този им край паднал на земята. Подсъдимият Н. и свидетелят С. занесли падналите на земята медни проводници до лекия автомобил, като заедно с оставените преди това проводници поставили в три черни найлонови чувала и един бял найлонов чувал, които били в багажника на лекия автомобил. Черните чували сложили в купето на автомобила, зад предните седалки, а белият чувал сложили в багажника на автомобила. Връщайки се към междустълбията С. и Н. видели светлини от приближаващ автомобил, което им попречило да се върнат при стълб № 6, за да отрежат висящите на земята в единия си край пет медни проводника, отрязани от към стълб № 5. Двамата бягайки се върнали при автомобила и потеглили по черен път. Установено е, че след като са били отрязани медните проводници от междустълбията, в местността „Девеття дола” е спрял тока и лице, живущо в района е подало сигнал за извършена кражба на ел. проводници в дежурната част на РУ на МВР гр. Ябланица. Предвид подаденият сигнал на място незабавно били изпратени свидетелите П.Ф. и В.Т. – служители на полицията. Същите спрели патрулния автомобил на главния път, при пресечката водеща към трафопоста. Свидетелят Ф. осветил с помощта на фенер мястото до трафопоста и видял, че от някои от междустълбията липсват медните проводници, а от един стълб висяли медни проводници на земята. Свидетелят Т., който се приближил на известно разстояние до трафопоста чул шум от лаене на кучета и от бягащи лица посока дола. Свидетелят Ф. подал сигнал за това каква е ситуацията на място на дежурния в РУ на МВР гр. Ябланица и поискал да бъдат изпратени на място още служители на полицията, тъй като предполагал, че извършителите на кражбата са още в района. Пристигнали свидетелите Р.П., В.Г. и Ц.Ц.. Единият патрулен автомобил със свидетелите В.Г. и Р.П. останали на място, а свидетелите В.Т. и П.Ф. отишли заедно с патрулния автомобил посока с. Равнище, където има път и откъдето имало вероятност да излязат извършителите на кражбата. Свидетелят Ц.Ц. отишъл в местността „Дървена кошара”, над трафопоста, където също имало черен път и откъдето е възможно да излязат извършителите на кражбата. Около половин час след пристигането на свидетелите П.Ф. и В.Т. ***, същите чули шум от приближаващ се автомобил. След малко възприели приближаващ лек автомобил, движещ се с изгасени фарове. Когато автомобила приближил на около 50 метра от мястото, където били служителите на полицията, свидетелят П.Ф. се показал в края на пътното платно и подал сигнал за спиране на автомобила с фенер и стоп палка. В този момент фаровете на автомобила се включили и автомобилът вместо да спре, увеличил скоростта си и продължил посока с. Равнище. Свидетелите Т. и Ф. в съдебно заседание заявиха, че автомобилът е бил тъмен на цвят, вероятно марка „Рено”, като регистрационния номер е започвал с буквите „КН”. И двамата свидетели заявиха, че са видели два силуета в автомобила, на шофьора и на лице, седнало на предната дясна седалка. След като лекият автомобил не спрял на подадения сигнал за спиране, свидетелите Ф. и Т. веднага се качили в патрулния автомобил и потеглили след автомобила, като включили звуков и светлинен сигнал. И двамата свидетели заявиха, че автомобила, който са преследвали е бил натоварен и са излизали искри при съприкосновението на същия с пътя. При навлизането в района на РУ на МВР гр. Роман, свидетелят Ф. се е обадил на дежурния в управлението, за да съобщи, че преследвайки автомобил са влезли в територия, обслужвана от РУ на МВР гр. Роман. След навлизане в с. Равнище, лекият автомобил „Рено” отбил в черен път, с образувал се коловоз. При навлизането в този път, свидетелите Ф. и Т. изгубили от поглед преследвания от тях лек автомобил и не продължили напред след него, тъй като патрулният автомобил не бил в състояние да се движи по такъв път. Извършено било издирване на автомобила в с. Равнище, но без резултат. През това време подсъдимият Н. и свидетелят С. пътували с автомобила по черен път, с изгасени светлини, като при движението си бил счупен предния ляв фар на автомобила, след което била деформирана джантата на една от гумите и тя спаднала. Подсъдимият Н. сменил гумата с резервната такава, измили автомобила от калта, която била по него и продължили движението си по асфалтов път. Около 07.55 часа, на около два километра разстояние от гр. Роман, на разклон за с. Хубавене, служителите на РУ на МВР гр. Роман – свидетелите К.К. и И. И. спрели за проверка лек автомобил „Рено 19” с д.к. № КН 0287 АР. При извършената проверка на документите за самоличност на двете лица в автомобила, било установено, че това са Т.В.С., който управлявал автомобила и Р.Д.Н., намиращ се на предната дясна седалка на автомобила. При извършената проверка на автомобила, служителите на полицията забелязали, че в багажника на автомобила се намират чанти с багаж и найлонов чувал с поставен в него черен кабел – рекордоман. Установили също и три чувала с медни проводници, намиращи се в купето на автомобила, зад предните седалки. С оглед сигнала за извършена кражба на проводници и установените такива в автомобила, на свидетеля С. и на подсъдимия Н. били поставени белезници и същите били задържани. За горното бил уведомен дежурния в РУ на МВР гр. Ябланица.

При извършеният оглед на лекия автомобил „Рено 19” с д.к. № КН 0287 АР е установено счупване на стъкло на рефлектор на преден ляв фар и откачена предна броня в дясната й част. В купето на автомобила били намерени три черни найлонови чувала с навит меден проводник, които се намирали зад предните седалки. В багажника на автомобила е установен бял найлонов чувал с поставен в него черен кабел – рекордоман, както и ножица за рязане на арматурно желязо, кирка, брадва, въже, задършващо в единия си край с кука от арматурно желязо. Всички намерени в автомобила вещи са описани в съставения протокол, приложен по досъдебното производство по делото. Впоследствие е установено вида и количеството на намерените в автомобила проводници, като е установено, че именно такива са проводниците, срязани от междустълбията в местоността „Девеття дола” на гр. Ябланица.

В хода на разследването е бил извършен повторен оглед на лекия автомобил, при който са установени множество вещи, сред които и автомобилна гума марка „Дебика” с размери 155/70/13, спаднала, с деформирана джанта и механичен винтов крик в комплект с манивела.

В хода на досъдебното производство е била назначена и реализирана съдебно-ценова експертиза, от заключението по която се установява, че стойността на отнетите проводници е общо 607.20 лева, а стойността на вещите, предмет на опита към кражба е общо 324.00 лева. От заключението по назначената трасологическа експертиза се установява, че следите от рязане по изследваните от вещото лице проводници са оставени от работната, режеща част на ножица за рязане на арматурно желязо, синя на цвят – веществено доказателство по делото.          

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за установено по категоричен начин, че подсъдимият Р.Д.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както от  обективна, така и от субективна страна, за което съдът го е признал за виновен с постановената присъда. От  обективна страна същият през нощта на 09.09.2009г./10.09.2009г. в гр. Ябланица, обл. Ловешка, кв. „Девеття дола”, в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20, в съучастие с Т.В.С., ЕГН: ********** ***, като извършител при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство - арматурна ножица и МПС - лек автомобил „Рено” с ДК № КН 0287 АР, собственост на Г. Л.Ч. с ЕГН: **********,***, е отнел чужди движими вещи - меден проводник със сечение М-25 кв.мм. с дължина 148.00 линейни метра, с тегло 32.500 кг, меден проводник със сечение М-16 кв.мм. с дължина 173.00 линейни метра, с тегло 24.200 кг, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, с БУЛСТАТ ********* на обща стойност 453.60 лв. и ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 0,6 кв.мм. с дължина 80 линейни метра, с тегло 4,800 кг, ел. кабел ПВО - рекордоман със сечение 1,0 кв.мм. с дължина 42 линейни метра, с тегло 4,000 кг, собственост на Община – Ябланица, на стойност 153.60 лв., обща стойност на всички отнети вещи 607.20 лв. и е направил опит да отнеме такива, а именно: ел. меден проводник М-25 кв.мм. с обща дължина 185.00 линейни метра, с тегло 40,500 кг, всичко на обща стойност 324.00 лв., собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, БУЛСТАТ: *********, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор. Съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Налице е довършена кражба за една част от чуждите движими вещи – предмет на престъплението и опит за отнемане на друга част вещи. Съдът счита, че със събраните по делото доказателства се доказва авторството на подсъдимия Р.Д.Н. и на свидетеля Т.В.С. в престъплението. Деянието е извършено в съучастие на двамата. Обстоятелството, че съдът прие, че медните проводници са рязани от свидетеля С., не изключва съучастието и на подсъдимият Н. в извършване на престъплението. Установи се от показанията на разпитаните свидетели – служители на полицията, че на мястото на извършване на кражбата са били повече от едно лице. Безспорно отнемането на вещите е ставало бързо, тъй като е спряло електроподаването и е логично на място да бъде извършена проверка каква е причината за това. Съдът счита, че не е възможно с оглед краткото време на извършване на престъплението, отнемането на проводниците да е извършено само от едно лице, а именно свидетелят Т.С.. Установено е, че в лекият автомобил, с който са се придвижвали С. и Н. са били занесени и натоварени общо 4 чувала пълни с проводници, с общо тегло около 65 килограма. Установи се също, че след идването на място на свидетелите В.Т. и П.Ф. е настанала суматоха и извършителите на кражбата са избягали. Както тези двама свидетели, така и свидетелите В.Г. и Р.П., дошли също на мястото на извършване на престъплението, заявиха в съдебно заседание, че се е чувал лай на кучета и шум от бягане на повече от едно лице. Показанията на тези свидетели са напълно непротиворечиви досежно тези факти. Освен това, около половин час след като извършителите са избягали, свидетелите Т. и Ф. са видели лекия автомобил „Рено 19” с д.к. № КН 0287 АР, в който впоследствие са установени подсъдимия Н., свидетеля С., както и отнетите проводници, като и двамата свидетели заявяват по категоричен начин, че в автомобила са били двама души, единият е бил водача, а другият е седял на предната дясна седалка. Всичко това опровергава лансираната и поддържана версия от подсъдимия Н., че той е спял в автомобила през времето, когато е извършена кражбата и се е събудил едва след като автомобилът се е движил по черния път, от друсането. За съда тази версия звучи напълно нелогично, недостоверно и несериозно. Това е една защитна версия на подсъдимия Н., целяща неговото оневиняване. Подсъдимият Н. има мотив да лансира и поддържа тази версия, с оглед неговото съдебно минало и наличието на неизтърпяно изцяло наказание по предходно осъждане, за което е освободен условно предсрочно, като настоящото деяние е извършено в определения му изпитателен срок. Доказателство за недостоверността на тази версия, че Н. е спял и нито е участвал в кражбата, нито е знаел, че свидетелят С. е извършил кражба, е и заявеното от Н. пред свидетеля К.К. при задържането му. В съдебно заседание свидетелят К. заяви: „С Р.Н. проведох разговор. Той беше кратък и го попитах какво ги е насочило насам да дойдат за тези жици и той обясни, че нямат работа и са в затруднено финансово положение и това ги е накарало да дойдат в този район”. След това в показанията си свидетелят К. заяви: „Попитах: „Защо момчета правите така и крадете жици” и Н. ми отговори, че нямат работа, в тежко финансово състояние са и това ги е накарало да дойдат насам в този район, а нашия район е съседен на Ябланския. Не ми е казал „ние дойдохме да крадем жиците”. Те пред мен не ми признаха, аз проведох чисто човешки разговор. Попитах ги защо са тук и защо има жици и той каза, че нямат работа и затова са в нашия район”. Съдът е съгласен, че заявеното от подсъдимия Н. на свидетеля К. не е явно признание за извършено престъпление, но води до извода, че подсъдимият Н. и свидетелят С. са действали заедно. Несъмнено в случай, че Н. не е участвал в кражбата, извършена от С., би заявил това на свидетеля К. като отговор на поставения въпрос от К.: „Защо момчета правите така и крадете жици?”. В този момент обаче подсъдимият Н. не е заявил, че няма отношение към кражбата, което допринася за извода, че не е спял, както твърди впоследствие, а е участвал в извършване на престъплението заедно със свидетеля Т.С.. В съдебно заседание свидетелят С. заяви, че той сам е извършил кражбата, като  Н. е спял през това време и не е знаел, че той краде проводници. Съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля С. в тази им част и счита, че С. заяви това, за да оневини подсъдимия Н.. Т.В.С. е изтърпял наказанието, наложено му за тази кражба, като е признал вината си и е било одобрено споразумение по реда на чл. 384, ал. 3 от НПК по отношение на него. Въпреки, че с оглед принципа за непосредственост при събиране на доказателствата, съдът не би могъл да преценява обясненията на С., дадени в хода на досъдебното производство по делото, не може да игнорира факта, че тези обяснения са абсолютно противоречиви в различните моменти. Първоначално С. е поел сам вината за извършената кражба, след което е признал, че кражбата е извършена в съучаствие с Н. и после отново е заел първоначалната си позиция. Несъмнено за подсъдимият Н. и неговите защитници беше налице риск от това какво ще заяви свидетеля С. в показанията си пред съда, а именно дали ще оневини с показанията си подсъдимия Н. или ще заяви, че той е съпричастен към извършеното престъпление. Именно за дискредитиране на личността на свидетеля С. беше поискан и проведен разпит на неговата съпруга – свидетелката В.С.. Съдът счита, че с този разпит се целеше освен събиране на доказателства за добри характеристични данни за подсъдимия Н. и да бъде представен свидетеля С. като човек с изключително лоша характеристика, на когото не може да се има доверие. С оглед всички налични по делото доказателства, съдът счита, че това дискредитиране на свидетеля С. беше с цел да не се кредитират евентуални негови показания във вреда на подсъдимия Н.. В крайна сметка свидетелят С. би имал само изгода и никакви отрицателни последици за себе си, в случай, че даде показания, с които оневини подсъдимия Н., което й стори пред съда.

В своята пледоария защитниците на подсъдимия – адвокат А. и адвокат Ж. акцентираха на според тях доказания факт, че подсъдимият Р.Д.Н. и свидетелят Т.В.С. ***, за да извършат иманярски действия. Действително по делото се събраха доказателства, от които може да се направи този извод. Дори да се приеме, че повода за пътуването е бил този, съдът счита, че не се изключва авторството на подсъдимите в извършената кражба. Подсъдимият Н. не е обвинен в престъпление извършено след предварителен сговор. Напълно възможно е и съдът счита, че са налице доказателства за това, че след пристигането си в района на гр. Ябланица, местността „Девеття дола” и след виждането на медните проводници, подсъдимият Н. и свидетелят С. са решили да отнемат тези проводници. Именно това прие съдът и в описаната по-горе и приета за доказана фактическа обстановка. Предвид това съдът счита, че не следва да обсъжда доводите на защитата, че не е имало икономическа изгода от извършването на кражба на медни проводници в толкова отдалечено място и че това не било логично. Освен това престъпната дейност на подсъдимия Н. и свидетеля С. е била прекъсната от дошлите на място служители на полицията. Именно предвид това е налице и опит за отнемане на част от медните проводници, а не изцяло довършено престъпление за всички посочени в диспозитива на обвинението чужди движими вещи, предмет на престъплението. Предвид всичко изложено по-горе съдът счита за безспорно  установено авторството на подсъдимия Н. в извършване на  престъплението, за което същият е предаден на съд. Движимите вещи, предмет на тази кражба са чужди и същите, предвид обстоятелството, че имат определена стойност, са годен предмет на престъплението. Отнемането на вещите е станало без знанието и съгласието на  собствениците – Община Ябланица и „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София. Изпълнителното деяние се състои в отнемането на част от описаните в диспозитива на обвинението чужди движими вещи и в опита за отнемане на друга част от същите от подсъдимият Р.Д.Н. и свидетелят Т.В.С., като те са прекратили фактическата власт върху вещите, респ. са се опитали да прекратят тази власт, която до този момент се е упражнявала от собствениците. За вещите, които са отнели са установили своя фактическа власт, с което е настъпил и изискуемият от закона вредоносен резултат, а именно промяна във фактическата власт върху предмета на престъплението. Съдът счита, че са доказани и квалифициращите признаци на престъплението, а именно, че кражбата и опита за кражба са извършени в съучастие от подсъдимият Р.Д.Н. със свидетелят Т.В.С., чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на арматурно желязо и МПС – лек автомобил „Рено” с д.к. № КН 0287 АР, собственост на Г. Л.Ч., както и че вещите, предмет на престъплението не са били под постоянен надзор. Доказано е също, че подсъдимият Н. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като същият е осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 от НК, с присъда по НОХД № 68/1995г. на Окръжен съд гр. Кюстендил. С оглед доказателствата по делото и вътрешното си убеждение съдът счита, че престъплението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият Р.Д.Н. е извършил деянието при пряк умисъл като форма на вина, като е съзнавал общественоопасния му характер,  предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият Н. несъмнено е съзнавал, че вещите, които отнема, са чужди и е имал намерението да установи своя фактическа власт върху тях и да се разпорежда с тях, въпреки, че е знаел, че няма съгласие от собствениците за това.

С оглед с постановената присъда съдът е признал за виновен подсъдимия Р.Д.Н. и го е осъдил по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази степента  на  вината,  обществената  опасност на деянието и  личността на подсъдимия. Обстоятелството, че подсъдимият Р.Д.Н. е извършил деянието при условията на опасен рецидив не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като е елемент от фактическия състав на престъплението, за което той е признат за виновен. Съдът е определил наказанието при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съобразил е, че подсъдимият е имал добро процесуално поведение, дал е обяснения, както пред съда, така и в хода на досъдебното производство по делото, понастоящем работи и има положителна характеристика, предвид показанията на свидетелите Е. К.а и В.С.. Обстоятелството, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение не може да бъде отчетено във вреда на подсъдимия, тъй като това е право на същия, прогласено от закона. От друга страна от справката за съдимост на подсъдимия Н. се установява, че същият е осъждан не еднократно за извършени от него престъпления от  общ характер. С оглед изложеното съдът е определил на подсъдимия наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно реално, при първоначален строг режим в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. С така наложеното на подсъдимия наказание биха се постигнали задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Настоящото престъпление е извършено от подсъдимия Н. в определения му изпитателен срок по ЧНД № 862/2006г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил. Предвид това съдът е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от НК, като с присъдата е постановил подсъдимият Р.Д.Н. да изтърпи и неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода с Присъда, постановена по НОХД № 68/1995г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил, влязла в законна сила на 08.11.2006г., а именно 5 години, 11 месеца и 12 дни, за което е бил условно предсрочно освободен с Определение, постановено по ЧНД № 862/2006г. също по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил. И това наказание съдът е постановил да бъде изтърпяно от подсъдимия реално, при първоначален строг режим, в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

          Веществените доказателства по делото, изчерпателно посочени в присъдата от № 1 до № 41, съдът е постановил да се върнат на Т.В.С., а останалите веществени доказателства, описани в присъдата от №  1 до № 8 е постановил да се отнемат в полза на Държавата.

С постановената присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Р.Д.Н. да заплати в полза на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 120.00 лева, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство по делото, както и да заплати на  Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 256.00 лева, също разноски по делото.

Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 05.10.2011 година.

 

                                                            Районен съдия: