Решение по дело №154/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 94
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20205620200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                 

 

                               град Свиленград, 22.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 154 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

       Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 215/2019 от 30.07.2019 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска при Агенция „Митници”, с което на К.И.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

С Решение № 149 от 28.10.2019 година, постановено по АНД № 550/2019 година, състав на Районен съд – Свиленград изменя НП като намаля размера на наложената Глоба от 1 000 лв. на 200 лв. Решението е обжалвано в срок от К.И.А. пред Административен съд – Хасково. Касационната инстанция с Решение № 88 от 25.02.2020 година по КАНД № 1365/2019 година обезсилва Решението на Районен съд – Свиленград и го връща за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Свиленград, тъй като първата инстанция се била произнесла по законосъобразността на НП, по отношение на което не била сезирана. Посочено е, че по исканията за разноските следва да се произнесе Съда, който ще постанови окончателно Решение по съществото на спора.

 След връщане на делото е образувано настоящото административнонаказателно производство.

 Жалбоподателят К.И.А. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за необоснован (не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая), неправилен и издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие със закона. Сочи, че не бил извършил инкриминираното нарушение. Твърди се, че наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.А., се явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт поради недоказаност относно наличието на специално пригоден тайник, а алтернативно - да измени НП до минимално предвидения от закона размер на наказанието.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска при Агенция „Митници”, редовно призовани на посочения съдебен адрес:***, изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. Навежда възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.02.2019 година около 11.15 часа  на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Република България за Република Турция, пристига лек автомобил марка Фолксваген”, модел „Шаран с държавен регистрационен РВ 50 95 СТ, собственост на свидетеля С.М.К. и управляван от жалбоподателя с Пълномощно, приложено по делото. В автомобила освен жалбоподателят – водач, пътува и българският гражданин Емил Стефанов Паскалев. Свидетелят Й. кани пътуващите в автомобила да декларират носените от тях лични вещи, стоки, валутни ценности, но получава от двете лица отрицателни отговори.

Автомобилът е селектиран за проверка от свидетеля С.Й. и заедно с пътуващите в него е отведен в халето (гаража) на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” за осъществяване на щателна митническа проврека.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители – свидетелите С.Т.Й. и П.Д.С. извършват в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, митническа (физическа) проверка на посочения лек автомобил, при която констатират (след вдигане на покривалото на багажника), че под дъното на багажника на мястото на резервната гума е допълнително монтиран тайник с размери: дължина 70 см, ширина 70 см и височина 22 см, който тайник е захванат с болт и гайка към дъното на багажника. Тайникът е изработен от ламарина и винкел. В специално изградения за целта тайник, митническите служители откриват и недекларирани електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 205 от 08.02.2019 година.

В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят К.А., сочи, че закупил устройствата и ги карал за Турция, като ги сложил в автомобила от долу, за да не бъдат намерени.

       На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя А. е съставен от митническия служител С.Т.Й. и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 216/08.02.2019 година, в който жалбоподателят не сочи възражения против констатациите в него. АУАН е съставен за констатираното нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска издава процесното НП № 215/2019 от 30.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител (съгласно приложеното Пълномощно от дата 25.02.2019 година) на 12.08.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: А.Г. - лично. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят А. е извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗМ, тъй като при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство – лек автомобил, в което е установено наличието на тайник. За това нарушение на основание чл. 23, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (максималният размер).

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник- Директора на Териториална дирекция Южна морска. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Тихомир Бориславов Г. е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска”. Т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Представена е и приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която жалбоподателят живее на семейни начала с А.А.Д.и от съвместното си съжителство имат родено дете – Ж.на 16 години, няма доходи, не работи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).

По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето С.М.К., който пред настоящия Съдебен състав установи, че ламарините които са били възприети от митническите служители не били тайник, а всъщност представлявали място за резервната гума, направено по повод повреждане на фабрично направеното устройство за прикрепяне на резервната гума към шасито на автомобила и че той така е закупил колата; когато дал колата на жалбоподателя А. резервната гума била поставена на посоченото место.

По делото бяха изслушани и обясненията на жалбоподателя, в които заяви че колата взел от свидетеля К. като резервната гума била поставена в тайника, след което я махнал, за да може там да постави електронните устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове, които да пренесе през границата на страната без да ги декларира.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С.Т.Й. и П.Д.С., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и предвид цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата С.Т.Й. и П.Д.С. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на Й. и С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите С.Т.Й. и П.Д.С., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя К.И.А., установявайки обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република Турция, МПС, с което е пътувал и в което е установено наличието на тайник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.   

Частично с доверие се оцениха от Съда, обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля С.К.. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (С.Т.Й. и П.Д.С.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелството относно факта че на 08.02.2019 година жалбоподателят е бил на МП „Капитан Андреево” на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че тайника всъщност не представлява тайник, а място за резервната гума, направено по повод повреждане на фабрично направеното устройство за резервната гума, са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания (, кредитирани от Съда), като остават изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките и приятелски отношения на посочения свидетел с жалбоподателя, от тук и пряката им заинтересованост от изхода на делото. В този ред на мисли следва да се посочи, че митническите служители са категорични, че така пригоденият тайник е неизползваем за резервна гума, дори и с нестандартни размери, още повече, че такава е липсвала през процесния ден. Доколкото показанията на свидетеля К. и обясненията на жалбоподателя сериозно се компрометират при съотнасяне с останалите доказателства, събрани в производството, които Съдът кредитира, наред с отчитане на обстоятелството за тяхната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на жалбоподателя. В подкрепа на изложеното е и факта, че тази версия се сътворява чак в съдебната фаза на производството, въпреки че е била налице възможност да се посочи още в административната фаза – например в Личното обяснение, в съответната графа от АУАН, касаеща възражения, в 3-дневния срок за Възражение, което не е сторено. Непосочването на подобен важен факт, че ламарините и винкелите, които са възприели митническите служители не са тайник, а представляват място за резервната гума и изпущането на всички възможни моменти за посочването му в административната фаза на производството, звучи нелогично и неоправдано от житейска гледна точка. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на посочения свидетел – С.М.К. и обясненията на жалбоподателя в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. б от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят при преминаването си на държавната граница е използвал лек автомобил, в който е установено наличието на тайник. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.02.2019 година актосъставителят С.Т.Й. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „тайник е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.”.

Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители С.Т.Й. и П.  Д.С., че под дъното на багажника, на мястото на резервната гума, има допълнително монтирана конструкция от ламарина и винкел, която е с капак, който е захванат с болт и гайка за дъното на багажника, която конструкция представлява специално пригоден тайник с размери: дължина 70 см, ширина 70 см и височина 22 см, което безспорно отговаря на формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото е различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя.

Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се посочи по - горе, установена в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ.

 

 

 

 

Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно такова. Безспорно разпитаните по делото свидетели (С.Й. и П.С.), чиито показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават обективното наличие на създадени отвор и кухина в конструкцията на процесното МПС под дъното на багажника, на мястото на резервната гума, където има допълнително монтирана конструкция с капак, захванат с болт и гайка за дъното на багажника с посочените размери. Достъпът до оформената кухина, местоположението й, получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от лекия автомобил дава основание да се приеме, че същата е била пригодена като такава именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритата съществуваща кухина, Съдът приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно тайник по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради това, закономерно се налага и следващият правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.

 

 

 

 

Самият факт, че там са били открити недекларирани електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла, изложен по - горе.

Ето поради тези, изложени по – горе съображения, настоящият Съдебен състав намира, че не е необходимо назначаването на Техническа експертиза, която да даде Заключение какво представлява тази конструкция от винкел и ламарина, чийто капак е закрепен с болт и гайка към шасито на автомобила, тъй като тя е специално изработена кухина в превозното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.

 

 

 

 

Установено е и авторство на деянието, а именно в лицето на жалбоподателя, което е и водач на процесния автомобил, както и фактът, че същият е преминал през границата на страната с него (още повече, че самият пред настоящия Съдебен състав призна, че той е поставил устройствата в тайника. В този смисъл са и изявленията му, обективирани в Личното обяснение).

 

 

 

 

Изложеното дава основание на Съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП нарушение от страна на жалбоподателя.

 

 

 

 

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на електронните устройства. Т.е.  жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици (съзнавал е, че използва МПС, в което е бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната). Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, респ. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство, в което съществува тайник. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А..

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В случая с НП е наложено административно наказание „Глоба за неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока. Именно поради това и нормативно определеният минимум на административното наказание за това деяние е във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността (, респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗМ на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния размер, предвиден в закона. При определяне размера на Глобата, Съдът намира, че АНО не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя, като е наложил наказание в максимален размер, посочен в закона. Т.е. според настоящия Съдебен състав така проведената индивидуализация от АНО е необоснована и не може да се счита за правилна, според критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и установените по делото фактически обстоятелства, които очевидно не са съобразени в пълна степен и при отчитане на относителната им тежест и съответно правно значение. Съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства това че е първо по ред нарушение, че в кориците на делото няма данни на жалбоподателя да са налагани други наказания за този вид административно нарушение, както и няма данни същият да е нарушавал друг път законите на Република България, за което да е бил санкциониран с влезли в сила актове, същият е в сравнително млада възраст и няма данни да има противообществени или криминални прояви, безработен е, няма недвижимо и недвижимо имущество, чрез продажбата на което да заплати Глоба във висок размер и има ненавършило пълнолетие дете, за което следва да полага грижи, лицето, с което живее на семейни начала също не работи, не е правил опит да възпрепятства или осуети проверката; като оттегчаващо - следва да се вземе в предвид наличието на укрита от жалбоподателя стока. Констатира се, че обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като изложените смекчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Обществената опасност на деянието също не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, размерът на наказанието би следвало да се намали до размер, малко над минималния законоустановен такъв. С оглед на горното, настоящата инстанция би счела, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е налице и отегчаващо такова, поради което би намерила, че Жалбата е частично основателна като санкцията би следвало да бъде намалена до размера от 300 лв., който размер би счел за справделив и адекватен за извършеното от страна на жалбоподателя и съобразен с неговото социално положение, както и с обществената опасност на деянието и на дееца. 

Така редуцирания размер на наказанието (Глоба от 300 лв.), Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и по отношение на генералната превенция за въздействие върху обществото.

Независимо от изложеното Съдът следва да спази принципа, че при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия Съд, не може да се влошава положението на жалбоподателя ако липсва Касационна жалба, подадена от АНО пред Административен съд - Хасково, какъвто е и настоящия случай, поради което Съдът е длъжен да определи наказание най-много до размера, посочен в обезсиленото Решение по АНД № 550/2019 година, а именно: Глоба в минималния размер от 200 лв.

Така редуцираното наказание – Глоба в размер на 200 лв., Съдът намира, че също би трябвало да въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на административнонаказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната и на генералната превенции, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието „Глоба” в размер на 200 лв. би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него А. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.

По разноските:

По отношение на тези направени по АНД № 550/2019 година на Районен съд – Свиленград и по КАНД № 1365/2019 година на Административен съд – Хасково:

Съгласно указанията, дадени в цитираното по – горе Решение на Административен съд – Хасково, по предявените от страните пред касационната инстанция разноски следва да се произнесе Съдът, постановил окончателното Решение. Констатираха се разноски, направени от страна на жалбоподателя в размер на 350 лв. съгласно приложения  Списък; а от страна на АНО се претендират в открито съдебно заседание пред касационната инстанция разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение без да се посочва конкретен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК)В чл. 143, ал. 1 от АПК са посочени хипотезите, при които се присъждат разноски на страните, като такъв вариант липсва при обезсилване на Решението на първата инстанция, поради което исканията на страните, направени пред касационната инстанция, за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение. Отделно от това следва да се посочи, че пред касационната инстанция не са представени доказателства за действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. – представеното пред Районен съд – Свиленград Пълномощно на адвокат А.Г. касае единствено и само тази първа инстанция, а претендираните разноски са за касационната такава. В този ред на мисли следва да се посочи, че изменението на чл. 63 от ЗАНН е направено след постановяване на Решението на Районен съд – Свиленград, т.е. страните по този ред нямат право на разноските, направени пред първата Съдебна инстанция.

По отношение на тези направени по АНД № 154/2020 година на Районен съд – Свиленград:

По настоящото делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно цитираната по – горе разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя, тъй като минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300 лв.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. е справедливо.         

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция, чрез намалянето й, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 240 лв., а в полза на АНО – 16 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 224 лв.         

 Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция Митници” и доколкото в нейната структура се намира издателят на измененото НП), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 215/2019 от 30.07.2019 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска при Агенция „Митници”, с което на К.И.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 200 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 224 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)