МОТИВИ ПО НОХД №2342/11г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Обвинението е срещу Д.М.П. за извършено от
него престъпление по чл.129, ал.2, пр.1, алт.2, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли съда
подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по този текст от закона като
му се наложи минимално наказание. По отношение на гражданския иск заема
становище за пълната му основателност.
По делото е предявен от М.И.М. срещу
подсъдимия Д.М.П. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като граждански
ищец и частен обвинител е конституиран М.И.М.. В съдебно заседание лично и чрез
повереника си поддържа гражданския си иск и моли съда за уважаването му в
пълния претендиран размер. По отношение на
наказанието споделя становището на ВТРП.
Подсъдимият Д.М.П. дава обяснение по
обвиненото. Лично и чрез защитника си моли съда алтернативно за оправдателна
присъда или за преквалификация на деянието по чл.133 от НК. По отношение на
гражданския иск се заема становище за отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като обсъди и реши въпросите по
чл.301 от НПК приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа
страна следното :
Подсъдимият Д.М.П. живее в гр.*.***. Притежава фирма „Диби”
ООД, чийто основен предмет на дейност е покупко-продажба на автомобили. През
месец май 2011г. закупил автомобил „***”, който се нуждаел от пребоядисване.
Такова било извършено в сервиз „Авточойс” ЕООД-*.*** от свидетеля М.И.М., работещ като
бояджия в сервиза. Подсъдимият останал недоволен от свършената работа и отново
пребоядисал автомобила при свидетеля З.Т.Й., колега на свидетеля М.И.М. и
управител на „Вел-сервиз” ООД-*.***. На М., който разбрал за повторното
боядисване, не било платено за извършената работа.
На 02.07.2011г., около 13.00 часа, в гр.*.*** свидетелите М.И.М., Д.И.А. и П.П.С.
отишли да обядват в заведение „К.”. Там били и свидетелите З.Т.Й., А.Й.Й. и В.В.Н..
Първите двама познавали подсъдимия. Свидетелят М.И.М. ги поздравил иронично с
думите „О, здравейте майстори” и с компанията си седнал да обядва. На излизане
от заведението се спрял да говори със свидетеля З.Т.Й. и в превъзбудено
състояние започнал да псува на майка и заявил по отношение на подсъдимия, че
„ще го ебе, докато се разпени”. Заявил на свидетеля
З.Т.Й., че не е следвало да поема поръчката за боядисване на автомобила.
Свидетелят З.Т.Й. му предложил да се разберат с подсъдимия, което свидетелят
М.И.М. отказал. Свидетелят З.Т.Й. уведомил по телефона подсъдимия за проведения
разговор.
Малко по-късно, около 14.30-15.0 часа,
подсъдимият, управлявайки личния си лек автомобил „***”, заедно със свидетелите
Б.Ф.Ч. и Г.К.И., посетили сервиза на „Авточойс” ЕООД.
Подсъдимият паркирал автомобила в непосредствена близост до оградата, която
прескочил, защото порталът бил заключен. В двора на сервиза видял свидетеля
М.И.М., насочил се към него, псувайки го на майка, заплашвайки го с изразите
„Циганин, ще те убия” и му нанесъл силен шамар в областта на лицето, от лявата
страна, в областта на лявото ухо. М.И.М. изпитал силна болка и подгонил в двора
подсъдимия. Свидетелят Д.И.А. се опитал да се намеси и успокои ситуацията.
Свидетелите Б.Д.Б. и П.П.С. също станали свидетели на случилото се.
Подсъдимият побягнал и прескочил оградата до
паркирания автомобил, който бил със затъмнени стъкла. Свидетелят М.И.М. го
последвал до оградата. През нея подсъдимият продължил да отправя заплашителни
реплики спрямо М.. Опитал се да се свърже с някого по мобилния си телефон.
Свидетелят М.И.М. също набрал някого по мобилния си телефон, накратко му
обяснил ситуацията и подал телефона си на подсъдимия да разговаря. Подсъдимият
заявил на неизвестното лице, че ще наръга с нож М., след което оставил телефона
върху колата си и през оградата нанесъл удар с ритник в лицето на М.И.М..
Последният инстинктивно се присегнал и скъсал тениската на подсъдимия. Ядосано
последвал подсъдимия в посока на неговия автомобил и се подгонили около него. Свидетелят
М.И.М. се отказал от намерението си да хване подсъдимия и се прибрал в сервиза.
Подсъдимият се качил в автомобила си и напуснал мястото на инцидента. През
цялото време свидетелите Б.Ф.Ч. и Г.К.И. не показали присъствието си. След
напускането на подсъдимия свидетелят М.И.М. потърсил медицинска помощ и било
установено разкъсване на тъпанчевата мембрана и
няколко други по-леки наранявания - кръвонасядания по
лицето с оток и непълно притваряне на клепачите на лявото ухо, кръвонасядане по лявата буза и лявата половина на шията и
лявата ключица. Свидетелят М.И.М. не положил особени медицински грижи за
полученото телесно увреждане, не ползвал отпуск по болест, а спазвал в
продължение на около 3-3.5 месеца елементарна хигиена.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
на пострадалия М.И.М. са причинени : травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, довело до трайно
намаляване на слуха на лявото ухо за срок не по-малък два месеца, кръвонасядания по лицето с оток и непълно притваряне на
клепачите на лявото ухо, кръвонасядане по лявата буза
и лявата половина на шията и лявата ключица, довели до болки и страдания с
оздравителен период от около 8-10 дни. Описаните травматични увреждания на тъпанчевата мембрана е възможно да бъдат получени от
единичен удар с твърд тъп предмет, какъвто се явяват човешки юмрук или плесница.
Видно от назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия е причинено кръвонасядане на
носа и клепачите на очите, кръвонасядане по дясната
подбедрица и лявото коляно, получени от три механични удара с или върху тъп
предмет и е възможно да бъдат получи с удари с глава по лицето и ритане с крак,
или самонараняване. Същите са с давност около 7 дни. Възстановителният процес е
10-12 дни.
Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия досежно обстоятелствата, кой е започнал
боя, какви удари и как са получени от него и от свидетеля М.И.М.. В тази насока
съдът приема обясненията му за защитна позиция, целяща избягване реализирането
на наказателна репресия спрямо него. Същите се опровергават от показанията на
свидетелите М.И.М., Д.И.А., Б.Д.Б. и П.П.С. и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, касаеща причинените
телесни увреждания на М.. По отношение на механизма на деянието показанията им
са последователни и безпротиворечиви.
Обстоятелството, че само подсъдимият е нанасял удари се подкрепя и от съдебно-медицинската експертиза на същия, от която става
видно, че същият е бил прегледан на 13.07.2011г., а нараняванията са с давност
около седем дни, тоест били са получени след случилото се на 02.07.2011г. и не
са с автор свидетеля М.. Съдът не даде вяра и на показанията на свидетелите
Б.Ф.Ч. и Г.К.И., частично потвърждаващи защитната версия на подсъдимия. Съдът
ги намира за предубедени, такива на свидетели в близки приятелски отношения с
подсъдимия. На следващо място показанията на тези двама свидетели са
схематични, непълни, избирателни и уклончиви, без стройна последователност,
въпреки непосредствената близост от която същите са възприели случая. Тези
показания също са в противоречие със съдебно-медицинската
експертиза на подсъдимия. Съдът не даде вяра на показанията М.И.М., Д.И.А. досежно случилото се в заведение „К.” и по-конкретно за
проявената словесна агресия от свидетеля М.И.М. по отношение на подсъдимия,
както и на показанията на тези двамата и на свидетелите Б.Д.Б. и П.П.С., че в
автомобила на подсъдимия не е имало други лица. Показанията на първите двама се
разминават досежно съдържанието на проведения със
свидетеля З.Т.Й. разговор, още повече, че свидетелят Д.И.А. видно от показаният
на свидетеля П.П.С. не е присъствал на финала на разговора. Показанията на свидетелети З.Т.Й., В.В.Н. и А.Й.Й. в тази насока са последователни
и безпротиворечиви и съдът им даде вяра. На последно
място автомобилът на подсъдимия е бил със затъмнени стъкла и е било напълно
възможно и от близко разстояние да не бъде възприето присъствието на
свидетелите Б.Ф.Ч. и Г.К.И..
По този начин от обективна и субективна
страна подсъдимият Д.М.П. е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2,
пр.1, алт.2, вр.ал.1 от НК. От обективна страна на 02.07.2011г. в гр.*.*** подсъдимият е причинил на М.И.М. средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчето на лявото
ухо, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо. Увреждането е трайно и
е продължило повече от месец като е ограничило слуховата способност на
пострадалия за възприемане на реч и звуци с лявото ухо. От субективна страна
деянието е извършено с евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
общественоопасните му последици и е допускал настъпването им, като към
причинения престъпен резултат се е отнасял безразлично, преследвайки като цел
отмъщение за употребените спрямо него нецензурни изрази и причиняване на болка
и страдание.
Съдът остави без уважение като неоснователни
правните доводи на защитата за приложението на чл.12 от НК и чл.133 от НК. Няма
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 от НК поради доказания факт на
започнало нападение от страна на подсъдимия. Деянието не е извършено и при
форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.133 от НК. Насочването към
пострадалия със словесна агресия и нанасянето на директен удар в лицето
изключва престъпната самонадеяност и не представлява предвиждане на вида
престъпен резултат, нито увереност, че той няма да настъпи. Не е налице и
небрежност, тъй като нанасянето на директен удар в областта на жизненоважна
част от човешкото тяло не е било осъществено без познание за възможното
настъпване на престъпния резултат. Предвид периода от време от около два часа
от узнаването от подсъдимия на нецензурните изрази до нанасянето на побоя и
липсата на доказателства за физиологичен афект не намира приложение и чл.132,
ал.1, т.2 от НК.
Причини за извършване на деянието-занижено
правосъзнание, провокиращо поведение на пострадалия.
Обществената опасност на деянието е завишена
предвид широкото разпространение през последните години на деяния от подобен
вид, при което се увреждат важни обществени отношения, свързани със закрила на
човешкото здраве и телесната неприкосновеност на гражданите.
Обществената опасност на дееца не е висока
предвид чистото му съдебно минало.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, частични самопризнания, провокиращо поведение на пострадалия.
Отегчаващи вината обстоятелства – недобри
характеристични данни – независимо от чистото съдебно минало подсъдимият е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК; допълнителен престъпен резултат – нанесени други
телесни увреждания, причинили болки и страдания.
Съдът, след като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, като взе предвид разпоредбата
на чл.54 от НК с оглед на превеса на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства, на основание чл.129, ал.2, пр.1, алт.2, вр.ал.1 от НК осъди
подсъдимия Д.М.П. на три месеца лишаване от свобода. Изпълнението на това
наказание съдът отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата. Налице са основанията на чл.66, ал.1 от НК – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не налагат ефективно
изтърпяване с оглед на реалната възможност за положителна обществена адаптация.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Д.М.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 675лв.,
от които 500лв. в полза на гражданския ищец и частен обвинител М.И.М. и 175лв.
в полза на ВТРС.
Така определеното по вид и размер наказание
ще изпълни целите, визирани в чл.36 от НК.
По гражданския иск. По делото е предявен от М.И.М.
срещу подсъдимия Д.М.П. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С оглед на приетото
за установено и доказано, обективирано поведение и
субективно отношение към него, причинен престъпен резултат, съдът прие
гражданският иск за доказан по основание. Гражданският иск се явява доказан до
размера на сумата от 1000лв. неимуществени вреди. Затова на основание чл.52 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати тази сума, в едно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Сумата от
1000лв. се явява справедливо обезщетение, защото макар и продължителен по време
да е бил оздравителният процес – около 3-3.5 месеца, то пострадалият не е
ползвал медикаментозно лечение, не е бил в болничен отпуск, не е спазвал особен
възстановителен режим, а само и единствено елементарна хигиена. Затова за
разликата до 10 000лв. гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Във връзка с уважения размер на гражданския иск подсъдимият Д.М.П.
бе осъден да заплати в полза на ВТРС държавна такса от 50лв.
Водим от горното съдът постанови приложената
присъда.
Районен съдия :